РЕШЕНИЕ
№ 439
29.11.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 29.10.2019г., при
участието на секретаря Катя Станоева в следния състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 610 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от В.Ф. чрез адв. А.А.
срещу Решение № 783 от 04.06.2019г., постановено по гр. д. № 2504/2018г. по
описа на Пернишки районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу И.М. иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 32, ал.
2 от СК за разликата над 1090,24 лева до пълния размер на иска от 17895,00 лв..
Иска се отмяна на решението и уважаване в пълен размер
на иска с присъждане на всички разноски.
Излагат се оплаквания, че неправилно ПРС е счел, че ответника
е плащал суми в повече от припадащата му се част по друг кредит по който
страните са солидарни длъжници и са налице условия за прихващане, както и
неправилно приел, че ответника дължи само половината от сумата 12941, 14 лева
(представляваща стойност на СМР в имот придобит по време на барака им), защото
само тази сума следвало да се приеме, че е получена за нуждите на семейството
по три потребителски кредита изтеглени на името на ищеца и рефинансирани с друг
кредит на името и на двамата бивши съпрузи по време на брака.
Прави оплакване за неправомерно обръщане на
доказателствената тежест от ПРС който е счел, че ищецът следвало да доказва, че
цялата сума по трите кредита и съответно по рефинансиращият кредит е за нуждите
на семейството, а било обратно.
Неправилно осъдил ответника само за сума
представляваща платена от ищеца главница по солидарния кредит без да отчете, че
се дължат и съответните лихви и други
разходи върху нея - такси, а в същото време в сумата по уваженото възражение за
прихващане на ответника (със суми които били платени в повече от нея по друг
солидарен кредит) включил и лихвите и такси освен главницата.
Изтъква, че докато са били в брак са поели като съкредитополучатели
задължение към „Юробанк България“АД, което след развода им той изцяло погасил и
има право да получи по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД половината от платената сума, която била припадаща се част на солидарния по
кредита ответник по иска. Имало презумпция за равни части между солидарните
длъжници и в тежест на ответницата било да доказва други вътрешни отношения
между тях.
Счита, че не може да се уважи възражението за
прихващане, защото вторият кредит във връзка с който е направено възражението
не е изцяло погасен и няма как да се определи с точност припадаща се част на
всеки солидарен по него длъжник
Няма отговор на жалбата.
ПОС след
проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо в обжалваната
част. Oтносно
неговата правилност ПОС е ограничен от императивните норми на закона и
оплакванията в жалбата.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
експертизи ПОС намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и
от приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните са бивши
съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с влязло в сила на *** решение № 71 от *** по гр. дело № 4145/*** по описа на Районен съд – Перник.
По време на брака на *** между третото за процеса лице
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и страните по делото, от друга
страна, като кредитополучатели, е сключен договор за жилищен кредит, по силата
на който на същите бил отпуснат паричен заем в размер на сумата от 14 000 лв.
за покупка на недвижими имоти – урегулиран поземлен имот и построена в него
къща, находящи се в ***, което жилище е било семейно за страните.
Не се спори и се установява от доказателствата, че по
време на брака на *** страните са сключили договор за потребителски кредит № *** с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /понастоящем
„Юробанк България“ АД/, по силата на който на същите, в качеството им на
кредитополучатели, бил отпуснат потребителски кредит в общ размер на сумата от
24 890,00 лв., от които 24 430 лв. за рефинансиране на три потребителски
кредита с № № ***, ***, *** (сключени
също по време на барака) към същата банка и
460 лв. за други разплащания, срещу задължението на кредитополучателите да
върнат кредита заедно с договорна лихва за срок от 240 месеца, считано от
откриване на заемната сметка по кредита – чл. 5 от договора, на месечни вноски
всяка в размер от по 256,91 лв. съгласно погасителен план, неразделна част от
същия. От клаузата на чл. 2 на договора следва, че по съгласие на кредитополучателите
сумата от 24 430 лв., представляваща част от отпуснатия кредит, служебно е
преведена от търговската банка по три други сметки, открити на името на ищеца В.Ф.
с цел окончателно погасяване на задълженията по другите три договора за потребителски
кредит, а именно: сумата от 19 140 лв. по потребителски кредит № ***, сумата от 4 680 лв. по потребителски кредит № *** и сумата от 610 лв. по потребителски кредит № *** като последните два договора са приложени по делото с
писмо на „Юробанк България“ АД от 12.12.2018 г..
Трите договора с номера № № ***, ***, *** не
се спори и се установява, че са подписани само от ищеца В.Й.Ф.. По договор № *** от ***
на ищеца е предоставена в заем сумата от 4 580 лв. за покриване на текущи
нужди. Кредитът, включващ главница и договорна лихва, е в общ размер от 6
169,72 лв. По договор № *** на ищеца Ф. е предоставен
паричен заем в размер на сумата от 600 лв. под формата на потребителски кредит
– за покриване на текущи нужди, срещу задължението му да върне сумата заедно с
договорна лихва, в общ размер от 1014,08 лв., в срок до 18.11.2017 г. По
договор № *** от ***, който не е представен по делото (кредитора е
посочил в писмото си до ПРС, че не го съхранява) ищецът твърди да са му
отпуснати 20000,00 лева, която сума се потвърждава от представената по делото
(с молбата на третото лице „Юробанк България“АД) молба от ищеца за отпускане на
потребителския кредит с номер ***, в която
ищецът е посочил в полето „задължения към други банки“ като усвоена сума от
Пощенска банка-сега „Юробанк България“АД.
Съдебно счетоводната експертиза установява, че
съгласно уговореното в процесния договор № ***/*** на страните бил предоставен потребителски кредит
в размер от 24 890 лв., усвоен по сметка на кредитополучателя В.Ф., като от
същата сметка служебно и по съгласие на страните сума в общ размер от 24 430
лв. следвало да послужи за рефинансиране на трите потребителски кредита към
„Юробанк и Еф Джи“ АД, както следва: сумата от 19 140 лв. да бъде преведена по
ДПК № ***, сумата от 4 680 лв. – по ДПК № ***, сумата от 610 лв. по ДПК № ***, а останалата част от кредита – в размер от 460 лв. –
за други плащания.
Изяснява се от СЧЕ, че в периода от сключване на
договора на *** до 06.02.2013 г. /когато е прекратен бракът / е платена
главница в общ размер от 604,45 лв. Отразено е, че на 29.11.2016 г. в
търговската банка – кредитор е постъпило искане от настоящия ищец В.Ф. за
предсрочно погасяване на ипотечния кредит. На 28.11.2016 г. по банковата
сметка, обслужваща кредита, са постъпили общо 25 200 лв. с наредител – третото
за процеса лице M.M. с посочено основание: „покупка на къща“. На същата дата са
погасени задължения по договора за лихви и главници с падеж до 28.11.2016 г.,
такси за просрочие, лихви и комисионни. На 30.11.2016 г. е отразено предсрочно
погасяване на кредита със сумата от 22 928,60 лв. Изяснено е, че няма данни
какво включва тази сума. Експертизата достига до извод, че през периода от
06.02.2013 г. до 28.11.2016 г. /датата на пълно погасяване на договора за
кредит от ***/ ищецът В.Ф. е платил общо 25 233,95 лв. по договора /без сумите
с посочен платец И. Ф. и без просрочените вземания/. Със същите са погасени 256,38
лв. редовна главница, 1 945,20 лв. редовна лихва, 28,77 лв. застраховка, 22
928,60 лв. за предсрочно погасяване на кредита и 75 лв. комисиона – за
заличаване на ипотека. За същия период по сметката, обслужваща кредита, са
постъпили общо 36 238,63 лв. като от тях с 35 373,97 лв. са погасени задължения
по кредита, от които 800 лв. от ответницата. Посочено е, че вносители на
постъпилите през периода средства за погасяване на задълженията по кредита,
извън сумата от 800 лв., внесена от ответницата, са ищецът и трети за процеса
лица – К. Ф., M.M., включително „от обезщетения и помощи“. От тях 25 433,95 лв.
