№ 333
гр. Враца, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420101923 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано по искова молба от В. П. П., ЕГН
**********, чрез адв. В.Д., против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2018 г. между страните е
сключен застрахователен договор по застрахователна полица №
93001810025132 – Автомобилна застраховка „Каско“, със срок от 00:00 часа
на 29.03.2018 г. до 24:00 часа на 28.03.2019 г., за собствения на ищцата лек
автомобил ************, дата на първа регистрация 05.11.2012 г., цвят черен
металик. Застрахователната сума по договора е в размер на 72 000 лева, а
застрахователната премия – 4 088,77 лева, платима на 4 вноски, първата от
които в размер на 1 022,65 лева и 3 равни вноски в размер на по 1 022,04 лева.
Сочи се, че ищцата е заплатила първите три вноски от премията.
Сочи се, че на 04.11.2018 г., около 19:25 часа, в гр. София, на
Околовръстен път в непосредствена близост до езеро Суходол настъпило
ПТП с участието на посочения автомобил, за което е съставен Двустранен
констативен протокол за ПТП. Заявява, че застрахователят е своевременно
уведомен и е образувана ************** от 07.11.2018 г. Твърди, че е
извършен оглед на автомобила и е съставен опис – заключение по щета.
Поради забава на застрахователя да се произнесе по щетата, ищцата
отправила запитване в „МиН Партс“ ООД, които й предоставили оферта №
SO02712/11.01.2020 г., съгласно която общата стойност на увредените
оригинални нови части е 19 264,79 лева, а стойността на необходимите
1
материали и труд е общо 783,60 лева, от които 348 лева за труд и 435,60 лева
– за материали. Общата сума за възстановяване на вреди е в размер на 20
048,39 лева. Сочи още, че съгласно Становище от официален представител на
БМВ за България „Дару Кар“ АД, предният капак и предната броня не
подлежат на ремонт и следва да бъдат заменени с нови. Сочи, че по
образуваната щета от страна на ответника на 21.04.2020 г. е изплатено
обезщетение в размер на 4 211,34 лева.
Иска се постановяване на решение, с което „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да бъде осъдено да заплати на В. П. П., ЕГН
**********, сума в размер на 15 837,05 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило на
04.11.2018 г. ПТП, причинени на собствения на ищцата л. а. **************,
дължимо въз основа на застрахователен договор по застрахователна полица
№ 93001810025132 г. от 28.03.2018 г. за застраховка „Каско“, ведно със
законната лихва от 21.04.2020 г. /датата, на която ответникът е платил част от
дължимото обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата,
алтернативно от депозиране на исковата молба – 18.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. И.М., с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че пред застрахователя е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която
е образувана **************/07.11.2018 г., както и че на 16.04.2020 г.
ответникът е превел на ищцата обезщетение в размер на 4 211,34 лева.
Оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Заявява, че
претендираното обезщетение е в прекомерно завишен размер, не съответства
на причинените вреди и на понятието „справедливост“. Счита, че при
изчисляването на обезщетението следва да се съобрази изхабяването на
увредените части на автомобила, който към датата на ПТП е бил на 6 години,
като размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се
определи според действителната стойност на увреденото имущество към деня
на настъпване на застрахователното събитие, към който момент частите на
лекия автомобил не са били нови и следва да се приложи коефициент на
овехтяване. Сочи, че стойността на обезщетението следва да е такава, с която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго такова със същото
качество, а в случая същото качество на частите означава части втора
употреба с еквивалентно ниво на овехтяване или алтернативни части за този
автомобил. Възстановяването на увредените авточасти с нови би било
обезщетяване не със същото, а по –високо качество, каквото задължение
застрахователят няма.
На следващо място, заявява, че не е изяснен механизмът на ПТП, както
и че вина за настъпилото ПТП има само ищцата, която е могла да възприеме
пътната обстановка и другите участници в движението и да предотврати
2
настъпването на ПТП. Твърди, че ищцата е извършила нарушение по чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко. Сочи, че ищцата управлява автомобила без нужната
дистанция и в периметър, ограничаващ адекватните й реакции, с оглед на
което е налице съпричиняване от нейна страна за възникване на ПТП. Иска се
постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между страните, а и се установява от
приетите по делото доказателства, че между тях е било налице
застрахователно правоотношение по валидно сключен договор за
имуществена застраховка имуществена застраховка „Каско“ по
Застрахователна полица № 93001810025132, сключена на 28.03.2018 г. за лек
автомобил „БМВ 750 Л Д Х драйв“ с рег. № ВР4477СВ, както и че по
образуваната след настъпване на процесното ПТП **************/07.11.2018
г. ответникът е платил по банков път на ищцата обезщетение в размер на 4
211,34 лева на 21.04.2020 г. /относно датата на плащането е нанесена
корекция в доклада в съдебно заседание, проведено на 08.10.2021 г./.
Видно от представената застрахователна полица № 93001810025132,
плащането на застрахователната премия е уговорено разсрочено на 4 вноски,
както следва: 1 вноска в размер на 1 022,65 лева, дължима до 29.03.2018 г., 2
вноска в размер на 1 022,65 лева, дължима до 29.06.2018 г., 3 вноска в размер
на 1 022,65 лева, дължима до 29.09.2018 г. и 4 вноска в размер на 1 022,65
лева, дължима до 29.12.2018 г. Видно от Сметки № А005334448/28.09.2018 г,
№ А005743617/27.06.2018 г. и № А006189023/28.12.2018 г., първите три
вноски са платени в срок.
Представен е Талон за оглед на автомобил № G165016/30.03.2018 г.
Видно от талон Част I, застрахованото МПС е собственост на ищцата
В.П. и същата разполага с правоспособност за управление на МПС.
С уведомление от 07.11.2018 г. водачът П. е декларирала пред ЗК „Лев
Инс“ АД настъпването на застрахователно събитие, настъпило в 19:25 часа на
04.11.2018 г., като е посочил следните обстоятелства: „Пътувах по
Околовръстен път, когато внезапно пред мен спря автомобил, опитах се да го
избегна, но го блъснах с дясната си част“.
В изготвения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол
са посочени датата, часа и мястото на настъпване на ПТП и е изготвена скица.
Посочено е за превозно средство А /управлявано от ищцата/ - удар в задната
3
част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата
лента. За превозно средство Б – в паркирало/спряло състояние. Ищцата В.П. е
декларирала, че е виновна за настъпилото ПТП.
Щетите по МПС са описани в опис – заключение по
**************/07.11.2018 г., като в който са посочени увредените по
автомобила части вследствие настъпилото ПТП и е посочено кои части са за
смяна и кои подлежат на ремонт. Относно „броня предна“ и „капак преден“ е
записано, че преминават в графа смяна след становище на „Дару Кар“ АД,
видно от което предният капак и предната броня на автомобила не подлежат
на ремонт, което налага подмяната им с нови.
Според изготвената от „М и Н партс“ ООД оферта, стойността на
частите, които подлежат на замяна с нови, е в размер на 19 264,79 лева, а
необходимите материали и консумативи са на стойност 435,60 лева. Трудът
по ремонта на автомобила е в размер на 348 лева. Или всичко в размер на
20 048,39 лева.
Видно от отчет по сметка, изготвен на 26.06.202 0г. на 21.04.2020 г.
ответното дружество е превело по банковата сметка на ищцата сума в размер
на 4 211,34 лева.
По делото е прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, по
което вещото лице след оглед на автомобила и запознаване с материалите по
делото, включително с протокола за ПТП е установило следното: На
04.11.2018 година, около 19:25 часа лекият автомобил *************,
собственост и управляван от В. П. П., поради малка дистанция се блъснал в
движещия се пред него лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № *********.
