РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. гр. Хасково, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640101726 по описа за 2023 година
Предявен е от И. Г. Х., ЕГН:**********, от ********, със съдебен адрес
********, против „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, бул. „Витоша”
№ 89 Б, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ – за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №
59924/2022г. по описа на Софийски районен съд.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил клиент на ответната банка и
ползвал услугите й, вкл. имал кредитна карта и друга дебитна карта по
открита банкова сметка при ответника. Съгласно Договор от 23.10.2007г. за
издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD, банката
му издала кредитна карта MASTERCARD. По силата на договор за откриване
на сметка на клиент на 17.11.2021г. той открил при ответника разплащателна
сметка – обикновена, с IBAN:********, по която била издадена и дебитна
карта. Сочи, че кредитната си карта ищецът използвал за разплащане на
битовите си сметки, а дебитната карта така и не му се наложило да използва.
Във връзка с това той бил инсталирал на телефона си и мобилното
приложение за Android на „ОББ“, като твърди, че винаги стриктно спазвал
всички правила и изисквания, установени от ответника за ползване на
1
гореспоменатите услуги, а именно – бил ползвал картите и приложението
само лично, съхранявал ги надеждно и сигурно и пазил в тайна номерата на
картите, паролите и ПИН кодовете си. На 21.09.2022г. ищецът започнал да
получава SMS-и на мобилния си телефонен номер, който ползвал при
ответника, с информация за инициирани не от него движения по кредитната и
дебитната му карти. Веднага след като разбрал за въпросните неоторизирани
транзакции, ищецът подал сигнал чрез кол-центъра на „ОББ“ за
неразрешените от него платежни операции, а по-късно на 28.09.2022г. подал и
формуляр за рекламации в клона на банката в гр. Хасково. Въпреки
мигновената му реакция, били извършени общо 6 неразрешени платежни
операции, две от които - за сумите от 6 000 лева и 2 550 лева, му били
възстановени от ответника. За останалите 4 невъзстановени транзакции, две
от които са били осчетоводени на 26 септември, а другите на - 27 септември
2022г., ищецът подал два броя заявления и били издадени две заповеди за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника по
ЧГД № 59922/2022г и по ЧГД № 59924/2022г., двете по описа на СРС.
Настоящият частичен иск в размер на 1 372.00 лв. бил сбор от двете
неразрешени от ищеца платежни операции на стойност 1 176.00 лева и 196.00
лева, които били осчетоводени на 27.09.2022г. и неоторизирано наредени от
кредитната му карта по сметки на трети лица. На 28.09.2022г. той подал и
жалба, по която било образувано наказателно производство за деяние по НК,
от което потърпевш бил ищецът. Във връзка с гореизложеното се поддържа, че
ответникът не бил изпълнил изцяло задължението си по чл.79, ал.1 от ЗПУПС:
„В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни
услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената
платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия
работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията..". В
случая според ищеца категорично се касаело за неразрешени платежни
операции на обща стойност 2 802.80 лева. Веднага след узнаването за
неразрешените платежни операции, той бил изпълнил всички свои
задължения, вкл. незабавно уведомил банката, но в крайна сметка от същата
не му била възстановена цялата стойност на гореспоменатите неразрешени
платежни операции. Посочва се още, че ищецът абсолютно никога не бил
ползвал електронни устройства или услуги на компанията Apple и будело
пълно недоумение как били дигитализирани картите му в портфейла Apple Pay
на 21.09.2022г., което се твърдяло от ответника в писмения му отговор по
жалбите на ищеца за неоторизираните плащания. Според ищеца банката била
отлично запозната, че ищецът винаги използвал само и единствено
електронно устройство и съответно приложението на банката за операционна
система Android на Google, и в тази връзка бил шокиран, че банката
„проспала“ източването на картите му през устройство с операционна система
2
iOS на Apple. Горното обусловило правния му интерес да подде заявление, по
което на 07.02.2023г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника по ЧГД № 59924/2022г описа
на Софийски районен съд, с която „ОББ“АД било осъдено да му заплати
сумата от 1 372 лева, ведно със законната лихва за периода от подаване на
заявлението до окончателното плащане на задължението и направените в
заповедното производство съдебни разноски. Срещу издадената заповед за
изпълнение длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което в
изпълнение на разпоредбата на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, ищецът
подавал настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1 372 лв. - главница,
представляваща два броя неразрешени платежни операции, извършени на
21.09.2022 г., съответно в размер на 1 176.00 лева и 196.00 лева (и част от
общата стойност на невъзстановени неразрешени платежни операции в общ
размер на 2 802.80 лева), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда - 03.11.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, която сума е присъдена в заповедното производство
по Ч.гр.д. № 59924/2022г. по описа на Районен съд-София. Претендира
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва иска. Не оспорва обстоятелствата, че ищецът е
оправомощен държател на процесната кредитна карта, издадена му от
ответната банка по силата на сключен между тях договор, както и че с тази
карта били извършени две платежни операции на дата 21.09.2022г. - в 04:46 ч.
на стойност 1176 лева и в 04:46 ч. на стойност 196 лева. Посочва, че
процесните отношения между страните представлявали такива между
доставчик на платежни услуги от една страна в лицето на банката и ползвател
на платежни услуги от друга страна в лицето на ищеца, по смисъла на ЗПУПС.
Към момента на извършване на процесните транзакции с картата отношенията
им се регламентирали от Общите условия на „Обединена българска банка" АД
за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти, налични и
на интернет страницата на ответника. Сочи, че съгласно т.5 на Приложение 1
към тях, в зависимост от изискванията за регистрация на картата, определени
от съответния доставчик на приложението, картата можела да бъде
регистрирана чрез въвеждане на нейните данни пряко посредством
съответното приложение или чрез достъпване на функционалността за
регистрация на приложението посредством приложението ОББ Мобайл, чието
използване се осъществявало съгласно ОУ. Съгласно т.6 от Приложение 1, след
успешна регистрация на карта в приложение и в зависимост от
3
функционалностите на приложението, с така регистрираната карта
картодържателят можел да извършва безконтактни платежни операции по чл.
