№ 28
гр. ******, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101758 по описа за 2021 година
Производството образуването по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***** жк. „******“, ул.“Балша“ №17,
ап.1 срещу КР. ДР. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.******, ул.“******“ № 52, вх.Б, ет.4,
ап.11.
В исковата молба се твърди, че на 17.04.2019г., ищецът в качеството на кредитодател
сключва с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № ******. Договора е сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: ww.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сключването на договора ставало
след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на
полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите.
След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл
Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния
начин: клиента получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържа
специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По
принцип преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от
него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждавал
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При
кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ****** и следният имейл:
******@***.**. Активиращият код бил 7044.
Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа било годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
1
910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г..
Твърди се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както
и до входиране на исковата молба са постъпили суми в размер на 632.54 лв., разпределени,
както следва: 249.99 лв. главница, 140.25 лв. лихва, 222.30 лв., неустойка и 20.00 лв.
нормативно признати разходи .
На ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 1500.00 лв.. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора с част от сумата е погасен предходен договор за кредит рефинансиран, с
номер ***** от 23.10.2018г.. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора остатъчната сума е в размер
на 535.70 лв.. Същата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно:
касово на каса на „Изи пей“ АД.
Твърди се, че според чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането за главница в
размер на 1500.00 лв. е разпределено на 18 вноски, като първите 17 са в размер на 83.33 лв.,
а последната 18-та вноска в размер на 83.39 лв. за периода 17.05.2019г. - 08.10.2020г..
Погасени били изцяло вноските за 17.05.2019г., 16.06.2019г. и 16.07.2019г. общо в размер на
249.99 лв.. Поради което дължими били вноските за периода: 15.08.2019г. - 08.10.2020г. в
размер на 1250.01 лв..
Договорната лихва била фиксирана и не подлежала на изменение през целия периода
на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него годишния лихвен процент бил в размер на
40.15 %., Погасени били вземанията за лихва за периода 17.04.2019г. -16.07.2019г.. Поради
което дължима договорна лихва било за периода: 16.07.2019г. - 08.10.2020г. в размер на
330.00 лв..
Твърди се, че кредитът бил изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска
по погасителен план, а именно: 08.10.2020г.. На основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит - 08.10.2020г.. Претендира
се лихва за забава в размер на 5.56 лв. за периода 08.10.2020г. - 23.10.2020г..
Не се претендират вземания за неустойка и нормативно признати разходи.
Опитите на ищеца за доброволно уреждане на отношенията между страните били без
резултат, поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д.2635/2020г. на РС ***** и издадена заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава правният им интерес от подаване на
настоящият иск. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното
задължение по кредита отпуснат на ответника е в размер на 1585.57 лв., от които: 1250.01
лв. главница по предоставения кредит, 330.00 лв., договорна лихва за периода 16.07.2019г. -
08.10.2020г. и 5.56 лв. лихва за забава за периода 08.10.2020г. - 23.10.2020г., ведно със
законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.2635/2020г. на РС *****.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от процесуалния представител на
ответника.
В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Признава, че процесния договор е сключен между страните. Не оспорва, че с част от
сумата е бил погасен предходен договор за кредит и, че ответницата е получила остатъчната
сума.
Твърди, че в случая извън предоставения на ответника потребителски кредит в размер
2
на 1500 лв. възстановим за 540 дни, ответника не е получил друга услуга, а в сключения в
него потребителски договор са били включени клаузи за заплащане на значително по-голямо
от обичайното възнаграждение, завишено с допълнителни разходи за ответника, с неустойка
при непредставяне на обезпечение, с което била нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Договорените размери на договорната лихва, в пъти надвишавали определения от
законодателя критерий, те да бъдат договаряни в съответни параметри относимо към
законната лихва. Твърди се, че според съдебната практика на ВКС, договорен размер на
възнаградителна лихва, надвишаващ трикратния размер на законната лихва противоречало
на добрите нрави, тъй като икономически по-слабата страна в договорното правоотношение
не може да бъде третирана неравноправно за сметка на облагодетелстването на кредитора.
Твърди, че процесния договор е сключен при наличие на неравноправни клаузи,
поради, което е нищожен в частта, в която е определена неустойка и не пораждал валидни
правоотношения между страните.
Процесният договор за потребителски кредит бил сключен при Общи условия, бил
бланков, не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следвало
извод, че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Липсвала
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,3 %
. Уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от четири
път законната лихва.
Договорената лихва надхвърляла с над 4 пъти законната, което представлявало
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърляло трикратния размер на законната лихва.