Вещото лице е изчислило, че действителната стойност на лекия автомобил
към датата на станалото ПТП възлиза на 70 511 лева. Изчислило е,че
стойността на необходимия труд за извършване на необходимите бояджийски
и ремонтни работи за възстановяване н а автомобила възлиза на 348 лева,
стойността на боята и допълнителните материали е 435,60 лева, а
действителната стойност на частите за възстановяване на лекия автомобил
възлиза на 19 264,79 лева. Вещото лице е посочило, че поради движение с
несъобразена скорост и неспазване на дистанция управляваният от В.П. лек
автомобил е блъснал с предната си част в задната част на лек автомобил
„Фиат Мареа“, в резултат на което и двата автомобила са получили повреди и
деформации. Посочило е, че стойността на необходимите резервни части от
алтернативни доставчици и такива втора употреба е 3 729,84 лева, но ако
ремонтът се извърши с такива части, това няма да доведе пълното
възстановяване на състоянието на процесното МПС от преди ПТП, тъй като
за алтернативните части и такива втора употреба няма гаранция за качество и
произход. Освен това се сочи, че някои от частите, като предна броня, преден
капак, десен фар, са пряко свързани с пасивната безопасност на автомобила,
поради което следва да се заменят само с оригинални части.
Изслушан в съдебно заседание, вещото лице заявява, че съвременните
4
автомобилопроизводители произвеждат автомобили от по-висок екологичен
клас и със завишени критерии за безопасност на автомобила и спазват
множество критерии, срързани с авточастите. Заявява, че тъй като
произшествията често стават с предната част на автомобила, а когато ударът е
с пешеходец, се причиняват множество увреждания, често водещи и до смърт.
Затова предният капак на автомобилите се произвежда от алуминий, броните
са също от лесно огъващи се материали, а фаровете следва да имат специална
форма, за да могат да предпазят максимално пешеходците. Вещото лице сочи,
че това е т. нар. пасивна безопасност на автомобила. Заявява, че замяната на
тези части с такива втора употреба ще рефлектира върху безопасността на
автомобила. Евентуално може да се използват части втора употреба от
автомобил със същата марка, модел и година на производство. Важно е
частите да бъдат оригинални.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на ищцата В. П. П., ЕГН **********, сума в размер на 15 837,05 лева,
представляваща остатък от застрахователно обезщетение за имуществени
вреди вследствие настъпило на 04.11.2018 г. ПТП, причинени на собствения
на ищцата л. а. **************, дължимо въз основа на застрахователен
договор по застрахователна полица № 93001810025132 г. от 28.03.2018 г. за
застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от 21.04.2020 г. /датата, на
която ответникът е платил част от дължимото обезщетение/ до окончателното
изплащане на сумата, алтернативно от депозиране на исковата молба –
18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане
на сторените в производството разноски.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
На основание чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да
докаже: 1. Наличие на застрахователно правоотношение между страните по
валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“; 2. Настъпване
/начин, време и място/ в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие – ПТП, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка с което са настъпили имуществени вреди за застрахованото
МПС; 3. Вида и размера на имуществените вреди към деня на събитието; 4.
Изпълнение от страна на застрахования на задълженията по застрахователния
договор.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че между
страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договора
за имуществена застраховка „Каско” на МПС, а в срока на покритието му е
5
настъпило процесното застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, като в причинна връзка с тях са настъпили именно твърдените
вреди. Установени по делото са и останалите предпоставки по чл. 405, ал. 1
КЗ, а именно изпълнение на задълженията на застрахования да плати
вноските от застрахователната премия с настъпил падеж, да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие в предвидения от закона срок, да
съдейства на застрахователя да установи всички обстоятелства, свързани със
застрахователното събитие и да представи необходимите документи.
