РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. ХАСКОВО, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500674 по описа за 2022 година
Производството делото е образувано по възражение на М. Х. А., която
твърди, че в качеството на длъжник е била лишена от възможността да
оспори вземането на ЕАД „Ти Би Ай кредит“ – град София по Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1592/03.10.2013 година, издадена на
основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2766/2013 година по описа на Районен
съд – Хасково. Длъжникът А. твърди, че заповедта за изпълнение не е била
връчена надлежно. Заявява, че не живее и не е адресно регистрирана на
посочения в заповедта адрес ***** и счита, че връчителят на призовки не я е
намерил поради неправилно отразен адрес за връчване на съдебните книжа.
Относно датата на узнаване за заповедта длъжникът уточнява, че на
06.06.2022 година е получила покана за доброволно изпълнение №
18722/20.05.2022 година, изпратена на нея по изпълнително дело №
20219240406252 по описа на ЧСИ Галин Костов с район на действие СГС. С
тези и останалите доводи моли съда да приеме възражението ѝ по чл. 423 ал. 1
т. 1 от ГПК и представя възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение.
В срока за отговор „Ти Би Ай кредит“ (сега с наименование РАЙВЪЛ
1
(ЕУ) ЕАД - София – заявител по ч.гр.д. № 2766/2013 година на ХРС не подава
писмен отговор на възражението.
След като се запозна с подаденото възражение и събраните по делото
доказателства, съдът намира, че възражението е процесуално допустимо.
Релевантните към производството по чл. 423 ГПК правни доводи в
писменото възражение дават основание за квалификация на възражението по
чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно чл. 423 ал. 3 изр. първо ГПК, съдът приема
възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1 от
същия законов текст. По аргумент от обратното от цитираната законова
норма, въззивният съд не следва да приеме възражението, ако установи, че
предпоставките по чл. 423 ал. 1 ГПК не са налице. Те са две: първата е обща –
длъжникът да е спазил едномесечния срок от узнаване за заповедта. Втората
предпоставка е допълнителна и касае осъществяване основанията по чл. 423
ал. 1 т.т. 1-4 ГПК, като за наличието на тези две предпоставки въззивният съд
се произнася с крайния си акт и по съществото на искането на длъжника.
Длъжникът А. твърди, че за първи път е узнала за издадената срещу
нея процесна заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с връчване на покана
за доброволно изпълнение № 18722/20.05.2022 година по изпълнително дело
№ 20219240406252 на ЧСИ Галин Костов с район на действие СГС. ХОС
изиска копие от изпълнителното дело, в материалите на което не се съдържа
разписка за връчване на тази покана. Но с оглед датата на изпращането от
канцеларията на ЧСИ – 20.05.2022 година и датата на депозирането на
възражението в съда – 17.06.2022 година, възражение вх. №
261656/17.06.2022 година по чл. 423 от ГПК е подадено от М. А. в
едномесечния срок.
В същото време, отново от материалите на изп.дело №
20219240406252 на ЧСИ Галин Костов съдът констатира, че изпълнителното
производство за събиране на вземането на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД по
процесната заповед за изпълнение за първи път е било образувано по молба
от кредитора, подадена на 13.05.2014 година до ЧСИ рег. № 861 Димитър
Вълков с район на действие СГС. По образуваното при ЧСИ Вълков
изпълнително дело № 20148610400916, на 05.06.2014 година на длъжника М.
А. е било връчено уведомление изх. № 19495/15.05.2014 година. Видно от
съдържанието на уведомлението, към него е бил приложен подлежащият на
2
изпълнение акт. От тук съдът приема, че на дата 05.06.2014 година на
длъжника е била връчена надлежно заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2766/2013 година на Районен съд – Хасково.
Връчването е извършено по допустим от закона начин – чрез пощенска
служба. Известието за доставка съдържа разписка, която обективира всички
реквизити, изискуеми от чл. 44 ГПК за да бъде редовно връчването - посочена
е датата на връчването - 05.06.2014 година, начина на връчване – лично от
адресата, положен е подпис на длъжника М. А., което обстоятелство тя не е
оспорила в настоящото производство и не е посочила и представила
доказателства за противното.
Повече от това, видно от молба вх. № 22511/10.06.2014 година,
подадена лично от М. Х. А. по изп. дело № 20148610400916 на ЧСИ Вълков,
длъжникът А. е предложила да погасява задължението доброволно, на
месечни вноски. След това М. А. е направила поредица от плащания за
погасяване на вземането на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД по процесната заповед, с
което е потвърдила знанието от нейна страна за издадената заповед за
изпълнение.
Така изложените съображения са напълно достатъчни за да се
приеме, че е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение и не е
налице предвидената в т. 1 на ал. 1 на чл. 423 ГПК предпоставка за приемане
на направеното от страна на длъжника възражение пред окръжния съд, а
именно, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена.
Поради това следва да се приеме, че срокът за възражение по реда на
чл. 414 от ГПК е започнал да тече от момента на връчване на заповедта и
длъжникът поради своето бездействие не се е възползвал от предвидените от
правната норма възможности. Ето защо няма основание да се приеме
депозираното възражение по чл. 423 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадено от
М. Х. А. с ЕГН **********, с адрес ***** срещу Заповед за изпълнение на
3
парично задължение № 1592/03.10.2013 година, издадена на основание чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 2766/2013 година по описа на Районен съд – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4