Определение по дело №2569/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 17.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII въззивен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

СИЛВИЯ ТАЧЕВА

като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.н.ч.д. № 2569 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.

         Образувано е по повод частна жалба, подадена от М.М.М. – осъден по н.о.х.д. № 10736/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2- ри състав, срещу определение от 07.02.2020 г. постановено по посоченото дело, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и е осъдил М.М. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 900.00 лева, представляваща направени по делото разноски за правна помощ.

         Според жалбоподателя, обжалваното определение  е неправилно. В подкрепа на това сочи, че адв. П. /служебен защитник/ бил назначен за резервен защитник по вина на адв. П.Р./упълномощен защитник/, тъй като последният редовно призован за съдебно заседание не се бил явил, без уважителна причина. Поради това, жалбоподателят намира, че разноските за служебен защитник следва да се понесат не от него, а от адв. Р., поради „виновното поведение“ на последния.  В допълнение на твърдението му за недължимост на сумата от 900,00 лв., осъденият не оспорва участието на адв. П. в съдебно заседание на 30.08.2019г. и 14.10.2019г., а моли единствено сумата да бъде „коригирана“ с оглед на това. Жалбоподателят твърди още, че изразил желание да се срещне с адв. П. за организиране линията на защита, но такава не била осъществена. Поради липсата на възможност да си упълномощи друг адвокат, осъденият бил принуден сам да депозира молби и жалби до Софийски градски съд.  По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на съдебен акт, с който да се намали присъдената на НБПП сума от 900,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

         Препис от частната жалба е изпратен и връчен на прокурор при Софийска районна прокуратура, като писмени възражения не са направени.

         Частната жалба  е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК /настоящият състав приема, че е в срок, тъй като жалбата е подадена по пощата и пощенското клеймо не се чете/, от лице, което има право на жалба и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

         По повод обвинителен акт, срещу М.М.М. е образувано н.о.х.д. № 10736/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2- ри състав. В първото открито съдебно заседание на 24.07.2019 г.  не се бил явил редовно призованият упълномощен защитник на подсъдимия – адв. Р., като същият не бил ангажирал доказателства за наличие на уважителна причина за отсъствието си. Поради това, съставът на Софийски районен съд не дал ход на делото, отложил го за друга дата, като предоставил  правна помощ под формата на процесуално представителство на подсъдимия. Поради това е било изпратено писмо до САК за определяне на адвокат, който да вземе участие в разглеждането на делото в качеството на служебен защитник на подсъдимия. С писмо с изх. № 9178/2019 г. от 24.07.2019 г. съдът е уведомен за това, че за осъществяване на правна помощ на подсъдимия М.М. в качеството му на подсъдим по н.о.х.д. № 10736/2019 г. е определен адвокат К. П.  от САК, вписан под номер 5232 в националния регистър за правна помощ. В съдебно заседание на 26.07.2019 г. упълномощеният защитник –  адв. Р. отново не се бил явил, поради което съдът с протоколно определение назначил адв. П. за резервен защитник на подсъдимия. Производството по делото приключило в същото съдебно заседание, при осъществяване на правна защита и съдействие от адв. П., като с присъда подсъдимият М. бил признат за виновен за извършени престъпления по чл. 155а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК; по чл. 159, ал. 6 от НК. На подсъдимия било наложено общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъединил наказанието „глоба“ в размер на 5000,00 лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски  в размер на 2736, 91 лв. На основание чл. 53, ал. 1, б “А“ от НК съдът се е разпоредил с вещите, които принадлежат на подсъдимия и са послужили за извършване на престъпленията.

         С разпореждане от 21.08.2019г. на съдията – докладчик било насрочено делото в открито съдебно заседание по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК. В съдебно заседание на 27.08.2019г. отново не се явил редовно призованият упълномощен защитник на подсъдимия – адв. Р.. Поради изрично изявление на подсъдимия М., че оттегля пълномощията си от адв. Р., съдът назначил резервния защитник – адв. П. да участва по делото с правата по чл. 99, ал. 1 от НПК. Производството по изменение на мярката за неотклонение протекло с участието на адв. П..

         С решение № 921/11.11.2019г. по в.н.о.х.д. № 3730/2019г. по описа на Софийски градски съд била потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

С вх. № 1005195 от 29.01.2020 г. по делото е постъпила молба от НБПП с искане на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъденият М.М. да бъде осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 900.00 лева, представляваща направени от НБПП разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. К. П. за участието му по н.о.х.д. № 10736/2019 г. на Софийски районен съд и в.н.о.х.д. № 3730/2019г. на Софийски градски съд като служебен защитник на подсъдимия М.. Към молбата е приложено решение № СФ-13091- Р от 11.11.2019 г. на НБПП, с което на основание чл. 22, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 17, т. 2 вр. чл. 9, ал. 5 и чл. 22, ал. 2 изр. 2 вр. чл. 17, т. 2 вр. чл. 9, ал. 5 от Наредбата за заплащане на правната помощ е определено възнаграждение на адв. П. за участието му в наказателното производство като служебен защитник на подсъдимия М. в размер на 900.00 лева.

         По повод постъпилата молба от НБПП районният съд е постановил определение от 07.02.2020 г., с което е уважил направеното искане и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил М.М.М. да заплати в полза на НБПП сумата от 900.00 лева за предоставена правна помощ по н.о.х.д. № 10736/2019 г. на Софийски районен съд и в.н.о.х.д. № 3730/2019г. на Софийски градски съд. За да постанови този съдебен акт, който се обжалва понастоящем, районният съд е приел, че в случая следва да бъдат съобразени задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по т. д. № 4 от 2009 г., ОСНК, ВКС, съгласно които при положение, че подсъдимият е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт, сторените по делото разноски за служебен защитник следва да бъдат заплатени в полза на НБПП, което следва да бъде възложено в тежест на осъдения.

         Настоящият съдебен състав възприема като правилен крайния извод на първата съдебна инстанция.  Действително, по силата на чл. 27а от ЗПП в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, какъвто случай е предвиден в чл. 189, ал. 3 от НПК по отношение на лицата, които са се ползвали от правна помощ и които с влязъл  в сила съдебен акт са признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение. Правилно районният съд е посочил, че съгласно разясненията по приложението на закона, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по т. д. № 4 от 2009 г., ОСНК, ВКС, подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита, тъй като това е регламентирано в НПК, който се явява специален спрямо ЗПП закон.

         Настоящият състав на Софийски градски съд категорично не възприема довода на въззивния жалбоподател, че разноските за служебно назначения защитник, следва да се присъдят на адв. Р.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК е достатъчно ясна и не буди никакво съмнение, че в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Настоящият случай е именно такъв. С присъда от 26.07.2019 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, поради което той се явява задължено лице да заплати в полза на НБПП сумата от 900.00 лева, представляваща направени от НБПП разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. К. П. за участието му по н.о.х.д. № 10736/2019 г. на Софийски районен съд и в.н.о.х.д. № 3730/2019г. на Софийски градски съд като служебен защитник.

         Ирелевантно за произнасянето на съда по чл. 189, ал. 3 от НПК е субективното отношение на осъдения по въпроса за „коригиране“  на присъдената сума, поради участие на адв. П. в две съдебни заседания - на 30.08.2019 г. пред Софийски районен съд и 14.10.2019 г. пред Софийски градски съд. Съдебната практика на Върховния касационен съд за това, че в наказателния процес разноските не могат да се намаляват поради прекомерност е константна. Настоящият съдебен състав споделя това разбиране, тъй като в НПК не е предвидена процесуална възможност за намаляване на претендирани от страните разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

         Що се отнася до възражението на осъдения, че изразил желание да се срещне с адв. П. за организиране линията на защита, но такава не била осъществена и поради липсата на възможност да си упълномощи друг адвокат, осъденият бил принуден сам да депозира молби и жалби до Софийски градски съд се явява голословно и без каквото и да е правно значение. Безспорно по делото се установява, че адв. П. е представлявал настоящия жалбоподател в хода на съдебната фаза на наказателното производство и му е оказал необходимата правна помощ. Именно това е релевантно по въпроса за разноските, а не отношенията между подсъдимия и защитника му.

         По горните съображения, въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, поради което атакуваното с нея определение от 07.02.2020 г. по н.о.х.д № 10736/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, следва да се потвърди като правилно.

         По тези мотиви, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

         ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.02.2020 г. по н.о.х.д № 10736/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което М.М.М., ЕГН: **********, е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на НБПП сумата от 900.00 /деветстотин/ лева, представляваща направени в производството по делото разноски за служебен защитник.

         Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   

                     2.