№ 17088
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110128356 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск от А. Н. Н. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер от 4616,75
лева, от която главница за фактурирана топлинна енергия в размер на 3446,21
лева за периода 01.07.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва върху
тази сума в размер на 1170,54 лева за периода 01.09.2018 г. до 21.02.2023 г., за
топлоснабден имот апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“,
бл. 4, вх. 1, инсталация № **********.
Ищцата посочва, че видно от договорна сметка № 002100433024 от
21.02.2023 г., издадена от ответника, се установявало, че същият претендира
горепосочените искови суми в общ размер от 4616,75 лева за имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 4, вх. 1, ап. 15, инсталация **********,
което обуславяло правния интерес от водене на настоящото съдебно
производство. Поддържа се, че липсват облигационни отношения между
стрА.те и че исковите суми са погасени по давност. Направено е искане за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
1
депозирала отговор на исковата молба. Твърди се, че исковата претенция е
недопустима поради липсата на правен интерес. Посочва се, че искът е
неоснователен. Навеждат се твърдения, че ответното дружество е сключило
споразумение с ищцата на 05.06.2020 г. за периода м.05.2017 г. до м. 04.2020 г.,
което от своя страна представлява признА.е на задължението. Доколкото било
налице признА.е на задължението давността бива прекъсната и започва да
тече наново след настъпване на неизпълнение, като в този случай давността не
била три години, а пет години. Посочва се, че ищцата, в качеството си на
собственик по наследство на топлоснабдения имот, била клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ищцата не упражнила правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея били влезли в сила Общите условия на
ответника. Съгласно чл. 33 от тях клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасяли. Същото се отнасяло и за задълженията по
фактурите по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия. При неизпълнение в срок
клиентите дължали обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Собствениците на СЕС, в която се намирал имотът на ищцата, сключили
договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ с фирмата „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за предоставяне на
услугата. Оспорва се твърдението, че липсва облигационна връзка между
стрА.те, тъй като бил налице договор за наем за настаняване на ищцата в
процесното жилище. Твърди се, че за процесния период не е настъпила
погасителна давност. Направено е искане за отхвърляне на исковата
претенция. Направено е искане за присъждане на сторените по делото
разноски и възражение за прекомерност и недължимост на претендирА.я от
насрещната страна адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на стрА.те и
събрА.те по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за временно ползване на недвижим
имот, находящ се в жк. „Дружба“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 15, видно от който на
01.02.2005 г. между кмета на район „Искър“ – Столична община и ищцата е
бил сключен договор за предоставяне за възмездно ползване на процесния
недвижим имот при уговорен срок на действие от 6 месеца, считано от
2
21.02.2005 г. до 21.08.2006 г., при задължене за заплащане на месечна цена за
ползване на жилището. В чл. 3.5 от договора е уговорено ищецът, в качеството
на наемател, да заплаща битовите разходи във връзка с ползване на жилището.
Видно от служебна бележка от Столична община на л. 51 от делото, към
03.06.2020 г. ищцата все още обитава жилището, като за същия се води аб. №
45273. По делото е представено заявление – декларация, находящо се на л. 52,
от което се установява, че за процесния апартамент ищцата е подала искане
през 2005 г. за откриване на партида съгласно Общите условия на ответника.
Със споразумение от 05.06.2020 г. между стрА.те по делото ищцата е
признала, че за процесния имот има непогасени задължения към ответника в
размер на 4856,56 лева за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. и в размер на 373,89 лева за лихва за забава, начислена към
датата на подписване на споразумението. Със споразумение е уговорено
разсрочено плащане на задълженията. С молба от 10.09.2020 г. от ищеца до
ответника е направено искане за ново предоговаряне на разсроченото
изплащане на дълга.
От писмо, находящо се на л. 4-7, се установява, че към 21.02.2023 г. за
процесния имот на ищеца са калкулирА. като неплатени задължения за
топлинна енергия и дялово разпределение сумата в размер на 7986,87 лева и
за лихва сумата в размер на 1456,03 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът счита, че искът се явява допустим,
доколкото ищецът излага твърдения, че към момента на депозиране на
исковата молба спрямо него извънсъдебно се претендира от ответника
заплащането на една недължима сума.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
3
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители
на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са потребители на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия.
Съобразно задължителните постановки на ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г.
