РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 27/13.1.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
дванадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : Г. ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията Петров адм. дело
№660 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във с чл. 238, ал. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/
2. Образувано е по Жалба на Д.С.Т., ЕГН **********
с посочен съдебен адрес ***, офис 508 срещу Медицинско удостоверение № 56/14 от
02.04.2019г., издадено от Централната лекарска експертна комисия – Медицински
институт МВР в което е определено, че увреждането на Д.С.Т., което е причинило
възпаление на левия слухов нерв с невросензорна загуба на слуха на лявото ухо с
акустична слухова загуба от 18,75dB при нормален слух
двустранно и не е довело до трайно отслабване на слуха, а само до разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което съответства на
квалификацията за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
3. Жалбоподателят,
счита оспорения акт за постановен в противоречие с материалния закон.
Поддържа се, че в резултат на претърпяна
трудова злополука на 13.06.2018г., по време на проведен практически курс по
водолазна подготовка, на Т. е причинена баротравма на средното ухо, неврит на
левия слухов нерв, невросензорна загуба на слуха на лявото ухо, абсцес на
външния слухов произход на дясното ухо. На 17.07.2018г. е била извършена
оперативна интервенция за ексцесия на абцеса. В резултат на злополуката,
жалбоподателя станал постоянен пациент на различни здравни заведения, като
повече от два месеца, слухът му е бил трайно намален, състояние съпътствано от
силни болки, цялостно неразположение и дискомфорт. Повече от три месеца е
приемал скъпи лекарства и обезболяващи. Започнал да изпитва притеснения, дали
някога ще успее да се възстанови напълно и да изпълнява пълноценно служебните
си задължения.
При това положение се счита, че увреждането е
причинило на Т. трайно отслабване на слуха по смисъла на чл. 129 от НК,
съпътствано със силни болки и страдания през целия период на лечението. Твърди,
че „… Според ВКС под понятието „трайно“ трябва да се разбира минимална
продължителност във времето от около 30 дни…“. В този смисъл, жалбоподателя
иска оспореното удостоверение да бъде отменено, като съответно бъде прието, че
причиненото му увреждане следва да се определи като средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК.
Иска се присъждане на сторените разноски по
производството.
4. Ответната Централна
експертна лекарска комисия при Медицински институт - МВР, гр. София, бул. „Ген.
М. Скобелев“, № 79, чрез процесуалния представител гл. юрк. Т. е на становище,
че жалбата е неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена. Поддържат се
изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани в оспорения
административен акт. Въз основа на събраните по делото доказателства,
включително от заключението на назначеното по делото вещо лице се поддържа
извода, че в случая е налице намаление на служа на Т. в рамките на повече от
шестдесет дни, но това намаление е без практическа стойност.
Иска се в полза на Медицински институт да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
5. Конституираният
като заинтересована страна Специализиран отряд за борба с тероризма – МВР, е на
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Според саморъчното отбелязване върху
процесното удостоверение „… Не съм
съгласен с решението на ЦЕЛК – МВР“, следва да се приеме, че то е било
известно на неговия адресат на 17.04.2019г., макар и да не са налице данни по
делото за неговото надлежно връчване. Жалбата срещу оспорения акт е
регистрирана в деловодството на Административен съд София – град на
30.04.2019г. Сиреч, жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
преклузивен, процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Неспорно по делото
е, че въз основа на Заповед № 1984зк – 121 от 29.05.2018г. на впд Командир на
СОБТ, за времето от 04.06.2018г. до 14.06.2018г., Т. е взел участие в
практически курс по водолазна подготовка(л. 36 по делото).
Според Докладни записки от Т., от Кирил Иванов,
от Петьо Александров(л.105) и Протокол за
Предварително разследване на трудова злополука № 1984р-6248 от 15.09.2018г.(л.37), на 13.06.2018г.,
служителят на СОБТ Д.Т., при занятие по време на планиран водолазен курс е
почувствал силна болка и заглъхване в лявото ухо след гмуркане.
7. На 18.06.2018г. поради засилване на
оплакванията е осъществена аудиометрия, която обективизира лекостепенно
звукоприемно намаление на слуха в лявото ухо със слухова загуба 23,75dB(л.123).
Жалбоподателят е бил приет на лечение в периода
от 11.07.2018г. до 14.07.2018г. в УМБАЛ „Софиямед“ООД, от където според
епикризата(л.27) е изписан със статус
„..добро общо състояние…“, като относно заболяването е отбелязано „… клинично в
подобрено общо състояние…“.
