Мотиви към Присъда № 78 от 28.05.2019 година

по н.о.х.дело № 663/2018 г.

   по описа на Старозагорския районен съд:

 

Обвинението срещу подсъдимия Х.П.С. - роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, семеен, работещ, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 26.04.2017 г., в гр. Стара Загора, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като  деянието е извършено при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Рено Канго” с регистрационен номер ***, като е нанесъл лека телесна повреда на М.С.П.,*** - престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявен от М.С.П. против подсъдимия граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на деянието описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

    М.С.П. е конституиран като граждански ищец. В съдебно заседание се явява лично и с повереник. Моли гражданския иск да бъде уважен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се наложи наказание на подсъдимия около средния законоустановен размер, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода при превес на отегчаващи вината обстоятелства предвид съдебното минало на подсъдимия.

     Повереникът – адв. С.П. *** счита, че в хода на съдебното следствие по категоричен и несъмнен начин е доказана изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен ведно със законните последици.

Упълномощеният защитник - адв. Е. *** пледира, че подзащитният му следва да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение. Сочи подробни съображения, като счита, че няма  доказателства за извършено престъпление, за което да бъде осъден подсъдимият.

    Подсъдимият дава обяснения, като признава, че имало ситуация и са си разменили неприлични изрази с П.. Отрича да е ударил ищеца.

Съдът, съобразявайки доводите и становищата на страните, след като обсъди събраните доказателства и на основание чл.14 от НПК, приема:

Подсъдимият Х.П.С. е роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, семеен с едно дете, работи, осъждан, ЕГН **********.

На 26.04.2017 г. свидетелят М.С.П. заедно със съпругата си свидетелката Н.П. и шестгодишния им син, около 09.45 часа, пътували в семейния им автомобил марка „Мерцедес”, като автомобилът управлявал П., а свидетелката П. заедно със сина им е пътували на предна дясна седалка.

 

Потеглили от дома си и след като достигнали до кръговото кръстовище в кв.„Трите чучура”, П. навлязъл в него от посока север-юг, движейки се по ул. „Капитан Петко войвода”. Намерението му било да премине през кръговото кръстовище и да продължи в посока кв. „Три чучура-юг” към автосервиз „Диана”.

Навлизайки в кръстовището, П. видял, че жълт автомобил се движи зад неговия на изключително малка дистанция. За да предотврати пътно транспортно произшествие П. намалил скоростта и спрял. Автомобилът, който се движил зад него също спрял. От него излязъл подсъдимият. Отишъл до автомобила управляван от П.. Подсъдимият отворил предна лява врата на автомобила управляван от П., извикал някакви думи /нито подсъдимият, нито свидетелят П. установиха с точност какви /. След това подсъдимият посегнал и ударил два пъти с юмрук П. ***. От удара на П. му се завило свят.

П. слязъл от автомобила си колата си. Веднага позвънил от мобилния се телефонен номер ********** на телефон 112. През това време шестгодишния му син се уплашил и заплакал.

Подсъдимият като видял, че в автомобила има дете и П. се обажда на тел. ЕЕН 112, веднага се качил обратно на лекия си автомобил „Рено Канго” с регистрационен номер ***с надпис „Анимекс”, жълт на цвят и напуснал мястото.

От телефон ЕЕН 112 посъветвали П. да отиде до полицията и да подаде жалба. Веднага П. отишъл и подал във Второ Районно Стара Загора заявление и саморъчни сведения за случилото се.

П. отишъл и до Съдебна медицина, но от там му казали, че работят до 12,00 часа. На другия ден П. посетил съдебен лекар и му било издадено съдебно­медицинско удостоверение № 83-2017 г. По препоръка на съдебния медик, посетил и невролог.

Видно от съдебно медицинско удостоверение № 83-2017, на 27.04.2017 г., в 10,30 часа, П. е освидетелстван от съдебен лекар. При прегледа е установено палпаторна болезненост в теменната област на главата. Причинена е болка. Описаните увреждания са причинени от действие на твърди тъпи предмети по механизма на удар с или върху тях и е възможно да се получат по време и начин описан от пострадалия, а именно побой с юмруци.

В хода на разследването е изпълнена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, при която е освидетелстван М.С.П.. При прегледа му на 27.04.2017 г. са установени: Палпаторна болезненост в теменната област на главата. Нарушения в координацията, световъртеж. Според съдебния лекар, описаните увреждания са причинени от действието на твърди, тъпи предмети по механизма на удар с или върху тях и е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия, а именно - юмручни удари. Причинено е страдание. Симптомите обичайно отзвучават за 2-4 седмици. При експертизата вещото лице вече е отчело и консултацията с невролог, поради което обясни различието с първоначално вписаното в съдебно медицинското удостоверение на лист 8 от ДП.

