№ 262
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000329 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД Алианц България АД, чрез
адв.Б. Н. от САК, срещу решение № 42/05.03.2025 година по т.дело №373/2023 година на
ШОС, в осъдителната част, за сумата над 20 000 лева до присъдените 50 000 лева,
неимуществени вреди както и за присъдените имуществени вреди в размер на 123.77 лева,
претърпени от ищеца М. М. С. като пътник в л.а.“Ситроен Саксо“, управляван от С.С., при
ПТП на 28.09.2022г., виновно причинено от водача на друг автомобил Ж.Д.К., ЕГН
**********, който нарушил правилата за движение при управление на л.а. „Волво“, модел
„ХЦ 60“ с рег. № ***** и причинил увреждането на ищцата.
Обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва – за обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника, считано от
04.10.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението; съответно законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на депозиране на
исковата молба на 28.03.2023г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението на първостепенния съд е
неправилно. Изрично заявява, че обжалва решението единствено относно определените от
съда размери на обезщетенията, като очертава обжалваем интерес 30 000 лева -за
неимуществените вреди и изцяло по отношение на имуществените вреди.
По същество на изложените оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение въззивникът посочва, че съдът не е приложил коректно разпоредбата
на чл.52 ЗЗД и не е определил справедлив размер на обезщетението. Съдът не бил
съобразил, че след петмесечно възстановяване ищцата е напълно здрава, има стабилна
походка без помощни средства, не се нуждае от по-нататъшно лечение. Твърди, че
причинната връзка на възникналите стоматологични и офталмологични проблеми с
1
получените при деликта увреждания, не е доказана. /позовава се и на становището на
КСМАТЕ/ Твърди, че същите са се проявили много по-късно и не могат да бъдат свързани
със застрахователното събитие. Счита, че съдът неправилно е дал вяра на свидетелските
показания, въпреки основанието за тяхната предубеденост и пристрастие – изслушаните са
майка и леля на ищцата; че без основание е кредитирал изцяло становището на СПЕ, което
не дало достоверен отговор за психологическите и психически проблеми на ищеца,
доколкото е изготвено при събеседване със самия пострадал и при невъзможност да се
обсъдят критично обясненията му, а същите се явяват и отдалечени във времето, поради
което е възможно да бъдат повлияни и от други обстоятелства извън застрахователното
събитие. Счита за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от
50 000 лева, като при определяне на обезщетението съдът е следвало да държи сметка за
извънсъдебно заплатените от застрахователя 30 000 лева обезщетение. Счита, че
присъденото общо обезщетение надхвърля справедливостта и води до неоснователно
обогатяване на пострадолото лице.
По отношение на имуществените вреди, присъдени в размера от 123.77 лева
въззивникът счита, че същият е изплатил обезщетение дори в по-голям от претендирания
размер извънсъдебно, поради което искът е изцяло неоснователен. Съдът неправилно е
стигнал до заключение за предявен размер от 2 993.25 лева вместо посочения в исковата
молба 2 629.48 лева. Съдът не бил отчел, че представените платежни документи не са
свързани с получените при ПТП увреждания на ищцата, поради което не е следвало да ги
кредитира като относими към спора. Поради липсата на връзка между произшествието и
настъпилите офталмологични и стоматологични проблеми за ищцата, в общия размер на
сумата за имуществени вреди на следвало да се сборуват фактури за очила, на стойност 289
лева и стоматологични услуги на стойност 270 лева, както и две фактури, за които липса
документ за плащане. Иска се отмяна на обжавалното решение и присъждането на разноски
по компенсация.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна М. С., представлявана от адв.Н. Д. от ШАК
и адв.Г.С. от САК, депозират отговор със становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излагат съображения, че съдът е приложил точно материалната норма на чл.52 ЗЗД
като е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, при
съобразяване на всички конкретни обстоятелства по делото, вкл. психическите
преживявания и състояние на остра стресова реакция от травматичното събитие. Акцентира
се на състоянието на ищцата след произшествието в психологически аспект. Твърди се, че
обезщетението е съобразено и с обществено-икономическите условия в страната. По
отношение на имуществените вреди страната счита, че същите са правилно определени при
редукция на извънсъдебно платеното. Претендира се отхвърляне на жалбата, присъждане на
разноски в размер на адвокатско възнаграждение, определимо съгласно чл.38 ЗАдв. В
евентуалност се възразява по размера на насрещно претендирано възнаграждение на
пълномощника.
Във въззивното производство адв.Н., пълномощник на въззивника, поддържа жалбата
си на изложените съображения. Претендира разноските за производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но с докладвана в
заседанието молба поддържа отговора и становището си за неоснователност на
обжалването.
