РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Бургас, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М.а Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501130 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. С. Д., чрез. адв. Любомир
Цветков от Бургаска адвокатска колегия, срещу Решение № 693 от 28.03.2023
г., постановено по гр. д. № 1594/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. С
решението съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от М. С. Д. иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено
по отношение на „Булдог Пропъртис“ ЕООД, че Д. е собственик на недвижим
имот: масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв. м., ведно с
600/695 кв. м. от дворното място, в което е построена същата, а именно
поземлен имот № 134072, находящ се в кв. 134 по плана на новообразуваните
имоти на зоната по § 4 от ЗСПЗЗ в землището на с. Крушевец, общ. Созопол,
обл. Бургас, одобрен със Заповед № РД 09-302/14.07.2004 г. на Областния
управител на Област Бургас, целият с площ от 695 кв. м., при граници: изток
– НПИ 134.73, запад – НПИ 134.71, север и юг – път, на основание давностно
владение, продължило за периода от 2007 г. до 04.03.2021 г. С решението е
уважен и предявеният от „Булдог Пропъртис“ ЕООД насрещен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на М. Д.,
че „Булдог Пропъртис“ ЕООД е собственик на същия имот по силата на
правна сделка – покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № *** от
**.**.20** г., том I, рег. № ****, дело № *** от 20** г. на нотариус Марияна
1
Анастасова-Тумбакова.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалноправни норми, при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, а искът по
чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен. Претендират се деловодните разноски за двете
инстанции.
Въззивникът твърди, че с определение от 15.07.2021 г. съдът правилно е
приел, че не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В открито
заседание на 29.09.2021 г. обаче докладвал молба от ответника, с която се
възразявало срещу редовността на връчването на исковата молба и
приложенията към нея. Независимо от поисканата от ищеца възможност за
запознаване с молбата на ответника, съдът още в същото заседание приел, че
е налице нередовно връчване поради нарушаване на изискванията на чл. 50,
ал. 4, вр. с чл. 2 и чл. 47, ал. 1 от ГПК. Ищецът оспорва извода на съда, че
адресът по регистрация на дружеството е трябвало да бъде посетено най-
малко три пъти в рамките на един месец, тъй като в случая връчителят е
събрал информация, че там няма офис, служители или фирмени табели.
На следващо място, въззивникът счита, че съдът е нарушил
процесуалните преклузии, като в открито заседание на 25.05.2022 г. допуснал
още един свидетел на въззиваемия и му дал срок за ангажиране на писмени
доказателства. Съдът нарушил процесуалните преклузии и във връзка с молба
на въззиваемия, подадена от 31.05.2022 г., като допуснал изслушването на
нови свидетели и уважил направено искане по чл. 192 ГПК. Нови писмени
доказателства – тетрадки на инкасатори, били приети и в заседание на
15.06.2022 г., след като бил изтекъл допълнителният срок, даден в съдебно
заседание на 25.05.2022 г.
Въззивникът сочи също, че съдът неправилно е кредитирал показанията
на свидетелите Д., които се намират в служебни отношения с въззиваемото
дружество и поради това са заинтересовани от изхода на спора. Освен това не
е съобразил релевантни данни, изнесени от свидетелите Д., С. и Г., че
въззивникът е установил трайна фактическа власт върху процесния имот и е
демонстрирал пред трети лица, че държи имота като свой.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от „Булдог
Пропъртис“ ЕООД, чрез адв. И. Кондов от Бургаска адвокатска колегия.
Според въззиваемия съдът правилно му е дал възможност да подаде отговор
на исковата молба, тъй като връчителят е удостоверил бланкетно, че е
посетил адреса и не е открил офис и служители, без обаче да влезе във входа
и да извърши обстойна проверка. Освен това от съобщението не ставало ясно
и дали връчителят е залепил съобщение по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Въззиваемият
изтъква, че процесуална преклузия настъпва след доклада по делото, когато
страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания, както и че
неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира
правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се
2
основава.
В отговора се сочи още, че свидетелите, поискани в първото съдебно
заседание, са допуснати с оглед опровергаване на събраните в същото
заседание гласни доказателства. Освен това в заседанието на 15.06.2022 г. са
представени не нови писмени доказателства, а поисканата на основание чл.
192 ГПК извадка от тетрадка на инкасатор.
Въззиваемият смята, че решението е обосновано и че не свидетелските
показания са мотивирали съда да отхвърли иска на въззивника, а липсата на
доказване на елементите на давностното владение.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал.
1 и чл. 261 ГПК.
Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът ще разгледа първо възраженията на въззивника, свързани с
преклузиите по делото.
Относно доводите, че отговорът на исковата молба е подадена
извън законовия срок:
С разпореждане от 16.04.2021 г. първоинстанционният съд е разпоредил
да се изпрати препис от исковата молба, уточненията и приложенията й на
ответника, с указание, че в едномесечен срок от съобщението може да подаде
писмен отговор. На ответника е указано, че ако в определения срок не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211,
ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съгласно справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, приложена на л. 30 от първоинстанционното дело,
адресът на управление на ответното дружество е гр. Бургас, ул. „Цар Симеон
I-ви“ № 35, ет. 7.
На л. 28-29 от първоинстанционното дело е приложена разписка, че на
20.04.2021 г. връчител е опитал да връчи на ответника препис от исковата
молба с приложения. В разписката е удостоверено: „На посочения адрес няма
офис и служители на посоченото дружество. Няма обозначения за наличието
на такова или наличие на пощенска кутия“. Поради това връчителят е
3
удостоверил, че е залепил уведомление на входната врата на жилищната
кооперация. В уведомлението е указано, че ответникът може да се яви в съда
да получи книжата в двуседмичен срок.
С разпореждане от 10.05.2021 г. (л. 29 от първоинстанционното дело)
съдът е приел, че съобщението е редовно връчено на основание чл. 50, ал. 4,
вр. с ал. 2 от ГПК.
На 27.09.2021 г. ответникът е депозирал молба, с която оспорва
редовността на връчването на препис от исковата молба, тъй като връчителят
не е извършил щателна проверка: не се е качил до седмия етаж на сградата, не
е залепил уведомление на вратата на апартамента, не е говорил с
домоуправителя и със съседи.
В открито съдебно заседание на 29.09.2021 г. се е явил пълномощника
на ответника адв. Кондев. Съдът е докладвал молбата от 27.9.2021 г., с която
се оспорва връчването на исковата молба. Пълномощникът на ищеца адв.
Цветков е поискал да му се даде възможност да се запознае с книжата и да
вземе становище по тях, за което делото да се отложи с оглед обема им.
Поискал е и да бъде разпитан връчителят. Съдът се е произнесъл с
разпореждане в открито съдебно заседание, като е приел за основателно
възражението на ответника. Изложил е мотиви, че връчителят е посетил
адреса на дружеството само веднъж, а не най-малко три пъти в рамките на
един месец, и декларативно е отразил в призовката, че там няма офис и
служители, поради което е залепило уведомлението на входната врата на
блока. Съдът е приел също, че връчителят не е положил достатъчно усилия, за
да провери дали има представител на ответника в апартамента на седмия
етаж. Поради констатираното нередовно връчване съдът е дал на ответника
едномесечен срок да подаде отговор на исковата молба.
Ищецът е обжалвал с частна жалба разпореждането на съда с аргументи,
че е възстановен срока за отговор на исковата молба на основание чл. 64 ГПК.
С Определение № 2031 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 2032/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас частната жалба е оставена без разглеждане, тъй като не
е налице възстановяване на срока, а и този акт на съда по принцип не подлежи
на обжалване.
На 20.10.2021 г. ответникът е подал отговор на исковата молба с
приложения.
Според настоящия съд първоинстанционният съд е постъпил правилно,
като е приел връчването на препис от отговора на исковата молба за
нередовно. Следва обаче да отбележи, че част от мотивите му са погрешни. В
случая, при положение че връчителят не е открил данни за канцелария на
юридическото лице, връчването е по чл. 50, ал. 2 ГПК – лицето е напуснало
адреса си и в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел не е вписан новият му адрес. Уведомление е нужно да се
залепи само в хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, тъй като тогава има
канцелария, съответно вероятност служителите на юридическото лице да
видят уведомлението. В хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК връчителят трябва да
посети адреса само веднъж и въз основа на данните, които депозира по делото
4
след това, съдът разпорежда съобщението да се счита връчено.
За да се приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК от съда, удостовереното
от страна на връчителя трябва да отговаря на определени изисквания.
Съгласно последователната практика на ВКС, намерила израз в Решение №
50169/23.01.2023 г. по т. д. № 1704/2022 г. на ВКС, I т. о., Решение №
279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, III г. о., Определение №
706/21.10.2013 г. по ч .т. д. № 3595/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
546/13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, IV г. о., и др., за да се
удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят
следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на
търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или
други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е
търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или
служители на това място и по възможност кога; да отрази събраните сведения
в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено
на адреса, но не е намерено.