III.1.1, чл. III.1.2., чл. III.1.3, както и операции по чл. III. 1.4 от Общите
условия за карти. За разрешаването на платежната операция картодържателят
следвало да се идентифицира посредством определените от доставчика на
Приложението идентификационни данни (като ПИН код, пръстов отпечатък,
лицево разпознаване и др.), като с цел избягване на съмнение, банката щяла да
счита полученото по този начин нареждане за изпълнение на платежна
операция като изходящо от картодържателя и да го изпълни по същия начин,
както ако било направено пряко с регистрираната карта. Според ОУ за
активиране на приложението за мобилно банкиране, клиентът се
идентифицирал с въвеждане на валидните за онлайн банкиране потребител,
парола за вход и код, изпратен на мобилния му телефон. За достъп,
извършване на справки, регистрация за услуги и подаване на платежни
нареждания към банката, клиентът се идентифицирал със зададените за
мобилното приложение при активирането ПИН код или пръстов отпечатък и
вграден софтуерен токън. Подписването на изявленията на клиента до банката
включително и при извършването на операции през мобилното приложение
чрез ПИН код или пръстов отпечатък, както и в комбинация с
избор/маркиране на полета и/или бутони, и/или менюта за изявление и/или
потвърждение от клиента в мобилното банкиране представлявали електронен
подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, като страните са договорили, че ще считат
този подпис за саморъчен в отношенията между тях. В тази връзка ответникът
твърди, че транзакциите били извършени с картата на ищеца, добавена в
приложението Apple Pay на 21.09.2022г. в 04:10ч., посредством
функционалностите на приложението ОББ Мобайл, след неговата активация с
известните само на ищеца потребителско име и парола за вход за онлайн
банкиране и еднократен код, изпратен като SMS съобщение на мобилния
телефон на ищеца ******** на 21.09.2022г. в 04:06ч. След добавянето на
Картата в приложението Apple Pay транзакциите били разрешени по начина,
посочен в т.6 от Приложение 1, съгласно изложеното по-горе. В подкрепа на
твърдението, че посочения номер на мобилен телефон е на ищеца, ответникът
представял Молба-декларация за издаване на кредитна карта, където същият
попълнил собственоръчно ползвания от него мобилен номер. На следващо
място ответникът посочва, че съгласно чл. 70, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПУПС, една
платежна операция била разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението й, като разрешението от платеца се давало преди
изпълнението на платежната операция или ако било уговорено между платеца
и доставчика на платежни услуги - след изпълнението на операцията. Твърди,
че процесните платежни операции били разрешени от ищеца, по смисъла на
горепосочената разпоредба и съгласно посоченото в ОУ, Приложение 1 към
4
тях и съгласно ОУ за платежни услуги - чрез успешната регистрация на
картата в приложението Apple Pay посредством приложението за мобилно
банкиране ОББ Мобайл с изискуемите за това данни, които били известни
само на ищеца. Алтернативно твърди, че ако транзакциите били извършени от
трето лице, то това било възможно само ако ищецът му е разкрил всички
данни, необходими за активирането на приложението ОББ Мобайл и за
добавянето на картата в мобилния портфейл Apple Pay. На база
гореизложеното ответникът поддържа, че ако транзакциите не били
разрешени лично от ищеца, то механизмът на извършването им сочел на
неизпълнение на задълженията му по чл.75 ал.3 от ЗПУПС за непредприемане
на всички разумни действия за запазване на персонализираните средства за
сигурност на платежния инструмент, с който били извършени транзакциите
умишлено или най-малкото с груба небрежност. Предвид изложеното,
ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. В
писмена молба от пълномощника на ищеца адв. Емил Трифонов предявеният
иск се поддържа и по същество се иска уважаването му изцяло. Претендира се
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство
разноски, за което се представя и списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане
на разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 59924/2022г. по описа на
Софийски районен съд, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. №
237677/03.11.2022г. в полза на ищеца И. Г. Х. срещу длъжника „Обединена
Българска Банка“ АД е издадена Заповед № 4230/07.02.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата 1 372 лева,
представляваща невъзстановена стойност на две неразрешени платежни
операции, извършени на 21.09.2022г., съответно в размер на 1 176 лева и на
196 лева и част от общата стойност на неразрешените платежни операции в
размер на 11 352.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 1372
лева, считано от датата на подаване на заявлението – 03.11.2022г. до
изплащане на вземането, както и съдебни разноски за държавна такса в размер
на 27.44 лева.
Не е спорно между страните, а и това се установява от представените по
делото доказателства, че те са се намирали в облигационно правоотношение
5
по повод използвани от ищеца платежни услуги, предоставяни от ответната
банка.
Видно от Заявление – договор за издаване на международна лична
дебитна карта, подадено с вх. рег. №1273 на 22.10.2007г. до „ОББ“АД, след
заявяване от страна на ищеца, на същият е издадена международна лична
дебитна карта Maestro, свързана към негова сметка в лева в „ОББ“ АД. Видно
от разписка от 31.10.2007г. ищецът И. Г. Х. на посочената дата е получил
Карта с № ************* със срок на валидност 10/12, ПИН код за картата,
както и Общи условия на ОББ за дебитни и кредитни карти.
От Молба – декларация за издаване на банкова карта Mastercard,
Договор за издаване на кредитна карта Mastercard от 23.10.2007г. и
Застрахователно удостоверение № ********** от 31.10.2007г. се установява,
че на ищеца от „ОББ“ АД е издадена и кредитна банкова карта, като видно от
Разписка от 31.10.2007г. на посочената дата ищецът е получил карта с №
*************, ПИН код за нея и Общи условия на ОББ за дебитни и
кредитни карти.
На 02.10.2014г. между страните е сключен Договор за ползване на
услугите за електронно банкиране на „ОББ“ АД чрез заявените от клиента
канали за посочените сметки в Регистрационна карта за електронно
банкиране. С посочения договор за ползване на услугите на ОББ за
електронно банкиране е договорено, че ищецът има право да ползва всички
услуги на Електронно банкиране, посочени в Общите условия на ОББ АД за
платежни услуги за физически лица по начина, по който са заявени от него; да
следи за правилното изпълняване на подадено от него нареждане; да оспори
писмено операция съгласно реда, посочен в ОУ, като се задължава да ползва
услугите на Електронно банкиране съгласно условията на Договора, Общите
условия на ОББ АД за платежни услуги за физически лица, за които е заявил
достъп при спазване на всички изисквания за сигурност на Банката и да
заплаща на Банката съответните такси и комисиони. Съответно Банката се
задължава да издаде съответните потребителски номера, пароли и
сертификати и да ги предаде на Клиента при спазване тайната на
информацията; както и да приема 24 часа на денонощие подадените от
Клиента нареждания. Уговорено е още, че достъпът до услугите на
Електронно банкиране се осъществява от Клиента на посочените в Общите
условия и инструкциите интернет адреси, като Банката поддържа архив на
диалога с Клиента и всички инициирани операции чрез каналите на
Електронно банкиране за целта на оспорваните плащания. Като
доказателствен материал при оспорени плащания ще се разглеждат
архивираните данни за всяка извършена операция и диалога към тях от
Електронно банкиране. В договора е предвидено, че неразделна част от него
6
са Общите условия на ОББ АД за платежни услуги за физическа лица(ОУ),
като с полагане на подпис под този Договор Клиентът потвърждава, че
Общите условия са му предадени и ги приема.
Видно от Декларация към Регистрационна карта за електронно
банкиране № 220165 от дата 02.10.2014г., ищецът И. Г. Х. е декларирал, че е
получил съответните сертификационни средства за достъп до посочените от
него в Регистрационна карта за електронно банкиране канали, както следва:
Парола за инсталиране на сертификат, като SMS съобщение на посочения от
него в Регистрационна карта за електронно банкиране номер на мобилен
телефон и е заявил, че за достъп до активни операции в интернет банкиране
ще използва Сертификат, издаден от ОББ заедно с посочените от него в
Регистрационната карта допълнителни средства за идентификация, а именно:
Динамична SMS парола, изпращана на посочения от него в Регистрационна
карта за електронно банкиране номер на мобилен телефон към български
мобилен оператор.
От Регистрационна карта за електронно банкиране, заявка № 220165 от
дата 02.10.2014г. на потребител И. Г. Х. с клиентски номер 2075698, се
установява, че в нея са избрани допълнителни средства за идентификация -
SMS пароли и номер на мобилен телефон: ********.
Представени са по делото също Искане за откриване на банкова сметка
от 21.11.2017г. от И. Г. Х. и Информационен бюлетин за вложителите на
„ОББ“ АД от същата дата – 21.11.2017г.
На 17.11.2021г. между страните е сключен Договор за откриване на
сметка на клиент, видно от който при ответната банка е била открита
разплащателна сметка – обикновена с IBAN: ************** с титуляр И. Г.
Х., ЕГН:********** и посочен в договора мобилен телефон: ********. Видно
от съдържанието на договора, в същият е отразено, че сметката е открита,
след като клиентът е получил и приема Общите условия на банката за
платежни услуги за физически лица, които са му предадени, както и че
страните са се съгласили, че банката има право да променя Общите условия и
тарифите, за което уведомява клиентите съгласно посочения в ОУ на „ОББ“
АД за платежни услуги на физически лица ред.
Между страните не е спорен факта, че ищецът е оправомощен държател
на процесната кредитна карта с № **************, издадена му от ответната
банка към горепосочената открита на негово име банкова сметка, както и че с
тази карта са били извършени две платежни операции на дата 21.09.2022г. - в
04:46ч. на стойност 1176 лева и в 04:46ч. на стойност 196 лева.
Приложено е от ищеца и Писмо от ответника „ОББ“ АД от 09.12.2020г.,
в отговор на негови жалби с вх.№ ВД-156781 и ВД-156786-2022/28.09.2022г., с
7
което същият е уведомен, че след извършена проверка от страна на Банката за
установяване на автентичността на платежните операции, тяхното точно
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операциите не са
засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата, е
установено, че на посочената дата са извършени шест транзакции, измежду
които и процесните две - към KRAKEN ENCHANGE KRAKEN.COM GBR,
както и че оспорените транзакции са извършени посредством дигитален
портфейл Apple Pay, за които се изисква изрично потвърждаване на
картодържателя, чрез въвеждане на всички защитни характеристики на
платежния инструмент, както и еднократна парола за верификация, изпращана
на заявения от ищеца пред Банката номер на мобилен телефон. Посочено е, че
по този начин е извършено задълбочено установяване на идентичността по чл.
100, ал. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
както и че картите на ищеца са дигитализирани успешно в портфейла Apple
Pay на дата 21.09.2022г. през мобилното приложение на „ОББ“ АД, за което
системата на „ОББ“ АД е изпратила CMC известяване до телефонния номер,
подаден от ищеца и регистриран в неговото клиентско досие - ********,
съдържащ еднократен шест цифрен код за активиране. Молят да има предвид,
че при самата токенизация номерата на платежните инструменти се променят
и поради този факт номера на картата, посочен в получените съобщения, е
различен.
Приложени са по делото и Общи условия на „ОББ“ АД за платежни
услуги за физически лица, Общи условия на „Обединена Българска Банка“ АД
за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти и
Приложение № 1 към Общи условия на „Обединена Българска Банка“ АД за
издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти, които са
налични публикувани с отразени дати на изменения и допълнения в тях, и
общодостъпни на интернет- страницата на ответната банка на електронен
адрес: https://www.ubb.bg/terms/for-individual-clients.
По делото бяха назначени първоначална и допълнителна съдебно-
техническа експертизи, чиито заключения съдът възприема изцяло.
От заключението на първоначалната експертиза става ясно, че Аррlе Рау
представлява приложение за разплащане, което е част от операционната
система на телефоните на Епъл ( Арр1е inc) и на други устройства,
произвеждани от компанията. Това приложение позволява в телефона да бъдат
запомнени данните от платежни карти и те да се ползват за разплащане на
стоки и услуги. По този начин, без да са налични самите карти, може да се
заплатят стоки и услуги чрез тях. Приложението е сертифицирано по
стандарта за сигурност на транзакции с платежни карти PCI DSS. На въпроса
какви операции могат да се извършват с платежни карти, регистрирани в
8
приложението Арр1е Рау, вещото лице дава отговор, че след успешна
регистрация на картата в дигиталния портфейл Арр1е Рау и в зависимост от
функционалностите й картодържателят може да извършва безконтактни
платежни операции, като теглене на пари в брой от терминални устройства
АТМ, плащане на стоки и услуги при търговци чрез ПОС устройства, както и
плащане на стоки и услуги при търговци в Интернет с регистрираната карта.
3а разрешаването на платежната операция клиентът следва да се
идентифицира посредством определените от доставчика на приложението
идентификационни данни (като ПИН код, пръстов отпечатък, лицево
разпознаване и др.). Карта, издадена от ОББ, може да бъде добавена в Арр1е
Рау след успешен вход в ОББ Мобайл, като приложението ОББ Мобайл трябва
да е вече инсталирано и активирано на същия телефон. Приложението ОББ
Мобайл се инсталира и активира на телефон, след като потребителят се
идентифицира с въвеждане на потребителско име, парола за вход в ОББ
Онлайн и код, изпратен като SMS съобщение на номера на мобилния телефон
на картодържателя, регистриран в ОББ. След активирането се извършва и
активация на вградения в приложението софтуерен токън, който е уникален за
съответното инсталирано приложение и може да се използва само от
конкретното устройство. Самото регистриране на платежната карта в Епъл
Пей се осъществява през бутон в приложението ОББ Мобайл, като и двете
приложения: ОББ Мобайл и Епъл Пей трябва да са активирани на едно и също
мобилно устройство, за да може да бъде осъществена регистрацията.
Допълнително, за ползване на платежна карта в приложението Епъл Пей и за
потвърждението на платежни операции с нея е необходима оторизация с
цифров код (Passcode) или биометрична характеристика - пръстов отпечатък
(Touch ID) или лицево разпознаване (FaceID) на телефона. Вещото лице
посочва още, че съгласно Общите условия на ОББ за платежни услуги за ФЛ
посочената информация на сайта им за активиране на приложението за
мобилно банкиране, са видни следните стьпки: „Първа стъпка: Изтегляне на
приложението ОББ Мобайл. Всеки клиент, който е получил регистрация и код
за достьп до Онлайн банкирането, може да изтегли приложението ОББ
Мобайл от Арр Store, Google Р1ау или AppGallery. Втора стъпка: Клиентът
въвежда потребителското име и парола за ОББ Онлайн, които важат и за ОББ
Мобайл. Трета стъпка: Със SMS клиентът получава код за достъп до ОББ
Мобайл и създава ПИН код. SMS-ът се изпраща на телефонен номер, посочен
от клиента в клон на банката, след като клиентът е бил идентифициран и е
представил своите лични данни, телефонен номер за изпращане на
оторизационни кодове, личен e-mail за връзка. Четвърта стъпка: клиентът
избира начин на вход във вече активираното приложение - с вече зададения
ПИН или биометрична характеристика (пръстов отпечатък/лицево
разпознаване), по избор на ползвателя и в зависимост от възможностите на
9
телефонния апарат. С този вече зададен ПИН или биометрична
характеристика клиентът се идентифицира за достъп, извършване на справки,
регистрация за услуги и подаване на платежни нареждания към банката.
Вещото лице е констатирало, че карта ************* е добавена в
приложението Арр1е Рау посредством ОББ Мобайл на дата 21.09.2022г., в
04:09 часа и е била готова за ползване на дата 21.09.2022 в 04:10 часа. Вещото
лице посочва, че видимо от системите на Visa и Mastercard, оспорените
транзакции са извършени посредством дигитализираните карти в
приложението Арр1е Рау. Видно от системите на банката, за нареждане и
потвърждаване на процесните преводи са ползвани три вида идентификация
на клиента/картодържателя, като: потребителско име и парола и ПИН код или
биометрична идентификация на телефона, от който са потвърдени
транзакциите. Видно от проучените документи и системи, банката прилага
два, независими един от друг елемента: 1) елементьт „знание“, чрез
използването на потребителското име и паролата за вход в ОББ Онлайн или
ОББ Мобайл, предоставена на ползвателя и парола, която само клиента, който
е инсталирал и активирал приложението, знае; 2) елементът „притежание",
посредством: а/ изпращането на еднократен код посредством SMS съобщение
на посочения от притежателя пред ОББ телефонен номер за активиране на
приложението, тьй като SIM картата е притежание на клиента; б/.
изпращането на втори код за активацията на функционалността за
разрешаване на платежни операции с карти в Интернет посредством
приложението ОББ Мобайл, който втори код е изпратен като SMS отново на
посочения от притежателя пред ОББ номер на мобилен телефон за активиране
на приложението, тьй като SIM картата на телефонния номер е притежание на
клиента. Сочи се още, че банката е приложила задълбочено установяване на
идентичността на платеца при извършване на процесните транзакции с
платежна карта в Интернет, разрешени през приложението ОББ Мобайл.
Вещото лице не е установило технически повреди на дата 21.09.2022г.
Видимо оспорваните платежни операции са регистрирани и осчетоводени от
ОББ. Видимо от системата за интернет банкиране на ОББ, към момента на
изследването, на И. Х. с имейл ********** има няколко активирани
приложения ОББ Мобайл, като на дата 21.09.2022 година има активирано ОББ
Мобайл приложение за IOS в 04:08 часа, и на същия ден има активирано ОББ
Мобайл за Андроид в 06:47 часа. От техническите системи на ОББ, до които
вещото лице е имало достъп, не може да се направи извод кога ищецът е
уведомил ответника и след колко време ответникът е реагирал. В системите са
отразени само резултати от определени действия на ответника.
Според заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, която и съдът кредитира като обосновано и пълно, електронната
10
система за онлайн банкиране е собственост на ОББ и се поддържа от ОББ.
Базата данни представлява електронен файл и се съхранява на сървърите на
ОББ. Във връзка с компрометирани (хакнати) бази данни с пароли на банката,
ответникът е предоставял данни на БНБ за компрометирани бази данни,
съдържащи потребителски имена и пароли, вкл. статистически данни за
измамите, свързани с плащанията, съгласно изискванията на Насоки на ЕБО
ЕВА/GL/2018/05 относно изискванията за докладване на данни за измами
съгласно член 96, параграф 6 от ДПУ2 и на Насоки на ЕБО ЕВА/GL/2020/01 за
изменение на Насоки на ЕБО ЕВА/GL/2018/05 относно докладването на данни
за измами съгласно Директивата за платежните услуги (ДПУ2). ОББ е
предоставяла всички нормативно изискуеми данни, включително
статистически, на всички институции, на които е задължително
предоставянето на въпросните данни. Вещото лице сочи, че няма нормативни
изисквания за конкретни одити. ОББ извършва такива одити и други проверки
за уязвимост в рамките на реализиране на мерките за вътрешни и регулаторни
контролни механизми, чрез които се валидира ефективността на системата със
съответни регулярни тестове. Информацията за резултатите и съответно за
евентуално предприети мерки по обясними причини има конфиденциален
характер. Изяснено е от вещото лице, че ОББ разполага с процедури за
управление на инциденти, включително за откриване и класифициране на
значими операционни такива, както и на свързани със сигурността.
Процедурите са от конфиденциален характер. Мерките и контролните
механизми за управление на операционните рискове, свързани със
сигурността на предоставяните от банката платежни услуги, са с
конфиденциален характер, както и оценките на операционните рискове и на
рисковете, свързани със сигурността, във връзка с предоставяните от
ответника платежни услуги, както и на адекватността на мерките за
ограничаване и контролните механизми. Вещото лице е констатирало още, че
мониторингът е автоматизиран, като обстоятелствата, при които се активира,
са с конфиденциален характер. Банката поддържа „Черен списък“ с IP адреси
и е приела вътрешни правила за действие при подозрителни операции. Сочи се
още, че не може да се определят обичайни за ищеца IP адреси, предвид, че
това са мобилни IP адреси и не се променят при преминаване от една мобилна
клетка в друга. При процесните неоторизирани транзакции използваният IP
адрес е 151.251.247.51, като достъпът е от телефон с Apple Pay - очевидно
модел iPhone. IP адрес 151.251.247.51 е предоставен на А1. Координати на
местоположението са - 42.2000 N - 25.3333 E - отговарящи на гр. Ч,, област
******** в Р. България. Адресът е за използване от мобилни абонати на А1 за
потребителски достъп до интернет. Не е известно да е използван като TOR
или VPN. Адресът не е регистриран в сив или черен списък на IP адреси.
Вещото лице разяснява, че публичните и частните ключове не могат да
11
съвпадат - те представляват двойка ключове. ОББ съхранява всички
необходими данни, според действащата нормативна уредба, е констатирано от
вещото лице. Категорично е, че транзакциите не биха били изпълнени, ако
някоя от необходимите стъпки не бъде правилно изпълнена. Предвид начина
на работа на системата на ОББ, без надлежна автентикация не може да се
извършват транзакции. Ако има уязвимост, то тя не е известна нито на ОББ,
нито на вещото лице. Според данните в системата на ОББ, регистрацията на
картите на ищеца е протекла именно по описания начин в съдебно-
техническата експертиза, изготвена от вещото лице А. К.. Не може да се
установи лицето, извършило процеса на регистриране по информацията,
съхранявана в ОББ, както и данните в кориците на делото. В системата на
банката има данни за още две транзакции към получателя по оспорваните
такива. Вещото лице посочва, че използването на IP адрес 151.251.247.51,
намиращ се в Чирпан в 6:37 ч. на 21.09.2022г. и IP адрес 37.63.15.40, намиращ
се в гр. Карнобат 11 минути по-късно - в 6:48 ч. на същата дата, предполагат
наличието на поне две лица, имащи достъп до електронното банкиране.
Възможно е от техническа гледна точка трето неоторизирано лице (напр.
хакер), което притежава специални знания в областта на компютърните
технологии и киберсигурността, да осъществи пробив в сигурността и
противоправен достъп (напр. чрез хакерска атака) до данни, съдържащи се в
електронни устройства на ищеца (напр. идентификационни данни).
Техническите знания и умения са в зависимост от начина на извършване на
неоторизирания достъп и варират от минимални (при физически достъп до
устройството на ищеца или използването на специализиран софтуер) до много
високи, при използване на системи за еднократна употреба или моментни
уязвимости. На пазара за компютърни вируси (включително за телефони) има
софтуер, който се възползва от установени проблеми със сигурността на
устройствата и потребителските приложения на тях, дори при много висока
компютърна грамотност, потребителите не са защитени от неоторизирано
проникване. Класификацията на действията на потребителя като груба
небрежност изключително много зависи от самите действия и няма отношение
с нивото на грамотност и количеството притежавани знания. ОББ е
установила идентичността на клиента чрез два елемента - знание и
притежание - знание на потребителското име и притежание на телефона за
потвърждаване на автентикацията. Вещото лице дава заключение, че при
електронния достъп процедурата за установяване на самоличност
изключително много разчита на двата, описани по-горе елемента - знание и
притежание. При компрометиране на устройството на ищеца трето лице би
могло да се представи за него. ОББ предполага, че при наличие на
устройството (елемент притежание) за получаване на потвърждението,
съчетано с потребителското име и парола (елемента знание), лицето,
12
извършващо достъпа, е оторизирано. Вещото лице пояснява, че банката не
може да предвиди всички възможни операции, които нейните клиенти биха
направили. По тази причина ОББ използва автентикиране, съставено от два
елемента за установяване на идентичността на извършващия транзакциите.
Няма как ОББ да параметризира тези данни. Вещото лице е установило също
така, че SMS кодове за потвърждение са били изпратени до номер ******** и
получени на същия номер. За установяване на получените кодове от номер
******** е необходимо изследване на самото устройство, на което са
получени кодовете, но следва да се има предвид, че устройството не е
съхранено в състоянието, в което е било на 21.09.2022г., както и
невъзможността за установяване на точното устройство, на което са получени
кодовете. Мобилният оператор не пази данните повече от 6 месеца.
Установено е още от вещото лице, че за номер ******** е имало една активна
SIM карта, видно от отговора на А1, приложен по делото, с вх. №
9393/23.05.2025г. Ако има издадена повече от 1 SIM карта, то съобщенията се
получават на всяка. Съобщенията, изпратени от едната SIM карта, се
изпращат само от нея. Вещото лице не е установило данни за извършено
клониране на SIM карти, видно от отговора на А1, приложен по делото с вх.
№ 9393/23.05.2025г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, който е
процесуално допустим, доколкото е предявен от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжник, в едномесечния срок от
уведомяването му за постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК от
длъжника.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията
за това са следните:
За успешното провеждане на предявения установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
В разглеждания случай ищецът следва да установи, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение по повод издаване на кредитна
платежна карта с посоченото в исковата молба съдържание, че в срока на
действие на договора са извършени платежни операции, които не са били
заявени от него, както и тяхната стойност; че е уведомил ответника за
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването.
13
От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички положителни
възражения срещу предявения иск, в т.ч., че е възстановил стойността на
неразрешените платежни операции; че същите са разрешени от ищеца или че
платежните операции са извършени чрез използване на изгубен, откраднат
или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът поради
небрежност не е успял да запази персонализираните защитни средства за
сигурност на платежния инструмент.
Съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал се установява
безспорно, а и този факт не е спорен между тях, че страните са били в
облигационно правоотношение по повод откриване на банкова сметка на
името на ищеца И. Г. Х. в „ОББ“ АД и издаване на процесната кредитна
платежна карта към нея с № ******** с възможност за извършване на онлайн
плащания. Установен и безспорен между страните по делото е и фактът, че с
тази карта са били извършени две платежни операции от сметката на ищеца
към трето лице на дата 21.09.2022г. - в 04:46ч. на стойност 1176 лева и в
04:46ч. на стойност 196 лева, осчетоводени от банката на 27.09.2022г., като
липсва спор и по отношение размера на оспорените две транзакции.
Не е спорно също и това, че отношенията между банката и ищеца,
свързани с използването на картата и извършването на платежни операции,
каквито са транзакциите, са отношения между доставчик на платежни услуги
от една страна и ползвател на платежни услуги от друга страна пo смисъла на
Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), който се явява
приложимото материално право в отношенията им. Приложението му не е
изключено от уговореното в сключените между страните договори и Общи
условия към тях, чиито разпоредби обвързват страните с оглед установеното
по-горе въз основа на събрания доказателствен материал, в съответната
действаща редакция на документите, поради което спорът следва да бъде
разгледан в светлината на уговореното между страните с подписаните от тях
договори, действащите Общи условия към тях и приложимите разпоредби на
Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Предвид твърденията на страните в производството, основният спорен
по делото въпрос е този, представляват ли горепосочените две платежни
операции от банковата сметка на ищеца, извършени на дата 21.09.2022г. - в
04:46ч. на стойност 1176 лева и в 04:46ч. на стойност 196 лева, неразрешени
от ищеца платежни операции.
Съгласно нормата на чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.
При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Според нормата
на чл.78, ал.1 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не
е разрешавал изпълнение на платежна операция или че е налице неточно
14
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест за установяване автентичността на операцията,
нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията
не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги. Според законовото
определение, установяването на автентичността е процедура, която позволява
на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на
конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани
средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се
определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по
изпълнение на съответната платежна операция. В чл.78, ал.4 от ЗПУПС е
предвидено също така, че при твърдения на ползвателя за неразрешена
платежна операция и същевременно регистрирано от доставчика на
платежните услуги използване на платежен инструмент, не е достатъчно
установяване разрешаването на операцията чрез използване на
идентификаторите на платеца. Т.е. – тежестта да докаже, че оспорената
операция е разрешена от платеца, се носи от доставчика на услугата, в случая
ответната банка.
При така установените по делото обстоятелства, в т.ч. и тези относно
получаването на необходимия код за достъп като средство за сигурност при
извършването на банковата операция, съобразявайки разпоредбата на чл.78,
ал.4 от ЗПУПС, съгласно която регистрирането от доставчика на платежни
услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал
чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое
от задълженията си по чл.75 от ЗПУПС, съдът приема, че по отношение на
процесните, извършени на 21.09.2022г., две платежни операции от името на
ищеца, съответно на стойност 1176 лева и 196 лева, не се доказа от страна на
ответника да са извършени със съгласие на платеца, поради което се явяват
неразрешени по смисъла на закона.
В случая ответникът поддържа твърдение, че ищецът е разрешил
паричния превод, след като правилно са въведени съответните пароли и
кодове за достъп по уговорения между страните ред, но използването на
платежния инструмент, както бе изяснено по-горе, не означава, че платежната
операция е била разрешена от платеца, съобразно изричната разпоредба на
чл.78, ал.4 от ЗПУПС. Няма противоречива практика по тълкуването на чл.
78, ал.4 вр. с ал.1 и предвид ал.3 на същата разпоредба от ЗПУПС, като
последната единствено възпроизвежда определението за „установяване на
идентичност“, съгласно чл. 1, т. 29 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на
Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно платежните
15
услуги на вътрешния пазар. Налице е коментирано от СЕС приложение на
идентична по съдържание разпоредба на чл.72, т.2 от Директива
/ЕС/2015/2366 от отменената Директива 2007/64 – чл.59, т.2, която чл.78, ал.4
от ЗПУПС транспонира дословно. С Решение от 11.07.2024г. по дело С-
409/2022 г., тълкувайки чл.59, т.2 от Директива 2007/64 / идентичен с текста
на чл.72, т.2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл.78, ал.4 от
ЗПУПС, предвид ясната разпоредба на чл.54 от Директивата, дефинираща
платежната транзакция като неразрешена при извършването й без съгласието
на платеца, СЕС е приел, че законодателят на Съюза очевидно не е целял
установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на
формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това
съгласие – съображения 73, 74, 80. В съответствие с това решение е и
постановеното Решение № 159/14.10.2024г. по т. д. № 904/2023г. на ІІ т. о. на
ВКС. В идентичен смисъл е и Определение по т. д. № 2456/2022г. на І т. о. на
ВКС, според което при твърдение за неразрешена платежна операция,
идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и
автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН
код м-токен и др.) не е достатъчно да изключи неговата отговорност, освен ако
докаже измама на платеца или неизпълнение задължения на същия по чл.75 от
ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията. В настоящото
производство от ответника като доказателства бяха представени Общи
условия на банката за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни
карти и Приложение №1 към тях, както и Общи условия за платежни услуги
на физически лица, но от негова страна не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства относно конкретно извършените в процесния случай действия,
респ. - задействани процедури, свързани с автентификацията на процесните
операции и извършени проверки за правомерното използване на конкретния
платежен инструмент, за изпълнение на задълженията му по чл.100 от ЗПУПС
относно въведени процедури и подходящи мерки за сигурност и защита на
поверителността и неприкосновеността на персонализираните средства за
сигурност на ползвателите на платежни услуги. Дори напротив – от страна на
ответната банка не бяха предоставени и необходимите данни на вещото лице
по назначената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза за
установяване на релевантните за това обстоятелства, както и за наличието на
процедури, които позволяват на доставчика на платежна услуга да провери
правомерното използване на конкретен платежен инструмент. Действително,
видно от изготвеното по делото заключение на вещото лице Н. Т., за
задълбочено установяване на идентичността на платеца при активиране на
ОББ Мобайл ответната банка е приложила следните два елемента от общо три
такива: 1.Знание и 2.Притежание – знание на потребителското име и
претажение на телефона за потвърждаване на автентикацията. Вещото лице
16
посочва обаче също, че при компрометиране на устройството на ищеца трето
лице би могло да представи за него. Сочи, че карта ******** е добавена в
приложението Apple Pay посредством ОББ Мобайл и е била готова за
ползване на дата 21.09.2022г. в 04:10 часа. Според заключението на вещото
лице А. К. по първоначалната експертиза, оспорените транзакции са
извършени посредством дигитализираните карти в приложението Apple Pay, а
вещото лице по назначената допълнителна експертиза Н. Т. сочи, че в
системата на банката са налице четири транзакции от профила на ищеца, като
е посочено, че е възможно трето недобросъвестно лице /напр. хакер/ или
автоматичен зловреден алгоритъм /напр. вирус/ да са прихванали без знанието
на ищеца персонализираните защитни характеристики на платежния
инструмент, използван за оторизация в системата на ответника и в резултат на
това да са били наредени процесните неоторизирани преводи от трето лице,
различно от ищеца. Това от своя страна води на извода, че ответната банка не е
изпълнила задължението си да провери правомерното използване на
конкретния използван в случая платежен инструмент и е налице неполагане на
дължимата грижа и несъобразяване от страна на ответника с изискванията на
чл.10. т.1 от Окончателни насоки относно сигурността на плащанията в
интернет, изготвени съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на
Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010г. за създаване на
Европейски надзорен орган /Европейски банков орган/. Същият гласи, че
доставчиците на платежни услуги следва да използват системи за засичане и
предотвратяване на измами, за да идентифицират подозрителните транзакции,
преди доставчикът на платежни услуги окончателно да оторизира транзакции
или eлектронни мандати. Тези системи следва да се основават, например, на
параметризирани правила /напр. черни списъци на компрометирани или
откраднати данни за картата/ и да проследяват необичайни модели на
поведение на клиента или на клиентското устройство за достъп /напр. промяна
в IP /интернет протокол/ адреса или IP обхват по време на сесия на услуги за
плащане в интернет, понякога идентифицирани чрез географско
позициониране на IP нетипични категории eлектронни търговци за конкретен
клиент или необичайни трансакционни данни и др. Системите следва също да
бъдат в състояние да откриват признаци на злонамерена софтуерна инфекция
по време на сесията /напр. чрез script versus human validation/ и известни
измамни сценарии. В случая, видно от заключението на вещото лице Н. Т., се
установява използването на IP адрес 151.251.247.51, намиращ се в гр.Чирпан в
6:37 ч. на 21.09.2022г. и IP адрес 37.63.15.40, намиращ се в гр. К. 11 минути
по-късно - в 6:48 ч. на същата дата, т.е. казаното предполага наличието на
поне две лица, имащи достъп до електронното банкиране на клиента.
Същевременно липсват данни ответната банка да е извършила необходимите
проверки за правомерното използване на конкретния платежен инструмент,
17
изключващи извършване на транзакциите от трето недобросъвестно лице или
автоматизиран зловреден алгоритъм, което, както се установява и от
заключението на вещото лице от техническа гледна точка е напълно реална
възможност. Допълнителен довод в подкрепа на горното се извежда и от
възприетото в Решение на СЕС от 11 юли 2024 г. по дело C-409/22 /UA срещу
„Юробанк България“ АД/ виждане, че не е съответно на изискваната висока
дължима грижа доставчикът да се задоволи само с формална проверка за
наличие на договорения инструмент, каквото банката – ответник се е
задоволила да направи. Той трябва да събере и други доказателства, с които да
се увери, че именно платецът стои зад операцията /чл. 72, пар. 2, изр. посл. /.
Като едно от възможните средства е чрез геолокация да се засекат и откажат
операции, които се извършват извън обичайното местопребиваване на
платеца, докато не се извърши допълнителна автентикация, да се проследи
история на операциите, която показва дали платецът вече веднъж е извършвал
транзакция към този акаунт и др.
На следващо място, както се отбеляза по-горе, отговорността на
доставчика на платежните услуги за възстановяване стойността на извършена
платежна операция е изключена в хипотезите на чл.78, ал.4 от ЗПУПС, когато
платежната операция е била разрешена от платеца или платецът е действал
чрез измама, или умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл.75 от ЗПУПС.
Тълкуването на чл.78, ал.1 и ал.4 от ЗПУПС недвусмислено сочи, че
рискът от изпълнение на неразрешена от платеца операция, макар и наредена
чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на
услугата. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената
платежна операция, но която е наредена чрез приетия от страните платежен
инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от
страна на банката, че е налице измама - в двете разновидности: извършена от
платеца или извършена от получателя на плащането, който има качеството
ползвател на платежната услуга или при умишлено или при груба небрежност
от страна на ползвателя на платежните услуги неизпълнение на съществените
задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл.80, ал.3 от ЗПУПС, която
предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени
платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението
на едно или повече от задълженията си по чл.75 умишлено или поради груба
небрежност, и частично – в хипотезите по чл.80, ал.1 от ЗПУПС при изгубен,
откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент.
Установяването на елементите от фактическия състав на тези
изключения е в тежест на ответната страна, както изрично й е било указано и
18
от съда с разпределение на доказателствената тежест.
Съгласно разпоредбите на чл.75 от ЗПУПС , ползвателят на платежни
услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има
следните задължения:
1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за
неговото издаване и използване, които трябва да са обективни,
недискриминационни и пропорционални;
2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено
от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на
платежния инструмент незабавно след узнаването;
3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички
разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за
сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези
средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава
информация заедно с платежния инструмент.
Според наведените в производството алтернативно, но и чисто
абстрактно заявени твърдения на ответника, че ако оспорените транзакции не
са били разрешени лично от ищеца, то механизмът им сочи на неизпълнение
на задълженията му по чл.75, ал.3 от ЗПУПС, на извършването на
транзакциите умишлено или най-малко поради груба небрежност. От анализа
на съвкупния доказателствен материал по делото обаче се формира извод, че в
производството по делото не са събрани доказателства, че ищецът не е
изпълнил надлежно задълженията си по чл.75 от ЗПУПС. Напротив,
безспорно се установява, че незабавно след узнаването на неразрешените
транзакции е уведомил банката.
Недоказано остана и алтернативно заявеното твърдение на ответника за
допуснато от ищеца неизпълнение на задължение по чл.75 от закона
умишлено или най-малко при условията на груба небрежност, в каквато
насока липсват не само доказателства, но и изложени от ответника конкретни
фактически твърдения.
Определението за груба небрежност се съдържа в редица решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 510/30.11.2011 г. по гр.
д. № 1923/2009 г. на ВКС, четвърто г. о, в решение № 291/2012 г. по гр. д №
951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010
г. на ВКС, четвърто г. о, решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС,
четвърто г. о., решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, четвърта
г. о. и др. В трайно установената практика се приема, че небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
19
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането),
а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най -
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема
се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при
положение, че лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановка,
каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да
допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните
последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа.
В настоящото производство ответникът не установи неизпълнение
поради умисъл или груба небрежност от страна на ищеца на задълженията му
да предприеме всички разумни действия по опазване на персонализираните
средства за сигурност за ползване на интернет банкиране, поради което липсва
основание за освобождаването му от отговорност в качеството му на
доставчик на платежни услуги.
На следващо място, според приложимата разпоредба на чл.79, ал.1 от
ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на
платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за
операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има
основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи
за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца
възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се
намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от
датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената
платежна операция. Следователно, пораждането на задължението на „ОББ“
АД за възстановяване на платежната сметка на ищеца в състоянието, в което
би се намирала преди изпълнение на неразрешените платежни операции, се
обуславя от факта на изпълнена неразрешена платежна операция, за която
обаче доставчикът на платежни услуги е бил уведомен от ползвателя на
платежни услуги без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава
операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по-
късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му, като е въведена
презумпцията, че ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената
или неточно изпълнената платежна операция най-късно с получаването на
информацията, която доставчикът е длъжен да му предостави във връзка с
платежната операция, съгласно разпоредбата на чл.77, ал.1 и ал.2 от ЗПУПС.
20
Нормативната уредба не дефинира използвания термин „неоснователно
забавяне“. Принципно, за да е налице забавяне (забава), то следва да е
дължимо и обективно възможно предприемането на съответното поведение, в
случая нотифициране на доставчик на платежни услуги за извършени
неразрешени от ползвателя на платежна сметка операции. Това предполага
дължащият активното поведение (уведомяване) да е узнал за факта на
извършване на платежните операции, за да е възможно да прецени разрешени
ли са те или не. От момента на узнаването става дължимо уведомяването на
банката, съответно като извинимо (основателно) забавяне би се считало само
това, което се дължи на проявлението на външни причини, които са
препятствали извършване на дължимото действие и които ескулпират
ползвателя на платежната сметка за проявеното бездействие (неуведомяване
на банката). Налага се извод, че уведомяването е дължимо веднага (в разумен
срок) от узнаването и всяка забава, за която не се твърдят уважителни
причини, би била неоснователна.
Въз основа така на формирания извод, че оспорените от ищеца платежни
операции представляват именно неразрешени такива, е необходимо да се
прецени дали за същите банката е уведомена от ползвателя на платежната
сметка без неоснователно забавяне от узнаването им. Законът е въвел
презумпцията, че ползвателят се счита да е узнал за неразрешената платежна
операция най-късно с получаването на информацията, която доставчикът е
длъжен да му предостави по правилата на ЗПУПС. В случая изискването за
уведомяване на банката без неоснователно забавяне е предвидено в
действащия ЗПУПС. Разпоредбата на чл. 71 от Директива (ЕС) 2015/2366 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните
услуги във вътрешния пазар също предвижда, че ползвателят на платежни
услуги получава корекция на неразрешена платежна операция от доставчика
на платежни услуги, само ако го уведоми без неоснователно забавяне, че е
узнал за такава операция, която поражда възможност за възникването на
претенции и не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката.
Не се спори по делото, че с Формуляр за рекламация с вх.№ 156781 и
Декларация – въпросник към него от 28.09.2022г. ищецът писмено е уведомил
банката на 28.09.2022г. за неразрешените платежни операции, като преди това
я е уведомил и устно по телефона на дата 21.09.2022г. в 6:53 часа, с цел
блокиране на картата, при което се формира извода, че в качеството си на
ползвател на платежната сметка ищецът е уведомил банката за неразрешените
платежни операции незабавно, т.е. - без неоснователно забавяне.
Така, по отношение на извършените платежни операции, които се
установи, че не са наредени от ищеца и за които уведомяването на ответника е
своевременно, без неоснователно забавяне, банката дължи възстановяването
21
им, тъй като фактическият състав на чл.79 от ЗПУПС е реализиран.
Задължението на банката за възстановяване на паричните средства, предмет
на неразрешените платежни операции, не е обусловено от факта дали същите
са резултат от противоправните действия на неин служител или на трети лица.
Достатъчно е да е извършено теглене на парични средства, без то да е
наредено от титуляра на платежната сметка, за което теглене банката е
уведомена без неоснователно забавяне.
В настоящото производство липсват доказателства, а и не се твърди от
ответника същият да е възстановил паричните средства, предмет на
неразрешените платежни операции, извършени на 21.09.2022г., съответно в
размер на 1176 лева и на 196 лева, поради което следва да се приеме, че
същите са дължими от ответника и то в претендирания размер, който не се
оспорва от ответника.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за
изпълнение, поради което предявения иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва като последица. Следва съобразно петитума на исковата
молба да се уважи и искането за законна лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е било
образувано Ч.гр.д. № 59924/2022г. по описа на Софийски районен съд –
03.11.2022г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. В
случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо,
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски
по Ч.гр.д. № 59924/2022г. по описа на Софийски районен съд. Както вече бе
посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на
ответника.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за
дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото
производство, съобразявайки изхода на спора. Съобразно изхода на исковото
производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в
заповедното производство са в размер на 27.44 лева – платена държавна такса,
които следва да се присъдят на ищеца. Съдът намира, че следва да се
присъдят в полза на ищеца и разноските за адвокатско възнаграждение в
22
заповедното производство, претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК, в
размер на 480 лева. Същите не са били присъдени с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №
59924/2022г. по описа на Софийски районен съд, поради липса на
доказателства за плащане на уговореното и претендирано адвокатско
възнаграждение в това производство. Съгласно възприетото в мотивната част
към т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС становище, изпълнителната
сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 от ГПК и е
образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 от
ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да
разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските
от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В настоящия случай, видно
от материалите по Ч.гр.д. № 59924/2022г. по описа на Софийски районен съд,
с подадена частна жалба ищецът е атакувал издадената заповед за изпълнение
в частта за разноските и е представил копие от платежен документ №
0200017022172086 от дата 01.11.2022г. за заплатена преди датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК от ищеца И. Г. Х. в полза на
ДЗЗД „********“ сума в размер на 960 лева с основание консултантски услуги
и съдействие. По заповедното производство е представен договор за
консултантски услуги и съдействие от същата дата – 01.11.2022г. с изпълнител
ДЗЗД „********“, в който е договорено възнаграждение в размер на 960 лева,
с посочване същото да бъде заплатено по посочена банкова сметка, която
съвпада с посочената в платежния документ такава. Ето защо, съдът приема,
че са налице доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение от ищеца в заповедното производство, за които е направено
изрично и своевременно искане за присъждане още със заявлението, предвид
на което с настоящия съдебен акт следва да бъдат присъдени разноските на
ищеца в заповедното производство и за заплатено адвокатско възнаграждение,
в размер на 480 лева, представляващи половината от заплатено адвокатско
възнаграждение. За исковото производство също е направено искане за
присъждане на разноски, включващи такива за заплатена държавна такса в
размер на 27.44 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и за
депозит за вещи лица в размер на 1700 лева. Искането е направено
своевременно, налице са представени доказателства за реалното им заплащане
от ищеца по делото и е представен списък по чл.80 от ГПК, поради което и с
23
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер на 2227.44
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по
отношение на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - град София, район Триадица, бул. „Витоша”
№ 89 Б, че дължи на И. Г. Х., ЕГН **********, от ********, със съдебен адрес
********, сумата от 1372 лева - главница, представляваща невъзстановена
стойност на два броя неразрешени платежни операции, извършени на
21.09.2022г., съответно в размер на 1176 лева и 196 лева, неоторизирано
наредени от кредитна карта на И. Г. Х. по откритата на негово име банкова
сметка с IBAN:******** при „Обединена Българска Банка” АД и
осчетоводени на 27.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
4230 от 07.02.2023г. по Ч.гр.д. № 59924/2022г. по описа на Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - град София, район Триадица, бул. „Витоша”
№ 89 Б, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на И. Г. Х., ЕГН
**********, от ********, със съдебен адрес ********, сумата в размер на
2734.88 лева, от които 2227.44 лева, представляваща направени разноски по
настоящото исково производство и 507.44 лева, представляваща направени
разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 59924/2022г. по описа на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
24
Секретар: В.К.
25