За да се произнесе по спора въззивният състав съобрази, че производството е било
образувано по искова молба на М. С. срещу ЗАД Алианц България АД, за осъждането му
като застраховател на гражданската отговорност на деликвента Ж.К., управлявал л.а.Волво,
модел ХЦ 60, виновен за настъпилото в *****, на 28.09.2022г. ПТП, при което била увредена
ищцата – пътник в друг автомобил, участващ в произшествието л.а.Ситроен Саксо,
управляван от С.С.. Твърди се съставен за ПТП Констативен протокол от ОД на МВР -
2
Шумен и образувано ДП №112/22г., съгласно които виновен за инцидента е именно водачът
на л.а.Волво, който не пропуснал намиращия се в кръгово движение, в крайна дясна лента
л.а.Ситроен, в който пътувала ищцата на предна дясна седалка. При инцидента същата
получила счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, ЧМТ, натъртвания и
охлузвания в различни части от тялото. Посочва се наличието на застрахователна полица за
автомобила, с който е причинено ПТП, при ответното дружество BG/01/121003558663 и
депозирана писмена претенция пред ответника на 04.10.22г. Твърди се, че застрахователят е
изплатил на пострадалото лице сумата от 30 600 лева, от които 30 000 лева неимуществени
вреди и 600 лева имуществени вреди, с които размери наобезщетяване ищцата не е съгласна,
тъй като претендира понесени вреди в размер на 80 000 лева. Претендират се и лихвите
върху главницата за неимуществени вреди от 50 000 лева, считано от 04.10.22г. до
окончателното изплащане както и имуществени вреди в размер на действително сторените
разходи за лечение и медикаменти, в размер на 2 629.48 лева. /не са въведени твърдения за
приспадане на платеното извънсъдебно/
Съгласно исковата молба, ищцата твърди, че в продължение на месеци след
катастрофата, а и понастоящем, продължава да се чувства непълноценна, психически
лабилна и тревожна. Наведени са твърдения за получена сериозна травма на главата /ЧМТ/ и
като следствие от това на зъбни фрактури /13, 15 и 16 зъби/ както и за офталмологичен
проблем – миопия. Въведените са твърдения за нарушения в социалното, професионално и
домашно функциониране за дълъг период от време, доколкото ищцата е била на постелен
режим и необходимост от чужда помощ, а е самотен родител на две деца. Твърдят се
преживени емоционална и психологическа криза във връзка с промяната в начина на живот,
а така и поради настъпилата пред очите на ищцата смърт на водача на л.а.Ситроен Саксо –
С.С., нейна приятелка.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска като твърди, че е
изплатило на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, които
съответстват на понесените от ПТП вреди съгласно чл.52 ЗЗД както и имуществени вреди в
размер на 600лева и допълнително 2 269.48 лева. Счита претендирания размер от 50 000
лева над изплатеното вече, за неоснователен. Оспорват се получените при ПТП увреждания
като обем, вид и продължителност на търпените болки и страдания. Оспорват се получените
ЧМТ, офталмологични и зъбни травми, които нямат връзка с претърпяното ПТП. Оспорва се
изцяло иска за имуществените вреди като се твърди, че общо платените от застрахователя в
размер на 2 869.48 лева е дори над претендираните с исковата молба, а евентуално –
направените разходи нямат връзка с увреждания от процесното ПТП.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, в
рамките на въззивния предмет, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
При преценка допустимостта на производството, съдът оценява въззивната жалба
като редовна и допустима - подадена от легитимирана страна, чрез процесуален
представител с пълномощно по делото, срещу подлежащ на обжалване акт, при интерес от
обжалването. Жалбата е надлежно администрирана.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановено
определение №432/28.07.2025г. по въззивното дело.
След преценката за валидност и допустимост на постановеното решение, въззивният
3
съд е длъжен да се произнесе съобразно пределите на въззивния предмет – за сумата над
20 000 лева обезщетене до присъдените общо 50 000 лева, неимуществени вреди както и
изцяло по отношение на имуществените вреди до размера от 123.77 лева. За разликата, в
отхвърлителната част за имуществените вреди решението е влязло в законна сила както и в
частта до уважения размер неимуществени вреди от 20 000 лева. Обжалваемият интерес на
застрахователя е в рамките на присъдените 30 000 лева неимуществени вреди и
имуществени вреди в размер на 123.77 лева.
Искът за имуществени вреди се поддържа, видно от съдебното заседание на
25.06.2024г. /л.151/ за сумата от 360 лева, представляваща разлика между претендираните с
исковата молба 2629.48 лева и изплатените от застрахователя 2269.48 лева, допуснато с
протоколно определение по чл.214 ГПК от същата дата.