С плащане на застрахователно обезщетение в размер на 4 211,34 лева
застрахователят е признал съществуването на предпоставките за
основателността на исковата претенция. Спорният между страните размер е
относно размера на застрахователното обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена
дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност –
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност е дефинирана с
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ като стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Добавеният текст „ново” в отклонение от дефиницията на
понятието по чл. 203 КЗ (отм.) е съответен на вече установилата се съдебна
практика, че при определяне на възстановителната стойност при ремонт на
МПС или друго застраховано имущество от значение е цената на
необходимите за подмяна части като нови, а не на части втора употреба.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 3 КЗ, ако не е уговорено друго, се
приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната
стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото
имущество.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на
договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
настъпване на събитието. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ (съотв. чл. 208 КЗ (отм.)),
6
и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т.о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по
т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по т. д.№
469/2012г. на ВКС, т.о., относима и при действието на новия КЗ, при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 КЗ (чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.)), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се
определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 20 048,39 лева, съгласно заключението на вещото лице. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност
на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този
смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК,
която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като
принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в
новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II ТО, решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. и
други/.
Освен това вещото лице е категорично, че ремонтът с части втора
употреба или алтернативни такива няма да доведе до пълно възстановяване на
автомобила в състоянието от преди ПТП, тъй като за тези части няма
гаранция за качество и произход. Установи се, че голяма част от увредените
по автомобила авточасти в неговата предна част с оглед реализираният удар,
7
са свързани с пасивната безопасност на автомобила. Съвременното
автомобилостроене следва да е съобразено изцяло с нормите и изискванията
за пътна безопасност, като пасивната безопасност на автомобила е свързана с
необходимостта от запазване живота и здравето, както на пътниците, така и
на пешеходците при евентуален удар. Това налага използването на специални
метали, които лесно се огъват и по този начин биха причинили по – малко или
не толкова тежки увреждания при настъпване на ПТП. Ето защо освен с
качеството на самите авточасти, подмяната им с нови от същия вид и
качество обуславя безопасността на автомобила.
Поради изложеното съдът приема, че от така определеното
застрахователно обезщетение в размер на 20 048,39 лева, следва да се
приспадне вече платеното от застрахователя на ищцата обезщетение в размер
на 4 211,34 лева и на ищцата да се присъди сумата от 15 837,05 лева, т. е.
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
датата, на която е извършено частичното плащане от страна на ответното
дружество – 21.04.2020 г. Съдебната практика приеме, че законната лихва по
чл. 409 КЗ не представлява самостоятелен иск за мораторна лихва, а
законната лихва като последица от уважаване на иска и се дължи считано от
изтичане срока по чл. 405 КЗ. В случая се претендира от по – късната – от
датата, на която ответното дружество е извършило частично плащане в полза
на ищцата – 21.04.2020 г. и така следва да бъде уважено.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски възниква за ищеца, които се претендират съгласно списък по чл. 80
ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 634 лева, депозит за
вещо лице в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1
600 лева. Съгласно доказателствата по делото, претендираните държавна
такса и депозит за вещо лице са платени от ищеца.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2021 г.,
сключен между ищцата и адв. Д. уговореното възнаграждение е в размер на 1
600 лева, платено в брой, за което договорът служи като разписка.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от изпълнителните директори ***** Д., ДА ЗАПЛАТИ
на В. П. П., ЕГН **********, с адрес: *********, на основание чл. 405, ал. 1
8
КЗ сумата от 15 837,05 лева /петнадесет хиляди осемстотин тридесет и седем
лева и пет стотинки/, представляваща остатък от дължимото застрахователно
обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило на 04.11.2018 г.
ПТП, причинени на собствения на ищцата л. а. *************, дължимо въз
основа на застрахователен договор по застрахователна полица №
93001810025132 г. от 28.03.2018 г. за застраховка „Каско“, ведно със
законната лихва от датата, на която е извършено частичното плащане от
страна на ответното дружество – 21.04.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 434 лева /две
хиляди четиристотин тридесет и четири лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9