Р Е Ш Е Н И Е
№ 1261
гр. Русе, 11.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на осми юли, две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 6387 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Б.Р.– юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява,
че на 23.04.2016г.между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.А.Д. е сключен
договор за потребителски кредит №*********, по силата на който кредитната институция предоставила на
ответника кредит в размер на 1000 лева, изплатени в брой чрез кредитен
консултант по местоживеене на кредитополучателя. Съгласно уговорените условия,
усвоената парична сума била олихвена с договорна лихва, с фиксиран месечен
размер за срока на договора, начислена от датата, на която е отпуснат заема.
Подписвайки контракта, страните постигнали съгласие общата стойност на
главницата и договорната лихва – 1197.25 лева да бъде погасена на 60 равни
седмични вноски, всяка в размер на 19.95 лева за периода 02.05.2016г. –
19.06.2017г.
Кредитополучателят приел да заплати: 50 лева – такса за
оценка на кредитното досие, разделена на 60 равни седмични вноски; 255.89 лева
– такса за услуга „Кредит у дома“, дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на кредитополучателя, платима на 60 вноски, всяка в размер на
4.26 лева; 79.61 лева – такса за услуга „Кредит у дома“, свързана с разходите
за събиране вноските по местоживеене на длъжника, платима на 60 вноски, всяка в
размер на 1.33 лева.
Молителят пояснява, че общата сума, която кредитополучателят
се задължил да върне на кредитодателя е в размер на 1582.75 лева, формирана от:
1000 лева – главница; 197.25 лева – договорна лихва; 50 лева – такса за оценка
на досие; 255.89 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене и 79.61 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене, платима на 60 равни седмични вноски,
всяка в размер на 26.38 лева.
Кредитополучателят не изпълнил задълженията си, произтичащи
от контракта. Заплатил 542.51 лева, с които погасил: 80.94 лева – такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя; 79.61 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя; 15.96 лева – такса
за оценка на досие; 100.97 лева – договорна лихва и 265.03 лева – главница.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
сключен на 01.07.2017г., кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от
договор за кредит №*********, на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други
разноски.
На 01.11.2017г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД подписали Приложение №1, съставляващо неразделна част
от допълнително споразумение към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010г.,
съгласно което „ИзиАсет Мениджмънт“ АД прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/23.04.2016г.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми, от негово име,
длъжника за извършената цесия. Въз основа предоставените му пълномощия, с писмо
изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/23.11.2017г., ищцовото дружество уведомило
ответника за извършената продажба на вземането. Писмото се върнало в цялост,
тъй като получателят не бил установен на адреса. На 28.08.2018г. кредиторът
изпратил повторно уведомление до длъжника, върнато в цялост, като непотърсено.
Предвид забавеното изпълнение, молителят счита, че
ответникът дължи лихва за забава за периода 01.07.2017г. – 29.05.2018г. в
размер на 95.78 лева.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №3666/2018г. по описа на РРС срещу М.А.Д. за сумите:
734.97 лева – главница по договор за потребителски кредит №*********/23.04.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.05.2018г. до окончателното й изплащане; 96.28 лева
– договорна лихва за периода 12.09.2016г. – 19.06.2017г.; 34.04 лева – такса за
оценка на досие за периода 12.09.2016г. – 19.06.2017г.; 174.95 лева – такса за
услуга „Кредит у дома“ за периода 05.09.2016г. – 19.06.2017г.; 95.78 лева –
лихва за забава за периода 01.07.2017г. – 29.05.2018г., както и направените по
делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал
на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от
получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения, Б.Р.моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че М.А.Д., ЕГН ********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина
Тодорова Станчева сумите: 734.97 лева – главница по договор за потребителски
кредит №*********/23.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2018г. до
окончателното й изплащане; 96.28 лева – договорна лихва за периода 12.09.2016г.
– 19.06.2017г.; 34.04 лева – такса за оценка на досие за периода 12.09.2016г. –
19.06.2017г.; 174.95 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода
05.09.2016г. – 19.06.2017г.; 95.78 лева – лихва за забава за периода
01.07.2017г. – 29.05.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2059/01.06.2018г. по ЧГД №3666/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК адв. А.Б., процесуален представител на ответника М.А.Д.
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага аргументи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 23.04.2016г.между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.А.Д.
е сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който кредитната
институция предоставила на ответника заем в размер на 1000 лева, изплатени в
брой чрез кредитен консултант по местоживеене на кредитополучателя. Съгласно уговорените
условия, усвоената парична сума била олихвена с договорна лихва, с фиксиран
месечен размер за срока на договора, начислена от датата, на която е отпуснат
заема – 197.25 лева.