С оглед необжалваната част от съдебното решение, ползваща се със сила на
пресъдено нещо, по задължителен за страните и съда начин са разрешени въпросите относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение за водача на автомобила причинил
ПТП на 28.09.22г., при което е била увредена и ищцата С.; наличието на деликт и основания
за предявяване на прекия иск спрямо ответното дружество. По отношение на деликвента към
момента е налице и влязла в сила осъдителна присъда по НОХД 215/2023г. на ШОС, която
съгласно чл.300 ГПК се ползва със задължителна сила относно деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не се спори относно изплатените от въззивника извънсъдебно суми на пострадалото
лице и по двете претенции -както за имуществените, така и за неимуществени вреди, въз
основа на подадена застрахователна претенция на 04.10.2022г.
Спорен е относно обемът на получените и подлежащи на обезщетяване
неимуществените и имуществени вреди на ищеца, при отчитане заплатените от
застрахователя извънсъдебно суми.
От разпитаните по делото свидетели Ширин Велиева и Сема Х., съответно майка и
леля на ищцата, се установява, че непосредствено след ПТП вечерта на 28.09.2022г., М. била
откарана в МБАЛ -Шумен, където пролежала около седмица. След изписването й била
откарана с частна линейка до дома си, където живеела с майка си и двете си деца. Първата
свидетелка излага, че около 40 дни пострадалата била напълно неподвижна, на легло, с
памперси. През този период грижи за нея полагали тя и специално наета жена, а след това –
леля й -втората свидетелка. След месечното обездвижване, ищцата започнала да сяда и да се
изправя за по 10 минути, а след това за около 2 месеца продължила раздвижването си с
помощни средства -патерици и бастун. Не споделяла нищо за катастрофата и не обичала да
се говори за нея. Според св.С.Х., очевидно от това поведение можело да се съди, че не е
преживяла травмата, тъй като освен нейните наранявания, при ПТП починала водачката на
автомобила, приятелка на ищцата –С.. Според двете свидетелки, след прибирането си от
болницата М. била цялата насинена /“като патладжан“/, със силни болки по тялото и
продължително и упорито главоболие. Налагало се всяка вечер да пие течен аналгин, за да
понесе болките. Имала счупвания на няколко зъба вдясно. Не можела да чува с лявото ухо,
където имала нараняване на главата. Изпитвала силно неудобство от факта, че трябвало
трети лица да се грижат за тоалета й. Тормозела се, че не може да обръща внимание на
децата си – да ги води на училище, да им помага и да се грижи за тях. Дълго време след
инцидента не искала да излиза и да общува с други хора извън най-близкия си кръг. Не
желаела никой да я вижда безпомощна. Сега полека -лека започнала да се среща с приятели,
върнала се на работа, възстановила обичайното си ежедневие. Продължавала да се страхува
при возене и да избягва мястото на ПТП. Наложило се обаче да напусне работата си заради
това – всичко и напомняло за смъртта на С. и за катастрофата; не можела да понесе
непрекъснатите спомени за инцидента.
Двете свидетелки излагат, че при ПТП М. получила наранявания на зъбите вдясно
4
както и рязка промяна на зрението с вдигане на диоптъра – от 2-2.5 диоптъра на 4-4.5, което
отдават именно удара на главата. Споделят за рана с шевове от лявата страна на главата, над
ухото. Излагат, че М. била в болнични повече от пет месеца и дори след това /след
болничните в размер на 156 дни/, ползвала и платен отпуск. Когато се върнала на работа,
тъй като смените били с продължителност 8 – 9 часа, винаги се връщала много изморена, с
болки в кръста. Във връзка със счупването на таза й била препоръчана рехабилитация, но
ищцата не могла да си позволи финансово такава; ползвала известно време ортопедичен
колан на работното си място, за да избегне болките и напрежението.
От заключението на КСТМЕ /л.178 и сл./ се установява, че в резултат на ПТП М. е
претърпяла увреждания: контузия на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана задно-
слепоочно-теменно вляво; фрактура на горното рамо на лява пубисна кост на таза,
болезненост в десен глезен и ляво коляно. Според заключението, миопията е съществувала
преди ПТП, тъй като М. е носила очила. На вещите лица не са били предоставени данни за
размера на препоръчаната очна корекция както и за диоптрите преди и непосредствено след
катастрофата. Съгласно представен по делото амб.лист –на л.58, изготвен на 20.01.2023г.,
след ПТП е диагностицирана миопия, но съгласно анамнезата С. е ползвала очила постоянно
до този момент. Липсват данни, освен свидетелските показания, за рязка промяна на
диоптъра и такъв извод не може да бъде направен от медицинската експертиза. От прегледа
не се установява какъв е бил диоптъра преди ПТП, а от друга страна изслушаното вещо лице
– медик /т.8, л.197/ посочва, че в конкретния случай заболяването на ищцата е съществувало
преди катастрофата и тя е носила очила за корекция на зрението, като не може да бъде
направена безусловна връзка на диагностицираната корекция на зрението през януари 2023г.
с последиците от ПТП. Освен това, видно от приложената фактура /л.59/ се установява, че
същата касае диоптрични очила за работа с видеодисплей и не може да бъде отнесена към
релевантните факти във връзка с уврежданията. Поради изложеното, съдът не кредитира
свидетелските показания в тази връзка и приема, че липсва категоричност за установена
каузална връзка с претърпяното ПТП.
Аналогично, медицинската експертиза не установява обусловеност и на получените
зъбни фрактури. /вж.заключение на л.197/ В тази част обаче, вещите лица посочват, че
съгласно механизма на произшествието биха могли да бъдат получени емайлови фрактури
на зъбите. Вещите лица са отбелязали, че от амбулаторния лист не може да се установи
давността на фрактурите, но са налице писмени доказателства за извършените разходи. При
снемане на зъбния статус на пострадалата е установена емайлова фрактура на режещия ръб
на кучешки зъб горе вдясно /13/ и дентина фрактура на кътен зъб шести горе вдясно /16/
както и на четвърти зъб горе вдясно /14/. В приложената фактура, издадена на 27.04.2023г., е
отразено възстановяване на фрактури на 13, 15 и 16 зъби. /л.73/ Данни за счупванията дават
и свидетелските показания, според които след прибирането си от болницата ищцата се
оплаквала от главоболие и счупени повърхности на някои от зъбите й. Поради строгия
постелен режим не могла да поправи непосредствено зъбните фрактури и това било
отложено за 2023г.
Ищцата провела консервативно лечение – репозиция на фрактурата на таза, назначен
й биллеглови режим за месец и медикаментозна терапия, последователни периоди на
раздвижване – вертикализация, движение с помощни средства и самостоятелно ходене.
Вещите лица посочват, че въпреки нормално присъщите около 3 месеца за възстановяване,
при ищцата този период е отнел по-дълго време – почти четири месеца след ПТП същата е
изпитвала затруднения в движението. Рентгенологично е установено недобро зарастване на
тазовата фрактура, куцаща анталгична походка и палпаторна болка в лява ТБС, засилваща се
при отвеждане на крайника. Това е довело до продължаване на възстановителния период с
още около 2 месеца. При ренгеновата снимка на 23.05.23г. /седем месеца след ПТП/
счупването е напълно консолидирано. Според заключението, към настоящия момент М. е
клинично здрава, придвижва се самостоятелно без помощни средства, има нормална
5
походка. Има непостоянни оплаквания при по-продължително ходене и стоене права и при
преместване тежестта на тялото върху левия крак. Не се спори, че ищцата не е ползвала
рехабилитация за възстановяването си.
Съгласно т.11 от заключението, вещото лице е обследвало 19 фактури, интернет
поръчки и договори, с които са установени разходи за възстановяването на ищцата от
получените увреждания. Като такива вещите лица посочват не всички, а само фактури №1
до №8, ф-ра №10, №13, №16 и договори №№17 и 18. От фактура №9 – само разходите за
Витасин и Аналгин и от фактура №15 – само ако се приеме, че денталните увреждания са
свързани с ПТП. По отношение на обективираните във фактури №№12 и 14 разходи вещите
лица посочват, че хранителните добавки са показани при лечението на фрактури. Изключват
от тези разходи посочените във фактура №9 – коризалия и инфлуцид както и фактура №11 за
очила за работа с видеодисплей.
Показанията на вещите лица от комплексната експертиза не са изменени при устното
им изслушване. Поддържат, че не може да се направи пряк извод за обусловеност на очните
и зъбни изменения с получените при ПТП увреждания.