Поради липсата на индивидуално договаряне на параметрите в чл.2, ал.4 от договора за
потребителски кредит, както и неконкретизирано формиран ГПР от 48.3%, съответно
уговорен ГЛП в размер на 40,15 %, правили въпросните договорни клаузи неравноправни, и
на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите били нищожни.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, клауза имаща за цел, или резултат заобикаляне на закона е
нищожна, в който случай съгласно чл.23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност
на кредита.
Ищецът бил посочил, че ответника е внесъл суми в размер на 632,54 лева,
разпределени, както следва: 249,99 лева главница; 140,25 лева лихва; 222,30 лева неустойка
и 20 лева нормативно признати разходи.
На основание чл.146, ал.1 от ЗЗП ответника не дължал лихва, неустойка. Не ставало
ясно на какво основание е удържана сума в размер на 20,00 лева като нормативно признати
разходи.
Поради това с платената от ответника сума в размер на 632,54 лева била погасена част
от главницата от 1500 лева, а непогасената главница била в размер на 867,46 лева.
3
Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сума в размер на 867,46 лева главница по кредита и да бъдат отхвърлени
исковете в останалите части, за горницата над 867,46 лева за главница; 330,00 договорна
лихва за периода 16.07.2019г. - 08.10.2020г.; 5,56 лева лихва за забава за периода от
08.10.2020г. до 23.10.2020г..
В хода на съдебните заседания страните ищецът не изпраща представител, в писмено
становище поддържа предявените искове, твърди, че възраженията на ответницата за
наличие на неравноправни клаузи са неоснователни и недоказани, нямало направено
възражение за прихващане, за да бъдат прихванати посочени в отговора суми за неустойка,
лихви и разходи от дължимото от ответницата като главница по договора, възражението за
неустойка било недопустимо, тъй като неустойката била отхвърлена от заповедния съд. При
евентуално прогласяване на договора за кредит за нищожен се претендира приложението на
чл.23 от ЗПК и заплащането от ответницата на 1500 лева като се претендира лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба. Прави се искане на основание чл.104 ЗЗД за
прихващане между присъдената сума и евентуално присъдените в полза на ответницата
разноски и такси.
Ответницата не се явява и представлява в съдебно заседание. В писмено становище
процесуалният й представител поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото доказателства Договор за предоставяне на кредит №
******/17.04.2019г.; Договор за предоставяне на кредит № *****/23.10.2018г.; общи условия
към договорите за предоставяне на кредит „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД; Gmail – съобщение от
17.04.2019г. за реферансиране на заем.; Gmail –съобщение от 17.04.2019г. за направен
превод от 1500лв по договор за заем № ****** на каса на ИЗИ ПЕЙ АД; Разписка за
извършено плащане № ******7622042/14.04.2019г.; Разписка за извършено плащане №
******7622092/17.04.2019г. се установява, че на 17.04.2019г. ответницата е одобрена за
рефинансиране на заем от платформата minizaem.bg с размер на главница 1500 лева за срок
на изплащане 540 дни, обща сума за връщане 1970.25 лева, обща сума за връщане при
непредставяне на обезпечение 2711.25 лева, дата на връщане 08.10.2020г., като със сумата от
964.30 лева ще бъде погасен текущия кредит на ответницата, а остатъка от 535.70 лева ще
бъде преведен на ответницата. Ответницата следва да потвърди сключването на договора
като отвори изпратения й линк на електронната си поща, въведе кода, който е получила на
смс и натисне бутона „Потвърди“. Към електронното писмо е прикачен файл с
преддоговорна информация.
На същата дата 17.04.2019г. страните за сключили Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № ****** при условията на ЗПФУР и общи условия. Съгласно договора за
заем на ответницата е отпуснат кредит с главница в размер на 1500.00 лв.. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора с част от сумата е погасен предходен договор за кредит рефинансиран, с
4
номер ***** от 23.10.2018г.. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора остатъчната сума е в размер
на 535.70 лв.. Съгласно чл.2, ал.3 кредиторът извършва вътрешен превод в деня на
сключване на договора за погасяване на задълженията на ответницата по кредит № ***** от
23.10.2018г.. Остатъчната сума от 535.70 лв. се превежда от кредитора на потребителя по
банковата му сметка или на каса в офис на Изи Пей АД.
Според чл.2, ал.4 от договора размер на главница срок на изплащане на кредита е 540
дни, при фиксиран лихвен процент от 40.15 %, обща сума за връщане 1970.25 лева при
представяне на обезпечение по чл.3, ал.1 от договора, обща сума за връщане при
непредставяне на обезпечение 2711.25 лева. ГПР 48.3% при допускане, че договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си по него, няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойка за неизпълнение и не се начисляват отстъпки по договора.
Според чл.3 от договора в срок до 5 дни от сключването му потребителя следва да
представи на кредитора обезпечение банкова гаранция или две физически лица поръчители,
като при неизпълнение на това длъжникът дължи неустойка в размер на 741 лева, която се
начислява от деня следващ неизпълнението и се заплаща на определения с погасителния
план вноски. Размерът на неустойката не може да надвишава половината от размера на
главницата по договора за кредит.
Според чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит погасителния план по договора при
непредставяне на обезпечението по него е следния: вземането за главница в размер на
1500.00 лв. е разпределено на 18 вноски първата с падеж 17.05.2019г., а последната с падеж
08.10.2020г., като първите 17 са в размер на 83.33 лв., а последната 18-та вноска в размер на
83.39 лв.. Във всяка месечна вноска освен главница е включено задължение за лихва и
неустойка по чл.3, ал.2 от договора. Размерът на месечните вноски по кредита е различен
като първата е 206.93 лева, а последната е с размер 86.14 лева.
Между страните е признато за безспорно, че по процесния договор са погасени 632.54
лв.. Ищецът е разпределил постъпилата сума, както следва: 249.99 лв. главница, 140.25 лв.
лихва, 222.30 лв., неустойка и 20.00 лв. нормативно признати разходи.
На 23.10.2018г. страните са сключили договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ ***** за заемна сума от 1500 лева разпределена на 12 месечни погасителни вноски през
периода 22.11.2018г. – 18.10.2019г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.15 % и
ГПР 48.3%
В общите условия по кредитите са уредени кандидатстването за кредит, подписването
на договора, правата и задълженията на потребителя и на кредитора, предсрочното
погасяване, изплащането на кредита, условията за изменение и прекратяване на договора.
Липсват правила за механизма на определяне на ГПР.
На 17.04.2019г. ищецът е изпратил електронно писмо до ответницата, с което я
уведомява, че е превел сумата по кредита на каса на Изи Пей.
5
На 17.04.2019г. ищецът е извършил вътрешен превод за погасяване на задълженията на
ответницата по кредит № ***** от 23.10.2018г. в размер на 964.30 лева.
На 17.04.2019г. ищецът е превел към Изи Пей в полза на ответницата 535.70 лева
остатъчна сума по процесния договор за кредит.
От ЧГД № 2635/2020 г. по описа на РС ***** е видно, че е подадено Заявление за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК от ищеца срещу ответника. По него е издадено
Разпореждане №261019/26.11.2020г., с което е оставено без уважение искането за издаване
на заповед за изпълнение за сума в размер на 518.70 лева за неустойка, предвид, че тази
клауза като нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Издадена е заповед за изпълнение №
260317/26.11.2020г., според която ответника е следвало да заплати на ищеца сума в размер
на 1250.01 лева – главница по Договор № ******/17.04.2019г. за предоставяне на
потребителски кредит, сумата от 330 лева договорна лихва за периода 16.07.2019г. -
08.10.2020г. и 5.56 лв. лихва за забава за периода 08.10.2020г. - 23.10.2020г., ведно със
законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 29.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 414 от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение от
длъжника по нея, че възразява срещу исканата сума. Във връзка с дадените от съда указания
и в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите по Заповед за изпълнение № 260317/26.11.2020г., издадена по ч.гр.д. № 2635/2020 г.
по описа на РС ***** в размер на 1250.01 лева – главница по Договор №
******/17.04.2019г. за предоставяне на потребителски кредит, сумата от 330 лева договорна
лихва за периода 16.07.2019г. - 08.10.2020г. и 5.56 лв. лихва за забава за периода 08.10.2020г.
- 23.10.2020г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – 29.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
Възражение за нищожност на клаузите за договорна лихва по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Възражение за нищожност като неравноправни клаузи на уговорения ГПР, договорна
лихва, неустойка на основание чл.19, ал.5 вр. с ал.4 от ЗПК, чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Възражение за нищожност на клаузите за уговорения ГПР на основание чл.22 вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответникът е бил
сключен процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил
задълженията си по него като с част от заемната сумата в размер на 964.30 лева са погасени
6
вземания по предходен договор за кредит с номер ***** от 23.10.2018г., остатъчната сума в
размер на 535.70 лв. е преведена на ответницата, че ответницата е заплатила по кредита
посочените суми в исковата молба.
