Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
11816
гр.Пловдив, 13.06.2019г.
Николай Голчев – районен съдия при Районен съд- Пловдив, ІV- ти н.с., в качеството си на съдия – докладчик по АНД № 3578/ 2019г., по описа на съда, след като се запознах с материалите по делото и упражнявайки преценката си във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗАНН, считам следното:
С Разпореждане от 04.06.2019г., съдията- докладчик при СРС, Н.О., 94- ти с-в, е прекратил съдебното производство по НАХД № 8574/ 2019г., по описа на съда и е изпратил делото по подсъдност на РС- Пловдив. За да приеме, че процесният казус не е подсъден на СРС, съдията- докладчик е посочил, че след като нарушението е констатирано в интернет сайт, собственост на дружеството, то следва нарушението да се счита за извършено и довършено по седалище и адрес на управление на дружеството.
Този извод считам за неправилен, тъй като за местната подсъдност се съди по изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление / по арг. от чл. 42, ал. 1 от НПК /. В настоящия случай, в обстоятелствената част на наказателното постановление, неколкократно е отразено, че за да установи нарушението, служител при наказващия орган е генерирал онлайн поръчка от локация- гр. София, пл. „Славейков“ 4а, ет. 4, ст. 411. В рамките на така генерираната онлайн поръчка, наказващият орган е установил и съответните, посочени в наказателното постановление нарушения. Предвид това, то се извежда заключение, че последната локация, на която е постъпвала информация в дигитализиран вид (под формата на съответен компютърен код) е именно в гр. София, пл. „Славейков“ 4а, ет. 4, ст. 411. На този адрес е довършено и нарушението, тъй като именно там, до вниманието на служителите към КЗП- гр. София, като лица генериращи онлайн поръчката, е достигнал съответният обем от информация, разменена между компютърните конфигурации ( тази на сървъра на сайта “www.vongoldenburg.com” и тази на поръчващия стока онлайн). Именно предвид това и на стр. 2-ра от наказателното постановление е отразено, че органът приема нарушението за извършено в гр. София.
В допълнение към изложеното, следва да се посочи, че съдията- докладчик при СРС, Н.О., 94- ти с-в, е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност, едва при повторното му разглеждане, след като веднъж вече е разгледан казусът по същество. В този порядък, АССГ е върнал делото на СРС за ново разглеждане, като в мотивната част на своето решение изрично е посочил, че другият състав на СРС, който ще разгледа делото, следва да проведе съдебно следствие и изясни всички обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Предвид гореизложеното, то налице е спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Пловдив относно това кой е компетентният съд да разгледа делото в настоящия случай и следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Върховен касационен съд на Република България. Съобразно това, съдебното производство по АНД № 3578/19г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти н.с., следва да бъде прекратено на основание чл. 247а, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, а делото на основание чл. 44, ал. 1 НПК, да бъде изпратено на ВКС.
Така мотивиран,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по АНД № 3578/19г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти н. с-в.
ПОВДИГАМ СПОР за подсъдност по настоящото дело пред Върховен касационен съд на Република България.
Да се изпрати делото на ВКС, а
копие от разпореждането да се изпрати на страните за сведение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и
не подлежи на инстанционен контрол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.