Съобразно психологическата експертиза, неоспорена и приобщена по делото се
установява, че към момента ищцата С. покрива критериите на разстройство в адаптацията
с тревожно-депресивен облик. /вж. заключение на л.215 и сл./ След ПТП ищцата е
преживяла остра стресова реакция, която е преходно състояние със значителна тежест - в
отговор на силен стрес, продължаваща от няколко часа до няколко дни. Характеризира се със
зашеметеност, ужас, паника, двигателни и вазомоторни нарушения. Характерът и
продължителността им се влияят от естеството на травматичното преживяване и от
адаптационните възможности на индивида. Този период е преминал при ищцата в следващ
етап, характеризиран като разстройство в адаптацията. Същото се манифестира с
променлива симптоматика от тревожно-депресивния регистър, изразяваща се в напрежение,
тревожност, безпокойство, потиснато настроение, депресивни интерпретации, ограничена
физическа и психическа поносимост, раздразнителност, инсомния, вегетативни симптоми.
Обикновено това състояние настъпва до месец след травмиращото събитие като
продължителността му отнема до два месеца и само в крайни случаи – до година -две.
/когато се трансформира вече в протрахирана адаптационна реакция/ Важна роля за
излизането от това състояние играе адекватното лечение и подкрепящата семейна и
социална среда. Вещото лице препоръчва медикаментозно лечение за преодоляване на
регистрираното разстройство при ищцата. Въпреки проведената след ПТП психологическата
консултация, ищцата излага, че не е постигнала целения ефект на спокойствие и приемане на
случилото се.
Към датата на изготвяне на заключението /две години след ПТП/ вещото лице не е
отразило констатация за промяна в личността и функционирането на индивида. /арг. от т.2 от
заключението/ Отразеното разстройство в адаптацията се счита като обратимо състояние,
при което експертизата счита, че ищцата може да постигне пълно възстановяване.
При анализ на обсъдените заключения на медицинската и психологическата
експертиза съдът преценява, че към настоящия момент С. е физически и психически здрава.
Според заключението на комплексната ПхЕ /л.213 и сл. / от вещи лица психиатър и
психолог, ищцата разполага със средни възможности за справяне с критични ситуации, което
кореспондира и на описаното от свидетелите нежелание да споделя и да се връща към
произшествието, задържане на преживяното вътре в себе си. Вещите лица определят С. като
интровертен тип, склонен към продължителни мисловни преработки. Като се съобрази, че
същата не е провеждала целенасочена психологическа терапия за справяне със стреса /освен
еднократно посещение след ПТП/, а е преживяла изключително травмиращо събитие – както
собственото си увреждане, така и смъртта на приятелката си /водач на автомобила/,
задържането на всички мисли и преживявания във връзка със събитието, са блокирали
6
възможността за вентилиране и пълно възстановяване. Вещите лица отчитат две години след
ПТП, че все още са актуални тревожност, деприсивитет – умерено завишен. Към настоящия
момент ищцата не съобщава за общоневротични симптоми като нарушения на съня и
апетита. Независимо от наличната и към момента симптоматика на разстройство в
адаптацията с тревожно-депресивен облик, характеризиращо се с посочените по-горе
симптоми на тревожност, социална изолация, избягващо поведение, чувство на вина и
отчаяние, съвкупният анализ на събраните доказателства, вкл. показанията на свидетелите и
експертизите установяват, че към момента не е налице увреждане на социалното
функциониране на ищцата, промяна на личността и характера й. Нещо повече, вещите лица
по СППхЕ посочват, че при подходяща терапия регистрираното леко разстройство в
адаптацията е напълно обратимо състояние. Хипотетично е възможно това състояние на
ищцата да се задълбочи като доведе и до промени в личността – трайно разстройство на
личността след катастрофално събитие, но следва да се отчете наличния ресурс на ищцата,
вкл. изградени поне в средна степен стратегии за решаване на критични ситуации
/адаптационни механизми/. Следва да се отчете подкрепящата семейна и приятелска среда,
които също способстват за възстановяване от травматичното събитие.
Съгласно чл.52 ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, като предмет на обезщетяване посредством прекия иск са всички
действително претърпени от ПТП вреди, т.е. тези, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Според константната съдебна практика, понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства в случаите
на телесни увреждания поначало могат да бъдат възрастта на увредения, вида, характера на
увреждането, начинът на извършването му, интензитета и продължителността на
увреждането, допълнителното влошаване на състоянието и прогнозата, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и всички обстоятелства, които са оказали
въздействие върху начина на живот на ищцата. Задължителните указания на ППВС са
намерили отражение и в създадената практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, в
която е възприето разрешението, че за да удовлетворява изискването за справедливо
обезщетяване и да компенсира в най-пълно степен неимуществените вреди от събитието,
присъденото обезщетение следва да съблюдава зададените в ППВС №4/1968г. критерии, при
отчитане и на икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Израз на
последното са въведените с КЗ лимити на застрахователна отговорност. Във връзка с
лимитите на застраховане съобр.чл.492 КЗ и тяхната връзка с критериите в чл.52 ЗЗД е
формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в редица решения, напр. по т.дело
№3586/2015г. на ВКС, по т.дело №299/2011г. на второ т.о., по т.дело №795/2008г. на второ
т.о., по т.дело №2056/2015г. на първо т.о. на ВКС и др. Макар да нямат самостоятелно
значение при приложение принципа на справедливост, лимитите следва да бъдат съобразени
от съда заедно с всички останали обстоятелства по делото. Въз основа на изложеното, като
съобрази, че размерът на обезщетението е предмет на обжалване единствено за сумата над
20 000 лева, въззивният съд намира следното:
Ищцата е била на 43 години към датата на инцидента, самотна майка на две
малолетни деца, които сама е издържала. Ищцата се явява глава на семейство, формирано от
нея, децата и майка-пенсионер. При ПТП е преживяла изключително силен шок, доколкото
освен пряката заплаха за нейния живот и интегритет, при това събитие е настъпила и
смъртта на нейна близка приятелка и колежка – водачът на автомобила. Пролежала е около
седмица в болнично заведение, а след това е последвал продължителен период на строг
постелен режим за около 40 дни. През това време ищцата е била напълно обездвижена,
нуждаела се от непрекъсната чужда грижа за ней-елементарни неща. Тазовата фрактура се
лекува именно чрез свеждане на движенията на тялото до минимум, което обуславя липсата
7
на самостоятелност, ползването на трети лица за обгрижване и тоалет, носенето на
памперси. И двете изслушани свидетелки сочат, че през този период /около 2 месеца/
ищцата изпитвала силно неудобство, срам, раздразнителност и чувство за малоценност
поради състоянието си. Не искала никой да я вижда толкова безпомощна. Същевременно не
споделяла нищо за катастрофата и не желаела да се връща мислено към нея. Не можела да се
храни пълноценно, изпитвала силно главоболие и напрежение. Притеснявала се дали ще
успее да се възстанови напълно и дали няма да остане инвалид. Изпитвала вина и
безпокойство поради финансовите проблеми, тъй като до този момент сама осигурявала
препитание на семейството. След този период М. започнала да сяда в леглото и да става за
по 10 минути като постепенно увеличавала времето за раздвижване. Започнала да се
придвижва сама с помощни средства – патерици и бастун. От представените болнични листи
се установява, че възстановителният период е отнел повече от обичайните 2-3 месеца,
поради недобрата консолидация на счупването на таза/пубисна кост/. Ищцата се е върнала
на работа в Уайкики – Шумен, след повече от шест месеца /156дни болнични и
допълнителен отпуск/. Установява се, че малко след връщането си в магазина, напуснала
работата си, тъй като не могла да понесе ежедневния спомен за преживения инцидент и за
загубата на своята колежка. Свидетелите посочват, че докато отсъствала от работа поради
увреждането, пропуснала възможността да получи по-висока позиция на работното си
място. През целия възстановителен период изпитвала болки и страдания, по-силни в
първите два месеца след инцидента, които постепенно започнали да утихват. Наложило се
продължително медикаментозно лечение поради фрактурата на пубисната кост, а поради
травмата на главата и силното главоболие– почти ежедневен прием на аналгетици и
обезболяващи. В период от почти два месеца ищцата била напълно неподвижна, което
довело до рязка промяна в ежедневието и навиците й, наложило се трети лица да полагат
грижи за нея. Преживяното стресогенно събитие провокирало тревожност и депресивност,
страхове и социално изолиране, нежелание да се общува, освен с тесен кръг близки. Ищцата
се притеснявала, че поради увреждането няма да се справи с грижата за семейството си. /към
момента на ПТП двете деца на С. са съответно в първи и седми клас/. Откроеното
разстройство в адаптацията е налично и към момента на спора. От медицинската експертиза
се установява, че понастоящем ищцата е възстановена, без дефицит в походката, не използва
помощни средства като болковия синдром е временно състояние. Не се установява
увреждане на психиката и социалното функциониране на ищцата – ищцата се е завърнала
към обичайното си ежедневие. Съдът отчита, че независимо от продължителния процес на
възстановяване /около 6 месеца/, при ПТП ищцата е получила една средна телесна повреда,
която е излекувана. Отчита като част от последиците на произшествието и повърхностните
емайлови фрактури на част от зъбите, но не и зрителната корекция, за която приема, че не са
налице доказателства за каузалност. Поради изложеното, доколкото не са въведени
възражения за съпричиняване на увреждането от пострадалата, на същата следва да се
определи обезщетение съобразно критериите в чл.52 ЗЗД, които съдът, преценявайки в
контекста на обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта,
определя в размер на 60 000 лева. Не са налице основания за присъждане на обезщетение
над тази сума, доколкото би се стигнало до неоснователно обогатяване, надхвърлящо
установените по делото действително претърпени от ищцата вреди. Като съобрази, че
застрахователят е изплатил на ищцата извънсъдебно 30 000 лева, то искът се явява
основателен до размера от 30 000 лева допълнително. До размера от 20 000 лева
първоинстанционното решение е влязло в законна сила поради липса на обжалване. Жалбата
се явява основателна за сумата над 30 000 лева до присъдените с решението 50 000 лева. По
отношение на сумата от 10 000 лева, над присъдените 20 000 лева, въззивната жалба се явява
неоснователна.
Основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от подаване на
8
застрахователната претенция на 04.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.493 вр.чл.429, ал.2 КЗ.
По отношение на имуществените вреди, съдът съобразява критично даденото
заключение на медицинската експертиза и установения размер разходи за лечение на ищцата
до сумата от 2 673.75 лева, с изключение на разходите за корекция на очила, за които съдът
намира, че не се установява връзка с претърпяното ПТП. Не е спорно, че застрахователят е
изплатил на С. обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 2 869.48 лева – един
път 600 лева, а след това допълнително още 2 269.48 лева, за които са представени
доказателства по делото и не се спори. Такива са възраженията на застрахователя съгласно
отговора на исковата молба и допълнителна молба на л.142 по делото. /на л.143 по делото/
Същевременно, в съдебно заседание на 25.06.2024г. /л.151 и сл./ съдът е допуснал изменение
размера на иска за имуществени вреди чрез намаляването му до сумата от 360 лева, явяващи
се разлика между изплатените 2 629.48 лева и сумата от 2 269.48 лева, на основание чл.214
ГПК. При извършеното от съда изчисление не се установява ищецът да е сторил разходи над
размера на изплатеното от застрахователя в общ размер от 2 869.48 лева. Освен това,
ищецът сам е ограничил претенцията си до размера от 2 629.48 лева, намалена впоследствие
на 360 лева. Въз основа на изложеното съдът намира въззивната жалба за основателна и в
тази част.
Поради различните правни изводи, решението на първата инстанция следва да бъде
частично отменено и исковете в тази част отхвърлени – по претенцията за неимуществени
вреди за разликата над 30 000 до 50 000 лева, а по иска за имуществени вреди - изцяло.
Решението, с което е уважен частично иска за сумата от 123.77 лева следва да бъде отменено
и искът отхвърлен изцяло като неоснователен.
Постановеният от въззивния съд резултат налага разпределяне на сторените от
страните разноски в първата и въззивна инстанция съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Съгласно представения списък на въззивника /л.47/, се претендират разноски в
размер на 3 660 лева с ДДС адвокатско възнаграждение /вж. фактура на л.48/ както и
платени държавни такси в размер на 625 лева. Съдът намира възражението на насрещната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на застрахователя за неоснователно
съгласно чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа /ДВ,
бр.14/2025г./. Същото не е прекомерно и предвид правната и фактическа сложност на спора
и обжалваемия интерес от 30 000 лева. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с
решение на СЕС по дело №С-438/2022г., въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК
праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния,
определен в Наредба № 1/2004г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед
целта по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценка
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е решен спорът, при приложение разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатско
възнаграждение. Въведеният с разпоредбата праг на разноските за адвокатско
възнаграждение следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед целта му по
смисъла на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Както е изяснено с т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по ТД
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът
следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази
преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски
хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д.
№1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г.
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
9
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда
с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът на извършените от пълномощника процесуални действия, преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Като се вземе предвид уважената част от
жалбата /за 20 123.77 лева от общо 30 123.77 лева/, съдът намира че на въззивника се следват
разноски в размер на 2 828.64 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На насрещната страна също се следват разноски съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба, които се изразяват във възнаграждение на пълномощника адв.Н.Д.,
уговорено при условията на чл.38 ЗАдв. При определянето им съдът отново взема предвид
обжалваемия интерес в производството, уважената/отхвърлена/ част от жалбата, правната и
фактическа сложност на спора пред въззивната инстанция. Производството пред въззивния
съд не се характеризира с усложненост нито от фактическа, нито от правна страна – спорът е
по размерите на обезщетенията. Въз основа на горното определя възнаграждение за
пълномощника, осъществил безплатна правна помощ в полза на въззиваемата С., в размер
на 1 211.76 лева.