От това заключение, поддържано от експерта и в съдебно заседание, съдът приема за установено по категоричен начин, че на П. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, изразена в причиняване на страдание без разстройство на здравето.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът приема за установена от съвкупната преценка и взаимна и логическа връзка на събраните доказателства:

- първо: показанията на свидетелите П., П., дадени в съдебното следствие. Показанията са последователни, непротиворечиви и убедителни. Свидетелите са нямали отношения до него момент с подсъдимия, не го познават и няма основания съдът да не кредитира показанията им.

Свидетелят М.П. установи, че при навлизане в кръговото, зад него се движил автомобил на много близка дистанция, жълт на цвят. Притеснил се да не стане ПТП, затова намалил и спрял. Мъжът от жълтата кола излязъл, дошъл до неговата врата, отворил я, „викаше“,..след това го ударил два пъти в главата, в темето, с юмруци.  Свидетелят излязъл от автомобила си и се обадил на тел.112, при което  подсъдимият влязъл в автомобила си и потеглил. Свидетелят посочи, че е позвънил на тел.112 от мобилния си телефонен номер. Свидетелят установи също, че отишъл във Второ РУ и подал жалба за случая.

Свидетелката Н.П. установи, че влезли в кръговото до магазин „Била”. Съпругът й намалил и спрял, притеснен да не го блъсне автомобилът зад него, който се движил много близко до техния. Непознат мъж отворил вратата на автомобила им от страната на водача и ударил мъжа й. Свидетелката в съдебно заседание заяви, че е категорична, че този непознат е подсъдимият.

Свидетелят Г.Г. не е присъствал на процесната ситуация, не знае никакви подробности. От свидетеля А.К. разбрал „че имало случка с подсъдимия“.

Свидетелят А.К. при повторния му разпит изрично уточни, че видял ситуацията от около 20 метра закратко докато пътувал със служебен автомобил за град Чирпан. Видял, че подсъдимият слязъл от колата си да говори с някакъв човек..“Видях двамата бяха извън колите си“.

Свидетелят Н. посочи, че от А.К. чул, че на някакво кръстовище подсъдимият имал конфликт. Този свидетел не е бил по време на процесното събитие.

Свидетелят  С.К. посочи, че е пътувал него ден за Чирпан със свидетеля К. със служебен автомобил. В подкрепа на този факт по делото са приети като доказателства заверено ксерокопие от пътна книжка и заповеди за командировка. Свидетелят посочи, че докато пътували К. му казал, че някакъв негов познат бил спрял.

От съвкупната и последователна връзка между показанията на посочените свидетели се налага несъмнен  извода, че на процесната дата и място между П. и подсъдимият е имало ситуация в кръговото в района на магазин „Била“ квартал „Трите чучура“. Свидетелите К. и К. са възприели етап на тази ситуация по време на движението си с автомобил към град Чирпан. Показанията на К. и К. по никакъв начин не оборват показанията на свидетелите Петрови.

Логично е моментът на удрянето да е видян само от П. с оглед местоположението й в автомобила. Няма начин тези удари да са възприети от останалите свидетели К. и К. предвид тяхното местоположение и посока на движение, а и самото време на възприятие с оглед изключителната му краткост;

- второ: приложените на досъдебното производство № 8245 зм - 430/2017 г. по описа на Второ Районно управление при ОД на МВР – гр. Стара Загора имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: Постановление за образуване на досъдебно производство от 31.05.2017 г.; Амбулаторен лист № 115 от 27.04.2017 г.; Съдебномедицинско удостоверение № 83 – 2017 от 27.04.2017 г.; Постановление за назначаване на експертиза от 04.07.2017 г.; Уведомително писмо от „Районен център 112” – Бургас от 29.06.2017 г. с изпратен към него диск, видно от което на 26.04.2017 година в 10,01 часа е регистрирано повикване от лице представило се като М.П.; Справка за съдимост; Постановление за привличане на обвиняем от 24.11.2017 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 24.11.2017 г.; Уведомително писмо от ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора от 30.11.2017 г.; писмо от ГД „Изпълнение на наказанията” от  27.11.2017 г.;

- трето: приетите в съдебното следствие писмени доказателства справки за съдимост, справки за изтърпени наказания; заверени ксерокопия на заповеди за командировки и пътна книжка;

- четвърто: заключение на съдебно – медицинска експертиза, което съдът приема за добросъвестно и компетентно дадено;

- пето: частично от обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, в частта, в която сочи, че на процесния ден и място е имало конфликт между него и П. - на оживен път, където имало много коли в кръговото движение, разменили си неприлични изрази;

- шесто: записа с предявен на основание чл.284 от НПК диск, приложен на лист 24 от досъдебното производство, видно от което на 26.04.2017 година в 10,01 часа е регистрирано повикване на тел.112 от мобилния номер на М.П..

Показанията на свидетелите Петрови са в непосредствена последователна и непротиворечива връзка помежду си и по убедителен начин разкриват какво точно се е случило. Пострадалият разкрива по убедителен начин, че именно подсъдимият му е нанесъл констатираното по делото. Сочи детайлно механизма на причиняване на увреждането, което е получил и лицето нанесло му удара по начин, не будещ съмнение.

Дадените обяснения на подсъдимия, който оспорва обвинението, като заявява, че не е ударил П. /”щял да го удари, ако не били в автомобила жената и детето”/, съдът отчита като защитна теза и не им дава вяра. Те по никакъв начин не кореспондират с показанията на свидетелите подкрепящи обвинителната теза, не кореспондират с приетото писмено доказателство – съдебно медицинско удостоверение и заключението на съдебно медицинската експертиза. Обясненията на подсъдимия се опровергават от всички обективно установени обстоятелства по делото.

Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство по делото и съдът приема същите за изградена защитна позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение.

В НПК законодателят е посочил, че подсъдимият има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината.

Анализът на установения в хода на съдебното следствие доказателствен материал дава основание да се направи извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

Въз основа на така възприетото, съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия се доказа по несъмнен начин.

Подсъдимият е извършител на престъплението по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като хулиганството е извършено при управляване на моторно превозно средство, на оживено кръгово в градската част в светлата част на деня. Непристойните действия са причинили неимуществени вреди с оглед установената лека телесна повреда на П.. Причина за излизането на подсъдимия от автомобила му е именно желанието да се разправи с П..

 

     Предвид описаната и възприета фактическа обстановка, при така събраните по делото доказателства и обсъдени подробно по-горе, съдът приема за установено, че на 26.04.2017 г., в град Стара Загора, подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като  деянието е извършено при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Канго” с регистрационен номер ***, като е нанесъл лека телесна повреда на М.С.П.,***, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК.

     От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, искал е и настъпването на общественоопасните последици.

Умисълът се извлича от действията на подсъдимия. При нанасяне на директен удар с юмрук по темето на пострадалия, извършителят, освен че съзнава обществено  опасния характер на деянието, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

Хулиганството е определено от наказателно правната теория и съдебната практика като грубо нарушаване с непристойни действия на установения обществен ред, свързано с проявление на явно неуважение към обществото. В случая, с поведението си подсъдимият е демонстрирал явно незачитане и неуважение на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на С., характеризира същите като посегателство върху обществения ред. Установено е, че той не е познавал М.С.П. преди процесния случай, между тях не е имало отношения на вражда, неприязън и други подобни. Несъмнено е, че тези непристойни действия на С. са станали на публично място, достояние на немалък кръг от хора, минаващи в района на кръговото движение. Нормално е гражданите узнаващи за ситуацията да бъдат възмутени от така развилия се конфликт. Деянието е извършено пред съпругата на П. - свидетелката Н.П. и техния малолетен син и е предизвикано възмущение и стрес у тях. Дори и да е имал някакъв личен мотив в действията си, това не изключва хулиганството, начина на преследване на пряката цел в конкретния случай неизбежно скандализира обществото и подсъдимият е имал съзнание за това.  

Налице е квалифициращият признак – хулиганството е извършено при управление на моторно превозно средство. Търсенето на сметка от друг водач на МПС, участник в движението за това как кара, спирането на едно важно кръгово, в делничен ден, отиването до автомобила на П., нанасянето на удари по теменната област на П., сочи не само на извършване на непристойни действия, но отразява и явното неуважение към създадените обществени порядки.

Родов обект на тези престъпления е нормалния обществен живот на гражданите. С тях се накърняват интереси както на обществото като цяло така и на отделните негови членове. Изпълнителното деяние се изразява в извършването на непристойни действия, което явно противоречи на възприетия морал - отваряне вратата на чуждия автомобил, нанасяне на юмручни удари по теменна област на водача в него, са все скандализиращи действия. Тези действия са и обективно годни да станат достояние на обществеността, т.е. на неограничен брой хора.

Престъплението е резултантно и довършено. Престъпният му резултат е грубото нарушаване на обществения ред.

