ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. Русе, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20214500900345 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 ГПК.
Ищецът „Т.АД, ЕИК **** предявява иск срещу „А.“СЕ-
европейско акционерно дружество, учредено в Република Ч.. Твърди, че на
01.12.2021г. ищецът покана за изпълнение, с която му бил предявен документ,
наречен гаранция, издаден на 27.05.2021г. за сумата 5000000 евро, равняващи
се на 9779150лв., със съдържащо се в него искане от страна на ответника за
плащане на посочената сума в евро. Развива доводи относно компетентността
на съда да разгледа спора, като се позовава на нищожност на клаузата за
избор на компетентен съд, записана в гаранцията. Твърди и че въпросната
гаранция е нищожна, поради противоречието и със закона-чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, нищожна е и поради липсата на основание-чл.26,
ал.2, пр.4 ЗЗД, за което излага твърдения. Отделно от това твърди, че
гаранцията е нищожна тъй като фактическия състав на задължението за чужд
дълг не е завършен и няма правна възможност да бъде завършен. Иска съдът
да се произнесе по преюдициалните факти за нищожността на процесната
гаранция, което е предпоставка за преценка както на допустимостта, така и на
основателността на иска. Претендира съдът да постанови решение, с което да
установи по отношение на ответника, че не е носител на вземане в размер на
5000000 евро, равняващи се на 9779150лв., произтичащи от документ,
наречен гаранция, издаден съгласно посоченото в него в гр.Русе, на
27.05.2021г. С молба от 24.01.2022г. допълнително обосновава правния си
1
интерес от предявяване на иска.
При извършената проверка на исковата молба по реда на чл.130
ГПК, съдът констатира, че предявеният от ищеца установителен иск е
недопустим, по следните съображения:
Установителният иск, /в случая отрицателен установителен/ е
субсидиарна форма на защита и е допустим само тогава, когато не съществува
друг ред за защита на спорното право. С оглед наведените в исковата молба
твърдения става ясно, че ищеца позовавайки се на нищожност на предявен му
за плащане документ-гаранция, се домогва да установи, че поетото със същия
задължение не съществува. Отделно от това, пак позовавайки се на
нищожност на гаранцията обосновава компетентността на съда по спора,
доколкото в същата е посочено, че тя /гаранцията/ се регламентира от
законодателството на Австрия и всеки спор, който произтича от или във
връзка с нея, следва да бъде разрешен изключително от компетентните
съдилища за разрешаване на търговски спорове в първи окръг на Виена,
Австрия.
На първо място, с оглед наведените фактически твърдения,
става ясно, че произнасянето по т.нар. преюдициално правоотношение-това
за нищожност на гаранцията предопределя компетентността на съда по искът,
което съдът счита, че е недопустимо. Това е така, тъй като за да се приеме, че
съдът е компетентен по иска, същата следва да е налице при завеждане на
делото и да е явна от наведените в исковата молба твърдения. На следващо
място, дори да се приеме, че съдът е компетентен по отрицателния
установителен иск-за несъществуване на вземането, поето с гаранцията, то
искът е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца. Това е така, тъй
като обосноваването на правния интерес с нищожност на гаранцията сочи, че
интересът на ищеца е да се установи, че гаранцията е нищожна, какъвто иск
не е предявен. Доколкото правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно и такъв
от предявяване на отрицателен установителен иск, какъвто е предявен не е
налице по делото, то производството по същия следва да бъде прекратено, а
исковата молба-върната на ищеца.
По тези съображения, Окръжният съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №345/2021г.
по описа на Русенския окръжен съд, поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА подадената от „Т.“АД, ЕИК****, чрез пълномощници
адвокат А.М. и адвокат Ц. Д. искова молба, поради недопустимост на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца, пред Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3