По отношение на разноските, сторени в първата инстанция, съдът на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК следва да присъди съответно на уважената и отхвърлена част от
претенциите. Уважена е претенция за обезщетение за неимуществени вреди до размера от
30 000 лева от заявен общо интерес от 50 360 лева /по двата иска/. Предвид частичното
отхвърляне на претенцията за сумата над 30 000 лева и частичното освобождаване на
ищцата от държавна такса над сумата от 1000 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК
застрахователят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд -Шумен, допълнително държавна такса от 200 лева. Застрахователят
следва да заплати на адв.Н.Д., осъществил безплатна правна помощ в полза на ищцата М. С.
съгласно чл.38 от ЗАдв., сумата от 3 345 лева с ДДС, както и съответна част от сторените от
ищеца разноски до размера от 1 567.80 лева /от общо 2 613 лева/, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Ищцата не е освободена от задължението съобразно резултата от спора да заплати
сторените от насрещната страна разноски за производството, поради което, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, дължи на застрахователя разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
в размер на 3 116.35 лева.
Въз основа на изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №42/05.03.2025г., постановено по гр.дело №373 по описа за
2023г. на Окръжен съд -Шумен, в обжалваната част, с която ЗАД Алианц България АД,
ЕИК *********, София, е осъден да заплати на ищцата М. М. С., ЕГН **********, *****,
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на травматични увреди,
получени от нея като пасажер в л.а.Ситроен Саксо с рег.№*****, управляван от С.С.
/починала/, при ПТП на 28.09.2022г. в *****, в района на кръгово кръстовище на бул.Симеон
Велики и ул.Спортист, причинено виновно от Ж.К., водач на л.а.„Волво“, модел „ХЦ 60“ с
рег. № *****, при действие на застрахователна полица № BG/01/121003558663, за разликата
над 30 000 лева до присъдените 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
04.10.22г. както и в частта, в която е уважена претенцията за имуществени вреди, резултат от
същото събитие, в размер от 123.77 лева, ведно със законните лихви от предявяване на иска
на 28.03.23г., КАКТО и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. С., ЕГН **********, ***** срещу ЗАД Алианц
България АД, ЕИК *********, София, претенции за заплащане на обезщетение за
10
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП на 28.09.22г. в *****, за
разликата над 30 000 лева до претендираните 50 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 04.10.22г. до изплащане на задължението, както и иска за обезщетение за
имуществени вреди от същото събитие, в размер на 123.77 лева, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до изплащане на задължението, на основание чл.432 вр.чл.493 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №42/05.03.2025г., постановено по гр.дело №373 по описа
за 2023г. на Окръжен съд -Шумен, в обжалвана част, в която ЗАД Алианц България АД, ЕИК
*********, София, е осъден да заплати на ищцата М. М. С., ЕГН **********, *****,
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на травматични увреди,
получени от нея като пасажер в л.а.Ситроен Саксо с рег.№*****, управляван от С.С.
/починала/, при ПТП на 28.09.2022г. в *****, в района на кръгово кръстовище на бул.Симеон
Велики и ул.Спортист, причинено виновно от Ж.К., водач на л.а.„Волво“, модел „ХЦ 60“ с
рег. № *****, за разликата над 20 000 лева до 30 000 лева /или за 10 000 лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
В необжалваната част до уважения размер от 20 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди както и в отхвърлената част от обезщетението за имуществени вреди
в размер на 236.23 лева, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД Алианц България АД, ЕИК *********, София да заплати по сметка на
ШОС, в полза на бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса за първа
инстанция в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД Алианц България АД, ЕИК *********, София да заплати в полза на
адв.Н. Д., гр.София, пл.Позитано №2, ет.3, сграда Перформ бизнес център, като
пълномощник на ищцата М. С., оказал безплатна правна помощ в първа инстанция, сумата
от 3 345 лева с ДДС, на осн.чл.38 от ЗАдв. вр.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД Алианц България АД, ЕИК *********, София да заплати на М. М.
С., ЕГН **********, *****, сторените в първ.производство разноски в размер на 1 567.80
лева /от общо 2 613 лева/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да заплати на ЗАД Алианц България АД,
ЕИК *********, София, съобразно отхвърлената част от исковете, част от разноските в
първата инстанция в размер на 3116.35 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да заплати на ЗАД Алианц България АД,
ЕИК *********, София, част от сторените във въззивното производство разноски в размер
на 2 828.64 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД Алианц България АД, ЕИК *********, София да заплати в полза на
адв.Н. Д., гр.София, пл.Позитано №2, ет.3, сграда Перформ бизнес център, като
пълномощник на ищцата М. С., оказал безплатна правна помощ във въззивното
производство, сумата от 1 211.76 лева, на осн.чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис от
същото на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12