Кредитополучателят приел да заплати: 50 лева – такса за
оценка на кредитното досие; 852.97 лева – такса за услуга „Кредит у дома“.
Общото задължение, формирано от главница, договорна лихва,
такса за оценка на кредитно досие и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на
2100.22 лева следвало да бъде погасено на 60 седмични вноски, всяка в размер на
35.01 лева, считано от 30.04.2016г.
На 16.06.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.А.Д.
е подписан Анекс №1 към договор за потребителски кредит №*********,
според който отпада еднократната такса за допълнителната услуга за бъдещите
седмични посещения за събиране на бъдещите седмични вноски в дома на клиента, а
именно 70% от еднократната такса, но не отпадат: неизплатените 30% от
еднократната такса за допълнителната услуга и стойността на таксата за допълнителната
услуга за седмичните посещения, които вече са извършени.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
сключен на 01.07.2017г., кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от
договор за кредит №*********, на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други
разноски. Представено е „Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД“, от което е видно, че вземането по процесния договор за кредит е
прехвърлено от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
На 01.11.2017г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД подписали Приложение №1, съставляващо неразделна част
от допълнително споразумение към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010г.,
съгласно което „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/23.04.2016г.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Цедентът упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за извършената цесия. Въз основа
предоставените му пълномощия, с писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/23.11.2017г.,
ищцовото дружество уведомило ответника за извършената продажба на вземането.
Писмото се върнало в цялост, тъй като получателят не бил установен на адреса.
На 28.08.2018г. кредиторът изпратил повторно уведомление до длъжника, върнато в
цялост, като непотърсено.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №3666/2018г. по описа на РРС срещу М.А.Д. за сумите:
734.97 лева – главница по договор за потребителски кредит №*********/23.04.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.05.2018г. до окончателното й изплащане; 96.28
лева – договорна лихва за периода 12.09.2016г. – 19.06.2017г.; 34.04 лева – такса
за оценка на досие за периода 12.09.2016г. – 19.06.2017г.; 174.95 лева – такса
за услуга „Кредит у дома“ за периода 05.09.2016г. – 19.06.2017г.; 95.78 лева –
лихва за забава за периода 01.07.2017г. – 29.05.2018г., както и направените по
делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал
на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от
получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и компетентно. След
извършена проверка на приетите по делото доказателства и документацията
предоставена от счетоводствата на „Провидент Файненшъл България“ ООД, „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вещото лице е
установило непогасената част от задължението по процесния договор: 734.88 лева
– главница; 96.28 лева – договорена фиксирана лихва за периода 10.09.2016г. –
17.06.2017г. вкл.; 34.13 лева – такса оценка на досие за периода 10.09.2016г. – 17.06.2017г. вкл.; 174.95 лева
– такса за услугата „Кредит у дома“ за периода 10.09.2016г. – 17.06.2017г. вкл.
Изчислени са: обезщетението за забава върху просрочената главница за периода
01.07.2017г. – 31.05.2018г. – 68.38 лева и обезщетението за забава върху
просрочената главница за периода от първата дата на забавата – 04.09.2016г. до
датата, на която е депозирано заявлението по чл.410 ГПК (31.05.2018г.) – 98.96
лева. Експертът поддържа, че не би могъл да изследва начина, по който е
извършено всяко отделно плащане от длъжника поради липса на документи при
ищеца, удостоверяващи неговия вид. С оглед клаузата на чл.5 от Анекс
№1/16.06.2016г. приема, че считано от посочената дата, ответницата е следвало
да извършва плащания само по сметка на кредитодателя – по банков път или по
друг начина, примерно чрез „Изипей“. В о.с.з. пояснява, че услугата „Кредит у
дома“ е изпълнявана до 16.06.2016г. и това обстоятелство е съобразено при
определяне непогасената част от дълга.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 734.97 лева – главница по договор за потребителски
кредит №*********/23.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2018г. до
окончателното й изплащане; 96.28 лева – договорна лихва за периода 12.09.2016г.
– 19.06.2017г.; 34.04 лева – такса за оценка на досие за периода 12.09.2016г. –
19.06.2017г.; 174.95 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода
05.09.2016г. – 19.06.2017г.; 95.78 лева – обезщетение за забава за периода
01.07.2017г. – 29.05.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2059/01.06.2018г. по ЧГД №3666/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело ЧГД №3666/2018г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес за запазване действието на издадената заповед за
изпълнение.
Разгледан по същество, искът се
явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията
си на цедирано вземане по договор, сключен на 23.04.2016г.между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и М.А.Д., по силата на който кредитната институция
предоставила на ответника заем в размер на 1000 лева, които последният следвало
да възстанови, съобразно условията на контракта.
Ответницата счита, че ищецът не се легитимира като неин
кредитор. Съдът намира доводите за неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК указва възможността на
кредитора да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето
лице, ако в контракта е предвидена такава възможност. В случая,
кредитополучателят се е съгласил „Провидент Файненшъл България“ ООД да прехвърля изцяло и частично правата си по
процесния договор без негово съгласие, като впоследствие го информира (чл.22 от
„договорните разпоредби“).
Вземането по договор за кредит №********* е цедирано първоначално на „ИзиАсет
Мениджмънт“ АД (Потвърждение за сключена цесия – договор за продажба на
вземания от 01.07.2017г., лист 118 – 119), а впоследствие на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. „Изи Асет Мениджмънт“ АД преупълномощила „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, да уведомиот името на „Файненшъл България“ ЕООД всички длъжници по всички вземания на „Файненшъл България“ ЕООД възникнали по силата
на сключени договори за потребителски кредит, за прехвърлянето им, основано на договор за цесия от 01.07.2017г.
Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера
със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на
вземането. Това налага извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси
изпълнение на задълженията по договора за кредит, респективно установяване на
вземанията си.
Кредиторът положил достатъчно усилия, за да достигне лично
до длъжника уведомление за цедиране на вземането. От приобщения по делото
договор за паричен заем е видно, че ответникът е посочил адрес за връчване на
съобщения и изявления – гр.Русе, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№2, вх.3, ет.5, на
който адрес е изпратено уведомление, посредством куриер „Лео Експрес“. На този
адрес са получени и съдебните книжа по настоящото производство. От приложената
обратна разписка към товарителницата е видно, че ответницата не е намерена на
адреса и куриерът не е могъл да се свърже на посочените от нея телефони.
Във формираната с редица решения на ВКС практика,
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за цесията следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска.
Като приложение към исковата молба, ищецът е представил и
уведомление за извършеното прехвърляне, адресирано до М.Д. в качеството й на
длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са редовно връчени на ответната страна (лист 39)., поради което
следва да се приеме, че цедирането на вземанията по договора за потребителски
кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо длъжника.
Ответникът не релевира доказателства установяващи, че е
погасил дълга.
От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа
експертиза е видно, че задължението възлиза на: 734.88 лева – главница; 96.28
лева – договорена фиксирана лихва за периода 10.09.2016г. – 17.06.2017г. вкл.;
34.13 лева – такса оценка на досие за периода
10.09.2016г. – 17.06.2017г. вкл.; 174.95 лева – такса за услугата
„Кредит у дома“ за периода 10.09.2016г. – 17.06.2017г. вкл.; 68.38 лева -
обезщетението за забава върху просрочената главница за периода 01.07.2017г. –
31.05.2018г., до който размер претенциите като доказани следва да бъдат
уважени.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 75 лева (25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение), които ответникът следва да поеме.
В исковото производство направените от ищеца разноски
възлизат на 765 лева (заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално
представителство и вещо лице). С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 746.49 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че М.А.Д., ЕГН ********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С. сумите:
734.88 лева – главница по договор за
потребителски кредит №*********/23.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.05.2018г. до окончателното й изплащане; 96.28 лева – договорна лихва за периода 12.09.2016г. – 19.06.2017г.;
34.04 лева – такса за оценка на
досие за периода 12.09.2016г. – 19.06.2017г.; 174.95 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода
05.09.2016г. – 19.06.2017г.; 68.38 лева
– лихва за забава за периода 01.07.2017г. – 29.05.2018г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №2059/01.06.2018г. по ЧГД №3666/2018г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М.А.Д., ЕГН **********
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи
на ищеца главница договор за потребителски кредит №*********/23.04.2016г. над сумата 734.88 лева до
пълния предявен размер 734.97 лева и лихва за забава за периода 01.07.2017г. –
29.05.2018г. над сумата 68.38 лева до пълния предявен размер 95.78 лева.
ОСЪЖДА М.А.Д.,
ЕГН ********** да заплати на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 746.49 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН ********** да заплати
на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 75
лева – разноски по ЧГД №3666/2018г. по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: