Р Е Ш Е Н И Е №
.
гр. Козлодуй, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Козлодуйски районен съд, четвърти състав в открито
съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Г. ПЕТРЕШКОВА – СТАВАРОВА
при секретаря Галина Дикова, като разгледа
докладваното от съдията Г. Петрешкова - Ставарова гр.дело № 78 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
Г.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявила против „А.К.” ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Наско Асенов Михов, обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 237/22.12.2020г., по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист проектно
осигуряване", Дирекция „Развитие и модернизация", Управление
„Инвестиции", Отдел „Инвеститорски контрол", Сектор „Проектно
осигуряване" и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане
на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради
уволнението, за периода от 04.01.2021 г. до 04.07.2021 г. в размер на 12 000.00
лева, ведно със законната лихва от 04.01.2021 г. до окончателното заплащане.
Обстоятелствата, на които основава иска за отмяна на
незаконното уволнение са, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е общински съветник в Общински съвет, Мизия, мандат 2019г. -
2023г. и по отношение на нея важи специалната закрила по чл.35 от ЗМСМА,
съгласно която трудовото правоотношение с общински съветник не може да бъде
прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2,
3 и 4 от КТ. Твърди и, че работодателят е знаел за това обстоятелство и в
нарушение на закона е прекратил трудовия й договор.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат
Румен Маноев от Адвокатска колегия – Враца и поддържа исковете. Представя
доказателства досежно факта на оставане без работа по трудово правоотношение на
ищеца след уволнението предмет на настоящия спор и обяснение на ищеца дадени на
изпълнителния директор на ответното дружество по повод участие в предизборна
кампания на местните избори през месец октомври 2019г.
Ответното дружество е подало редовен писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с който оспорва иска за незаконно уволнение и счита, че правилно
и законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, като са
налице всички елементи на фактическия състав по чл.328, ал.1, т.2 от КТ –
съкращаване на щата на ищеца, за което прилага писмени доказателства. Не
оспорва твърдението на ищеца, че при прекратяване на трудовото правоотношение е
била общински съветник в Община Мизия с мандат 2019-2023г. Но твърди, че за
периода от 2019г. до датата на писмения отговор липсва заявление, с което ищеца
да е уведомила работодателя и да е представила документ, удостоверяващ факта,
че е избрана за общински съветник. Твърди и, че не е ползвала отпуск по реда на
чл. 157, ал.1, т.5 от КТ за периода от 01.11.2019г. до прекратяване на
трудовото правоотношение. Иска главния иск за отмяна на заповедта, с която е прекратен
трудовия договор на ищеца да бъде отхвърлен и като последица да бъдат
отхвърлени и евентуално съединените искове за възстановяване ищеца на
предишната длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ. Оспорва размера на иска за обезщетение като представя
удостоверение за размера на БТВ на ищеца за пълен отработен месец. Твърди, че
БТВ на ищеца е било 1524.60 лева, поради което максималния размер, който може
да бъде присъден е не повече от 9147.60 лева. Прави възражение за прихващане по
чл.103 от ЗЗД на дължимото обезщетение на ищеца по чл.344, ал. 1 т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ с изплатено й обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, в размер на
1597.20 лева, до размера на по-малкото от тях.
В съдебно заседание за ответното дружество се явява
юрисконсулт Валерия Борисова и оспорва исковете, като поддържа писмения
отговор. Поддържа и възражението, че работодателя не е бил уведомен от ищеца и
му е бил известен факта, че тя е била избрана за общински съветник.
По делото са събрани писмени доказателства - заверено
копие от личното трудово досие на ищеца; Удостоверение за актуално състояние на
„А.К.” ЕАД; Удостоверение за брутното трудово възнаграждение на ищцата с рег.№
У-01- 172/10.02.2021г.; Фиш за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за
месец август 2020г.; Фиш за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец
януари 2021г.; Болничен лист за временна неработоспособност на ищеца № Е 2019
8335003; Болничен лист за временна неработоспособност № Е 2019 8335028; Болничен
лист за временна неработоспособност № Е 2020 1942215; Болничен лист за временна
неработоспособност № Е 2019 8335161; Болничен лист за временна
неработоспособност № Е 2019 8335196; Болничен лист за временна
неработоспособност № Е 20201760757; Болничен лист за временна
неработоспособност № Е 2019 8335403; Болничен лист за временна
неработоспособност № Е 2019 8337013; Длъжностна характеристика ДОД.ОК.ДХ.
1652/01, ведно с листовете за внасяни изменения в нея и протокол за
запознаване; Длъжностна характеристика 10.ОУ.00.ДХ. 1483/03; Правилник за
организацията и дейността на управление „Инвестиции; Заповед №
АД-2291/10.08.2020г.; Доклад рeг. №И-942/03.08.2020г. на ръководител
управление „Инвестиции”; Протокол от
12.08.2020 г. от заседание на Комисия по подбор; Предизвестие №
2662/03.09.2020г.; Писмо рeг. № 23/06.01.2021г.; Писмо рeг. №
3851/23.12.2020г.; Заявление за ползване на платен отпуск - 15 бр.;
Товарителница от 30.12.2020г.; Товарителница от 23.12.2020г.; Справка за
проследяване на пратка от сайта на „Спиди - 2 бр.; Организационна структура,
въведена през 2019г.; Организационна структура, въведена през 2020г.; Заповед №
АД-1043/14.04.2020г.; Длъжностно щатно разписание на „А.К.” ЕАД за 2020г., ид.
№ Ю.ОУ.00.СПН. 1593/01, считано от 14.04.2020г. в частта за управление
„Инвестиции”; Заповед № АД-З 194/22.11.2019г.; Отменено Длъжностно щатно
разписание на дружеството с ид. № ДОД.ОУ.СПН. 1526/01/ в частта за управление
„Инвестиции”; КТД 2019-2020 г.; Правилник
за вътрешния трудов ред на „А.К.” ЕАД, ид. № 10.ОУ.00.ПК.057/09; Писмо Изх. №
148/01.09.2020г. от Председателя на САЕ-НФЕ-КНСБ; Искане рeг. №
3758/11.12.2020г. до Инспекция по труда-Враца; Писмо Изх. №
20082943/20.12.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда” Враца; Заповед №
237/22.12.2020г.; писмо от Дирекция
„Осигуряване и краткосрочни
плащания” на НОИ за изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност на ищеца за периода от 04.01.2021г. до датата на съдебното
заседание и обяснения от ищеца дадени на 18.10.2019г. до Изпълнителния Директор
на „АЕЦ Козлодуй” във връзка с участието й в предизборна кампания като кандидат
за общински съветник на местните избори през месец октомври 2019г.
Съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Г.В.А. е работила в ответното дружество „А.К.”
ЕАД по трудов договор, считано от 16.04.2019г. на длъжност „Специалист проектно
осигуряване", Дирекция „Развитие и модернизация", Управление
„Инвестиции", Отдел „Инвеститорски контрол", Сектор „Проектно
осигуряване". Със заповед № 237/22.12.2020г. на изпълнителния директор,
считано от 04.01.2021 г. трудовия договор на ищеца е прекратен на основание чл.
328, ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване на щата.
С Писмо изх. № 148/01.09.2020 г. от Председателя на
САЕ-НФЕ-КНСБ работодателят е уведомен за решението на Синдикалният съвет, с
което дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Тъй като ищеца е била в отпуск по болест за
времето от 25.08.2020 г. до 02.01.2021 г., работодателя е изискал и получил и
разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца с писмо изх. № 20082943/20.12.2020 г.
Видно от представеното от работодателя удостоверение,
ищеца е получила брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
датата на прекратяване на трудовия договор в размер на 1524.60 лева. Видно от
представения от ответното дружество фиш за трудово възнаграждение на ищеца за
месец януари 2021г., в този месец и е начислено и платено обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1597.20 лева.
Видно от приложената на л.8 в делото служебна бележка
издадена от Общински съвет – Мизия, ищеца Г.А. е избрана за общински съветник в
Общински съвет – Мизия, мандат 2019-2023 година.
Видно от писмо от Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания” на НОИ, за периода от 04.01.2021г.
до датата на съдебното заседание (на 22.03.2021г.) на ищеца Г.А. са изплатени
парични обезщетения за временна неработоспособност – за месец януари 2021г. за
20 работни дни в размер на 2028.05 лева и за месец февруари 2021г. за 1 работен
ден в размер на 101.40 лева.
Ищеца обжалва заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и иска да бъде отменена само по съображения за неспазване
разпоредбата на чл.35 от ЗМСМА. Като поледица от отмяната на заповедта иска да
бъде възстановена на предишната работа и да й бъде заплатено обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за шест
месеца в размер на общо 12000.00 лева, ведно със законната лихва от
04.01.2021г.
Ответното дружество твърди, че обжалваната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е правилна и е налице
фактическия състав на чл.328, ал.1 т.2 от КТ като длъжността на ищеца е съкратена
и е извършен подбор по чл.329 от КТ. Не оспорва обстоятелството, че към датата
на уволнение на ищеца тя е общински съветник в Общински съвет Мизия, но твърди,
че ищеца не е уведомила работодателя за този факт, не е ползвала отпуск за тази
си обществена дейност и работодателя не е знаел за това обстоятелство, поради
което и не е допуснал нарушение при уволнението на ищеца. Оспорва и евентуално
съединените искове за възстановяване ищеца на предишната длъжност и за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
По отношение иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
в условията на евентуалност оспорва размера като завишен предвид размера на БТВ
на ищеца. Прави възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД с изплатено
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ през месец януари 2021г. в размер на 1597.20 лева.
Иска от дължимото обезщетение да бъде приспаднато и обезщетението изплатено от
НОИ на ищеца за временна неработоспособност през месец януари 2021г. - 2028.05
лева и за през месец февруари 2021г. - 101.40 лева. Оспорва и претенцията за
лихва на ищеца като счита, че е дължима от датата на подаване на исковата молба
в съда, а не от датата на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, приема от правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна.
Съдът изложи по-горе, че по делото е безспорно и между
страните няма спор за обстоятелствата, че ищеца Г.А. е работила при ответника
по трудов договор, считано от 16.04.2019г. на длъжност „Специалист проектно
осигуряване", Дирекция „Развитие и модернизация", Управление
„Инвестиции", Отдел „Инвеститорски контрол", Сектор „Проектно
осигуряване".
Безспорно е и обстоятелството, че със заповед № 237/22.12.2020
г. на изпълнителния директор, считано от 04.01.2021 г. трудовият договор на
ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване на
щата.
Безспорно се установи по делото и твърдението на
ищеца, че към датата на прекратяване на трудовия договор – 04.01.2021г. има
качеството „общински съветник” в Общински съвет -
Мизия, мандат 2019 - 2023 година, т.е. ищецът е общински съветник, а прекратяването
на трудовото правоотношение е извършено по време на мандата му като такъв, на
основание чл. 328, ал.1, т.2 , пр. 2 от КТ - поради съкращаване на щата.
Съдебният състав приема за безспорно
установено, че към датата на постановяване на уволнението ищецът е имал
качеството „общински съветник”, като това обстоятелство е надлежно удостоверено
с представените в хода на производството писмени доказателства.
С разпоредбата на чл.35 от ЗМСМА
законодателят е предвидил специална закрила на общинските съветници, действаща
по време на техния мандат, като е записано, че трудовото правоотношение с
общински съветник не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат в
случаите на чл. 328, ал.1, т.2, 3 и 4 от
Кодекса на труда. Забраната за прекратяване на
трудовото им правоотношение на посочените основания е абсолютна и в случая е
без значение дали на работодателя е известно качеството на общински съветник на
работника или не.
Следователно по отношение на ищеца е била
в сила императивната забрана на чл.35 от ЗМСМА и работодателят не е имал
правото да го уволни поради „съкращаване на щата”. В тази връзка следва да се
отбележи, че именно работодателят е този, който е задължен да събере всички
необходими сведения за лицата, чиито длъжности подлежат на съкращаване, поради
което релевираните от ответника доводи, че ищецът е следвало да го информира за
качеството си „общински съветник” не могат да бъдат споделени. Отделно от това
по делото са налице данни, че работодателят е знаел за това качество на
служителя, предвид факта, че през 2019г. е получил писмени обяснения от ищеца,
в които последния е заявил, че е кандидат за общински съветник в местните
избори през 2019г. (така работодателят е имал ясната индиция за този факт), а
освен това информация за общинските съветници се съдържа и на сайта на община
Мизия.
Следва да се отбележи, че законодателят не
е въвел предпоставки, при наличието на които закрилата на общинския съветник би
могла да бъде преодоляна по подобие на визираната в чл.333 от КТ такава,
доколкото забраната за уволнение на посочените основания в чл.35 от ЗМСМА е
абсолютна, тъй като, чрез нея се утвърждава принципа за гарантиране
независимостта в работата на избраните представители на населението в местните
органи на самоуправление.
Предвид горната констатация, съдът счита,
че работодателят е упражнил потестативното си право за едностранно прекратяване
трудовото правоотношение на ищеца в противоречие с установената в чл.35 от ЗМСМА императивната разпоредба, поради което уволнението се явява незаконосъобразно
само на това основание.
По изложените съображения предявеният от Г.В.А.
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, съдът намира че предвид изхода на спора по
главния иск за отмяна на уволнението на ищеца като незаконно, то следва да бъде
уважен и евентуалния иск за възстановяване на ищеца на предишната работа при
ответника на длъжността, която е заемал по безсрочен трудов договор „Специалист проектно осигуряване", Дирекция
„Развитие и модернизация", Управление „Инвестиции", Отдел
„Инвеститорски контрол", Сектор „Проектно осигуряване".
Искът за възстановяване на незаконосъобразно уволнения
работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен иск и
следва да бъде уважен при условие, че е уважен главният иск за признаване на
уволнението за незаконно, както е в настоящия случай, тъй като за
възстановяването се изисква единствено волеизявление на незаконосъобразно
уволнения работник или служител в същия смисъл и по надлежния ред.
По иска за присъждане на обезщетение, за времето през което ищеца е останала
без работа, поради незаконното уволнение по чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1
от КТ, съдът намира, че също с оглед изхода по главния иск за признаване
уволнението на ищеца за незаконно е основателен и доказан. Предпоставките за уважаване на иска са оставането без
работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след незаконното уволнение,
претърпени от това вреди, както и причинна връзка между уволнението и вредите.
Видно от събраните по делото доказателства – копие на
трудова книжка и извършената от съда констатация от оригинала на трудовата
книжка на ищеца, след уволнението й на 04.01.2021г. до датата на приключване на
съдебното дирене по делото на 22.03.2021г. не е работила по трудово
правоотношение, с което искът за обезщетение е доказан по основание,
включително относно наличието на причинно-следствена връзка между оставането
без работа и претърпените вреди.
При изчисляването на размера на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ за основа се взема брутното трудово възнаграждение на
работника за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението. По делото
не е спорно обстоятелството, че за последния напълно отработен от ищцата месец
преди уволнението брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 от КТ,
което е получила е в размер на 1524.60 лева за месец август 2020г. (този месец
има 21 работни дни).
Тъй като крайният момент, към който се произнася съдът
с решението си е моментът на прекратяване на съдебното дирене, искът следва да
бъде уважен за периода от 04.01.2021г. (датата на връчването на заповедта, от
която уволнението поражда действие) до 22.03.2021г. За този период от 2 месеца
и 12 работни дни на ищеца се дължи две БТВ, или сумата 3049.20 лева и още за 12
дни – 871.20 лева, или обезщетение в размер на общо 3920.40лева, като за
разликата до претендирания размер от 12000.00лева, дължима за периода до 04.07.2021г.,
съдът следва да отхвърли иска като неоснователен, с оглед обстоятелството, че
се претендира обезщетение за бъдещ период, ненастъпил към приключване на
съдебното дирене на 22.03.2021г.
По делото е безспорно установено, че с трудовото
възнаграждение за месец януари 2021г. на ищеца е изплатено обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ в размер на 1597.20лева.
При тези доказателства възражението за прихващане
между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението
при уволнение, поради неспазено предизвестие по чл. 220, ал. КТ е основателно
и следва да се уважи.
Ищецът не е встъпвал в трудово правоотношение с друг
работодател през периода, считано от датата на уволнението 04.01.2021г. до
датата на приключване на съдебното дирене, а полученото през месец януари
обезщетение по чл.220, ал. КТ в размер на 1597.20лева е получено на основание,
което впоследствие е отпаднало с уважаване на иска за отмяна на уволнението.
Така съдът следва да отхвърли иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и още
за сумата 1597.20 лева (от общо 3920.40лева), като погасен чрез прихващане.
По въпроса за приложението на чл. 225, ал. 1 КТ при
определяне обезщетението на работника или служителя през времето, през което е
останал без работа, когато през този период е изпаднал във временна
неработоспособност има установена съдебна практика на ВКС, според която в
случаите, когато работникът в рамките на шестмесечния период след уволнението
изпадне в състояние на временна неработоспособност, за времето на този отпуск
работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като
поначало, той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд.
Прието е, че се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и
вредите, като за този период, в който е временно неработоспособен работникът
има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 КТ, а не на трудово възнаграждение
(решение по гр. дело № 784/2010 г., четвърто г. о. ВКС). Така с оглед безспорно
установеното по делото, че в шестмесечния период след уволнението от
04.01.2021г. до 22.032021г. ищцата е получила обезщетение за временна
неработоспособност в размер на общо 2129.45 лева, то до този размер съдът
следва да отхвърли претенцията за обезщетение. В обобщение от дължимо за
периода от 04.01.2021г. до 22.03.2021г. на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на общо 3920.40лева, съдът следва да приспадне като погасено след
прихващане обезщетението получено без основание от ищцата по чл.220, ал.1 от КТ
в размер на 1597.20лева и още обезщетението получено от ищцата, поради временна
неработоспособност за същия период от още 2129.45лева. Така остава дължимо на
ищеца обезщетение за разликата (3920.40 – 3726.65) – 193.75лева, за периода от 04.01.2021г.
до датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция на
22.03.2021г.
Сумата на обезщетението се дължи, ведно със законната
лихва, но считано от датата на предявяване на иска – 25.01.2021г. до
окончателното му изплащане, а не както претендира ищцата от датата на връчване
на заповедта за уволнение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
ищцата има право на разноски съобразно уважената част на иска, а съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК ответника има право на разноски съобразно отхвърлената част
на иска.
Ищецът претендира и е представил доказателства, вкл.
списък на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лева.
Предмет на адвокатската защита е гражданско дело –
трудов спор, образувано по предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на незаконност на извършено уволнение и обусловени от
него иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа и иск
за обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, с цена от
12000.00лева. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела за отмяна на уволнение (по чл.344, ал.1 т.1 от КТ) и възстановяване на работа (по чл.344, ал.1 т.2 от КТ) възнаграждението е
не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне
на възнаграждението по реда на чл. 2. Доколкото в договора за правна защита и
съдействие на ищеца няма посочена дата, когато е сключен, съдът ползва втората
алтернатива – момента на определяне на възнаграждението към месец март 2021г.,
когато размерът на минималната работна заплата е 650.00 лева. Така за искът за
отмяна на уволнение (по чл.344, ал.1 т.1 от КТ) и възстановяване на работа (по
чл.344, ал.1 т.2 от КТ) възнаграждението е в размер на една минимална работна
заплата към месец 03.2021г. в размер на 650.00лева и според правилото на чл.78,
ал.1 от ГПК, тъй като исковете са уважени, е изцяло дължимо. За оценяемия иск
за обезщетение от 12000.00лева възнаграждението е разликата от 350.00лева
определено по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част на
иска, така на ищеца се дължи 5.65лева, или общо съдът следва да присъди на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 655.65 лева.
На ответника се следват разноски, съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 295.27лева.
Ответникът дължи на Районен съд – Козлодуй, държавна
такса, от която ищецът е освободен при завеждане на делото в размер на 50.00
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344,
ал.1 т.1 от КТ уволнението на Г.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, със Заповед
№ 237/22.12.2020 г., по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ на изпълнителния директор на „А.К.”
ЕАД ,със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Г.В.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност
„Специалист проектно осигуряване", Дирекция „Развитие и
модернизация", Управление „Инвестиции", Отдел „Инвеститорски
контрол", Сектор „Проектно осигуряване".
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1
от КТ „А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов, да заплати на Г.В.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за времето, през което е останала без
работа, поради уволнението, за периода от 04.01.2021 г. до 22.03.2021г. в
размер на 193.75лева, ведно със законната лихва от 04.01.2021г. до
окончателното заплащане, като в останалата част до претендирания размер на
обезщетение от 12000.00лева отхвърля иска - за сумата от 1597.20 лева, като
погасен, чрез прихващане и за остатъка – като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „А.К.” ЕАД, ***,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов, да
заплати на Г.В.А., ЕГН **********, адрес ***, направените съдебни разноски в
размер на 655.65 лева, съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Г.В.А., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Наско Асенов Михов направените съдебни разноски в размер
на 295.27лева, съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „А.К.” ЕАД, ***,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов, да
заплати на Районен съд – Козлодуй, държавна такса в размер на 50.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд, Враца,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: