Решение по дело №697/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./10.01.2022г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:    

 

                                            СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №697 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Актуален и окончателен предмет на разглеждане по делото е предявен от А.И.Д., ЕГН**********, с посочен адрес ***, срещу ответника И.Д.Р., ЕГН**********, с адрес ***, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника И.Д.Р. да заплати на ищеца А.И.Д. сумата от 8000.00лв., съставляваща изтеглени, въз основа на пълномощно от С. Р., но без сключен договор за поръчка с нея, от  банковите сметки на С. Р., починала на 23.10.2019г., парични средства, които след изтеглянето им не са били върнати на Р. и сега се държат от ответника без правно основание.

Ищецът твърди, че е син и така единствен наследник по закон на С. Н. Р., починала на 23.10.2019г. Като такъв твърди, че е встъпил в правата и задълженията на майка си. Твърди, че въз основа на пълномощно от С. Р., приживе на същата, ответникът И.Д.Р. бил изтеглил от нейни банкови сметки сумата от общо 8000.00лв. Между Р. и Р. категорично не е бил сключван договор за поръчка във връзка с това (л.184, абз. предпоследен от делото). След изтеглянето обаче парите не били върнати на Р., като и досега се държат от ответника без да има правно основание. С оглед на което се претендира връщането им на ищеца. 

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е син на С. Н. Р., починала на 23.10.2019г. Счита обаче, че ищецът не е наследник на Р., тъй като чрез универсално завещание покойната Р. е завещала на ответника цялото си движимо и недвижимо имущество. Ответникът И.Р. признава още, по отношение на сумата от 8 000лв., че чрез пълномощно, но без изричен договор с Р., е изтеглил такава сума от нейните сметки, още когато тя е била жива. Твърди обаче, че също приживе й е върнал изцяло тези средства, поради което няма как да ги дължи. Твърди, че нищо от тези средства не е използвал за себе си. Моли за отхвърляне на осъдителния иск и за разноски.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на останалия висящ осъдителен иск произтича от неговия характер и твърденията на ищеца. Осъдителен паричен иск е винаги допустим, щом ищецът ясно и категорично твърди ответникът да има изискуем дълг към ищеца за процесната сума, на соченото основание.

Компетентността по останалия висящ иск е на ВРС, но доколкото делото е с няколко начално предявени иска от компетентността на ВОС,по които съдът е извършвал множество процесуални действия, преди да ги прекрати с влязло в сила определение; с оглед на процесуална икономия; и с оглед разпоредбата на чл.270, ал.4 ГПК – спорът следва да бъде разрешен от ВОС.

Предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се свързват с доказването от ищеца: че има качеството на наследник и правоприемник на С. Н. Р., починала преди да бъде образувано делото; че въз основа на пълномощно от С. Р., но без договор за поръчка с нея, ответникът приживе е изтеглил от нейни банкови сметки сумата от 8000.00лв. При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника по делото е да докаже, че приживе лично е върнал на Р. сумата от 8000лв. или основанието да я държи и към момента.

По доказаността на иска:Видно от приетите акт за смърт и удостоверение  за наследници, наистина С Н Ре починала на 23.10.2019г. и е оставила като наследник по закон ищеца по делото А.И.Д.. Същевременно видно от представеното с отговора на исковата молба (л.176 от делото) универсално завещание от 03.06.2019г., приживе С. Р. се е разпоредила с цялото притежавано от нея движимо и недвижимо имущество в полза на И.Д.Р., за след смъртта й. Този документ остана без всякакво оспорване в процеса, поради което се зачита в цялост. По правилата на ЗН наследникът по завещание измества наследника по закон, поради което последният губи качеството си на призован такъв. Така материалноправната легитимация на ищеца е дискредитирана, дори само на което основание искът му за осъждане на ответника за исковата парична сума е неоснователен.

На второ място е видно от представените писмени доказателства, а и не се спори, че действително по силата на пълномощно №4176/30.05.2019г. и без какъвто и да било договор за мандат, С. Р. е дала възможността на И.Р. да я представлява пред всички банки в страната, включително и като изтегли нейни парични средства от там, от нейно има и в нейна полза. Без спор и доказано е още, че по този начин Р. е изтеглил сумата от 8 000лв. от сметките на Р.. Видно от приетата на л.151 от делото разписка обаче, неоспорена изобщо по авторство,С. Р. е признала, че сумата й била върната изцяло и в брой. Този абсолютно неоспорен документ съставлява по характера си разписка по чл.77 ЗЗД и доказва несъмненото връщане на сумата лично на С. Р.. Което очевидно е доказано да е станало и приживе, след като разписката е подписана от нея. Следователно сумата е била върната на упълномощител от пълномощник, което съставлява второ и отделно правно основание за отхвърляне на предявения иск.

По горните причини, заедно и поотделно, искът се явява явно недоказан и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

По разноските: На осн. чл.78, ал.3 ГПК при отхвърляне на предявен иск ответникът има право на разноски. В случая същите следва да се определят само съобразно останалия висящ осъдителен иск. По исковете, по които делото беше прекратено, ищецът не дължи разноски, тк универсалното и саморъчно завещение в полза на ответника беше представено с отговора, като ищецът не е бил в обективна възможност да знае за него. Поддържането на исковете след неговото представяне няма никакво значение, защото преценката коя страна е повод за делото се преценява към момента на образуване на делото, респ. към момента на конституиране на ответника.

В случая разноските на ответника се претендират за адвокатски хонорар, като формално с оглед установеното процесуално представителство такъв се следва. В хипотезите на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв се дължи хонорар, определен от съда по реда на чл.36, ал.2 ЗАдв, тоест съобразно Наредбата от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. И с оглед мотивираната по-горе база за изчисление (интерес 8000лв.), следва на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение от 730.00лв., за което да се осъди ищеца. Което се следва директно на адвоката, а не на клиента. И доколкото има индикации да се дължи от адвоката ДДС (за което той носи отговорност, ако не направи), то в заключение на адвоката на ответника следва да се присъдят 876.00лв. с ДДС.

За пълнота следва да се отбележи, че ответникът И.Д.Р. е дългогодишен и известен в професионалните среди адвокат от АК – Варна, който е осъществявал сам защитата си по делото до първото о.с.з. и който без съмние се презюмира, че би могъл да го направи сам и в о.с.з., още повече на които се явяваше лично. Поради това да се претендира адвокатски хонорар на база пълния начален интерес по делото, освен че колидира с мотивираните по-горе обстоятелства по чл.78, ал.4 ГПК, но е мислимо дали не противоречи и на принципа на чл.3 ГПК за случая.Ето защо завишен хонорар в полза на адвоката на адвокат И.Р. не се следва по делото.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на А.И.Д., ЕГН**********, с адрес ***, за осъждане на ответника И.Д.Р., ЕГН**********, с адрес ***, да плати на ищеца А.И.Д. сумата от 8000.00лв., съставляваща изтеглени, въз основа на пълномощно от С. Р., но без сключен договор за поръчка с нея, от банковите сметки на С. Р., починала на 23.10.2019г., парични средства, които след изтеглянето им не са били върнати на Р. и се държат от ответника без правно основание.

ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН**********, с адрес ***, да плати на адв.С.П. от ВАК, сумата 876.00лв. - адвокатски хонорар с ДДС за процесуално представителство на ответника по делото, осъществено на осн. чл.38, ал.1, т.3, пр.3 от ЗАдв, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………