Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.02.2010 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9428/2008 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.99, ал. 1 от СК/отм./
Ищцата Д.Г.Г. твърди, че с ответника
И.Л.Г. са сключили
граждански брак пред лицето по гражданското
състояние при Община Варна на *., като
от брака си имат родено едно дете-*, ЕГН**********. Ищцата излага, че преди да сключат
граждански брак с ответника са
имали три годишна връзка, през която
тя забременява.След
сключването на гр.брак първоначално
съпрузите живеят при майката на ответника и това продължава около 6 месеца. Съжителството им там е трудно и мъчително
и се оказва голямо изпитание за всички.Непрекъснато
имало разправии за пари и най-вече кой ще плаща месечните сметки в дома. Когато детето става на 10 дена , в резултат на голям скандал за плащане на сметки,
съпрузите са изгонени от дома на ответниковата
майка и се установяват да живеят
при родителите на ищцата. Родителите на ищцата отстъпват на съпрузите да живеят в техния апартамент в град
Варна, ж.к.Вл.Варнечик
бл.216,вх.3,ап.93, ет.9 напълно безвъзмездно.С
течение на времето съпрузите
не успяват да си плащат всички сметки за ток и парно.Такива
разходи поемат за плащане родителите на ищцата.Въпреки всеотдайните от
страна на ищцата грижи за детето и съпруга, с течение на времето ищцата смята, че ответника не проявява необходимите грижи и инициативност за уредбата на дома им.Ответника
е инертен в поведението си , често
равнодушен към поетите от ищцата инициативи, а в повечето случай враждебен.За
всяко нещо , което се определя , като мъжка работа търси помощ от бащата и брата на ищцата.Не се ангажира с отглеждането и възпитанието на детето. През 2001год. съпрузите отново се установят при
майката на ответника , но след няколко месеца ,ищцата е изгонена с детето. През 2002год.съпрузите се установяват в жилище закупено от бащата на ищцата в град *Ответника се дистанцира от грижите за подръжка на това жилище и постепенно тези грижи и грижите, въобще за домакинството са поети от ищцата.
Между съпрузите започват да
възникват постоянни конфликти , като в началото на месец август ответника напуска семейното жилище, като не казва на ищцата къде живее и не дава пари за издръжка на детето.Считайки
тези обстоятелства , като основания аргументиращи дълбокото и непоправимо разстройство
в брачните отношения на съпрузите,
ищцата моли за прекратяване
на брака по реда
на ч.99,ал.1 от СК с обявяване на виновността
за разстройството на брака,
за ответника. Наред с брачния иск е предявила
и не брачни искове с които претендира упражняването на родителските
права по отношение на детето *, ЕГН **********, като за ответника моли да бъде определен режим на личен
контакт с детето, както следва: всяка втора и четвърта
неделя от месеца за времето
от 10.00часа сутринта до 17.00часа вечерта, моли на нея да бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в град *, състоящо се
от : коридор, кухня, холл, баня и тоалетна, заедно с балкон на нея, моли ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето Кристиана в размер на 80лв., платими
до седмо число на месеца,
за който се дължат , със законната
лихва за всяка закъснение, считано от 01.08.2009год.
, след прекратяване на брака желае
да носи предбрачното си фамилно име
Кирякова. В съдебно заседание
исковете се поддържат.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК такъв е депозиран от ответника . Ответника
изразява становище за неостнователност
на иска ,счита, че същия е предявен импулсивно под влияние на роднини
и приятели, без да са обмислени
последиците, които биха настъпили вследствие на
развода. Оспорва
твърденията на ищцата , че не се е грижел за семейството си всеодайно,
не е създавал нормални условия за семеен живот , за отглеждане и възпитание на
детето.Излага, че през целия период на брачното им съжителство е бил трудово
ангажиран . Не оспорва , че в първите години на брака , семейството е имало
жилищен проблем, който през 2002год. е разрешен , чрез закупуване на жилище, не
оспорва трудностите , които семейството е имало по ремонта на жилището , но
счита , че тези трудности са преодолими,
ако двамата съпрузите обединят усилията си, без капризите и упреците на ищцата.
Според ответника единствени сериозни
конфликти между съпрузите са били винаги вследствие намеса на нейни
роднини и приятели, които в повечето случаи са си позволявали да упрекват
ответника пред ищцата, за това , че е виновен семейството да не живее по-добър
и луксозен начин на живот, което настройвало ищцата срещу него и рефлектирало
върху техните отношения. Излага , че не е напуснал доброволно семейното жилище
през месец август 2009год. , а не е
допускан от ищцата, тъй като тя е сменила патрона. Детето оттогава живее при
баба си, като неговите опити за разговори и спасяване на брака са осуетявани от
ищцата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Видно
от удостоверение за сключен
граждански брак, страните са
съпрузи от *., въз основа
на акт за граждански брак №*
От
представеното по делото
удостоверение за раждане № *. издадено
от Община Варна се установява, че
детето Кристиана Ивайлова Лазарова е Родена на ***год. и нийни
родители са Д.Г.Г. и И.Л.Г..
Съгласно представеният по делото трудов договор №* , издаден
от Медицински
Университет се установява,
че ищцата е била в трудово правоотношение с Медицински
университет, като
санитар в срок до 13.05.2007год.
От
представеният по делото нот.акт №*. на нотариус * с район
на действие РС Варна се ,установява , че по време на брака, чрез покупко-продажба, съпрузите са придобили правото
на собственост върху
недвижим имот , представляващ
апартамент №*, находящ се в панелна
жилищна кооперация в град *
От
приетото по делото
удостоверение №*. , издадено
от * се установява, че ответника за периода от м.април
2009год. до м.09.2009год. е получил брутно трудово възнаграждение в размер
от 1 915.20лв.
От
представените по делото
извлечения от трудова книжка се установява
трудова заетост за ответника от 1999год. до 2000год., а след 2000год. до
2009год., такава се установява
от приетия по делото трудов
договор –л.44 и последващите
по допълнителни споразумения.
В полза на ищцовата
страна в съдебно заседание проведено на 11.12.2009год. са разпитани свидетелите
*-живееща на съпружески начала с бащата
на ищцата. Показанията на свидетелите съдът кредитира в частта в която съдържат
данни за релевирани
обстоятелства и се базират на непосредствени впечатления, както и съблюдавайка разпоредбите
на чл.172 от ГПК.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съдът да направи следните правни изводи:
Съвкупната преценка на приетите
по делото доказателства налага извода , че в отношенията между съпрузите не е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и не се доказа по безспорен
и категоричен начин, наличието на важни
обстоятелства, които да налагат необходимостта от прекратяване на брака. Безспорно в хода на производството се установи, че
съпрузите са в гражданси брак от
1997год.Невъзможността на съпрузите да поемат самостоятелната грижа и издръжка
на семейството, налага семейството да живее ту при родителите на ответника, ту при родители на ищцата.
Безспорно в този период от време са съществувавали неразбиратества между съпрузите, но те са били базири на породени неразбирателства не толкова между самите
съпрузите , а най-вече на неразбирателства между семейството и майката на
ответника , касаещи ползването на общото
домакинство, както и такива възникващи в резултат натякванията на майката на
ищцата за стандарта на живот , които води домакинството на семейството. Този
извод следва от показанията на двете разпитани в процеса свидетелки , които излагат,
че семейството е променяло местоживеенето си ту при едните , ту при другите
родители/св*/, като св. * в съдебно
заседание проведено на 16.12.2010год. заявява:”След свадбата Д. отиде да живее в тях. Започнаха караници,
кавги…..непрекъснато се караха …………..тя ме чака от работа да се прибера , за да
се нахрани, изкъпи……………Аз съм ги сварвала да ядат хляб и лук и съм казвала: „И.
нямате ли пари, че ядете хляб и лук?”, а той отговаря:”Нека се научи дъщеря ти
как се яде хляб и лук”.Тези отношения съществуващи в семейството до 2002год.,
съдът счита , че не се отрязат на брачната връзка в
степен да я разстроят , тъй като съпрузите са ги приемали, не са нарушили
целостта на брачната си връзка и съвместно живеене , а след като напускат
майката на ответника, впоследствие съпрузите отново се връщат там заедно . След
като се установяват в самостоятелно жилище през 2002год. в семейния живот на
страните не се установиха отношения , които да изведат до извода , че брака им
се е разстроил дълбоко и непоправимо. Дори
изложеното от свиделките на ищцовата страна , които са майка и близка до ищцата не
установяват такова разстройство . И двете свидетелки излагат свои впечатления
за семейния им живот и това кой повече е можел и следвало да внася в
семейството, но нито една от свиделките не казва, че
е пряк очевидец на някакви кавги и скандали между съпрузите. За съществуващите
неразбирателства между съпрузите двете говорят само, предвид споделеното им от
ищцата. Ето защо съдът счита, че в хода на производството не се установи да е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между съпрузите,
същите нямат установена трайна фактическа раздяла в резултат на която да са се
отчуждили до степен да не могат да преодолеят това отчуждение. Ответника желае
да запази брака си и се противопоставя на неговото прекратяване , пред вид на
което съдът счита, че неговото напускане
от семейното жилище, независимо по каква причина от месец август
2009год., не е обстоятелство , което слага край на съществуващата им
дванадесетгодишна връзка.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че искът
на Д.Г.Г. срещу И.Л.Г., с правно
основание чл. 99,ал.1 от СК/отм./ следва
да се отхвърли . Определя окончателната държавна такса в размер на 25 лв.,
която следва да се внесе от ищцата.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен
от Д.Г.Г.,ЕГН **********
*** за прекратяване на
брака й с ответника И.Л.Г.,
ЕГН********** ***,* сключен с акт *. пред длъжностното
лице по гражданското състояние
в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,ЕГН ********** *** да заплати държавна
такса, в полза на Държавата,
по сметка ***, в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, на
основание чл.6 от Тарифа за държавни
такси , които се събират от
съдилищата по реда на ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/