са платените без просрочие, от които 200 лв. с платец ответницата. В
експертизата е отразено, че реално по този договор за кредит няма усвояване на
допълнителни средства, нито рефинансиране, като кредитът от просрочен е станал
с редовен падеж с прихода от 28.06.2013 г. При
изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че разликата между общо
постъпилите средства от 36 238,63 лв. и погасените задължения по договора за
кредит, сключен с „Юробанк България“ АД в размер от 35 373,97 лв. или сумата от
864,66 лв. е отразена като върната от търговската банка на ищеца В.Ф. съгласно
банково извлечение от 05.12.2016 г. с основание: „средства от закриване на
сметка“. Общо платените от ищеца суми без просрочените възлизат на 25 233,95
лв., а останалите 8 201,42 лв. са също погасени от него задължения по кредита,
но с просрочие.
Във връзка с
възражението за прихващане експертизата достига до извод, че през периода от 06.02.2013 г. до
12.06.2018 г. по договора за жилищен кредит от ***, сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и страните по делото, в качеството им на кредитополучатели, са погасени
суми по кредита в размер от 9 960,65 лв., от които санкционната лихва и таксата
закъснение са в размер от 98,87 лв.
Отразено е, че преди 06.02.2013 г. са погасени 1 094,39 лв. главница, като са
констатирани плащания и след 12.06.2018 г. Пред съда експертът изяснява, че от
данните, съдържащи се в банковите извлечения сумата от 9 960,65 лв.,
представляваща общо погасените задължения по договора за жилищен кредит с
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД през периода от 06.02.2013 г. до 12.06.2018 г. е
формирана от плащания, извършени от ответницата И.М., чрез внасяния по сметката
на кредита.
От показанията на свидетелката Б. и представения
нотариален акт се установява, че с парична помощ от майката на ответницата страните
си закупили къща в ***, която към този момент не се намирала в добро състояние.
Това наложило влагането на много средства от страните за извършване на основен
ремонт, обхващащ първия етаж и мазето и свързан с обособяване на помещения, смяна
на електрическата инсталация и на дограмата. За реализирането на ремонта на
ищеца помагали приятели, включително съпругът на Б. – без заплащане. За извършването
му се наложило ищеца да изтегли кредит, тъй като през това време само той
работел, а И. гледала дъщерите им.
Свидетелят Б. /съпруг на св. Б./ споделя, че познава
страните В. и И. от много отдавна, още когато двамата били семейство. През 2007
г. – 2008 г. те си закупили имот – къща в гр. Перник, която не била годна за
живеене. Това наложило извършването на ремонт, който бил осъществен от ищеца,
баща му и свидетелят Б.. Свидетелства, че за ремонтните дейности се наложило да
бъде изтеглен паричен заем. Ремонтът продължил много време, тъй като засегнал
цялата къща – били сменени електрическата инсталация, дограмата на къщата,
изградени отводнителни канали в мазето, избити стени и площадки. Вторият етаж
не бил ремонтиран тогава. В ремонта били вложени много материали. След
приключването му семейството на страните заживяло в къщата.
В показанията си свидетелката Ф. разказва, че синът
ѝ В. /ищецът по делото/ и ответницата И. са били семейство до ***, като
се развели. Двамата си закупили къща в *** и решили да я обновят. Наложило се В.
да изтегли заеми, тъй като ответницата не работела. Бил направен основен ремонт
– смяна на врати, прозорци, ремонт вътре в жилището, в двора, мазето. По време
на ремонта страните живеели под наем. Споделя, че от името на сина си е внасяла
пари в банката по кредита, тъй като В. често бил командирован по работа извън
града. Освен нея внасяла пари и приятелката му М., с който той живеел на
семейни начала след развода си с И..
Свидетелят Й. Ф. посочва, че преди много години,
когато ответницата и синът му – ищецът Ф. били семейство си закупили къща в гр.
Перник като за ремонтирането им били нужни средства и тъй като И. не била
трудово ангажирана се наложило В. да изтегли няколко парични кредита. В къщата
на *** бил направен основен ремонт, продължил повече от година. Ремонтните
дейности били осъществени от свидетеля, ищеца и негов приятел, без да получават
заплащане срещу труда си, именно със средствата от кредитите. Последните ги
връщал В., като баща му Ф. също го подкрепял финансово. Ремонтът бил необходим,
за да може да се живее в къщата. Свидетелят разказва, че след ремонта ищецът и
ответницата живеели в къщата.
Свидетелката Т. споделя, че страните си двамата
закупили къща в гр. Перник, за което продали апартамент в гр. София,
собственост на майката на И.. На къщата бил направен основен ремонт – на първия
етаж и в стълбището. Финансово семейството им било подпомагано от майката на
ответницата. Същата заплатила и най-скъпоструващата част от ремонта – смяната
на дограмата. По това време И. се отдала изцяло на грижите за децата на
страните и не работела. Свидетелства, че страните са ползвали кредити, като
жилищният кредит, обвързан с ипотека на къщата, го плащала И., а
потребителският кредит – нейният съпруг. Свидетелката разказва, че понастоящем
финансово ответницата не е в добро положение. Същата работи само почасово и има
здравословни проблеми. Отглежда дъщерите на страните, с които живее в къщата.
Пред ПРС е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, от изводите в което следва, че стойността на използваните материали
за извършен ремонт на къщата на страните, находяща се в *** възлиза на сума в
общ размер от 12 941,14 лв., като се касае за ремонтни дейности на двата
етажа на жилището, включително и в мазето, както и изграждане на алеи и външно
стълбище, подробно описани по вид и стойност в заключението. Вещото лице
посочва, че по данни на ответната страна дограмата – обща за сградата /прозорци
и врати/, възлизаща на стойност от 6 840 лв. е платена от нейната майка. Заключението
не е оспорено и ПОС го кредитира, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК,
съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на поставената задача,
изготвено е въз основа на материалите по делото, в частност показанията на
свидетелите и извършен оглед на място на обекта, при съобразяване с цените на
материалите към момента на извършване на ремонта.
Във връзка с възражение за недължимост на процесната
сума на основание чл. 127, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради неплатежоспособност, по
делото са събрани писмени доказателства – служебна бележка от 18.06.2018 г.,
издадена от Агенция по заетостта, писмо от 03.12.2018 г. от *** и приложените
към него материали, Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 27.11.2018
г., издадено от Столична община, Служебна бележка от 03.12.2018 г., издадена от
Община Перник, с приложени към същата договори за предоставяне на социална
услуга: „Осигуряване на топъл обяд – 2016 г. в гр. Перник“, Удостоверение за
наследници от 21.12.2018 г., издадено от Община Асеновград и гласни
доказателствени средства – чрез разпита на свидетелките С.К. и Т.Н.. Разказаното
от последните свидетелства, че понастоящем ответницата И.М. среща сериозни
финансови затруднения, сама отглежда децата на страните, полага усилия да
работи почасово, но няма постоянни доходи от трудова заетост, като получава
помощ от хора и институции.
При така установена
фактическа обстановка ПОС намира жалбата за частично основателна по следните
съображения:
Оплакванията свързани с разпределението на
доказателствената тежест са неоснователни. Действително неточно ПРС е указал на
ищеца да докаже солидарната отговорност
на страните, но това не е повлияло на решението. Солидарността произтича от
закона чл. 32, ал. 2 от СК ако задължението е за семейна нужда. Под "нужди
на семейството" се разбират общите
потребности на семейството, задоволяването на които произтича от изискванията
за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. При спор между
бивши съпрузи онзи от тях който оспорва наличието на семейна нужда или
извършването на дадени разходи носи тежестта да докаже, че нуждата не е била семейна
или разходите не са извършени изцяло или частично, а съпругът получил сумата (
в случая няма спор, че по трите кредита сумите са преведени само по сметки на
ищеца) трябва да заяви за какво тя е похарчена. По въпроса има утвърдена
практика на съдилищата (напр. Решение № 211 от 23.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК, ; Решение № 232 от
12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 167 от 10.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 8/2018 г. и др.)
В случая ищецът в исковата
молба и в съдебно заседание от 13.12.2018г. изрично е твърдял, че трите
предходни (на процесния) потребителски кредита изцяло са изразходвани за
ремонта. Ответницата е възразила, че само част от тях е за ремонта на сем. къща.
В нейна тежест е било поначало да докаже това. Ищецът обаче е ангажирал СТЕ,
която е опровергала неговите собствени твърдения за стойността на
ремонта. Именно на СТЕ ПРС е базирал извода си затова дали сумите по
предишните кредити и съответно по последния (процесния) с който са
рефинансирани предходните са за семейна нужда. Съдът е длъжен да основе
решението си на допустими и относими доказателства като няма никакво значение
коя от страните ги е ангажирала като следва да посочи защо ги кредитира.
ПРС е посочил защо кредитира СТЕ и ПОС споделя мотивите му в тази насока.
Експертизата не е била и оспорвана от страните. Същевременно ищецът не е
направил твърдения за други разходи които да имат семеен характер и да са
покрити с трите предходни кредита, при което съгласно посочената по - горе трайна
съдебна практика следва да се приеме, че сумите надхвърлящи стойността на
ремонта са останали в него или са похарчени за негови лични нужди. Ето защо
след като със СТЕ се опровергава твърдението на ищеца за изразходване на всички
суми по трите кредита за ремонта на жилището и той не прави твърдение за други
семейни нужди удовлетворени с остатъка от сумите по кредитите ПРС правилно е
приел, че във вътрешните им отношения бившите съпрузи не отговарят поравно за
процесния кредит и първоначално неточното указване на тежестта на доказване не
се е отразило на правилността на изводите на ПРС по въпроса дали кредита е
разходван за семейна нужда.
От факта, че ответника е
подписала процесния договор с който са рефинансирани предишните, подписани само
от ищеца, не следва извод за съгласие от нейна страна, че сумите по предишните
договори са били разходвани за семейни нужди и не я лишава от възможността да
оспори цялостното разходване на кредитите за семейни нужди, още повече, че
процесния кредит е подписан по време на брака и след като предишните кредити
вече са били просрочени, при което е имало реална опасност от принудително
изпълнение срещу семейно имущество.
Неоснователно е и
оплакването в жалбата срещу извода на ПРС, че ответницата е плащала по жилищния
кредит с „Банка ДСК“ АД суми в повече от припадаща ѝ се част. Тези изводи
на ПРС са базирани изцяло на СЧЕ, която също не е оспорена, работила е по
предоставени от самата банка данни и извлеченията представени с отговора на
исковата молба, които не са били оспорвани от ищеца. Няма и спор, че жилищния
кредит е изтеглен за закупуване на семейната къща по време на брака, тоест
нуждата е била семейна и страните отговарят солидарно за връщането на този
кредит. Няма доказателства за твърденията на ищцовия представител от първото
заседание пред ПРС, че жилищния кредит бил погасяван от ответника само поради
уговорка ищецът да не претендира наем за ползването на съсобствената къща, предоставено
на ответника по споразумението и решението за прекратяване на брака. Размера на
платените суми от ответника по жилищния кредит след прекратяване на брака е
установен от СЧЕ. По презумпция в отношенията си помежду им солидарните
длъжници дължат по равно. Презумпцията не е оборена и правилно ПРС е счел, че
ответницата е платила повече от припадаща ѝ се част.
Неоснователно е оплакването
в жалбата, че възражението за прихващане не следвало да се уважава, защото
жилищният кредит не бил изцяло погасен и не могло да се определи с точност
задължението на всяка от страните по него. По този въпрос изрично се е
произнесъл ВКС в решение 191/23.02.2018г. по гр.д. 3907/2016г. на IV Г.О.
като е прието, че: „..при сключен договор
банков инвестиционен кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на
месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по чл.127 ал.2 ЗЗД на
платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници следва платилият
солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко
месечни вноски. В тази хипотеза предвиденото в чл.127,ал.2, изр.1 ЗЗД „изпълнил
повече от своята част”следва да се разбира платилият солидарен длъжник да е
изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски по договора“.
Предвид горното ПРС правилно е направил
извод за основателност на заявеното възражение за прихващане с половината от
общо платените след прекратяване на брака от ответника по жилищния кредит суми,
която половина представлява припадаща се на ищеца част.
Неотносимо към предмета на
делото е и оплакването, че по време на брака ищецът осигурявал средствата за
издръжката на семейството-предмет на делото не е установяване на трансформация
на лично имущество.
Неотносим е и довода с какви
средства са погасявани кредитите по време на брака. Не са предявени искове за
такива суми.
Невярно е твърдението, че
кредита не бил получен от ищеца физически. Кредита е усвоен по негова сметка в
банката, както и предишните три кредита и това е установено и от договора за
кредит и от СЧЕ.
Основателно
обаче е оплакването, че неправилно
ПРС осъдил ответника само за сума, представляваща платена от ищеца главница по
солидарния кредит с „Юробанк България“АД без да отчете, че се дължат и съответните лихви и други разходи върху нея
- такси, а в същото време в сумата по уваженото възражение за прихващане на
ответника (със суми които били платени в повече от нея по друг солидарен
кредит) включил и лихвите и такси освен главницата.
Трайна е съдебната практика, че солидарните длъжници
по договор за кредит дължат на кредитора и произтичащите от главницата
акцесорни вземания за лихви, такси и прочие, включително и сумите платени със
закъснение (напр. Решение № 241 от 20.02.2018 г. на ВКС по т.
д. № 985/2017 г., II т. о., ТК) съответно в отношенията между тях
подлежи на разпределяне не само главницата, но и всичко платено от един от тях
по кредита.
Същото е положението и при съпрузите. ПРС е уважил
иска частично като е приел, че не всички суми по трите потребителски кредита
рефинансирани с процесния кредит са били изразходвани за семейни нужди (ремонт
на закупеното жилище), а само установената със СТЕ сума (12941,14 лева) и е направил
извод, че ответницата дължи само половината от реално разходените за семейни
нужди средства, а именно половината от сумата по СТЕ, но след приспадане на
800,00 лева, които според СЧЕ са платени от ответницата след прекратяване на
брака. Тази сума обаче съответства на част от главницата (защото разходите
се плащат с реално получените средства-главницата) по получените заеми като
върху нея се дължат и възнаградителни лихви и такси, комисионни, наказателните
лихви и прочие. Ответница е страна по процесния договор и е била насяно с
вноските и падежите им и самостоятелно е изпадала в забава за вноските по
отношение на кредитора (след като СЧЕ е установила плащане със забава и е
налице солидарност спрямо кредитора). При това положение тя дължи нейната
припадаща се част от платените суми от ищеца възникнали поради забавата
(лихвите за просрочване и таксите за администриране при просрочване).
Същевременно ПРС е приел, че ответницата също има вземане срещу ищеца за
платени от нея суми по жилищния кредит също солидарен между страните и е уважил
възражението за прихващане на ответницата с половината от платените от нея суми
по жилищния кредит, представляващи припадаща се на ищеца част, като обаче от
съпоставка между СЧЕ и решението на ПРС се установява, че ПРС по възражението
за прихващане е приел, че платените от ответницата суми са 9 960,65 и е приел,
че ответника дължи половината (4980,33 лева), като в сумата от 9 960,65 се включват и лихви и такси и наказателни лихви
и комисионни според СЧЕ.
Следователно по иска на ищеца ПРС е присъдил само
припадащата се на ответника част от главницата, докато по възражението за
прихващане е приел, че ищецът дължи на ответника и лихви, такси, комисионни и
наказателни лихви и прочие без да изложи каквито и да било мотиви за
нееднаквите компоненти, които е приел, че дължи всеки от бившите съпрузи.
По този начин се е стигнало до необоснованост на
решението и до нееднакво прилагане на закона спрямо страните по делото и
частично неправилно решение.
Според ПОС в сумата, представляваща припадаща се на
ответника част от задълженията по процесния кредит с „Юробанк България“АД, с
който са рефинансирани предходните три кредита, следва да се включат: половината
от сумата разходвана за ремонта на жилището тоест 6470, 57 лева, която
съответства на 26,48 % от сумата от 24430,00 лева, която според процесния
договор и СЧЕ е била ползвана за погасяване на задълженията по предходните три
договора за кредит, сключени от ищеца. Сумата от 460 лева следва да се приеме
за останала у ищеца, защото не е заявено за какво е похарчена, а твърдението на
ищеца е, че всичко по трите предишни кредити било похарчено за ремонта, а в
последния кредитен договор е посочено, че само сумата 24430 е за
рефинансирането им. В припадащата се на ответника част от сумата 24430
(рефинансирала другите три кредита) следва да се включи и съответната (на
сумата от 6470.57 лева) като процентно съотношение част от всички лихви, такси
и други разходи по кредита, тоест 26,48 процента от платените суми за лихви,
такси и комисионни, след което следва да се приспаднат платените от ответника
суми по кредита след развода в размер на 800,00 лева според СЧЕ. Лихвите,
таксите и комисионните платени по кредита СЧЕ е посочила: 2145,19-редовни лихви
(възнаградителни), 6806,54 лева лихви по просрочия, 28,77 – застраховки, 75,00
лева комисионна за заличаване ипотека, 875,00 лева-такси за администриране при
просрочие, 59,93- за просрочени имуществени застраховки, 90,54 лева олихвяване
на кредита. Общ размер от 10080,97 лева. От тях припадащата се на ответника
част от 26,48 % е в размер на 2669,44 лева.