В случая удостовереното от страна на връчителя не отговаря на горните
критерии. Липсва изявление да е потърсил съседите или домоуправителя в
жилищната сграда, за да получи информация дали на седмия етаж се
помещава или някога се е помещавал офис на юридическо лице. Това е
достатъчно, за да се смята връчването за нередовно. Също така липсват данни
връчителят да е проверил лично дали в сградата има офис и служители на
посоченото дружество, например на друг етаж. Макар че в случая не е нужно
да се залепя уведомление, недоумение буди и фактът, че то е залепено на
входната врата на кооперацията, а не на входната врата на апартамента на
седмия етаж. По принцип връчителят би направил това само ако не е открил
достъп до вътрешността на сградата. Поради всичко изложено връчването е
нередовно и правилно съдът е дал възможност на ответника да подаде
отговор на исковата молба.
Действително първоинстанционният съд е следвало да даде възможност
на ищеца да се запознае с молбата на ответника от 27.09.2021 г. Това
нарушение на съдопроизводствените правила обаче е несъществено и не е в
състояние да повлияе на горепосочените изводи относно редовността на
връчването.
В обобщение, отговорът на исковата молба е подаден в срок, поради
което всички съдържащи се в него възражения и доказателствени искания са
своевременно направени.
Относно доводите, че съдът е допуснал доказателства в нарушения
на съдопроизводствените правила:
С определение от 15.07.2021 г. съдът е допуснал на ищеца двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията му, че е
упражнявал фактическата власт върху имота в продължение на десет години с
намерение да го придобие.
С определение от 20.04.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал на
5
ответника двама свидетели при режим на довеждане. Единият свидетел
трябва да даде показания относно сключването на договора, предаването на
ключовете за имота, респективно владението върху същия, състоянието на
имота през 2005 г. и показания, че твърдените от ищеца подобрения са
съществували още при продажбата. Вторият свидетел е допуснат, за даде
показания относно посещенията и грижите, полагани от ответника за имота.
Другите поискани от ответника трима свидетели не са допуснати, защото се
иска да бъдат разпитани за същите обстоятелства.
В открито съдебно заседание на 25.05.2022 г. съдът е разпитал
допуснатите свидетели във връзка с обстоятелствата, за които са били
допуснати. При разпита си свидетелката Д. дава показания (освен другите,
които ще бъдат обсъдени на друго място в решението), че през 2019 г. е
отишла с брокер в с. Крушовец, но не могла да влезе в имота; говорила е с
една съседка, която й казала, че знае от ищеца, че собственикът
(англичанинът) е починал. Разпитаната свидетелка Д. дава показания (освен
другите, които ще бъдат обсъдени на друго място в решението), че ищецът е
плащал редовно сметките за ток и вода. Разпитаната свидетелка С. (освен
другите, които ще бъдат обсъдени на друго място в решението) дава
показания, че живущите имат частно сдружение със собствени инкасатори.
След разпитите процесуалният представител на ответника адв. Кондев е
поискал да му бъде допуснат още един свидетел при режим на довеждане –
жената, с която е разговаряла свидетелката Д., с чиито показания ответникът
да установи кога ищецът се е самонастанил в имота и че й е казал, че
собственикът е починал. Адв. Кондов е поискал да му бъде дадена
възможност да ангажира и писмени доказателства дали в периода от 2005 г.
до 2018 г. ищецът е заплащал суми за полазвани ток и вода в процесния имот.
Съдът е допуснал и е предоставил възможност на ответника да ангажира
писмени доказателства, като подаде молба в едноседмичен срок.
С молба от 31.05.2022 г. ответникът е поискал допускането на нови
свидетели – М.С. и инкасаторът Г.К.. Твърди се, че те са открити при
проучване от ответника във връзка с дадената му възможност да ангажира
писмени доказателства. Със същата молба ответникът е поискал отново (след
като веднъж искането му, направено в отговора на исковата молба, е оставено
без уважение) да бъде допуснат като свидетел и Д.Ж. – пълномощник по
процесната сделка. С молбата ответникът е заявил, че поддържа искането си
за разпит на свидетеля, допуснат в предходното заседание – Д. Г.. Поискал е
също по делото да бъде допуснат като свидетел брокерът на недвижими
имоти Г.Б. относно посещението си през 2019 г. със свидетелката Д..
Със същата молба ответникът е поискал инкасаторът да бъде задължен
да представи копие от тетрадки със записки кой е платил ток и вода в
последните години. Твърди се, че това искане се прави във връзка с
показанията на свидетелите на ищеца, че тетрадките са предадени на друг
инкасатор в сдружение, което живущите били учредили с име „Карна баир“,
каквото сдружение обаче не съществувало.
С молба от 01.06.2022 г. ответникът е депозирал молба, с която е
поискал да му бъдат издадени съдебни удостоверения, с които да се снабди с
6
писмени доказателства.
С молба от 15.06.2022 г. ответникът е заявил, че инкасаторът е предал
сам тетрадката.
В открито съдебно заседание на 22.06.2022 г. адв. Кондов е изложил
пред съда, че не е успял да се свърже със свидетелката Д. Г.. Заявил е, че
поддържа искането си за свидетелите М.С., Г.К. и Д.Ж.. Освен това адв.
Костов е заявил, че не поддържа искането си за допускане на свидетел
англичанин. Съдът е приел постъпилите по делото писмени доказателства,
допуснати в предишно заседание. Отменил е определението си за допускане
на един свидетел на ответника, като веднага след това неясно защо пак е
допуснал същия свидетел. Освен това съдът е допуснал двама нови свидетели
– М.С. и Г.К., тъй като искането е своевременно направено, във връзка с
дадената възможност на ответника и с оглед предмета на правния спор.
В открито съдебно заседание на 28.09.2022 г. съдът е разпитал
свидетелите Д. Г.. Г. заявява, че веднъж е говорила с брокера Г.Б., когато с
него е имало една жена, но тя е заминала към центъра. Свидетелката отрича
да са говорили за процесния имот. Поради противоречие с дадените от
свидетелката В. Д. показания, съдът е допуснал очна ставка.
В същото заседание са разпитани и свидетелите М.С. и Г.К..
Настоящият съд счита, че допускането на свидетелката Г. не е в
противоречие с процесуалната преклузия на чл. 146, ал. 3 ГПК. Според
последната разпоредба съдът предоставя възможност на страните да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК. Случаите по чл. 147 ГПК са, че до приключване на съдебното
дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно (чл. 147, т. 1 ГПК); и че до приключване на
съдебното дирене могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са
от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях (чл.
147, т. 2).
В конкретната ситуация по делото искането за разпит на свидетелката Г.
е направено веднага след разпита на свидетелката Д. и касае нейни изявления,
които до този момент няма как да са били известни на ответника. Поради това
е налице изключението по чл. 147, т. 1 ГПК.
Не е извършено нарушение и във връзка с очната ставка. Свидетелката
Д. заявява, че е била с брокера Б. и заедно са говорили с Г. за процесния имот.
Свидетелката Г. пък заявява, че е говорила с брокера, но не и с жената, както
и че с мъжа не са говорили за процесния имот. Противоречието в показанията
на свидетелките е очевидно и не е нужно съдът изрично да го обявява, за да
допусне очна ставка.
Настоящият съд счита за правдоподобно и твърдението на ответника в
молбата му от 31.05.2022 г., че във връзка със събирането на допуснатите му
7
писмени доказателства (търсил е данни кой е инкасаторът на имота от
кметския намеснтик на селото) е открил, че С. разполага с лични впечатления,
касаещи владението на ищеца. След като е установил самоличността на
инкасатора К. и е говорил с него, ответникът е открил, че и той разполага с
лични впечатления, касаещи владението на ищеца. Поради изложеното
първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице хипотезата на чл.
147, т. 1 ГПК.
Не е налице и нарушение във връзка с искането на ответника за
представяне на тетрадките от инкасатора. В откритото съдебно заседание на
25.05.2022 г. са разпитани свидетели, които твърдят, че ищецът е заплащал
сметките за ток и вода. Искането е направено от ответника във връзка с тези
показания. Освен това преклузията за сочене на доказателства настъпва в края
на първото открито съдебно заседание, каквото е било заседанието на
25.05.2022 г. Съдът е дал едноседмичен срок за посочване на писмени
доказателства. С молба от 31.05.2022 г. ответникът е поискал да се бъде
събрано писмено доказателство – тетрадка на инкасатора. По искането по чл.
192 ГПК съдът е имал намерение да се произнесе в следващото открито
съдебно заседание, но междувременно тетрадката е представена от
инкасатора на ответника, който от своя страна я е депозирал по-рано по
делото.
Следва да се отбележи също, че разпитът на свидетеля К. е поискан със
същата молба от 31.05.2022 г. Той е във връзка с писменото доказателство,
съставено от него. Искането не е могло да бъде направено в открито съдебно
заседание, защото на ответника е дадена възможност да посочи писмените
доказателства по-късно. Разпитът се налага поради характера на откритото
доказателство – писмени записки на инкасатор, който е посещавал имота във
връзка и е извършвал замервания за потребени ток и вода. Според съда това е
ново доказателство по смисъл на чл. 147, т. 1 ГПК и съдът правилно го е
допуснал.
Що се отнася до показанията на свидетелката С., настоящият съд
намира, че те наистина не се отнасят до обстоятелствата дали ищецът е
плащал сметки за ток и вода за процесния имот. Въпреки това свидетелят е
открит във връзка с проучване на тези обстоятелства. Не би било логично да
се приеме, че ответникът е могъл да иска разпит на кметския наместник на
селото още с исковата молба или в първото открито съдебно заседание. Няма
данни за каквато и да е свързаност на ответника със свидетеля, а не може и да
се презумира, че всеки кметски наместник (кмте) има лични впечатления за
всички имоти и жители на населеното място, на което е кметски наместник. В
случая по-късното откриване на свидетеля се обяснява с проучването,
извършено от ответника по повод дадената му възможност да ангажира
писмени доказателства по делото. Настоящият съд счита това за
правдоподобно, поради което приема, че и по отношение на този свидетел е
налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК.
Неоснователно е възражението на въззивника, че не е било ясно за
какви обстоятелства са допуснати свидетелите. Това се опровергава от
направения по-горе анализ на фактическата обстановка по делото. Във всеки
8
един случаи ответникът е обяснил за кои обстоятелства се искат свидетелите,
а съдът е препратил към тях. Самите разпити също касаят само
обстоятелствата, за които са допуснати съответните свидетели.
Относно доводите за необоснованост на решението по
положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК:
Въззивникът счита, че изводите на решаващия съд за обстоятелствата,
които имат значение за спора, не съответстват на събраните по делото
доказателства. Настоящият съд намира следното:
С Нотариален акт № *** от **.**.20** г., том I, рег. № ****, дело № ***
от 20** г. на нотариус Марияна Анастасова-Тумбакова, ищецът – М. Д., ****
му – И. Д. и **** им – Р. Д., са продали на ответника „Булдог Пропъртис“
ЕООД съсобствения си недвижим имот, описан по-горе в настоящото
решение. Дружеството е представлявано от пълномощник – Д.Ж..
Ищецът е дал обяснения по чл. 176 ГПК, че след продажбата не е
предал ключовете от процесния имот на пълномощника на дружеството. През
2007-2008 г. имотът бил разбит. Ищецът сменил ключалките и започнал да се
грижи за имота, като ходел там поне по два пъти седмично. Извършил и
подобрения в имота: подменил електрическите кабели и електромера. От
връщането си заплащал и сметките за ток и вода. През 2020 г. по подаден
сигнал полицай от Районно управление – Созопол му казал да се изнесе от
имота. Говорил веднъж с В. Д. по телефона. Отрича тогава да е изразявал
намерение да купува обратно процесния имот.
Свидетелката Д., живееща в съседство с процесния имот, споделя, че
през 2007 г. ищецът е извикал хора, които да почистят двора на имота от
бурените, които го правели недостъпен. Къщата бил разбита от вандали.
Ищецът сменил прозорците и направил санитарен възел, поправил покрива,
сменил и улуците с нови. Почти всяка седмица свидетелката го виждала в
имота. Същата свидетелка дава показания, че ищецът си плаща редовно
сметките.
Свидетелката С., също живееща в съседство с процесния имот, дава
показания, съвпадащи с тези на свидетелката Д.. В допълнение С. споделя, че
ищецът е направил ремонт на покрива, сменил е вратите и прозорците,
възстановил е пода и оградата на и изградил с циментова плоча място за
паркиране. През лятото идвал по-често, отколкото през зимата. Свидетелката
не е виждала други лица в процесния имот, освен ищеца и **** му. От 2008 г.
до 2013 г. свидетелката събирала пари за вода, като в този период ищецът
заплащал задълженията.
Разпитана е и свидетелката Д. – пълномощник на дружеството от 2005 г.
Тя споделя, че същата година предишния управител на ответното дружество й
дал ключ за имота, за да се грижи за него. Дружеството й плащало, за да
почиства имота от плевели. Посещавала имота до 2012 г. през пролетта и
есента. Свидетелката дава показания, че не е забелязала в имота да има
счупени врати и прозорци, течове и срутвания както и да са извършвани
ремонтни дейности. Още от 2005 г. имало плочки в двора за паркомясто, но
9
свидетелката не знае дали са били от бетон. Като цяло дружеството не
плащало сметки за имота. Бившият управител на дружеството също
посещавал имота веднъж годишно през лятото, без да отсяда там. През 2018 г.
се оплакал, че не може да влезе в къщата и че същото се случило и
предходната година. През 2019 г. дружеството искало да продава имота,
поради което свидетелката отишла там с брокер. От съседка (впоследствие
идентифицирана като Д. Г.) разбрали, че ищецът е казвал, че собственикът на
къщата е починал. През 2020 г. свидетелката подала сигнал в полицията и
сменила патроните на къщата. Същата година се обадила на ищеца по
телефона, като той й казал, че иска да изкупи обратно имота.
Свидетелят Д. – **** на свидетелката Д., дава показания, които
съвпадат с нейните. В допълнение споделя, че е посещавал имота до 2012 г., а
след това само го е наглеждал отвън. Той плащал данъците за имота. В имота
нямало направени подобрения в сравнение със състоянието на имота през
2007 г. Свидетелят се обадил на ищеца да дойде да си прибере нещата, но
същият отказал.
Свидетелката Г., живееща в съседство с процесния имот, споделя, че не
е виждала други лица в имота, освен ищеца и **** му. Разбрала за
продажбата на процесния имот през 2008 г. Една-две години след продажбата
ищецът започнал да почиства и да прави ремонти. Постепенно изградил
гараж за колата, тоалетна и баня, сменил прозорците, поправил покрива (като
сменил керемидите). Преди това прозорците били изпочупени, дворът бил в
трева, оградата била паднала. Според свидетеля ищецът посещавал имота
често, а **** му прекарвала там времето от пролетта до късната есен. През
зимата ищецът и **** му също идвали от време на време.
Извършена е очна ставка между свидетелките Г. и Д.. Г. поддържа, че
никога не е виждала или разговаряла с Д..
Разпитана е свидетелката С., която от 3 години е кметски наместник в с.
Крушевец, а живее там от 25 г. Споделя, че минава покрай процесния имот
поне веднъж седмично и дълго време не е виждала в него хора. Чак преди не
повече от 5 години забелязала, че по двора се работи и че има хора (не е
виждала самите хора обаче).
Свидетелят К. – инкасатор за тока и водата в селото (от 2019 г. само за
водата), споделя, че разполага с тетрадка от предходния инкасатор, в която е
записано, че първото плащане от страна на ищеца е през 2017 г. (при начало
на записванията от 2014 г.) Чак през 2019 г. ищецът бил записан за титуляр на
партидата.
По делото са представени преписи от тетрадките на инкасатора. Съдът е
констатирал идентичност с оригиналите в откритото съдебно заседание.
Видно от справка от Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи на л. 274 от първоинстанционното дело, в деловодните
звена на областната дирекция и районните управления не е постъпил сигнал
от ищеца за противозаконно проникване в имоти или забиване на сгради.
Видно от справка от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на л. 276
от първоинстанционното дело ищецът не е клиент на дружеството.
10
Видно от справка от Община Созопол на л. 277 от
първоинстанционното дело, ищецът не заплащал местни данъци и такси от
свое име за процесния имот.
Видно от справка от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас
на л. 279 от първоинстанционното дело, ищецът няма разкрита партида за
водоснабдяване. Дружеството не разполага с информация кой е извършил
плащанията на сметките.
Настоящият съд намира, че между разпитаните по делото свидетели са
налице съществени противоречия. Трима свидетели (Д., С. и Г.) са
категорични, че в имота са извършвани регулярни дейности по подобряването
и стопанисването му от 2007-2008 г., а други трима свидетели твърдят
обратното (Д., Д. и С.). За да избере на кого да даде вяра, настоящият съд
намира за нужно да анализира внимателно свидетелските показания във
връзка с всички други доказателства по делото.
Две от свидетелките, ангажирани от ищеца, дават показания, че той е
заплащал редовно сметките си. Свидетелката Д. смята, че това е вярно, тъй
като е виждала, че касиерът всеки път, след като посети нейната къща, ходи и
при ищеца. Свидетелката С. пък излага, че ищецът е плащал за вода в имота
от 2008 г. до 2013 г., докато тя е събирала парите в селото. Самият ищец в
обясненията си също твърди, че е плащал сметки за ток и вода още от 2007-
2008 г. В същото време от показанията на свидетеля К. и от записванията в
тетрадката за водени партиди за електрическа енергия и вода на жителите на
селото е видно, че в периода 2014-2016 г. липсват каквито и да е данни за
отчетено потребление и плащания на ток и вода за процесния имот.
На тетрадката на инкасатора, преписи от която са приети по делото, до
означението „абонат“ няколко пъти е записано „англич“, което очевидно
означава „англичанинът“. Изразът е задраскан на няколко места. Според чл.
178, ал. 2 ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който
има зачерквания с оглед на всички обстоятелства по делото. По делото не се
спори, а има данни (например свидетелката Г., удостоверението на л. 109 от
първоинстанционното дело), че едноличният собственик на капитала на
ответното дружество е бил гражданин на Великобритания. Свидетелите по
делото реферират към него като „англичанина“. Нужно е да се изтъкне, че
Свидетелят К. дава показания, че най-ранните записвания в тетрадките за
живущите в селото са от 2014 г. Това означава, че след 2014 г. партидата е
била на ответното дружество поне в някакъв момент. Логично е да се приеме,
че името е зачеркнато впоследствие. Освен това Свидетелят К. дава
показания, че през февруари 2018 г. е получил тетрадките от предходния
инкасатор, като името на ищеца вече е фигурирало там. Тоест би следвало
партидата да е променена в периода 2014-2018 г. (а официално при самите
комунални дружества въобще не е променяна). Първото записване в
тетрадката е от 30.03.2017 г. Първата представена от ищеца разписка е от
29.06.2017 г., Съдът констатира, че в тетрадката на инкасатора за периода
2014-2016 г. не е отчетен никакъв потребен ток в имота. Има едно записване
от 2017 г., а ежемесечното става чак през 2018 г. Първото отчитане на вода
пък е от 25.05.2018 г.
11
От всичко изложено до тук следва, че ищецът се е настанил в имота и е
започнал да употребява, съответно да заплаща сметките за ток и вода, през
2017 г. Не може да се приеме за вярно изложеното от ищеца и свидетелите
му, че и преди тази година е плащал сметките. Именно през 2017 г.
свидетелите Д. сочат, че ответното дружество е изгубило достъп до имота.
Пак по това време според свидетелката С. в процесния имот са се появили
хора, след като е бил необитаем дълго време.
Дори ищецът е да е плащал сметки преди 2014 г., установява се, че не е
плащал сметки в продължение на поне две години. Твърденията на ищеца и
показанията на свидетелите, подкрепящи тезата му, че в десетгодишен период
от време е посещавал имота регулярно, извършвал е ремонти и дейности по
поддръжка, са несъвместими с данните от тетрадката на инкасатора, че през
това време не е отчетено потребление на ток и вода.
Поради констатираните несъответствия съдът счита, че показанията на
свидетелите Д., Д. и С. не са правдиви по отношение на периода, от който
ищецът е започнал да посещава имота, както и мащабът на извършеното от
него в същия имот. Според съда вярно е изложеното от свидетелката С., че
посещенията и дейностите от страна на ищеца в имота са започнали преди не
повече от 5 години (към момента на разпита й), тоест около 2017 г. Тогава той
е сменил ключалката на имота, както се установява и от показанията на
свидетелите Д. и Д.. И двамата дават показания, че са посещавали имота
редовно до 2012 г. Д. признава, че след тази година е започнал да преминава
от време на време и да наглежда имота само отвън. Според съда ищецът е
извършвал дребни дейности по почистване и основна поддръжка на имота,
които е напълно възможно да не са били забелязани от Д.. Възможно е и да не
е заварил ищеца вътре, тъй като от показанията на свидетелите Д., С. и Г. (а и
неговите обяснения) се установява, че ищецът не е живеел там постоянно, а е
идвал по веднъж или два пъти на седмица, повече през лятото, отколкото през
другата част от годината.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д., макар и да са
заинтересовани. Тези показания съответстват на данни, изложени от свидетел,
който съдът кредитира изцяло – С., както и писмените доказателства (чл. 172
ГПК). Следева да се отбележи, че при всички положения съдът не намира
никакво основание да не кредитира показанията на свидетелката С., тъй като
нейните показания са подробни и непротиворечиви.
Житейски нелогично е твърдението на ищеца, че ответното дружество
не е получило ключовете след покупко-продажбата, съответно владението
въобще не е предаден. Напротив, правдоподобно е посоченото от свидетеля
Д., че през 2005 г. е получил ключовете за имота от управителя на
дружеството.
Въз основа на горепосочения анализ на доказателствата по делото съдът
счита, че ищецът е осъществявал фактическа власт върху процесния имот от
2017 г., както е приел и първоинстанционният съд. Очевидно от 2017 г. до
2021 г., когато е подадена исковата молба, не е възможно да е изтекла
десетгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от Закона за
12
собствеността. Дори да се приеме, че владението е установено около 2012 г.,
когато Д. са започнали да посещават имота по-рядко и да го наглеждат само
отвън (и при непрекъснатост на фактическата власт), давността пак няма да е
изтекла. При това положение е излишно да се коментират данните за
прекъсване на давността през 2020 г. и 2021 г. Само за пълнота съдът ще
посочи, че такива има – действията по смяна на ключалките на имота, за
които свидетелстват Д.. Има данни и за прекъсване на давността чрез
признание, извършено преди подаване на исковата молба – според
свидетелката Д. ищецът е поискал да купи обратно имота си през 2020 г., с
което е признал, че не притежава правото на собственост.
Отделно, дори да се приеме, че владението е установено по-рано от
2012 г., по делото има данни за прекъсването му за най-малко две години от
2014 до 2016 г. Както бе отбелязано по-горе, според съда не е логично за две
години в имота да не е ползвана никаква вода и ток, ако е бил посещаван и са
били извършвани дейности по поддръжка и ремонт. Една от
характеристиките на владението е то да бъде постоянно и непрекъснато. Това
не означава, че е нужно владение да се осъществява във всеки един момент от
времето, но е нужна регулярност. Вж. в този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 23/20.05.2016 г. по гр.д. № 5162/2015 г. на ВКС, II
г.о., Решение № 68/02.08.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г. на ВКС, I г.о.,
Решение № 50121/16.03.2023 г. по гр.д. № 4519/2021 г. на ВКС, I г.о.
Изоставяне на владението за двугодишен период несъмнено значи, че
давността е прекъсната (чл. 81 от Закона за собствеността).
Владението е нужно и да е явно, т.е. да не е скрито, и да е
несъмнително. В случая най-рано през 2017 г. ответникът е могъл да разбере,
че в имота е възможно да има друго лице (макар че е помисли, че е станало
объркване с ключовете). Преди това, дори ищецът да е влизал в имота,
неговото присъствие е останало незабелязано. Не е сменил ключалката, с
което да демонстрира пред стария собственик, че е нежелан в имота. Чак през
2019 г. ответникът е получил данни, че лицето, което се е настанило в имота,
е именно ищецът. Такова владение не може да се определи като явно и
несъмнително. Ответното дружество е продължило да упражнява фактическа
власт чрез Д., които са били ангажирани с наглеждането на имота и са
действали като пълномощници на дружеството. Свидетелят Д. споделя, че е
плащал данъците за имота от придобиването му, а има и писмени
доказателства, представени от ответника за това (л. 117 и сл. от
първоинстанционното дело), т.е. не може да се приеме, че е налице
дезинтересиране от имота. Освен това, щом кметският наместник на селото
не е забелязал настаняването на ищеца в продължение на толкова дълго време
(ако въобще приемем, че някаква фактическа власт е упражнявана от по-
рано), макар че е минавал от там всяка седмица, значи владението не е било
явно и несъмнително спрямо третите лица. Както се приема в практиката на
ВКС, владението трябва да бъде упражнявано явно спрямо собственика на
вещта, без това да значи, че изрично трябва да му бъде противопоставено.
Фактическата власт следва да се упражнява по начин да може да бъде
възприета от всяко трето лице, включително от собственика на вещта. Нужно
13
е собственикът не само да може да възприеме факта, че върху имота се
осъществяват владелчески действия, но и да узнае кое е конкретното лице,
което владее имота. Вж. в този смисъл Решение № 50114/20.01.2023 г. по гр.д.
№ 5019/2021 г. на ВКС, II г.о.
Относно крайния резултат:
Поради всичко изложено по-горе съдът счита, че искът по чл. 124, ал. 1
ГПК е неоснователен и правил е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Поради отхвърлянето на положителния установителен иск и липсата на спор
относно покупко-продажбата от 2005 г. и упражняването на фактическата
власт върху имота от ищеца, съдът е уважил ревандикационния иск. В тази
част няма оплаквания във въззивната жалба (с изключение на обуславящия
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК). Така решението следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски във въззивна инстанция има
въззиваемото дружество. То е направило своевременно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за 2600 лв. (с представен договор за правна
помощ, в който е записано, че сумата е получена в брой при подписването).
Поради това сумата следва да се присъди на дружеството.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 693 от 28.03.2023 г., постановено по гр.
д. № 1594/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Булдог
Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2600 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните, в случай че са налице условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15