№ 194
гр. Варна, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000039 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Сити Контрол и
Каруош“ ЕООД със седалище гр.Търговище срещу решение № 58 от
18.10.2022г. по търг.дело № 106/21г. по описа на Търговищки окръжен съд, с
което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Търговище Сити Център“ ЕООД в несъстоятелност
сключения между „Търговище Сити Център“ ЕООД и „Сити Контрол и
Каруош“ ЕООД договор за наем от 22.07.2019г. за отдаване под наем на
недвижим имот на бул.“Митрополит Андрей“ № 31 в гр.Търговище,
представляващ сграда за обществено обслужване за сумата 1 000лв. месечно
на основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, както и е осъдено „Сити Контрол и
Каруош“ ЕООД да заплати на „Търговище Сити Център“ ЕООД в
несъстоятелност сумата от 21 000лв. като обезщетение на основание чл.649
ал.2 от ТЗ във връзка с чл.55 ал.1 от ЗЗД, както и направените по делото
разноски.
В жалбата се твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно.
По иска по чл.647 ал.1 от ТЗ твърди че не са налице основанията за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сключения наемен договор от 22.07.2019г. Твърди че
съдът не е посочил какъв вид е свързаността на двете дружества съгласно § 1
т.1 от ПР на ТЗ. Твърди че изводът на съда, че договорът за наем уврежда
1
кредиторите на „Търговище Сити Център“ в несъстоятелност е необоснован.
Сочи че съгласно трайната съдебна практика обективна проява на
увреждането е всеки фактически или правен акт, с който длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворяването на кредиторите. Твърди че в случая това не е
налице. Сочи че не е взето предвид обстоятелството, че сградата е излязла от
патримониума на длъжника още на 30.07.21г. в резултат на проведено
принудително изпълнение. Твърди че искът по чл.647 от ТЗ е конститутивен
по своя характер и последиците от недействителността настъпват с
постановяване на решението. Излага, че в случая постановената
недействителност на сделката не поражда никакви правни последици, тъй
като имотът вече не е притежание на несъстоятелния длъжник. Поради което
и твърди, че ищецът няма правен интерес от иска и обжалваното решение е
недопустимо.
По иска за неоснователно обогатяване излага, че същият е предявен
конкретно за заплащане на получените наеми по договорите с трети лица.
Твърди че чл.59 от ЗЗД изисква да е получено определено материално благо
без основание. Сочи, че получените от „Сити Контрол и Каруош“ ЕООД
наеми не са престации по договора, обявен за относително недействителен
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Търговище Сити Център“
ЕООД, те са получени на законово основание – по силата на наемни договори,
сключени с „Раяленд“ ООД и „Мегатрон“ ЕАД. Сочи че правоотношението
по наемния договор и задължението за заплащане на наемна цена са
облигационни по своя характер и въпросът дали наемодателят е собственик на
отдадената под наем вещ не се отразява на действителността на създадената
облигационна връзка. Твърди че след като наемът е изплатен и получен по
силата на съществуваща договорна връзка, същият е получен на законно
основание и не може да се приеме, че с него се е обогатил неоснователно.
Твърди че ищецът не е страна по тези наемни договори и няма основание да
претендира престацията по тях. Договорът, сключен между страните по
делото, не е предпоставка за сключване на наемните договори с третите лица.
Твърди че последиците от решението по чл.647 от ТЗ са уредени в чл.648 от
ТЗ и касаят единствено даденото от страните по обявения за недействителен
договор. Твърди също така, че искът по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен, когато
няма друг иск, с която обеднелият да се защити, а в случая защитата на
2
кредиторите е уредена с разпоредбата на чл.648 от ТЗ, както и чл.55 ал.1 от
ЗЗД, поради което и искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да отхвърли предявените от синдика искове. Претендира направените
по делото разноски.
Насрещната страна синдикът на „Търговище Сити Център“ ЕООД в
несъстоятелност със седалище гр.Търговище, в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.
Няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които следва да
бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
На основание чл.265 ал.2 от ГПК като въззивник в производството
следва да бъде конституиран необходимия другар на въззивника –
наемодателят по сделката.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като въззивник „Търговище Сити Център“ ЕООД в
несъстоятелност със седалище гр.Търговище, необжалвал необходим другар
на въззивника „Сити Контрол и Каруош“ ЕООД по иска по чл.647 от ТЗ
НАСРОЧВА съдебно заседание на 11.04.2023г. от 14 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3