Основният състав на престъплението ”хулиганство” е уреден в чл.325 ал.1 НК, съгласно който хулиганството представлява извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, за което се ангажира наказателната отговорност на дееца.

Съгласно допълнителните характеристика на това престъпление, дадени в ППВС № 2/1974 г., хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия:

Хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора и могат да доведат до преустановяване на събрание, на увеселение и др.

Хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда.

Хулигански действия, насочени против морала.

Хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество (повреди или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци или витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в паркове и др.).

Хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации (лъжлив сигнал за пожар или тежко престъпление), които могат да създадат смут в обществото и др.

За да е съставомерно от обективната си страна престъплението ”хулиганство” по основния състав на чл.325 ал.1 НК, е необходимо да са налице кумулативно следните елементи: да са извършени непристойни действия/неприлични, безсрамни, ругатни, буйство и други подобни прояви, които грубо да нарушават обществения ред.

В случая се установи по несъмнен начин такова кумулативно наличие на посочени елементи, съставляващи обективната страна на престъплението ”хулиганство” по основния му състав, ведно с този по ал.3. Причина на излизането на подсъдимия е да се разправи с П. на публично място, каквото е процесното, като при отварянето вратата на автомобила на П., поведението на подсъдимия е именно такова, нарушаващо грубо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото и деянието е извършено на обществено място. Следователно, с посочените действия подсъдимият грубо е нарушил обществения ред и действията му са в явно противоречие с нормалните правила за поведение в обществото на обществено място. Като деянието по ал.1 на чл.325 от НК е извършено при управляване на моторно превозно средство.

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, личността на подсъдимия и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първия принцип, в специалния текст на НК за това престъпление е предвидено наказание до три години лишаване от свобода и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Съдът отчете като:

- смекчаващи отговорността обстоятелства – трудова и семейна ангажираност, дете, за което следва да полага грижи, конкретната ситуация – движи се по път с предимство и донякъде е провокиран за създадената ситуация, дава обяснения /и в този смисъл не е налице неглижиране на факти от казуса/;

    - отегчаващо отговорността обстоятелство – съдебно минало.

    Това, че не се признава за виновен е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение, но не следва да се третира за отегчаващо отговорността обстоятелство.

    Отчитайки гореизложеното както и особеностите на процесния случай, съдът приема, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като и най- лекото предвидено в закона наказание за това престъпление ще се окаже несъразмерно тежко. 

    Ето защо и на основание чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във връзка с ал.3, т.1 от НК съдът определи наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки, всяка в размер малко над минималния законоустановен: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично; и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

Подсъдимият е семеен с дете, за което полага грижи, трудово ангажиран е. Изолирането в затвор, в конкретния случай ще бъде прекалено използване на наказателната репресия.

В случая, съдът след като съобрази обществената опасност на подсъдимия, която не определя като към висока, счита, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание пробация.

Съдът, след като отчете горните смекчаващи отговорността обстоятелства, на основание чл.55 ал.3 от НК не наложи по – лекото кумулативно наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Съдът счита, че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с действията си е причинил непозволено увреждане на конституирания граждански ищец, като са налице и всички елементи на деликтната отговорност - противоправно поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимия и причинна връзка между тях.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. 

По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени.

В случая е предявен иск за присъждане на сума представляваща причинени неимуществени вреди.

В случая на ищеца е причинена лека телесна повреда - видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза. Причинено е страдание. Симптомите обичайно отзвучават за 2-4 седмици.  Причиненото страдание в рамките на квалификацията на лека телесна повреда мотивират съда да уважи частично гражданския иск за неимуществени вреди.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че на ищеца са причинени от подсъдимия неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени. Изхождайки от вида, характера на телесната повреда, обстоятелствата, при които е причинена, времето на оздравителния процес и критериите за справедливост визирани в ЗЗД и изяснени от съдебната практика, съдът приема предявения граждански иск за основателен и доказан до размера на 2000.00 лева, поради което осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Този размер на присъдено обезщетение е достатъчен да компенсира причинените страдания.

Искът в останалата му част до размера на 5 000.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – 26.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 от НПК, в тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски, като подсъдимият следва да заплати:

- на гражданския ищец сума в размер на 300.00 лева;

- на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд – гр. Стара Загора сумата от 80.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сума в размер на 50.00 лева, представляваща направени по делото разноски в съдебната фаза на процеса.

- по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора сума в размер на 158,70 лева, представляваща разноски на досъдебното производство за изготвена експертиза.

     Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

 

                                    СЪДИЯ: