Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 4874 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 311693/12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 54333/2017 г. по описа
на СРС, 74 състав, е прието за установено по предявения от З. „Л.И.“ АД по реда
на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.), чеА."П.И." -
гр. София ("АПИ") дължи на З. „Л.И.“ АД сума в размер на 745, 08 лв.
по повод щета № 0015126114452078, ведно със законната лихва от 14.06.2017 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК) до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38725/2017 г. по описа на СРС, 74
състав.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникътА."П.И." - гр.
София е подал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в
цялост. Изложени са съображения, че протоколът за ПТП не притежава обвързваща
съда материална доказателствена сила относно механизма на настъпване на
произшествието, тъй като отразява настъпили преди посещението на място, а не
възприети непосредствено от длъжностното лице факти и обстоятелства. Поддържа
се, че за доказване механизма на деянието и причинната връзка с щетите не
следва да се взема предвид заключението по съдебно-автотехническата експертиза,
тъй като то е изготвено на база протокола за ПТП и приложените други писмени
доказателства, които не удостоверяват по категоричен и безспорен начин
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Твърди се, че по делото
са представени документи, от които се установява, че са били извършени ремонтни
дейности на пътното платно, с оглед на което се опровергава твърдението на
насрещната страна за наличието на неравности, но тези документи не са били
обсъдени от първоинстанционния съд. Според въззивника е налице съществено
разминаване по отношение на мястото на настъпване на ПТП съгласно протокола за
ПТП и посоченото в исковата молба. Направено е и оплакване, че не са били
представени доказателства за изплащане на първите три вноски от
застрахователната премия с падеж преди датата на произшествието, т.е. не е било
доказано, че застрахователният договор е влязъл в сила. С оглед на изложеното
се моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца З.
„Л.И.“ АД, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа се,
че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав по чл. 213, ал.
1 КЗ (отм.), като по делото е бил приет констативен протокол и заключение на
САТЕ.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен
е иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с
чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество решението
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.), с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е
посочено, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да
предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато
са налице основанията за това.
В конкретния случай исковете
са насочени срещуА."П.И.". Според
изложеното в исковата молба реализирането на отговорността
на ответника се претендира във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на републикански път и
отстраняване на препятствия по него.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.02.2014
г. между ищеца и З. „Л.И.“ АД е сключен валиден договор за застраховка „Каско
на МПС“ с предмет лек автомобил „Ауди”, модел А6, с рег. № *******, с номер на
рама *******1, със срок на
застрахователно покритие от 04.03.2014 г. до 03.03.2015 г. За този договор е предвидена
писмена форма за действителност, която е спазена,
същият е сключен във формата на застрахователна полица (на л. 9 от първоинстанционното производство), която съдържа всички
необходими задължителни реквизити по чл. 184, ал. 3 КЗ (отм.). Възражението за липса на валиден договор за застраховка
поради неплащане на първите три вноски от застрахователната премия е
неоснователно Действително съгласно диспозитивната норма на чл. 187 КЗ (отм.)
застрахователният договор влиза в сила след плащане на цялата застрахователна
премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен
ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго. В този смисъл
страните по застрахователното правоотношение могат да изменят по взаимно
съгласие правилото за поведение, уредено в диспозитивната норма, като уговорят,
че договорът за застраховка ще породи своето правно действие и в случай, че не
е заплатена уговорената премия към момента на сключване на договора, като тази
насрещна престация не предпоставя пораждането на правните последици на договора
за застраховка, а е в изпълнение на вече поето договорно задължение. Тъй като в
разглеждания случая ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение
по процесния застрахователен договор, въззивният съд приема, че са породени
целените от страните правни последици на договора, като ирелевантно за спора е
обстоятелството дали застрахованият е заплатил вноските от застрахователната
премия, след като застрахователят е извършил плащане. Същественото е, че в
процесната полица са обективирани всички съществени клаузи, обуславящи действителността
на сключения договор за имуществено застраховане.
Установено е също така, че по време на действието на
договора за имуществено застраховане на 27.10.2014 г. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени
имуществени вреди. За настъпилото ПТП е съставен протокол № 1450289 от инспектор И.И., който е посетил произшествието на място
(л. 8 от първоинстанционното производство). В протокола е
посочено, че по време на движение по път II-56-90 км с посока от гр. Пловдив към гр. София, надлез над
автомагистрала „Тракия“, 133 км, община Марица, автомобилът е попаднал в необезопасена
дупка на пътя, като са били нанесени щети на предна и задна десни гуми.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от
27.10.2014 г. водачът на автомобила П.П.е уведомил ищцовото дружество за
инцидента, по повод на което е била образувана преписка по щета №
0015126114452078. На същата дата е бил извършен опис на щети, който включва
предна и задна десни гуми, и е била извършена сравнителна експертиза с
експертна оценка за сумата, необходима за отстраняването им в размер на общо
735, 08 лв. На 03.11.2014 г. е бил изготвен и доклад по щета с посочено
обезщетение в размер на 735, 08 лв. и ликвидационни разходи в размер на 10 лв.
От приложения на л. 14 разходен касов ордер се установява, че на 04.11.2014 г.
посочената сума е била изплатена от ищцовото дружество на П.П..
По
делото са приети и договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане на
автомагистрален участък от АМ „Тракия“ от км 0+000 до км 208+097 и П.връзка с
АМ „Марица“ с дължина 2, 250 км, включително и принадлежащите пътни връзки с
дължина 30, 612 км, поддържане осветлението на тунел „Траянови врата“ с
обслужващите го подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ – София, ОПУ
– Пазарджик, ОПУ – Пловдив и ОПУ – Стара Загора, стопанисвани от АПИ съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП рег. № Д-56/10.11.2010 г., сключен междуА.„П.И.“ като
възложител и „Автомагистрали“ ЕАД като изпълнител. Приложен е и сертификат от
09.10.2014 г. за действително изпълнените и приети ремонтни работи по утвърдено
допълнително планово задание за 2014 г.
Във връзка с оспорването на изготвения протокол за ПТП
въззивният съд намира следното. Случаите, в които органите на МВР задължително
посещават мястото на произшествието, са изброени в чл. 125 ЗДвП. Въпреки че
разглежданият случай не попада в нито една от изброените хипотези,
произшествието е посетено от полицейски орган, който е съставил протокол, видно
от изрично направеното отбелязване в долния десен ъгъл. Съгласно константната
съдебна практика, обективирана в Решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по
т.дело № 444/2010 год., I т.
о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по
т.дело № 423/2011 год., I т.
о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по
т.дело №1506/2013 год., I т.
о., ТК, така изготвеният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими към механизма на ПТП. Останалите факти, удостоверени в протокола,
които не са възприети пряко от длъжностното лице, следва да бъдат доказани от
ищеца, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата
на увреденото лице. Той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава. В случая механизмът на ПТП се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства и изготвената съдебна автотехническа
експертиза. Според заключението на вещото лице, което следва да бъде кредитирано
като пълно, обективно и безпристрастно, при движение на процесния автомобил по
път II-56 с посока от гр. Пловдив към
гр. София и в района на 90 км – надлез над АМ „Тракия“ – км 133, автомобилът е
преминал през необезопасена дупка на пътното платно. Според вещото лице
отразените в протокола за ПТП щети по предна и задна десни гуми се намират в
пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Изчислило е, че поправянето
на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 751, 93 лв.
Същевременно от представения протокол за ПТП се
установява, че същият е съставен от служител на ОД на МВР при посещение на
място, т.е. документът съдържа преки възприятия на длъжностното лице, които са
възпроизведени в схема, показваща състоянието на пътя, разположението на процесния
лек автомобил, както и видимите щети по него. В случая не е оспорена
автентичността на протокола за ПТП, а се навеждат доводи, че той не притежава
обвързваща материална доказателствена сила по отношение механизма на ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на произшествието се установява
по несъмнен начин при извършване съвкупна преценка на заключението на САТЕ и
протокола за ПТП, като изводите на вещото лице напълно подкрепят истинността на
вписаните в протокола за ПТП обстоятелства. По изложените съображения
въззивният съд приема, че на 27.10.2014 г. при движение по път II-56-90
км, надлез над АМ „Тракия“, 133 км, община Марица с
посока на движение от гр. Пловдив към гр. София застрахованият автомобил е
попаднал в необозначена дупка на пътното платно, което обективно и неизбежно е
довело до увреждането му като движима вещ.
Не се спори между страните,
че пътят, на който е настъпило
произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП). С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се
приеме, че именно ответникътА.„П.И.” е задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на
процесния участък от републиканската П.мрежа. Агенцията като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на съответните служители или лица, на които е възложено
изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Следователно
районният съд правилно е приел, че ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители. Представените по делото писмени
доказателства за възлагане на обществена поръчка за поддържане на процесния
пътен участък от 2010 г. и сертификат за приемане и изпълнение на ремонтни
работи от 2014 г. не опровергават извода за настъпило произшествие в резултат
от преминаване през необезопасена дупка на пътя, което се установява от
останалите събрани по делото доказателства, и не изключват съществуването на
такова препятствие.
При това
положение несъмнено е, че увреденият има срещу ответника вземане по смисъла на
чл.
49 ЗЗД. С плащането на
обезщетение
за причинените с деликта вреди застрахователят по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е встъпил в правата на
увредения и за него е възникнало регресно право срещу делинквента. По делото е
представен разходен касов ордер за заплащане на сума по процесната щета в
размер на 735, 08 лв.
По
отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по
средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане
на обезценка съгласно чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.). Съгласно заключението на
изготвената САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил,
определен по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, е 751, 93 лв.,
което е повече от претендирания и изплатен от ищцовото дружество размер. В тази
връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, т.е. обемът на отговорността обхваща действително причинените вреди, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние.
Ето защо и с оглед на
диспозитивното начало следва да се приеме, че ищецът има право да получи сумата от 745,
08 лв. (която включва и дължимите ликвидационни разходи в размер на 10 лв.), ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора претенцията на въззивника за
присъждане на разноски е неоснователна. Въззиваемата страна претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав, като взе
предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и вида и количеството на извършените
във въззивното производство процесуалния действия от страна на представителя на
ищцовото дружество, намира, че в полза на З. „Л.И.“ АД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
311693/12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 54333/2017 г. по описа на СРС, 74
състав.
ОСЪЖДАА."П.И."
- гр. София, БУЛСТАТ ********, с адрес на управление: гр. София, пл. ********,
да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес:***, на основание чл.
78, ал. 8, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.