№ 56
гр. Разград, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20213300100295 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производство по чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 99, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД
Делото е образувано по молба на „АСВ“ЕАД, ЕИК203670940, гр.София, сезираща съда с предявени в условия
на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове срещу АЛ. ИВ. АЛ. ЕГН********** и Ю.. ЮД. АЛ.
ЕГН********** и двамата от с.Севар, Разградска обл., ул.“Стара планина“№18 за дължимо в условия на
солидарна отговорност- първият като кредитополучател, а втората като поръчител, изпълнение на следните, поети
по сключен с УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД с ЕИК175070632 договор за потребителски кредит
парични задължения:
1/ в размер на 39 517,86лв. –главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за потребителски паричен
кредит №3634227/2.IV.2019г.;
2/2962,55лв.- възнаградителна лихва, дължима за периода – 7.ХII.2019-23.VI.2020г., при действие на обявения
за предсрочно изискуем Договор за потребителски паричен кредит №3634227/2.IV.2019г. и
3/ 2 406,16.лв.- дължими на осн. чл.86 ЗЗД в обезщетение за забава на изпълнението по обявен за предсрочно
изискуем Договор за потребителски паричен кредит №3634227/2.IV.2019г. за времето от 8.XII.2019 -19.X.2021г.
Ищецът твърди материално-правната си легитимация по спора на основание чл.99 и сл ЗЗД- възмездно
придобити на 23.06.2020 с договор за цесия права и задължения по ДПК №3634227, сключен на 2.IV.2019г
между ответниците и цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД . В исковата си молба ищецът твърди, че
с нея упражнява и правото си да обяви за предсрочно изискуеми непадежиралите към дата на предявяваното й
вноски, възлизащи в общ размер на 34 664,43лв.
При редовност в призоваването, ищецът не се явява и не изпраща свой представител за насрочените по
делото с.з. В писмени бележки и становища, заявява че поддържа исковете по основание и размер. Претендира
присъждане на доказано сторени в произодството разноски.
1
В законоустановения и предоставен им за това срок, ответниците не са се възползвали от правото си
на отговор и не са ангажирали становище по допустимост, и основателност на предявените срещу тях искове.
При редовност в призоваването, в с.з. се явява лично ответницата Ю.. ЮД. АЛ.. Същата признава исковете
по основание и размер, не оспорва завените с иска обстоятелства, но моли за разсрочване на изпълнението в
хипотеза на чл.241 ГПК.
По същество на допустимо предявените искове, съответно на доказателствата и проведеният им във връзка
с доводите на страните съвкупен анализ, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът АЛ. ИВ. АЛ. е сключил с "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД гр. София Договор за
потребителски паричен кредит №3634227/.IV.2019г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 40
000, 00 лв.(вж. д/во на л.8). С подписването на договора като кредитополучател се е задължил да заплати такса за
разглеждане на кредита в размер на 800,00 лв, както и месечна застрахователна премия в размер на 35,75 лв.
Продължителността на кредита е сто и двадесет месеци при годишен лихвен процент 11,99 % и годишен процент
на разходите -14,89%.
Общата стойност на задължението (плащанията) по кредита възлиза на 74 971,10 лв, която сума
кредитополучателят се е задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 624,76 лв, като
първата е дължима на 7.05.2019 г., а последната - на 7.04.2029г. съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит, в който е посочен и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна
погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит, договорната лихва върху нея
към момента на предоставяне на кредита и съответната част от застрахователната премия /чл. 2 и чл. 3 от Общите
условия, неразделна част от ДПК (л.л.8-11)
Съгласно чл.12 от Общите условия по договора, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми
и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима погасителна вноска. На това основание е начислено обезщетение за
забава в общ размер на 2406,16 лв, дължими за периода от 8.XII.2019 до дата на предявяване на иска- 19.X.2021г.
В същата договорна разпоредба, в право на кредитодателя е предвидена възможност за обявяване на ДПК за
предсрочно изискуем при обективирана от кредитополучателя неизправност по отношение на две поредни
анюитетни вноски.
От приложеното като доказателство извлечение от банкова партида на ответниците е видно, че последното
плащане на вноска по кредита е на 7.12.2019г.
В обезпечение на дължимото по кредитния договор изпълнение кредитодателят е сключил с втората ответница
договор за поръчителство, с подписването на който същата се е задължила, в условия на солидарност с
кредитополучателя, с изпълнение на поетите по кредитния договор задължения.
На 23.06.2020 г. по силата на подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2.11.2018 г., сключен между "Уникредит Късюмър
Файненсинг" ЕАД гр. София и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от процесния
Договор за потребителски паричен кредит е прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви(вж. на л.л. 17 -29).
По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответниците са уведомени за извършената продажба на вземането и за
встъпването на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД в правата на кредитор срещу тях. От приложените като
доказателства „уведомителни писма“ (л.л.36-44) е видно ,че същите са връчени на ответниците на 13.V.2021 в
хипотеза на чл.47 , ал.5 ГПК- след трикратно посещение на адрес, указан в договора като такъв за
кореспонденция, залепване на уведомление и изтичане на предвидения за получаване на книжата двуседмичен
срок.
Тук следва да се посочи, че в съдържание и реквизит на връчените на тази дата уведомителни писма, не се
сдържа изрично изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Същите са с характер на дължимите
по см. на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД съобщения за прехвърляне на вземанията върху цесионера-ищец по делото. Няма
данни ответниците да са удостоверили получаването им лично, но връчването на всички приложени към исковата
2
молба книжа, в т. ч. и уведомлението за цесия, е надлежно, в резултат на което се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици.
От доказателствата по делото не следва извод за обявяване на процесния договор за предсрочно изискуем
преди 20.Х.2021г. - датата, от която по арг. на чл.125 ГПК искът се счита за предявен. Въз основа на
доказателствата, удостоверяващи последно извършеното по кредита плащане на 7.XII.2019, съдът приема за
безспорно, че към дата на предявяване на иска са настъпили договорените в основание за предсрочна
изискуемост предпоставки - ответниците са обективирали неизпълнение на повече от две последователни
анюитетни вноски.
Обобщавайки изложеното съдът приема, че исковата молба има характер на покана за изпълнение и по
отношение на непадежиралите, обявени за предсрочно изискуеми вноски, е поставила ответниците, съответно –
кредитополучател и поръчител в забава от 26.XI.2021 г., когато е удостоверено връчването й.
В съдържание на исковата молба ищецът е волеизявил признание за извършени по ДПК плащания в общ
размер на 4 394,87лв. Ответниците не ангажират доказателства за точно и в срок изпълнение в останалата част
от поетото по процесния Договор за потребителски паричен кредит задължение . Като от страна на явилата се
в с.з.ответница Ю. А. е налице и изрично признание в този смисъл.
В заключение на приетата от страните и съда съдебно – счетоводна експертиза (вж. на л.л.89-99), вещото
лице установява, че в изпълнение на договорните си задължения ответници са внесли сумата от 4 394,87 лв, с
която са погасени следните задължения: застрахователни премии в общ размер на 250,25 лв.; наказателни лихви
върху просрочени главници в общ размер на 5,63 лв.; договорна лихва в общ размер на 2 856,95 лв и главница в
общ размер на 1 282,14лв. При приетата за установена по горе дата на настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 26.XI.2021 съдът приема изготвената по делото СИЕ във вариант , изчисляващ размер на
задължения по главница (падежирала и непадежирала) към дата на предявяване на иска -20.Х.2021г. Според
който, вземането по усвоената и неизплатена към дата на исковата молба главница е в общ размер на
39 517,86лв. От която, изискуеми и непогасени след 7.XII.2019 до 23.VI.2020г. (Дата на възмездно придобиване
на вземанията по процесния ДПК, съгл. сключения с кредитодателя договор за цесия) погасителни вноски в
общ размер на 1 360,64лв и непадежирали вноски в размер на 34 664,43лв. ; дължима и неплатена за този период
възнаградителна лихва в общ размер на 2 962,55лв.;
От представените по делото доказателства се следва за установено, че по одобрен и подписан на 2.04.2019
г. договор за потребителски кредит "Уникредит Късюмър Файненсинг" ЕАД гр. София е предоставило на отв.
А.А. кредит за потребителски цели в размер на 40 000, 00 лева. Кредитът е отпусна на ответника като физическо
лице и представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
По изложените съображения и след проведения по реда на чл.20 ЗЗД анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, навиращ нормативната си уредба в
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство
разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика
на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата дефинира понятието "потребител" като всяко физическо лице,
което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното
ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за
3
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В обобщение съдът приема за безспорно установено от фактическа и правна страна, че по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП отв. А. е потребител, както на предоставената му
по процесния ДПК финансова услуга, така и на обезщетението по сключения с трето за делото лице
застрахователен договор.
С оглед императивния характер на посочените по горе разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено изрично с възражение
по същество на спора (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и проведената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика - Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т. о; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и
др.).
При служебно извършената проверка относно действителността на процесния ДПК, съдът констатира
следното: При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен
носител. Под приложените като доказателство ДПК и договор за поръчитество не се установява подпис на
кредитополучателя и поръчителя, но ответниците не въвеждат в срок за отговор спор по този въпрос. А от
съвкупността на доказателствата се установява, че като изправна по договора страна кредитодателят е
предоставил реално средствата по кредита, като част от тях са усвоени за погасяване на задължения по други
кредитни договори, а разликата от 13 655,37лв. е преведена по сметка на кредитополучателя. За пълнота
следва да се отбележи, че липсата на подпис, предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК като елемент
от съдържанието на договора не води до последица недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК, за разлика от
липсата на подпис под всяка страница от общите условия на основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Съдържанието на процесния ДПК отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 ЗПК съдържа дата
и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Така соченото нарушение е съществено и поражда своите правни последици.Настоящият
съдебен състав счита, че на първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на
сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 10. Дори
и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на
приложените към договора сертификат и ОУ за застрахователна програма "Кредитна протекция плюс", които са
съставени в почти нечетлив размер шрифт(вж на л.л. 13-15).
Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от
кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява
елемент и е част от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените за валидността ме законови
изисквания. Аналогично е положението и по отношение на двустранно подписаните ОУ към всеки от договорите.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент на ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Тълкуването на посочените разпоредби от кредитния договор мотивират съда да заключи, че за да изиска
4
тези суми от кредитополучателя, Банката, респ. цесионера като титуляр на вземанията следва да докаже
сключването на валиден договор за застраховка за процесния по делото период и да установи, че е плащала
застрахователните вноски по него вместо длъжника, като само начисляването на сумите по сметката на последния
не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични
документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката, нито е представена застрахователна
полица.
При анализа на кредитното правоотношение става ясно, че приложимите норми са тези на Закона за защита
на потребителите, с оглед характеристиката на длъжника на "потребител", нормите на Закон за потребителския
кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно
приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на такива (чл. 2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
Клаузата на чл. 7 от ОУ, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с
включване на дължими по пакет " Кредитна протекция плюс " застрахователни премии е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това
предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за
застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Видно е, че кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който банката е трето
правоимащо лице и като такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от
застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор по застрахователните вноски е
"Кардиф животозастраховане България"КЧТ а не банката, респ. ищцовото дружество. Обстоятелството, че е
предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не легитимира ищеца
като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Като следва да се посочи изрично, че отв. Ю.А. не е
страна по застрахователния договор и не е поръчител по същия. Поетата от нея солидарна отговорност касае
единствено изпълнението по кредитния договор.
Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по
кредита, не легитимират ищцовото дружество като титуляр на това вземане към кредитополучателя.
Ирелевантно е възражението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката – това
не променя неравноправния характер на уговорката по същество.
Отделно от застрахователните премии, върху кредитополучателя очевидно е възложена и тежестта на
таксата от 800,00лв. за разглеждане на кредита , която според съда покрива дефинитивното понятие – такса за
управление на кредита. С нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги
във връзка с договора. Това са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните предоставяне на паричната сума и връщането й. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и
точно определени в договора.В случая, видно от клаузите на процесния договор, противно на изискванията на чл.
9 ЗПК банката кредитодател е включила в размера на дължимата по кредитния договор главница- договорена,
предоставена и реално усвоена от кредитополучателя в размера на 40 000, 00 лв., вземания по договор за
застраховка и за такси. Съдът намира, че по този начин, с уговарянето на това допълнително възнаграждение се
нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В договора за кредит е
уговорен ГПР от 14,89%. Разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част от общите разходи
5
по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма.
Сумите, дължими за лихви и такса за разглеждане на кредита, представляват цената на заетите парични
средства. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят
в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 12 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./.
Съдът намира, че уговорките за включване на застрахователните премии и такси в цената на предоставения
кредит влизат в противоречие с чл. 19, 20 и чл. 21, а така също и с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а от ЗПК. Тези клаузи от
договора като противоречащи на предвидената в чл. 143 ЗЗП потребителска защита, доколкото се установява
дисбаланс в правата и задълженията на страните в правоотношението при ясен стремеж за облагодетелстване на
кредитодателя и възползване от неосведомеността на потребителя като по-слаба икономически страна са
недействителни. Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.
23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или
други разходи.
Чистата стойност на кредита, т. е. договорената главница е в размер на 40 000,00 лв. Изплатената от
ответниците общо сума за лихви, застраховка и разноски е в размер в размер на 4 394,87лв. Предвид
изложеното по горе относно недействителността на неравноправно обременяващите длъжниците клаузи, с
изплатената по ДПК сума следва се намали задължението по чистата стойност на разрешения кредит. Което в
резултат формира неиздължената част от кредита в размера на 35 605,13 лв (40 000, 00 – 4 394,87 лв)за която сума
искът се явява основателен и доказан. В приетото от съда и страните заключение, назначената по делото ССчЕ
констатира обявените за предсрочно изискуеми вземания в размера на 34 664,43лв. Върху тази сума съдът приема
законната лихва за дължима от 26.XI.2021г.- датата, на която с връчване на исковата молба ответниците са узнали
за обявяването на ДПК за предсрочно изискуем. След приспадане размера на непадежиралите вноски от общо
установения размер на дължимата по ДПК главница , непогасената по падежирали вноски сума се явява в размера
на 940,70лв. Присъждането ѝ се следва ведно със законна лихва от дата на предявяване на иска- 20.Х.2021г.
По делото е безспорно, че между страните по делото са установени облигационни отношения, съответно по
договор за потребителски кредит и по обезпечаващия изпълнението му договор за поръчителство.
Съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД отговорността на длъжника и на поръчителя към кредитора е солидарна.
По силата на чл. 139 от ЗЗД отв. Ю. А. като поръчител следва да отговаря при същите условия, при каквито
отговаря и длъжника, освен ако не е налице уговорка в друг смисъл. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен
и за изтичането му съдът следи служебно.
По силата на посочената разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. По аргумент на противното от същата,
ако в посочения срок такъв иск не бъде предявен задълженията на поръчителя отпадат.
В решение № 83/26.05.2017 г. по т. д. № 50394/16 г. ІV г. о. на ВКС се приема, че шестмесечния срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск против
главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за
заплащането на същата вноска.
Това становище се базира вероятно на постановеното Решение № 83/ 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г.
на ВКС, ІV г. о., което разглежда уговорените погасителни вноски като отделни задължения, а не като част от
главното задължение и по този начин обосновава извода, че "не е необходимо целият дълг да е станал изискуем,
за да започне да тече шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните
вноски, чиито падежи вече са настъпили". Настоящият състав не споделя това мнение.
Действително от фактическа страна е видно, че кредиторът е бездействал в много дълъг срок, в който не е
предявил иск против главния длъжник. Същевременно, съдебната практика по приложението на чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД не е единна, което е наложило инициирането на тълкувателно дело № 5/19 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с
разпореждане на председателя на ВКС от 31.10.2019 г. по въпроса "при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на
6
предсрочна изискуемост?"
От настоящия състав се споделя другото становище на съдебната практика, обективирано в решение № 58
от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о., решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о.,
решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. №
601/2014 г. на I т. о., ВКС, а именно, че шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от настъпване изискуемостта
на целия дълг, респ. момента на обявената предсрочна изискуемост на дълга.
Според съда, поетото по кредитния договор задължение е неделимо и носимо, като съгл. предвиденото в
чл.66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнението на части. Няма норма, която да
задължава кредитора с предявяване на иск при настъпила изскуемост на отделни анюитетни вноски, нито пък да
приложи института на предсрочната изискуемост в случай, че със сключване на договора са предвидени
предпоставки за обявяването й.
Съгласно приетото по т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
предявен по чл. 422, ал. 1 ГПК иск за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Както бе посочено по горе това е една правна възможност, но не и дължимо от кредитора поведение, щото
бездействието му да бъде ангажирано с предвидената в чл.147 ЗЗД преклузия, за която съдът е длъжен да следи
служебно. В този си състав съдът намира, че при доказано разсрочено плащане и просрочие, на формиращите
дълга анюитетни вноски, преклузията по чл.147 ЗЗД следва да бъде съобразена, считано от дата на изискуемост
на целия дълг, която е и крайния момент, в който кредиторът може да упражни правото си на иск за събиране на
вземанията си.
Законодателят не вменява императивно в задължение на кредитора отнемането на договореното в интерес
на длъжника преимущество на сроковете. Това дали ще обяви договора за предсрочно изискуем, респ. дали ще
предяви искове за принудително сбиране на всяка една падежирала анюитетна вноска е предоставено на неговата
воля като единствената „санкция“ за процесуалното му бездействие би било въведеното в срок възражение на
длъжника, респ. на неговите поръчители за погасяване на вземанията по давност.
В обобщение, съдът приема, че предявеният срещу солидарно задължилият се с изпълнението по ДПК
поръчител е допустим и докачан по основание до размера на 35 695,00лв..
В качеството си на солидарно задължил се с изпълнението по договора поръчител, ответницата А. прави
искане за разсрочване на изпълнението по чл. 241 от ГПК . Прилага декларация и писмени доказателства,
удостоверяващи затрудненото материално състояние- реализирано по трудов договор от 13.I.2022г
възнаграждение в размер на 325лв./ месечно; задължения за издръжка на двете малолетни, родени от брака с
първия ответник деца; разход за такса в размер на 48,00лв.месечно за посещаваното от по малкото дете детско
заведение; Декларира добро здравословно състояние, както и обстоятелството, е към днешна дата съпругът е
трудоспособен, но не реализира доход по трудово правоотношение; декларира, че тя и съпругът не притежават
в собственост недвижимо имущество.
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК, възможността за разсрочване на изпълнението може да се приложи във
всеки случай, когато е издаден съдебен акт срещу длъжник по парично притезание, който съставлява
изпълнително основание.
Горното сочи, че искането за разсрочване на изпълнението на решението е допустимо, но неоснователно.
На първо място по причина, че според декларираните от ответницата обстоятелства е видно, че както тя, така и
съпругът са в трудоспособна възрастта и в добро здравословно състояние, позволяващо им да реализират
възнаграждение в утвърдения за страната мин. размер от 710,00лв.
Освен това съдът съобразява, че разсрочването на вземането цели да облекчи положението на длъжника,
но не може да намалява размера на дълга и да влошава положението на кредитора, поради което при разсрочване
на изпълнението, след всяко предвидено плащане, върху останалата неизплатена част от задължението съдът
7
следва да присъди законна лихва. В случая исканото разсрочване би довело до значително ново нарастване на
дълга. Съдът намира, че в интерес ответниците се явява своевременното изпълнение, а не формирането на
допълнителен дълг от законните лихви, които при разсрочване ще бъдат дължими след плащане на всяка месечна
вноска общо върху цялата останала неизплатена сума, до пълното погасяване на дълга. Ето защо молбата по чл.
241 от ГПК като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно изхода на делото в тежест на ответната страна са направените от ищеца по делото разноски в
размер, съразмерен на уважената част от иска .
По изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. АЛ. ЕГН********** и Ю.. ЮД. АЛ. ЕГН********** и двамата от с.Севар, Разградска обл.,
ул.“Стара планина“№18 в условия на солидарна отговорност- първият като кредитополучател, а втората като
поръчител, да заплатят на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, ЕИК *********
сумата от 35 605,13лв.(тридесет и пет хиляди шестстотин и пет лева и тринадесет стотинки) в изпълнение на дължима
по ДПК №3634227/2.IV.2019г. главница, ведно със законна лихва, дължима до окончателното изплащане,
считано от 20.Х.2021 върху непогасената на падеж гравница от 940,70лв и от 26.XI.2021г. върху
непадежирала и обявена за предсрочно изискуема гравница от 34 664,43лв. И
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над този размер до първоначално предявеният такъв в размер на
39 517,86лв.
Отхвърля исковете на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, ЕИК срещу
АЛ. ИВ. АЛ. ЕГН********** и Ю.. ЮД. АЛ. ЕГН********** за заплащане на сумата от 2 962,55 лева,
представляваща претенция за просрочена договорна лихва за периода 07.12.2019 г. до 23.06.2020 г. и сумата от 2
895, 12 лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.06.2019 г. до 01.02.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю.. ЮД. АЛ. ЕГН********** за разсрочване изпълнението на
дължимата по Договор за потребителски паричен кредит №36342027/2.IV.2019г. главница.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА АЛ. ИВ. АЛ. ЕГН********** и Ю.. ЮД. АЛ. ЕГН********** и двамата от
с.Севар, Разградска обл., ул.“Стара планина“№18 в условия на солидарна отговорност и съразмерно на
уважената част от иска да заплатят на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД , ЕИК ********* 3 292,13лв
разноски
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8