Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.396, ал.1 и ал.2 от ГПК по направено искане на основание чл.389 от ГПК във вр. с чл.392 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.2, предложение второ от ГПК. С Определение №122 от 21.03.2012 година, постановено по ГР.Д.№26 по описа за 2012 година на Свищовски районен съд, е допуснато обезпечениена предявения иск с правно основание чл.150вр. чл.143, ал. 2 от СК от Т.Г. В., ЕГН *, като майка и законен представител на малолетното дете К. И. М., ЕГН *, двамата от гр. С., ул.„С. Н.”, Б.4, .8, ап23 против И. А. М., ЕГН-*, гр.С., район„В.”, ул.„М. П.” №..,.2,А.6, чрез налагане на запор върху банковите сметки на последния,открити в ”ЦКБ”, „С.К” и „Б. ДСК”ЕАД, до общ размер на... лв. . Постъпила е частна жалба от ответника. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед. Излага доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, и като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима и частично основателна. По процесуалната допустимост на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл.396, ал.1 от ГПК срок. По основателността на частната жалба. Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд констатира, че определението е валидно и допустимо. Относно валидността на определението. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на определението. Определението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с молбата. Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд счита определението за частично неправилно. Съображенията за този извод са следните: С молба В.№1358 от 21.03.2012 година е направено искане по реда на чл.389 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на предявената на основаниечл.150 от СК във вр с чл.143, ал.2 от СКискова претенция, чрез налагане на запор върху банкови сметки, разкрити на името на ответника в банкови институции, конкретизирани в подадената молба, като се излагат съображения за направеното искане. Съдът като разгледа исковата молба и приложените към същата документи, както и приложените към молбата за допускане на обезпечение документи, намира искането за допускане на обезпечение на предявения иск до размер общо на 10 293,33 лв. за основателно, като в останалата си част до размер на ... лв., искането е неоснователно. До този извод съдът стига по следните съображения: За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск е необходимо да се установи, че ищецът има право на обезпечение. Такова право съществува, ако искът е процесуално допустим и вероятно основателен; да е налице интерес - нужда от обезпечение; сочената обезпечителна мярка да е една от визираните в чл.397, ал.1 от ГПК видове и да съответства на обезпечителната нужда, да е подходяща. Когато се иска обезпечение на иск за издръжка правото на обезпечение съществува и без да е необходимо да са спазени изискванията на чл.391 от ГПК. Съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска. Аргумент чл.392 от ГПК. В.Ч.ГР.Д№800/2012 г. ВТОС В настоящия казус са налице всички предпоставки за да бъде допуснато обезпечение на предявеният иск за издръжка, но до посочения по-горе размер. Исковата претенция е процесуално допустима. Налице са всички положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. В процесуалния и материалния закон е регламентирана защита на твърдяното право. Исковата претенция е и вероятно основателна. Настоящият състав счита, че твърдяните факти в исковата молба и молбата, подадена по реда на чл.389 от ГПК, съдържанието на приложените към тях документи, както и посочените по-горе правни норми, като правно основание на исковата претенция, обосновават вероятната основателност на иска, но до размер на ...лв. Този размер е обусловен както от постановеното вече решение на първоинстанционния съд, с което обезпечената искова претенция е уважена в размер на 200 лв. месечно, така и от периода, считано от предявяване на иска за издръжка до навършване на пълнолетие на детето. Обусловен е и от факта, че постановеното решение подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1, предложени първо от ГПК. Видът на търсената защита обосновава обезпечителната нужда. Обезпечителна нужда е налице, когато е необходимо чрез исканата обезпечителна мярка да се осигури осъществяването на правата по едно позитивно решение, което би се постановило по предявения иск, чието обезпечение се иска. В настоящия казус при влизане в сила на постановеното позитивно решение запорът върху банкови сметки, разкрити на името на ответника, като обезпечителна мярка, осигурява бъдещото принудително осъществяване на присъденото парично притезание. При обезпечаване на парични притезания обезпечителната нужда се предполага при липса на данни, които да я опровергават. В този смисъл п-р Ж. Сталев „Българско гражданско процесуално право”, шесто допълнително и преработено издание, стр.803 