№ 31
гр. Раднево, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100674 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на ЗД „****” АД против
ИВ. М. К. с правната квалификация на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ. Ищецът твърди, че на 03.12.2017 г. около
2,45 часа, на път I-5, км. 228+600, ответникът ИВ. М. К. като водач на МПС
марка Ман, модел ****, с рег. № *****, и поради неспазване на дистанция
виновно и умишлено предизвикал ПТП със служебен автомобил на МВР
марка и модел Киа Сийд с рег. № ****, причинявайки на водача му Д.Н.Г.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради контузия
на главата, контузия на шията със засягане на нервни коренчета на
гръбначния мозък с травматична двустранна шийна радикулопатия, контузия
на шийните прешлени, както и такива при оздравителния период. Твърди се,
че ответникът като виновен водач предизвикал ПТП след употреба на
алкохол, установена с техническо средство в размер на 1,47 промила, за което
бил осъден като умишлено извършил деянието с Присъда № 20/14.05.2019 г.
на ОС-Стара Загора по НОХД № 86/2019 г., влязла в законна сила. Твърди, че
за ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица 05.12.2017 г., в
който било посочено, че ответникът управлявал МПС под въздействието на
алкохол с измерена концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
1
норма, а именно 1,47 промила и че било образувано ДП - 1228 №
321/03.12.2017 г. Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на
МПС била застрахована при ищцовото дружество по застраховка гражданска
отговорност с полица BG/22/117001890646, със срок на валидност от
06.07.2017 г. до 05.07.2018 г. Твърди, че във връзка с причинените
неимуществени вреди на пострадалия Д.Н.Г. била образувана щета №
Р00231000-63-17-7830, и че за тези вреди на пострадалото лице било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15000 лв. от страна на
ищеца, след постигнато споразумение № 858/09.10.2019 г. Твърди, че
съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ има право да получи от ответника
заплатеното застрахователно обезщетение, пратил покана на ответника да
заплати сумата, но до момента не била изплатена. Твърди, че за вземането
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.г.д. №
353/2021 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните адреси
и поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявява иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК след указания на заповедния съд. Поради това иска от съда да
признае за установено вземането му към ответника за сумата от 15000 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ИВ. М.
К., чрез особения представител адв. М., с който взема становище за
неоснователност на иска. Твърди, че с присъдата на ОС-Стара Загора не се
посочва ответникът да е карал след употреба на алкохол, поради което на база
нея не може ищецът да претендира регресно плащане от ответника. Твърди,
че управляваният от ответника товарен автомобил бил собственост на „****“
ООД, представлявано от С.И.М., при когото ответникът работил по трудов
договор и при изпълнение на които трудови функции е настъпило ПТП,
поради което била налице хипотезата на чл. 49 ЗЗД и следвало ищецът да
потърси собственика на вещта да отговаря, в който процес това лице да
привлече настоящия ответник като трето лице – помагач. Иска прекратяване
на делото поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника в
производството.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
2
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 24.03.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад, обективиран в определение № 54 от 11.02.2022 г. по чл.
140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за
признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че на
03.12.2017 г. около 2,45 часа, на път I-5, км. 228+600, ответникът ИВ. М. К.
като водач на МПС марка Ман, модел ****, с рег. № *****, и поради
неспазване на дистанция виновно и умишлено предизвикал ПТП със
служебен автомобил на МВР марка и модел Киа Сийд с рег. № ****,
причинявайки на водача му Д.Н.Г. неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, поради контузия на главата, контузия на шията със
засягане на нервни коренчета на гръбначния мозък с травматична двустранна
шийна радикулопатия, контузия на шийните прешлени, както и такива при
оздравителния период, като за тези вреди на пострадалото лице Д.Н.Г. било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15000 лв. от страна на
ищеца ЗД „****” АД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е указал, че ищецът следва да докаже
механизма на настъпване на ПТП и че ответникът И.К. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол над допустимата по закон, а именно 1,47 промила.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
По делото е прието като писмено доказателство присъда № 20 от
14.05.2019 г. по НОХД № 86/2019 г. на ОС-Стара Загора, влязла в законна
сила на 30.05.2019 г., с която ответникът ИВ. М. К. е признат за виновен в
това, че на 03.12.2017 г. по път I-5 в района на км.228+200, южно от разклона
3
за село Хрищени и в района на км.218+000, област Стара Загора, в условията
на продължавано престъпление при управление на МПС – товарен автомобил
марка „МАН“ с рег. № А 0521 МХ, собственост на С.И.Мехмед, нарушил
правилата за движение по пътищата и причинил средни телесни повреди на 3
лица, полицейски служители, един от които е лицето Д.Н.Г., изразяваща се в
контузия/травма на главата, травма на шията със засягане на нервни
коренчета на гръбначния мозък в шийния отдел, контузия на шийните
прешлени, довели до трайно затрудняване движенията на врата за период
повече от 30 дни, в която част следва да се зачете от гражданския съд
съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От присъдата е
виден и механизмът на деянието, кога и от кого е извършено пътното
нарушение, в какво се изразява то и до какво е довело като противоправен
резултат. Също от присъдата е видно, че ответникът И.К. умишлено е
причинил противоправния резултат, тоест съгласно определението за вина по
НК е искал и преследвал този резултат. Досежно тези факти, съдът няма
право да навлиза в изследване на доказателства, а следва пряко да зачете
влязлата в сила присъда на ОС-Стара Загора.
По настоящо дело е прието като писмено доказателство констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 07.12.2017 г. /л.7/, съставен от
органите на полицията, в който е констатирано, че ответникът ИВ. М. К. е
управлявал МПС на 03.12.2017 г. около 2,45 часа с 1,47 промила алкохол
/показанието на дрегера/. По настоящото дело не можа да се представи за
послужване НОХД № 86/2019 г. на ОС-Стара Загора и приложените към него
писмени материали от досъдебно производство № 7/2018 г. ОСлО при ОП-
Стара Загора, тъй като същото е приложено по друго гражданско дело между
същите страни. Настоящият съдия-докладчик е съдия-докладчик и по другото
гражданско дело между страните и е служебно запознат в тая връзка, че в
материалите от въпросното НОХД № 86/2009 г. на ОС-Стара Загора се
намират документите за направен тест за употреба на алкохол на ответника
ИВ. М. К. на 03.12.2017 г. в 03:23:09 часа, след произшествието, като дрегерът
е отчел наличие на алкохол в издишания въздух от 1,47 промила, а също така
и документи за извършено химическо изследване на ответника ИВ. М. К. за
наличие на алкохол в кръвта, което съгласно протокол за извършено
химическо лабораторно изследване № 482 от 03.12.2017 г. е показало, че на
4
03.12.2017 г. в 5:20 часа е отчетено наличие на 1,50 промила алкохол в кръвта
на ответника ИВ. М. К.. А също така е служебно известно на съдията-
докладчик, че за управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта е
ангажирана и административно-наказателната отговорност на ответника ИВ.
М. К..
С оглед на всички тези установени обстоятелства и предвид отделените
безспорни обстоятелства, съдът намира, че е консумиран съставът на
регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ да иска
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение от делинквента
в лицето на ответника.
Тъй като е безспорно обстоятелството за заплатено застрахователно
обезщетение от 15000 лв. по щета № Р00231000-63-17-7830, то тази сума
ответникът И.К. дължи на застрахователя на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т.
4 КЗ. По делото са приети множество писмени доказателства, които
потвърждават посоченото травматично увреждане в горецитираната присъда.
Съдът намира за неоснователни изложените от ответника възражения, че
е бил в трудовоправна връзка с трето за процеса лице, което следва да
отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД и съответно той не следва да носи
отговорност. Наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД за дирене на
отговорност от възложителя не препятства правото на пострадалото лице да
търси гражданската отговорност от прекия причинител на вредата, в случая
това е ответникът ИВ. М. К., който като умишлено причинил вредата отговаря
за нея по реда на чл. 45 ЗЗД.
Както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по
т.д. № 768/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да
обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.
Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице, което налага извод,
че в случая е налице изискуемо вземане за ищеца по повод заплатеното от
него застрахователно обезщетение на ощетеното лице.
С оглед така установените факти вземането на ищеца в размер на 15000
лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение, е основателно
като дължимо от ответника и следва искът да се уважи, ведно със законната
5
лихва от 27.05.2021 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/.
Относно разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски съобразно
уважения иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в пълен размер за заповедното и
исковото производство. Доказани разноски са в размер на 300 лв. държавна
такса в заповедното производство и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 Наредбата за
заплащането на правна помощ, а за исковото производство сумата от 300 лв.
държавна такса, сумата от 980 лв. платено възнаграждение за особен
представител, както и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в размер на 200 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25
Наредбата за заплащането на правна помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. М. К., ЕГН **********, с
адрес гр. Раднево, ул. ***** дължи на ЗК „****” АД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ****, с адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 15000 лв. (петнадесет хиляди лева),
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
в размер на 15000 лв. за заведена щета № Р00231000-63-17-7830 по полица №
BG/22/117001890646 за сключена гражданска отговорност, във връзка с ПТП
на 03.12.2017 г., за нанесени неимуществени вреди на лицето Д.Н.Г.,
изразяващи се в контузия/травма на главата, травма на шията със засягане на
нервни коренчета на гръбначния мозък в шийния отдел, контузия на шийните
прешлени, довели до трайно затрудняване движенията на врата за период
повече от 30 дни, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 73 от 27.05.2021 г. по ч.гр.д. № 353/2021 г. на
РС-Раднево.
ОСЪЖДА ИВ. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ***** да
заплати на ЗК „****” АД, вписано в търговския регистър при Агенция по
6
вписванията с ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1930,00 лв. (хиляда
деветстотин и тридесет лева) разноски за заповедното и исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7