Ответникът следва да докаже нищожността на клаузите за договорна лихва, ГПР,
неустойка поради противоречие с добрите нрави и на посочените в отговора основания.
Съдът е определил за безспорно между страните, че на 17.04.2019г. са сключили
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******, че с част от заемната сумата в
размер на 964.30 лева са погасени вземанията по предходен договор за кредит с номер *****
от 23.10.2018г., че остатъчната сума в размер на 535.70 лв. е преведена на ответницата, че
ответницата е заплатила по процесния договор за кредит главница в размер на 632.54 лева.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
От събраните по делото доказателства, а е и безспорно между страните факта на
сключване по между им на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** за
сума от 1500 лева, при посочените в договора условия, коментирани по-горе в решението.
Кредитът е сключен при действието на Общи условия.
Доказа се, че съобразно чл. 2, ал. 2 от Договора с част от сумата е погасен предходен
договор за кредит рефинансиран, с номер ***** от 23.10.2018г. като на 17.04.2019г. ищецът
е извършил вътрешен превод за погасяване на задълженията на ответницата по кредит №
***** от 23.10.2018г. в размер на 964.30 лева. Остатъчната сума в размер на 535.70 лв.
съгласно чл.2, ал.3 е преведена от кредитора на потребителя на каса в офис на Изи Пей АД
на 17.04.2019г., с което ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Съгласно обявеното за безспорно между страните ответницата е заплатила по
процесния кредит 632.54 лева.
Възражението за нищожност на клаузите за договорна лихва по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
съдът намира за неоснователно.
Съдебната практика приема, че добрите нрави са морални норми, които съществуват в
съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от
накърняването им е нищожност на договора или на конкретни договорки от него. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното обогатяване. Противоречие с
добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени,
третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва
недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване (или дори само
създаване на такава възможност) на друг.
Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този
размер. Според чл.19, ал.3 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
7
валута, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно член единствен, ал. 1
от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения „годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.“.
Основният лихвен процент в сила от 01.01.2019г., 01.07.2019г., 01.01.2020 и 01.07.2020 е
0.00 %. Съответно ГПР не може да бъде по-висок от 50%. В случая е договорен фиксиран
лихвен процент, който е 40.15% и ГПР в размер на 48,3%, които не надхвърлят максимално
допустимите размер съобразно чл.19, ал.3 от ЗПК, поради което съдът не намира, че
размерът на договореният лихвен процент противоречи на добрите нрави.
Възраженията за нищожност като неравноправни клаузи на уговорения ГПР,
договорна лихва, неустойка на основание чл.19, ал.5 вр. с ал.4 от ЗПК, чл.146, ал.1 от ЗЗП
съдът намира за неоснователни по отношение на уговорените ГПР и договорна лихва и
основателно по отношение на клаузата за неустойка. Неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
случая клаузите за договорна лихва, неустойка и ГПР не са индивидуално определени.
Дадена клауза е във вреда на потребителя, когато са накърнени уредените в закона права на
потребителя или да се увреждат неговите законни интереси, което в случая не е налице.
Уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя – тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено, радикално
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права
за защита по договора. В случая съдът намира, че по отношение на договорната лихва и ГПР
не е налице несъразмерност на престациите, предвид това, че техните размери са съобразени
с чл.19, ал.3 от ЗПК. Но по отношение на клаузата за неустойка тази несъразмерност е
налице. В чл.3, ал.2 от процесния договор е предвидено, че в случай, че до 5 дни от
сключването на договора ответникът не осигури неговото обезпечение под формата на
банкова гаранция или двама поръчители физически лица ще му бъде начислена неустойка в
размер на 741 лева, като размерът й не може да надвишава половината от размерът на
главницата по договора. В случая главницата по договора е 1500 лева и неустойката не
надвишава половината от този размер, но неизпълнението, за което е определена –
неосигуряване на обезпечение и размерът на неустойката, който съвместно с всички
останали задължения по кредита са почти колкото размерът на главницата е прекомерен и
води до нееквивалентост на престациите. Поради това съдът намира, че уговорената клауза
за неустойка е неравноправна и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е нищожна.
Съдът не споделя твърдението на ищеца, че възражението за нищожност на клаузата за
неустойка е недопустимо, тъй като нейното присъждане е отхвърлено със заявлението по
чл.410 ГПК. Отхвърлянето на клаузата за неустойка от заповедния съд не е пречка на
8
исковия съд да се произнесе по нейната нищожност щом е направено такова възражение,
още повече, че ответницата има интерес от признаването за нищожна на клаузата за
неустойка, тъй като платеното от нея по процесния договор по нищожна клауза ще бъде
приспаднато от главницата.
Съдът намира възражение за нищожност на клаузите за уговорения ГПР на основание
чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за основателно. Тази нищожност води със себе си
нищожността на целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК.
В процесния договор са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по
заема 40.15 % и ГПР 48.3 %, без да е изрично разписана методиката на формиране на
годишния лихвен процент на разходите по кредита, без да е ясно точно какво и в какъв
размер е включено в тези разходи.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на
последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените по-горе
обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване
по заема, но не е ясно как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. По този начин, съставните елементи, както бе посочено по-горе, стават
неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса.
Липсва яснота и относно това какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото с исковата молба се претендират и 20 лева нормативно
признати разходи, които не става ясно за какво са сторени и къде са уговорени. Предвид на
това, не би могло да се заключи, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито
че същите са изключени.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, то същият е недействителен.
В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или
други разходи по кредита - чл.23 от ЗПК. В случая стойността на кредита е 1500 лева, от
които ищецът признава, че ответницата е заплатила 632.54 лева, които ищецът е
разпределил за договорна лихва, неустойка и нормативно признати разходи, каквито на
основание чл.23 ЗПК не се дължат, тъй като процесния договор е нищожен, затова не е
необходимо и да се прави изявление за прихващане както твърди ищецът. Поради това
9
следва да бъде уважен предявения установителн иск по отношение на главница в размер на
867.46 лева – главница по Договор № ******/17.04.2019г. за предоставяне на потребителски
кредит и отхвърлен в останалите части за сумата от 330 лева договорна лихва за периода
16.07.2019г. - 08.10.2020г. и 5.56 лв. лихва за забава за периода 08.10.2020г. - 23.10.2020г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 29.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1
от ГПК на ищецът се дължи присъждане на разноски съобразно уважената част от исковете.
Сторените от ищеца разноски са следните: 31.71 лева – държавна такса по заповедното
производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство,
154.92 лева – държавна такса в исковото производство и юрисконсутско възнаграждение.
Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правна помощ определя юрисконсулткото възнаграждение в размер на 200
лева, предвид протичане на делото в едно заседание, неявяването на юрисконсулт в
проведеното по делото открито съдебно заседание и направените множество възражения от
ответницата. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 44.70
лева в заповедното производство по ч.гр.д.13906/2020г. на РС ***** и в размер на 194.18
лева по исковото производство.
Процесуалният представител на ответницата адв.Д. е претендирал възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. На
основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждението за оказаната правна помощ съразмерно
цената на предявените искове в размер на 341 лева, от тях съразмерно с отхвърлената част
на предявените искове на адв.Д. следва да се присъдят 154.44 лева.
Искането на ищеца за прихващане на присъдените му суми с евентуално присъдените
на ответницата разноски не следва да бъде уважавано, тъй като при предоставяне на
безплатна правна помощ както е в случая възнаграждението се присъжда на адвоката, а не
на ответника.
Воден от гореизложеното ***** районен съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК съществуването
на вземане на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***** жк. „******“, ул.“Балша“ №17, ап.1 към КР. ДР. Г. с ЕГН **********, с адрес
гр.******, ул.“******“ № 52, вх.Б, ет.4, ап.11, за което е издадена Заповед за изпълнение №
260317/26.11.2020г., по ч.гр.д. № 2635/2020 г. по описа на РС ***** в размер на 867.46 лева
10
– главница по Договор № ******/17.04.2019г. за предоставяне на потребителски кредит,
ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 29.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по отношение на останалите суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 260317/26.11.2020г., по ч.гр.д. № 2635/2020 г. по описа на РС
***** в размер на 330 лева договорна лихва за периода 16.07.2019г. - 08.10.2020г. и 5.56 лв.
лихва за забава за периода 08.10.2020г. - 23.10.2020г. по Договор № ******/17.04.2019г..
ОСЪЖДА КР. ДР. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.******, ул.“******“ № 52, вх.Б,
ет.4, ап.11, да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***** жк. „******“, ул.“Балша“ №17, ап.1 сумата в размер на 44.70 лева –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.13906/2020г. на РС ***** и в размер на
194.18 лева разноски по настоящото исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***** жк. „******“, ул.“Балша“ №17, ап.1 да заплати на адвокат В.К. Д. от
АК***** личен № **********, със служебен адрес гр***** бул.“***** №61, офис 35 сума в
размер на 154.44 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
11
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
12