и 807. Съдът счита, че в настоящия казус не са налице обстоятелства, които да опровергават обезпечителната нужда, която е обоснована с оглед вида на защитата. Посочената обезпечителна мярка е една от визираните в чл.397, ал.1 от ГПК видове – запор върху вземания на длъжника, и съответства на обезпечителната нужда – подходяща е, по изложените по-горе съображения. Обстоятелството, че са посочени банкови институции и не са посочени конкретно разкрити сметки с титуляр ответникът, не може да води до извод за „липса на конкретност или наличие на неопределеност”. Посочване на конкретни открити сметки на ответника не е необходимо за да бъде допуснато обезпечението. Достатъчно е да са индивидуализирани ответник, банковата институция, към която той има вземане, както и размера на вземането, което се иска да бъде запорирано, за да бъде допуснато обезпечение, както и да бъде реализирано принудително изпълнение. Посочване на повече банкови институции, които са конкретизирани, осигурява по-голяма обективна възможност за принудително осъществяване на присъдено парично притезание. Освен това допускане на обезпечение до конкретно определена сума по размердава пълна гаранция, че правата на ответника няма да бъдат засегнати. Фактът, че съдът е допуснал обезпечението чрез запор върху банкови сметки до конкретно определена сума по размер задължава съдебния изпълнител да налага запор до конкретно определената сума по размер. Това е механизмът, чрез който се гарантират правата на ответника и не съществува ”риск от необосновано преобезпечаване”. По отношение оплакванията в частната жалба. Всички са неоснователни с изключение на възражението за размера, до който е допуснато обезпечението. За този извод съдът е мотивиран от следното: Разпоредбата на чл.446, ал.3, изречение второ от ГПК е аргумент за допустимост да се запорира трудово възнаграждение, за да бъде изплащана дължима издръжка. Разпоредбата на чл.242, ал.1, предложени първо от ГПК е аргумент за допустимост предварително изпълнение на невлязло в сила решение, с което е присъдена издръжка. Посочената разпоредба обосновава и изискуемостта и ликвидността на задължението за издръжка. „Доброволността” за изпълнение на парични задължения не е и не може да бъде аргумент за недопустимост и неоснователност на направено искане за допускане на обезпечение на предявена искова претенция. Както се посочи по-горе допустимостта и основателността на искането за допускане на обезпечение на предявената искова претенция са обусловени от наличието на други обстоятелства. С оглед на изложеното съдът прави извод: Налице са всички визирани в ГПК предпоставки и изисквания за да бъде допуснато обезпечение на предявената искова претенция и наложена исканата обезпечителна мярка, но до размер ОБЩО на ... лв. По изложените съображения обжалваното определение е частично неправилно. Частната жалба е частично основателна и следва да бъде частично уважена, като обжалваното определение и издадената въз основа на него обезпечителна заповед следва да бъдат отменени в В.Ч.ГР.Д.№800/2012 г. ВТОС частта, в която е допуснато обезпечение до общ размер над 10 293,33 лв. до 24 500 лв. Настоящото определение не подлежи на обжалване. Аргумент чл.396, ал.2, изречение последно от ГПК. Водим от горното по реда на чл.278 от ГПК на основание чл. 392 от ГПК във вр. с чл.391, ал.1, т.1 от ГПК и на основание чл.397, ал.1, т.2, предложение второ от ГПК, окръжният съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №122 от 21.03.2012 година, постановено по ГР.Д.№26 по описа за 2012 година на Свищовски районен съд, и издадената въз основа на него ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД в частта, с която е определен общ размер над ..лв. до ... лв., вместо което ПОТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ направеното по реда на чл.389 от ГПК от Т.Г.В., ЕГН-*, като майка и законен представител на малолетното дете К. И. М., ЕГН-*, двамата от гр. С., ул.„С. Н.”, Б.4, .8, А. 23, искане да бъде допуснато обезпечение на предявения от нея иск с правно основание чл.150 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК против И. А. М., ЕГН-*, гр. С., район„В.”, ул. „М. П.” №.., В.„А”,.2,А.6, чрез налагане на запор върху банковите сметки на последния, открити в ”ЦКБ”, „С.” и „Б. ДСК”ЕАД до общ размер за разликата от... лв.до ... лв. . ОТМЕНЯ ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО, което е допуснато с ОПРЕДЕЛЕНИЕ №122 от 21.03.2012 година, постановено по ГР.Д.№26 по описа за 2012 година на Свищовски районен съд, и ОТМЕНЯ НАЛОЖЕНАТА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА – НАЛАГАНЕ ЗАПОР върху банкови сметкис титуляр И. А. М., ЕГН-*, гр. С., район„В.”, ул.„М. П.” №4, В.„А”,.2,А.6, открити в ”ЦКБ”, „С.” и „Б. ДСК”ЕАД САМО в частта, в която е определен общ размер над ...лв.до.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |