№ 7917
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110118700
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника В. АСП. АЛД. за следните суми: 2448,80 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. №
31733, 34,17 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода септември 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от
06.10.2021 г. до погасяване на задълженията, 377,42 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. – 27.9.2021 г. и 6,80 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 27.9.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение от ответника, с което са признати част от вземанията – за цена на
топлинна енергия за сумата до 1880,28 лева и за такса за дялово разпределение за сумата
34,17 лева. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени искове за установяване на оспорените
вземания.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
1
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи
оспорените вземания за следните суми 568,52 лева, представляваща част от цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г., 377,42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия в размер на 2448,80 лева, начислена за периода 15.9.2019 г. –
27.9.2021 г., и 6,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение в размер на 34,17 лева,
начислена за периода 31.10.2018 г. – 27.9..2021 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска за цена на доставена топлинна енергия, като поддържа, че
вземането за предявената по реда на чл. 422 ГПК сума е погасено по давност. Оспорва да е
изпаднал в забава. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
С определението от 23.5.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства:
че в периода май 2018 г. – април 2020 г. ответникът е потребител на топлинна енергия в
процеснияв имот, който е бил топлоснабден, че в имота в процесния период ищецът е
доставил топлинна енергия, чието количество е било измерено коректно и чиято цена
възлиза на 2448,80 лева, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в размер на
34,17 лева /ответникът е признал изцяло това вземане в заповедното производство,
като в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила/. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано. Следователно за ответника е
възникнало задължение да заплати цената на доставената ТЕ в посочения размер. Следва да
бъде разгледано своевременно наведеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
2
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.10.2021 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.7.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задължението
за периода от 01.5.2018 г. до 31.5.2018 г. включително е погасено по давност – станало е
изискуемо на 15.7.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди
подаване на исковата молба, вкл. при съобразяване спирането на давността – на 22.9.2018 г..
Вземането за м. юни 2018 г. е станало изискуемо на 14.8.2018 г., като погасителната давност
е изтекла на 21.10.2021 г., при съобразяване спирането на срока.
Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2019 г. не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура /31.7.2019 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е
начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ
от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение.
Ето защо в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода юни 2018 г. - април 2020 г., както и вземането за
доплащане по общата фактура за 2019 г. Общият размер на дълга за непогасения по давност
период възлиза на 2396,04 лева. От 2448,80 лева /признатото задължение/ е извадена
дължимата сума по фактурата за месец май 2018 г. – 52,76 лева, което вземане е погасено по
давност. В заповедното производство е признато задължение от 1880,28 лева, което не е
3
предмет на делото, но трябва да бъде съобразено при определяне на остатъка от
задължението, който е оспорен. Следовател;но дължима остава сума в размер на още 515,76
лева /2396,04-1880,28=515,76/. Ето защо искът следва да бъде уважен за посочената сума и
за периода юни 2018 г. – април 2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 568,50
лева и за периода 01.5.2018 г. – 31.5.2018 г. – отхвърлен.
По исковете по 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/,
се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО и водомера, изготвянето
на изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2019 и 2020 г. е настъпило
след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Ето защо искът за
установяване на вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде изцяло
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на страните следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 107,34 лева. Съобразно признатите задължения и
уважената част от иска за цена на ТЕ му се следват 90,98 лева. Ищецът е сторил и следните
разноски по исковото производство: 130,95 лева – държавна такса, 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт - общо 230,95 лева. Намалени съобразно отхвърлената част
от исковете, на ищеца се следват разноски исковото производство в размер на 125,02 лева.
На адвоката на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ в
исковото и заповедното производство. Съобразно фактическата и правна сложност на
заповедното дело и извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с
подаване на възражение по чл. 414 ГПК/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
определено на 60 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това
действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва да
бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия. За
представителството по исковото производство възнаграждението следва да бъде определено
на 300 лева. Намалени съобразно уважената част от исковете и признатата част от
вземанията, на адвокат Д. се следват 9,15 лева - възнаграждение в заповедното
производство, и 137,59 лева – в исковото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. АСП. АЛД., ЕГН ********** дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***
сумата 515,76 лева, представляваща част от цена на доставена топлинна енергия в периода
юни 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 31733 и от сума за доплащане по обща фактура №
**********/31.7.2019 г., заедно със законната лихва от 06.10.2021 г. до погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска установяване на вземане за цена на топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 568,52 лева и за периода 01.5.2018 г. - 31.5.2018
г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите
5
377,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължение за доставена топлинна енергия в размер на 2448,80 лева, начислена за периода
15.9.2019 г. – 27.9.2021 г., и 6,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение в
размер на 34,17 лева, начислена за периода 31.10.2018 г. – 27.9..2021 г.
ОСЪЖДА В. АСП. АЛД., ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 90,98 лева – разноски в заповедното производство и
125,02 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК *** да заплати на адв. Р.Л. Д., САК, л. № ********** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 9,15 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана на ответника безплатна правна помощ в заповедното производство и 137,59 лева
– за оказана безплатна правна помощ в исковото производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6