№ 527
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500215 по описа за 2023 година
Постановеното първоинстанционно Решение № 262685/12.08.2022 г.,
гр.д.№ 4778/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-4 състав, поправено с Решение №
263402/01.12.2022 г., се обжалва от ищцата в първоинстанционното
производство само в частта, с която акцесорната претенция с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
главниците за имуществени и неимуществени вреди, е отхвърлена за периода
от 17.01.2020 г. до 30.04.2020 г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила на
20.09.2022 г.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат П.
К. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по
първоинстанционното дело /л.5/.
Счита, че съдът неправилно е присъдил лихва за забава върху
определените обезщетения, считано от 30.04.2020 г., когато изтича
тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по извънсъдебната
претенция. Твърди, че лихвата се дължи от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
1
застрахователна претенция от увреденото лице, която дата в конкретния
случай е 17.01.2020 г.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което присъди законна лихва върху определеното
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от
17.01.2020 г., евентуално от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумите, съгласно с чл.429, ал.3 от КЗ.
Претендира се адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, ведно с начислено ДДС.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата страна-ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
В съдебно заседание въззивницата-ищец чрез процесуалния си
представител поддържа своята въззивна жалба и по съображенията изложени
в нея. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, ведно с начислен ДДС. Прави възражение
по разноските на ответната страна, с твърдението, че такива не й се дължат.
В съдебно заседание въззиваемия-ответник чрез своя процесуален
представител моли съда да постанови решение, с което да потвърди
решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от П. Д. С. против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
С влязло в сила на 20.09.2022 г. Решение № 262685/12.08.2022 г., гр.д.№
4778/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-4 състав, между страните със СПН е
установено съществуването на главно задължение, а именно: за сумата от 80
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за от сумата
6 440,77 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили
2
в пряка причинна връзка от ПТП осъществено на 10.01.2020 г., около 08.30 ч.,
в гр. София, по бул. „Д-р Александър Станишев“, в района на 26-то ДКЦ,
причинено виновно от Н. В. В., при управление на л.а.м. „Мазда“, с рег. №
********, с посока на движение от бул. „Добринова скала“ към бул. „Панчо
Владигеров“, който приближавайки към пешеходна пътека, в нарушение на
правилата за движение по пътищата не намалил скоростта и не пропуснал
движещата се по пешеходна пътека П. Д. С. и я блъснал, с което й причинил
тежки телесни увреждания, като към датата на настъпване на произшествието
за лекия автомобил е имало валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, обективирана в
застрахователна полица № ВG/22/119001325523, валидна от 12.05.2019 г. до
11.05.2020 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на законна лихва върху главниците, като присъдил същата от 30.04.2020 г.,
когато е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по
извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на сумите, поради
което отхвърлил тази претенция за периода от 17.01.2020 г. до 30.04.2020 г.
като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищцата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и
противоречи на формираната и безпротиворечива практика на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1
3
и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено,
че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна.
По делото е прието писмено доказателство, удостоверяващо, че
застрахованият е уведомил ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие на 15.01.2020 г. (л.146 от делото на СГС),
следователно лихва следва да се присъди от тези дата, но доколкото ищецът
претендира лихва от 17.01.2020 г., то същата следва да бъде присъдена
именно от тази дата.
Т.е. от датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо
дали от застрахования или от увредения, съответно от предявяване на
претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата),
обезщетението за забава (законната лихва за забава) се дължи от делинквента
на основание чл.86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор, след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от
увредения, съответно от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5 във връзка с
чл.429, ал.2, т.2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ при липса
на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за
собствената си забава.
В този смисъл е и изцяло практиката, обективирана в постановени по
реда на чл.290 ГПК решения. Така напр. с Решение № 50001 от 03.02.2023 г.
4
на ВКС по т.д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, съставът на ВКС е приел, че
застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. В този смисъл са и
Решения по т.д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., т.д. № 2466/2018 г. на І т. о. на ВКС,
решенията по т.д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о., по т.д. № 122/2020 г. на І т. о., по
т.д. № 1865/2021 г. на І т. о., по т.д. № 2026/2021 г. І т.о. на ВКС и др.
По горните съображения решението ще следва да бъде отменено в
обжалваната му част, с която исковата претенция на ищцата с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за периода от 17.01.2020 г. до
30.04.2020 г. и вместо това бъде постановено решение, с което искането за
присъждане на законна лихва върху двете главници бъде уважено за
отхвърления период.
По отговорността за разноските пред настоящата инстанция:
При този изход на спора на въззиваемия не се дължат разноски.
Адвокат К. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
от ЗА, предвид осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на въззивницата-ищца.
Размерът на претендираната за периода 17.01.2020 г.-30.04.2020 г.
законна лихва е определяем и възлиза общо на сумата от 2 521,19 лв., от
която: 2 333,33 лв. е размерът на законната лихва изтекла върху главницата от
80 000 лв. и 187,86 лв. изтекла законна лихва за посочения период върху
главницата от 6 440,77 лв.
Сумата от 2 521,19 лв. представлява и обжалваемия материален интерес.
При този интерес минималното адвокатско възнаграждение изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от
552,12 лв., съответно 662,54 лв. с начислено ДДС, предвид представените по
делото доказателства, че адвокат К. е регистрирана по ЗДДС.
Доколкото ищцата е освободена от държавна такса, то ответното
дружество ще следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
5
внесе в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд
София държавна такса за въззивно обжалване в размер на 127,13 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262685/12.08.2022 г., гр.д.№ 4778/2020 г. по описа
на СГС, ГО, І-4 състав, поправено с Решение № 263402/01.12.2022 г., в
частта, с която акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за присъждане на законна лихва върху главниците за имуществени и
неимуществени вреди, е отхвърлена за периода от 17.01.2020 г. до 30.04.2020
г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на П. Д. С., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул.
„Славянска“ № 6, офис 10, законна лихва върху присъдените застрахователни
обезщетения от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 6 440,77 лв., обезщетение за имуществени вреди за периода от
17.01.2020 г. до 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат П. Д. С.-К.,
гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 адвокатско възнаграждение в
размер на 662,54 лв. с ДДС (шестстотин шестдесет и два и 0,54 лв.) за
осъщественото от нея пред настоящата инстанция процесуално
представителство на ищцата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд-София държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 127,13 лв. (сто двадесет и седем и 0,13 лв.)
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7