по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основА.е и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. В ТР е посочено, че пример за такъв
договор е откриването от страна на ползвателя на индивидуална партида за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия. В настоящия случай
видно от представените по делото договор за временно ползване на недвижим
имот и заявление, ищецът е поискал сключването на договорно
правоотношение за процесния имот с дружеството –ответник при откриване
на индивидуална партида за процесния имот на негово име, като
същевременно именно ищецът е ползвал процесния имот въз основа на
валидно облигационно правоотношение, поради което съобразно посоченото
ТР именно ищецът дължи цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Тук следва да се
посочи, че доколкото договорът за наем е неформален и доколкото се
установява, че ищцата продължава да живее в процесния имот, без да са
представени доказателства за прекратяване на правоотношението или
възражения срещу ползването му от собственика на имота, облигационна
връзка по посоченото наемно правоотношение е била налице към момента на
калкулиране на процесните суми, въпреки уговорения срок на действие на
договора за временно ползване на недвижим имот. Предвид това съдът счита,
че се доказа облигационната връзка между стрА.те по делото във връзка с
доставянето на топлинна енергия за процесните имот, период и задължения.
4
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения. Процесните вземА.я са периодични, поради което
и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години.
Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за
доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и повтарящи се
през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че
размерът на тези задължения е различен. ВземА.ята са срочни, предвид
регламентираното в приложимите към тяхната изискуемост общи условия. За
задълженията през исковия период са били приложи Общите условия на
ответника от 2016 г. Съгласно същите потребителите заплащат задълженията
си за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, в който смисъл задължението на ищеца за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получавА.те фактури, е най-
късно до изтичане на този срок, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите общи условия по същия начин е
уредена и изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от
посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се
приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Началният исков период за вземА.ята за главница е 01.07.2018 г., а за
вземА.ята за лихва – 01.09.2018 г. По делото е представено споразумение,
което урежда вземането за главница с по-ранен начален период и по-късен
краен период на дължимост от посочените в исковата молба, както и
вземането за лихва за забава. Доколкото за лихвата не е посочен период, а
само е посочено, че е изчислена към датата на подписване на споразумението,
съдът счита, че посредством тълкуване на волята на стрА.те, обективирана в
документа, следва да се приеме, че става въпрос за лихвата, касаеща вземането
за главница, уговорено със споразумението. Предвид изложеното съдът счита,
че процесното вземане за главница е било част от предмета на споразумението
между стрА.те, в което същите са се съгласили да разсрочат изплащането на
задълженията. Посоченото извънсъдебно изявление на ищеца съставлява
признА.е на дължимостта на сумите по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, с
което е прекъсната давността, като от 05.06.2020 г. е започнала да тече нова
5
давност. Впоследствие същата е прекъсната с молбата от 10.09.2020 г.,
обективираща искане за новото разсрочване на дълга. Исковата молба е
подадена на 25.05.2023 г., като до подаването не е изтекъл по-дълъг срок от
3 години след последното прекъсване на давността. Предвид това, съдът
счита, че исковото вземане за главница не е било погасено по давност. Същото
се отнася и до лихвата. Погасителната давност за лихвата за периода, предмет
на споразумението - от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., е била прекъсната със
сключване на споразумението. За тази, която се явява дължима след това, а
именно – от 01.05.2020 г. до 21.02.2023 г., не е изтекъл период от повече от 3
години към датата на подаване на исковата молба - 25.05.2023 г. предвид
уговорената изискуемост на задължението за обезщетение за забава в
посочения по-горе смисъл по Общите условия на ответника.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът е провел успешно
насрещно доказване по предявения от ищеца отрицателен установителен иск,
а исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
На основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат
разноски. Дружеството е претендирало юрисконсултско възнаграждение,
което като размер се определя от съда. Предвид фактическата и правна
сложност на делото и процесуалната активност на ответника чрез
процесуалния му представител, на основА.е чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде
определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. .............. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че А. Н. Н., ЕГН
**********, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .................,
сумата в общ размер от 4616,75 лева, от която главница за топлинна енергия в
размер на 3446,21 лева за периода 01.07.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със
6
законна лихва върху тази сума в размер на 1170,54 лева за периода 01.09.2018
г. до 21.02.2023 г., за топлоснабден имот апартамент № 15, находящ се в гр.
София, ж.к. „Дружба“, бл. 4, вх. 1, инсталация № **********, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. .............. да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основА.е чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на стрА.те пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7