Т. е приет отново на лечение в периода от
17.07.2018г. до 20.07.2018г. в УМБАЛ „Софиямед“ООД, като според епикризата(л.28) е била проведена
оперативна намеса Код: 18.29 ексцизия или деструкция на други лезии на дясно
външното ухо. Пациента е изписан със статус „..добро общо състояние…“.
Бил е издаден болничен лист №120182029539 от
17.07.2018г. от УМБАЛ „Софиямед“ООД(л.25), за 10 дни отпуск поради времена
нетрудоспособност с диагноза „шум в ушите“ и болничен лист №120181643758 от
23.07.2018г. от УМБАЛ „Софиямед“ООД(л.26), за 30 дни отпуск поради времена
нетрудоспособност с диагноза „едностранна сензорна загуба на слуха с нормален
слух на другото ухо“.
8. С Експертно решение № 0045 от 25.01.2019г.,
от 14 заседание на ТЕЛК Общи заболявания към
Медицински институт - МВР, гр. София е приета причинна връзка – трудова
злополука на увреждането, получено при изпълнение на служебните задължения и
настъпилата нетрудоспособност.
С Разпореждане № 22527 от 15.02.2019г. на
Териториално поделение София – град на НОИ(л.101), декларираната
злополука станала с Д.Т. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
9. Представен по делото е амбулаторен лист № 507
от 17.09.2019г., с отразена основна диагноза по МКБ Н833 – шумови ефекти на
вътрешното ухо(л.
88). Според
карта за проведени процедури с мек лазер(л.92), такива са били осъществени на 30.09.2019г.,
01.10.2019г., 02.10.2019г., 03.10.2019г. и 04.10.2019г.
Според Епикриза от 22.09.2019г. на Клиника по
вътрешни болести, пулмология, фтизиатрия и клинична алергология към МИ на МВР,
Т. е бил приет на лечение в периода 18.09.2019г. до 22.09.2019г. с окончателна
диагноза – паталогична реакция на лекарствено средство или медикамент.
10. В хода на настоящото производство бе
назначена съдебно медицинска експертиза, заключението по която бе прието в
съдебно заседание на 12.12.2019г. без заявени резерви от страните.
След като се е запознал с документите по делото
и е прегледал и изследвал слуха на жалбоподателя, вещото лице д-р И. е
констатирал, че като последица от баротравмата, на Т. са причинени следните увреждания : едностранно
невросензорно (звукоприемно) намаление на слуха на лявото ухо с продължителност
повече от 60 дни (видно от аудиограмите) ; шум в лявото ухо(субективен) –
продължаващ и в момента вече повече от година. Няма обективен метод за
изследване на шума в ушите ; в следствие на повторна баротравма през септември
2019г., отново е установено едностранно невросензорно (звукоприемно) намаление
на слуха на лявото ухо, продължаващо до момента ( видно от аудиограмите).
Според вещото лице, няма убедителни данни, че
абсцесът на дясното ухо е предизвикан от престоя в морската вода, доколкото
давността е повече от 30 дни, а абсцесът може да възникне и без престой под
водата.
От 13.06.2018г. до момента, Т. е лекуван
многократно амбулаторно, като трикратно е проведено болнично лечение. Вещото
лице подробно е описал всички медикаменти с които е лекуван жалбоподателя.
IV. За правото:
11. По отношение на
валидността и действителността на оспорения акт, следва да се констатира, че
същият е издаден от снабдения с необходимите правомощия за това административен
орган, като волеизявлението е обективирано в изискваната от закона форма. Не се
твърди и не се установява в хода на административната процедура да са допуснати
нарушение на процесуалните правила.
12. Според правилото на
чл. 238, ал. 1 от ЗМВР, на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при
или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в
размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни
възнаграждения при средна телесна повреда. Съответно според чл. 238, ал. 3 от ЗМВР, видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна
лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които
държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.
13. Неспорни по
делото са фактите и обстоятелствата при които е настъпило травматичното
увреждане, както неговото естество. Спорът между страните при това положение се
концентрира единствено по отношение на определяне на вида на телесната повреда
– лека или средна. Според възведените в Наказателния кодекс определения,
телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или
слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или
врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна
неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от
тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които
проникват в черепната, гръдната и коремната кухина( така чл. 129, ал. 2 от НК),
а съобразно отрицателното дефиниране по чл. 130, ал. 1 от НК, разстройство на
здравето, извън случаите на тежка и средна телесна повреда е лека телесна
повреда.
Очевидно, с оглед
процесния казус, за да се квалифицира настъпилото по отношение на Т.
травматично увреждане като средна телесна повреда, трябва да е налице „трайно
отслабване на слуха“.
14. Съдебната
практика сочи, че „трайно“ състояние е това, което е продължило в период по -
голям от тридесет дни. Данните съдържащи се в приобщените по делото
доказателства и констатациите на назначеното по делото вещо лице, дават
основание да се приеме, че в случая действително е налице отслабване на слуха,
което е трайно, тъй като това състояние на оспорващия е продължило повече от
шестдесет дни. Въпреки това обаче, същите данни не позволяват да се формира
категоричен извод, че намаляването на слуха при Т., не съответства на социално
адекватен слух. Казано с други думи, настъпилата травма при жалбоподателя, не
влияе върху възможността му за възприемане на околната среда.
Според писмените
документи и констатацията на вещото лице, травматичните увреждания, получени от
оспорващия, са довели до леко степенно намаление на слуха от 23,75dB, съответстващо на
социално адекватен слух, т. е. намаление на чуваемостта, което не се отразява
на възприятията на жалбоподателя на околния свят посредством това сетиво.
Твърдения за обратното, не съдържат в нито един от представените по делото
документи, нито пък в приетото експертно заключение.
15. При липсата на
каквито и да е доказателства за противното, процесната телесна повреда не може
да бъде квалифицирана като средна по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, доколкото
възведената в закона хипотеза предвижда състояние при което отслабването на
слуха има за последица, намалена способност на увреденото лице да възприема
въздействията на външния свят чрез слуха, такива каквито са в действителност. В
тази точно насока са указанията, дадени в Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на
Пленум на Върховния съд, според които „…. По смисъла на закона отслабване на
зрението или слуха е налице, когато е намалена способността на увреденото лице
да възприема въздействията на външния свят чрез зрението или слуха такива,
каквито са в действителност. Ограничаването на тези способности има различни
степени. Когато затрудненията водят до загуба на основната функция на зрението
или слуха, е налице тежка телесна повреда. От друга страна, незначителните
затруднения на зрението или слуха, които не се отразяват практически върху
зрителната или слуховата способност на увредения, не следва да се третират като
„отслабване“ по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Отслабване е налице, когато има
намаляване на зрителната или слуховата функция с практическа стойност извън
случаите на слепота или глухота ……… Под „трайно“ отслабване на зрението или
слуха следва да се разбира един сравнително по-дълъг период на болестно
състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет дни.
Отслабването на зрението или слуха може да продължи за по-дълго време и да се
превърне в постоянно, но това не е необходим елемент за съставомерността на
деянието. Терминът „трайно“ има предвид само времетраенето, а не
и характера(курсива мой) на тези увреждания…. „.
16. Следователно не
всяко намаление на слуха може да бъде квалифицирано като средна телесна повреда
по смисъла на закона, а само онова, което води до промяна на възприемането на
действителността посредством това сетиво. В случая при загуба на слуха до
23,75dB на увреденото ухо, явно е налице социално адекватен слух, тоест не е
налице „отслабване“ на слуха по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, необходимо за
квалифициране на процесното увреждане като средна телесна повреда. Ето защо,
продължителността на увреждането в казуса е без значение (в този смисъл
например Решение № 10802 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 7005/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева).
17. Изложеното до тук
налага да се приеме, че като е определил травматичното увреждане на Т., като
такова съответстващо на лека телесна повреда по см. на чл. 130 НК,
административния орган е приложил правилно материалноправните разпоредби и е
постановил акта си в съответствие с целта на закона.
Жалбата с която е
сезиран Съда, следва да бъде определена като неоснователна.
V. За разноските :
18. С оглед изхода на
делото, на ответника се дължи присъждане на възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
Доколкото в нормата
на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и присъждане на
възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита, ще следва във връзка с чл.
144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, дължимите разноски следва да бъдат определени в размер на
100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.С.Т., ЕГН **********,***,
срещу Медицинско удостоверение № 56/14 от 02.04.2019г., издадено от Централната
лекарска експертна комисия – Медицински институт МВР в което е определено, че
увреждането на Д.С.Т., което е причинило възпаление на левия слухов нерв с
невросензорна загуба на слуха на лявото ухо с акустична слухова загуба от
18,75dB при нормален слух двустранно и не е довело до трайно отслабване на
слуха, а само до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА
Д.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Медицински институт - МВР, гр.
София, бул. „Ген. М. Скобелев“, № 79, сумата от 100,00лв.(сто лв.),
представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните.
Административен съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№10807/06.08.2020 Г. ПО АД№4566/2020
Г.ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 27/13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 660/2019 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. Терзийски, [населено място] да заплати в полза на Медицински институт
при МВР, разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.