Или дължимата от ответника на ищеца сума е 8340,01
лева (6470,57+2669,44=9140,01-800=8340,01).
Със тази сума е следвало да се прихваща сумата която ищецът
дължи на ответника във връзка с жилищния кредит към „Банка ДСК“, която правилно
е определена от ПРС на 4980,33 лева. При което след прихващането ответника
остава да дължи на ищеца сумата от 3359,68 лева, до която сума иска по чл. 127,
ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 32, ал. 2 СК е основателен.
Следователно решението следва да се отмени като
неправилно в частта с която иска е отхвърлен за разликата над уважения размер (1090,24
лева) до размер от 3359,68 лева, която разлика е в размер на 2269, 44 лева и
следва ответника да бъде осъден да я заплати на ищеца. В останалата обжалвана
част решението следва да се потвърди като правилно.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция на
жалбоподателя ищец се дължат още 300,76 лева разноски за такси, вещи лица,
адвокатски хонорар за първата инстанция, както и 47,05 лева разноски за държавна
такса за въззивното дело съобразно неговия изход и обжалваемия интерес
(16804,76) при уважени 14 % от него.
Решението в частта по разноските за разликата над
сумата от 162,00 лева до присъдения размер от 187,82 лева, която е осъден ищеца
да заплати в полза на съда за вещи лица следва да се отмени предвид изхода на
делото във въззивна инстанция.
На процесуалния представител на въззиваемия ответник
адвокат Б. се дължи адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за
въззивното дело в размер на 889,36 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
1/2004г. на Висш адвокатски съвет при обжалваем интерес от 16804,76 лева и при
отхвърлени 84 % от жалбата.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение № 783 от 04.06.2019г., постановено по гр. д.
№ 2504/2018г. по описа на Пернишки районен съд, В ЧАСТТА с която е отхвърлен над сумата от 1090,24 лева до размер от 3359,68 лева (тоест за
сумата 2269,44 лева) предявеният от В.Й.Ф., с ЕГН: ********** срещу И.А.М., с
ЕГН: ********** иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на изплатената от него
вповече от припадащата му се част като солидарен длъжник сума по договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД
/понастоящем „Юробанк България“ АД, сключен между с „Юробанк и Еф Джи България“
АД /понастоящем „Юробанк България“ от една страна и В.Й.Ф. и И.А.М. като
кредитополучатели солидарни длъжници от друга страна КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.А.М., с ЕГН: ********** и адрес *** да
заплати на В.Й.Ф., с ЕГН: ********** с адрес *** ОЩЕ 2269,44 лева, представляваща изплатена от В.Й.Ф.,
в качеството му на солидарен длъжник,
вповече от следващата му се част от общо дължимата сума по договор за
потребителски кредит № *** от ***, сключен
с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 2269,44 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТМЕНЯ Решение № 783 от 04.06.2019г., постановено по гр. д. №
2504/2018г. по описа на Пернишки районен съд, В ЧАСТТА ПО РАЗНОСКИТЕ с която е осъден В.Й.Ф. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на пернишки районен съд суми за вещи лица над размера от 162,00
лева
ОСЪЖДА И.А.М. ДА ЗАПЛАТИ
на В.Й.Ф. още 300,76 лева
разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА И.А.М. ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Ф. 47,05 лева разноски за
държавна такса за въззивното дело.
ОСЪЖДА В.Й.Ф. да заплати на адвокат К.Б. от Адвокатска
колегия – ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗА,
сумата от 889,36., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението на ПОС подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове: 1. 2.