О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260124
гр.
Пловдив, 04.03.2021 год.
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
като
разгледа докладваното от член съдията Стойнова ВЧНД № 98 по описа на ПАС за 2021год.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243,
ал.7 от НПК.
С
определение №260113/30.11.2020г., постановено по ЧНД №577/2020 г. по
описа на ОС – Хасково е оставена без разглеждане жалба, депозирана от адв. И.А.в
качеството й на пълномощник на Д.В.С. от гр. С. срещу Постановление на ОП-Хасково
от 28.10.2020г., с което е прекратено наказателното производство по дос.пр. № *по
описа за 2017г. на ОСлО към ОП-Х., водено за престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК, и е прекратено производството по делото.
Срещу така постановеното определение е подадена
жалба от адв. А., в която се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на постановения съдебен акт. Възразява се, че неправилно съдът е
приел, че жалбата е подадена от адвокат без пълномощия, тъй като в нея изрично
е отразено, че обжалването е по волята на Д.С.. Излага се и несъгласие с
виждането на съда, че от престъплението по чл.282 ал.1 от НК няма пострадало по
смисъла на закона лице, тъй като неблагоприятното изменение в състоянието на
другиго – жалбоподателката С., е елемент от субективната страна на деянието,
свързано с постигане на специалната цел – да се набави облага за другиго / Д.С./, която облага
резонно водила и до щета за С.. Предвид изложеното се иска да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което да се върне делото на прокурора
със задължителни указания по прилагането на закона.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, след като се запозна с доказателствата по делото и направените с жалбата
оплаквания намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА –
подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебно производство № *г. по
описа на ОСлО при ОП-Хасково е било образувано на 11.08.2017 година за това –
дали Н.В.Т.на 22.08.2007 година в гр. Х., в качеството си на длъжностно лице –
нотариус № 078 по регистъра на НК, с район на действие РС-Хасково, е нарушила
служебните си задължения при съставяне на констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот от 22.08.2007 г. С № 79, т. III, рег. № 2034,
дело № 299/2007 година, с който признала Д.Р.С.от гр. Х. за единствен
собственик на описаните в същия земеделски земи, с цел да набави за него облага
– престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК. В хода на разследването няма привлечено
в качеството на обвиняем лице.
Окръжният съд е счел, че
подадената от адв. А. жалба е недопустима на две основания – като подадена от
адвокат, който като повереник не е самостоятелна страна в съдебното
производство и не разполага с правата на страните в него, и като е подадена от името
на лице, която не притежава качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 ал. 1
от НПК – лице, което да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
конкретното престъпление, за което е било образувано и се е водело
разследването - по чл. 282 ал. 1 от НК.
Първото основание за обявяване на
жалбата, подадена от адв. А., за недопустима е налична и възраженията в този
аспект не се споделят. В жалбата липсва изрично изявление, че се подава със
знанието и съгласието на Д.В.С., липсва и подпис на последната. Доколкото
повереник/пълномощник на пострадалия не е сред лицата, посочени в чл. 243 ал. 4
от НПК, които имат право да подават жалба от свое име /макар и като пълномощници
на легитимирано лице/, жалбата се явява подадена от лице, извън изрично и
изчерпателно изброените като легитимирани лица в закона. Впрочем, сравнението
между жалбата, с която този съд е сезиран и послужилата като основание делото
да се образува пред окръжният съд недвусмислено говори, че настоящата жалба се
подава със знанието и по волята на С. и
това изрично е отразено, но такова отразяване в жалбата, подадена пред окръжен
съд – Хасково липсва и тя е подадена само и единствено от името на адв. А. като
пълномощник и това личи дори при прочита й. Посоченото не е от основно значение
в казуса, защото недостатъка може да се отстрани - с преподписване на жалбата
от пострадалия например и такава възможност може да се предостави.
Същественият въпрос е има ли пострадал от
престъплението по чл.282 ал.1 от НК, предмет на образуваното и прекратено
наказателно производство, и най – вече пострадал ли се явява Д.В.С. от конкретното
деяние?.
Прочитът на материалите по делото в
контекста на наведените в обсъждания аспект доводи в жалбата, формира в този
състав извод, идентичен с направения в атакуваното определение - че Д.В.С. не е легитимирана да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Производството по чл.243 и сл. от НПК има за цел гарантиране интересите на конкретно и изчерпателно изброени
лица, които, според процесуалния закон имат право да атакуват постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Това право имат само и
единствено лицата, лимитативно изброени в закона, а именно - обвиняемия, по
отношение на когото е прекратено производството и пострадалите от
престъплението, тъй като именно те са лишени от възможността да защитят правата
си в следващата, съдебна фаза на процеса. Ето защо производството по реда на
чл.243 от НПК обезпечава само интересите на обвиняемия и на пострадалите, които
при предпоставките на чл.74 от НПК биха могли да се конституират в
наказателният процес като граждански ищец или
частен обвинител, като в компетентността на съда влиза единствено
проверка на правилността на Постановлението за прекратяване по отношение на
правата на тези лица. / ТР №2 от 2002г на ВКС, Решение № 301 от 20.05.2003г. по
н.д.№87/2003г. ВКС/.
Чл. 74, ал.1 от НПК дава легална
дефиниция на термина пострадал – лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
Впрочем съдържанието на понятието кореспондира и с използваното в Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления понятие за „жертва“ на престъпление - физическо лице,
което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално
страдание или икономическа вреда, които са пряка
последица от престъпление. Тоест качеството на пострадал винаги е обвързано
с действително претърпени вреди, а не с вероятността/хипотетичната възможност
такива да настъпят.
В този аспект няма спор, че престъплението по чл.282 ал.1 от НК е насочено
против правилното и законосъобразно функциониране на държавни органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции и настъпването на
вреди не е елемент от обективната страна на престъпния състав, който предвижда
единствено възможност такива / и то немаловажни/
да настъпят. В депозираната жалба и от самата Д.С. не се сочат преките вредни
последици, които са настъпили в нейната имуществена сфера и то конкретно от
съставянето на инкриминирания констативен нотариален акт, за което се е водило
прекратеното наказателно производство срещу нотариус Н.В.Т.. Със самото
съставяне на нотариалния акт преки вреди не могат да настъпят, а известно е, че пропуснати ползи не могат да бъдат обект на защита в наказателния
процес. Именно за пропуснати ползи се говори в жалбата, като се сочи, че Д.С. е
била лишена от реализиране на наследствените си права и получаването на облаги
от тях, т.е., очевидно за косвени последици от инкриминираната дейност става
дума. И още, от материалите по делото и съобразно отразеното в постановлението
за прекратяване, което не се оспорва от С., последната е защитила успешно
личният си интерес по граждански път, завеждайки и спечелвайки дело за
собственост върху земите, предмет на инкриминирания констативен нотариален акт,
а Д.С. е осъден да предостави на Д.С. ползването върху полагащите й се части от
тези наследствени земи, както и да й заплати пропуснатите ползи - имуществените
блага от неправомерното използване от Д.С. на земите – нейна собственост.
Или, обобщено казано, освен, че
състава на престъплението по чл.282 ал.1 от НК не предвижда настъпването на
преки вредни последици от инкриминираната дейност, такива преки не се твърдят
да са настъпили от самата С., а евентуално причинените й с косвен характер вече
отдавна са били защитени и обезщетени по граждански ред.
Вярно е, че в последните години
практиката търпи развитие и до участие в наказателния процес се допускат и лица
– пострадали от формални престъпления, например от набедяване по чл.286 от НК, но
и за тях се изисква да са претърпели вреди, пряка
последица от престъплението, какъвто не е настоящият случай. В този аспект
принципните разсъждения в жалбата относно това, че облагата за другиго / за Д.С./
по дефиниция е обвързано с вреда за Д.С.
не са годни да доведат до извод, че от престъплението по чл.282 ал.1 от НК са
настъпили реални вредни последици и за С. е наличен законово обоснован правен
интерес да бъде страна в наказателния процес – било граждански ищец, било
частен обвинител.
Настоящето производство се развива
единствено във връзка с решаване на въпроса легитимирано лице ли е Д.С. по
смисъла на чл.243 ал.4 от НК, поради което не на място и не във връзка с
предмета на делото се явяват изложените доводи по съществото на постановлението
за прекратяване. Дали Д.С. е следвало да бъде привлечен като обвиняем като
съучастник на Т., в условията на чл.20 ал.2 и ал.3 от НК, дали друга правна
квалификация на извършеното от Т. се следва, съдът не е компетентен да каже. Въпросът
дали да бъде повдигнато обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление
е единствена и изключителна
компетентност на прокурора, съобразно нормата на чл.127 ал.1 от Конституцията на РБ и чл.46 ал.1 от НПК. Съдът като независим и безпристрастен
арбитър между страните няма процесуална възможност да указва на прокурора да
предяви обвинение срещу определено лице, нито за какво престъпление, съответно
да указва да се разшири обема на обвинението с включването в състава му на
допълнителни вредни последици от извършването му, или, с включването на допълнителни
обвиняеми лица. Съдът в съответствие с правомощията си по чл.243 от НПК следи
само и единствено за процесуалната и материално-правната законосъобразност на
атакувания акт и неговата обоснованост. Контролната функция на съда се
ограничава в рамките на обвиненията, предмет на разследване. В този смисъл
съществува трайно установена съдебна практика на ВКС на РБ /виж. Решение
№367/11.06.2003г. по н.д.№163/2003г.; Решение №368/29.05.2003г. по
н.д.№155/2003г./. В тази връзка, няма как да се уважи и искането, отразено в
петитума на подадената жалба – делото да се върне на прокуратурата с указание
за правилното приложение на материалния закон.
С оглед на изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№260113/30.11.2020г., постановено по ЧНД №577/2020г. по описа на ОС – Хасково,
с което е оставена без разглеждане жалба, депозирана от адв. И.А. в качеството
й на пълномощник на Д.В.С. от гр. С. срещу Постановление на ОП-Хасково от
28.10.2020г., с което е прекратено наказателното производство по дос.пр. № *по
описа за 2017г. на ОСлО към ОП-Хасково, водено за престъпление по чл. 282 ал. 1
от НК, и е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :