РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т.Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 8548 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 50979 от 25.02.2020 г., постановено по ГД
№ 72844 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 41 състав е отхвърлен
като неоснователен предявеният от И.Й.Н. и С.Й.Н. срещу Й.К.Н. (починал в хода
на процеса и заменен от наследниците си по закон В.Д.Н., Т.Й.Н. и К.Й.Н.), К.К.Н., В.Й.С., Е.Й.Ш., А.Й.Н., Ю.В.Н., Н.В.
Д., С.М.Н., Д.Т.Н., С.Т.Д. и Е.М.Н. кумулативно обективно и субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реални
части от имот с идентификатор № 04234.7000.95 по отношение на площ от 2276,31
кв. м., грешно заснети като имот с идентификатор № 04234.7000.94, със стар
идентификатор по КВС на с. Бистрица № 038081, собственост на ответниците Е.Й.Ш., А.Й.Н., Ю.В.Н., Н.В.
Д., С.М.Н., Д.Т.Н., С.Т.Д. и Е.М.Н., който изцяло е нанесен върху имота на
ищците и застъпването е от 2276,31 кв. м.; площ от 3018,82 кв. м. от имот с
идентификатор № 04234.7000.95, грешно заснет като част от имот с идентификатор 04234.7000.83
с обща площ от 9538,00 кв. м., със стар идентификатор по КВС на с. Бистрица №
038083, собственост на ответниците Е.Й.Ш., А.Й.Н., Ю.В.Н.,
Н.В. Д., С.М.Н., Д.Т.Н., С.Т.Д. и Е.М.Н., като
застъпването е 3018,82 кв. м.; площ от 1402,80 кв. м. от имот с идентификатор №
04234.7000.95, грешно заснета като част от имот с идентификатор №
04234.7000.82, с обща площ от 2276,00 кв. м. и стар идентификатор по КВС на с.
Бистрица № 038082, собственост на ответниците Й.К.Н.
(починал в хода на процеса и заменен от наследниците си по закон В.Д.Н., Т.Й.Н.
и К.Й.Н.), К.К.Н. и В.Й.С., застъпването (нанасянето
в КККР на част от имот с идентификатор № 04234.7000.82 върху имот с идентификатор
№ 04234.7000.95) е 1402,80 кв. м.; площ от 1930,01 кв. м. от имот с
идентификатор № 04234.7000.95, грешно заснета като част от имот с идентификатор
№ 04234.7000.84, с обща площ от 9538,00 кв. м. и стар идентификатор по КВС на
с. Бистрица № 038084, собственост на ответниците Й.К.Н.
(починал в хода на процеса и заменен от наследниците си по закон В.Д.Н., Т.Й.Н.
и К.Й.Н.), К.К.Н. и В.Й.С., застъпването (нанасянето
в КККР на част от имот с идентификатор № 04234.7000.84 върху имот с
идентификатор № 04234.7000.95) е 1930,01 кв. м. Първоинстанционният съд се е
произнесъл и по дължимостта на разноските в производството
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в
цялост от ищците С.Й.Н. и И.Й.Н., чрез адв. Н.Ц. с
пълномощно по делото. Жалбоподателите поддържат, че атакуваният съдебен акт е
неправилен по следните съображения. Според жалбоподателите, по делото било
установено, че те са собственици на целия имот от 27 дка, местност „Ракитките“, находящ се в землището на с. Бистрица. Твърди
се, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че към решението на ПК не
е приложена скица на имота от 27 дка, което било пречка за определяне точното
му местоположение. Напротив, към решението била приложена скица, в която било
отразено, че се отнася до този документ (решение на ПК). Сочи се, че одобрените
по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат само декларативно
действие и не могат да имат за последица промяна в собствеността върху имотите.
Излагат се доводи, че приетото по делото заключение на назначената СТЕ не дава
отговор на съществените за разрешаването на спора въпроси – къде се намира
процесния недвижим имот от 27 дка, а в същото време по делото били събрани
други доказателства за установяване на този факт. Позовават се на изтекла в
тяхна полза придобивна давност касателно процесния имот от 27 дка, в случай че
се приеме за незавършен фактическият състав на възстановителната процедура. Ето
защо жалбоподателите отправят искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите им претенции
да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемите
Е.Й.Ш., А.Й.Н., Ю.В.Н., Н.В. Д., С.М.Н., Д.Т.Н., С.Т.Д.
и Е.М.Н., чрез адв. В.В. с
пълномощно по делото, с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, респ. за правилност на първоинстанционното решение. В тази
връзка молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба и от въззиваемите Т.Й.Н., К.Й.Н., В.Д.Н.,
К.К.Н. и В.Й.С., чрез адв. К.С.
с пълномощно по делото, с който се изразява становище за недопустимост, а при
условията на евентуалност и за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
правилност на първоинстанционното решение. В тази връзка молят въззивната жалба
да бъде оставена без разглеждане, а в случай, че същата бъде допусната до
разглеждане по същество, да бъде оставена без уважение, респ. първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 54, ал. 2
от ЗКИР.
В исковата молба са изложени съображения, че
наследодателят на ищците – техният баща Й.П.Н., с Договор за продажба на
недвижим имот от 10.05.1945 г. е придобил ливада в местност „Ракитки“, с площ от 27 дка при съседи при съседи: Х.Г.Б., П.И.А.и
Д.В.Н.. Сочи се, че впоследствие имотът е одържавен и включен в ТКЗС. Ищците
твърдят, че с Решение № 647.1/29.04.1994 г., допълнено с Решение №
10150.1/06.08.1997 г., издадени от ПК Панчарево имотът им е възстановен в старите
му реални граници. В исковата молба се акцентира, че имотът е с № 50, масив №
38 по действащата карта на землището към момента на възстановяването с площ 27
дка, четвърта категория, находящ се в землището на село Бистрица, местност „Ракитки“, като се посочват и границите на същия
съгласно цитираните решения и по
приложената скица. Твърди се, че ищците при справка в АГКК през 2012 г. са
установили, че процесният имот с № 038050 е нанесен с нов идентификатор
04234.7000.95, като площта му вече е била 18369,00 кв. м., вместо 27000,00 кв.
м. Сочат се съседите на процесния имот според кадастъра. Ищците се позовават на
удостоверение от ОСЗ Панчарево от 01.12.2014 г., според което няма данни
Решението на ПК Панчарево от 06.08.1997 г. да е отменяно, изменяно и допълвано
и същото е влязло в сила. Сочи се, че ищецът С.Н. е инициирал процедура по
отстраняване на грешки и непълноти в КККР. Твърди се, че разликата в площта се
дължи на това, че имоти с идентификатори 04234.7000.82, 04234.7000.83,
04234.7000.84, 04234.7000.94 са заснети върху части от имота на ищците –
неправилно реални части с обща площ от 8631,00 кв. м. са заснети към посочените
имоти на ответниците, като последните претендирали, че са собственици на тези
реални части. Твърди се, че в производството по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР са
установени следните непълноти и грешки: В КККР не е нанесен процесният имот с №
038050 с площ от 27 дка, като производството е завършило с отказ за изменение в
КККР. Сочи се, че отказът се дължал на това, че ответниците са отказали да
подпишат съставения акт за непълноти и грешки, което довело до извод на СГКК за
наличие на спор между страните, който следва да се разреши по гражданскоправен
ред. Конкретизира се, че към имот с идентификатор 04234.7000.94 е заснета неправилно
реална част с площ от 2276,31 кв. м., към имот с идентификатор 04234.7000.83 –
3018,82 кв. м., към имот с идентификатор 04234.7000.82 – 1402,80 кв. м., към
имот с идентификатор 04234.7000.84 – 1930,01 кв. м. Горното обуславяло правния интерес на ищците от
предявяване на настоящия установителен иск за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на посочените реални части.
С уточняващи молби от 16.02.2018 г., 09.2018 г.,
02.07.2018 г. ищците са уточнили, че непълнотите и грешките са допуснати още
при първоначалното заснемане на процесния имот в КККР по ЗКИР – 03.11.2011 г.
Според ищците, вярно е отразяването на имота по скица № Ф02395/20.11.2002 г.,
приложена към процесното решение на ПК Панчарево. С посочената молба отново се
конкретизират общата площ на реалната част, както и каква част от нея попада във
всеки един от имотите на ответниците. Иска се установяване на собствеността върху
процесната реална част към датата на подаване на исковата молба. Сочи се, че предмет
на делото е установяване на непълноти и грешки, допуснати при първоначалното
изготвяне на кадастралната карта касателно реална част от недвижим имот с № 038050,
с нов идентификатор 04234.7000.95, така както тази част е отразена в Схема за
застъпване на проектен поземлен имот с идентификатор № 04234.7000.104, която
реална част е с граници имоти с идентификатори 04234.7000.95, 04234.7000.82,
04234.7000.83, 04234.7000.84, както и поземлени имоти с идентификатори
04234.7000.414, 04234.7000.274, 04234.7000.55, 04234.7000.56 и 04234.7000.82, а
имот с идентификатор 04234.7000.94 е разположен изцяло в спорната реална част. Според
ищците, границите на спорната реална част са обособени между координатни точки 17,
19, 26 и 34 на Схема за застъпване на проектен поземлен имот с идентификатор на
лист 15 от делото пред СРС. Уточнява се, че искът е за установяване
собствеността на посочената реална част към датата на предявяване на иска и за
установяване непълнотите и грешките в КККР.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Е.М.Н., с който се изразява становище за
недопустимост, респ. неоснователност на исковата молба. Твърди се, че липсва
правен интерес от предявяване на установителен иск в случая; липсва яснота относно
вида и предмета на спора. Ответникът счита, че искът е недоказан. Сочи се, че ответникът
се легитимира като съсобственик на процесните имоти с № 038083 и 038081, а
съгласно КККР с идентификатори 04234.7000.83 и 04234.7000.94 въз основа на Решение
№ 1497/25.03.2005 г. на ОСЗГ – Панчарево в качеството му на наследник на Д.В.Н..
Излагат се съображения, че въз основа на договора от 10.05.1945 г. не може да
се установи точното местоположение на имот – ливада от 27 дка. Оспорва се
твърдението, че в имотите на ответниците попадат реални части от имота на
ищците, оспорва се представената комбинирана скица за идентичност на поземлен
имот с идентификатор 04234.7000.95 и схема на застъпване. Във връзка с
изложеното моли исковата претенция да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, евентуално – отхвърлена като неоснователна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба и от ответниците Е.Ш., А.Н., С.М.Н., Д.Н.
и С.Д., с който се застъпва становище за недопустимост на предявеният иск,
респ. за неговата неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.
Твърди се, че отказът на СГКК за изменение в КККР е следвало да бъде обжалван
по административен ред. Сочи се, че петитумът на
исковата молба е неясен и неточен. Твърди се, че ищците не представят
документи, от които да се установяват местоположението и границите на процесния
имот. Поставя се акцент върху конкретни детайли от процедурата по
възстановяване собствеността върху одържавени имоти, като се посочва, че
решенията на ПК удостоверяват право на собственост едва след издаването на
скица към тях. Позовават се на Решение № 1497/25.03.2005 г. на ОСЗГ – Панчарево,
което ги легитимирало като собственици на имоти с № 038083 и 038081, а съгласно
КККР с идентификатори 04234.7000.83 и 04234.7000.94 в качеството им на
наследници на Д.В.Н.. Посочват, че наследодателят им Д.В.Н. и брат му К.В.Н. се
легитимират като собственици въз основа на удостоверение за собственост от Емлячен регистър от 1935 г. стр. 198 и удостоверения за
внесени имоти в ТКСЗ от 1958 г. Оспорва се, че посочените имоти са нанесени
грешно в КККР, оспорва се представената комбинирана скица за идентичност на поземлен
имот с идентификатор 04234.7000.95 и схема на застъпване. Във връзка с изложеното моли исковата претенция да
бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално – отхвърлена като
неоснователна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба и от ответниците Й.Н., К.Н. и В.С., с
който изразяват становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявения
иск по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди се, че договорът от
1945 г. има силата само на предварителен договор, липсват доказателства за
наличие на окончателен договор, не са ясни границите и регулационният статут на
процесния имот, което от своя страна е пречка за индивидуализацията му. Твърди
се, започнал, но не завършен процес на реституция по отношение на процесната ливада.
Сочат се недостатъци във възстановителната процедура. Твърди се, че ответниците
се легитимират като собственици на имоти № 038084 и № 038082 в качеството им на
наследници на К.В.Н., въз основа на приложените към отговора документи. Правят
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Във връзка с изложеното моли исковата претенция да
бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално – отхвърлена като
неоснователна.
С Молба от 22.01.2019 г. ищците са уточнили, че
притежават претендираната реална част при равни квоти – ½ ид. ч. за всеки един от ищците.
С Молба на л. 399 ищците са направили възражение за
изтекла придобивна давност в тяхна полза, като давността е започнала да тече
още от 10.05.1945 г., а при условията на евентуалност – от 1989 г. Твърди се
добросъвестно владение в периода от 10.05.1945 г. до завеждането на настоящия
иск и придобиване на имота с 5-годишна давност, евентуално с 10-годишна такава.
Ищците молят към тяхното владение да бъде присъединено и това на техния
наследодател. В тази връзка молят в производството да бъде добавено още едно придобивно
основание – изтекла в полза на ищците давност.
От Договор за продажба на недвижим имот от 10.05.1945
г. се установява, че С. К.Н. продава на Й.П.Н. следния недвижим имот, а именно:
Ливада, находяща се в землището на село Бистрица, м. „Ракитки“,
Софийска област от 27 дка с гора и поята, при съседи:
Х.Г.Б., П.И.А.и Д.В.Н.. В договорът е отбелязано, че същият има характер на
предварителен договор до издаване на нотариален акт от продавача.
От представената Записка от Нотариус при Софийски
областен съд се установява, че договорът от 10.05.1945 г. е вписан. Договорът е
представен за вписване от Й.П.Н. и вписан на основание чл. 83, ал. 1 от
Правилника за вписванията по Закона за привилегиите и ипотеките (ЗПИ).
От удостоверение за наследници изх. №
КБР16-199/19.10.2016 г., издадено от Столична община, район „Панчарево“, се
установява, че Й.П.Н. е починал на 03.12.1993 г., Акт за смърт №
0029/04.12.1993 г., съставен в село Бистрица, като е оставил за наследници по
закон И.Й.Н. – дъщеря, и С.Й.Н. – син.
По делото е представено Решение № 647.1 от 29.04.1994
г. на ПК – Панчарево, като т. 4 от същото се отнася за процесната ливада,
където е посочено, че имотът е заявен с пореден № 6 от заявлението и установен
с молба – декларация за членство в ТКЗС от 1958 г. и че за издаване на
констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с
точните размери на имота.
С договор за доброволна делба от 19.05.1994 г. наследниците
на Й.П.Н. – Н.С.Н., И.Й.Н. и С.Й. Н. са се споразумели за разпределяне на
наследствените дялове на имота, при което ищцата И. Н. получава ливада с площ
от 11,6 дка в м. „Ракитки“, при съседи: Х.Б., П.А.и Д.Н.,
а ищецът С.Н. получава ливада с площ от 15,4 дка в м. „Ракитки“,
при съседи: Х.Б., П.А.и Д.Н., като е
посочено, че делбата е съобразена с решения № 647 и № 647.1 на ПК Панчарево от
25.12.1992 г. и 29.04.1994 г.
Със заявление от 31.07.1995 г. до ПК Панчарево ищецът С.Н. е заявил желание
да му бъде възстановена ливада с площ от 15,4 дка в местност „Ракитки“.
Съгласно Решение № 10150.1/06.08.1997 г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Бистрица, издадено от Поземлена
комисия (ПК) на Община Панчарево е възстановено правото на собственост на
наследниците на Й.П.Н. в съществуващи възстановими стари реални граници на следния
недвижим имот, а именно: Ливада от 27,000 дка, четвърта категория, местност „Ракитки“, имот № 50 от масив № 38 по картата на землището
на село Бистрица, Община Панчарево, Област град София, при граници (съседи): №
269 – водни течения; № 274 – неопределен; № 4134 – пасище, мера; № 64 – ливада
на наследниците на Д.В.Н.; № 52 – ливада на наследниците на К.В.Н.; № 55 –
пасище, мера на стопанисва общината; № 56 – ливада на наследниците на П.К.А.; и
пътна граница. В решението е посочено, че същото се издава в изпълнение на чл.
18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя т. 4 от Решение №
647.1 от 29.04.1994 г., както и че заверената скица на имот № 50 от масив № 38,
представлява неразделна част от решението.
От Решение № 10150.3/08.07.2003 г. на ОСЗГ Панчарево
се установява, че на наследниците на Й.П.Н. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот,
находящ се в село Бистрица, Община Панчарево, местност „Църквата-Ракитки“:
Пасище, мера, с площ от 4,251 дка, имот № 000414, при граници (съседи): №
000416 пасище, мера на Община Панчарево; № 002500 местен път на Община
Панчарево; № 038064 ливада на насл. на Д.В.Н.; №
038050 ливада на насл. на Й.П.Н.; № 000274 нелесопр. голина на МЗГ-държавно
лесничейство, ведно с приложена към него скица от същата дата. В решението е
отбелязано, че същото е издадено в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и
допълва и изменя решение № 10150/31.07.1997 г.
От Решение № 1497/25.03.2005 г. на ОСЗГ Панчарево се
установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.В.Н.
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 4 броя имоти, сред които
и процесните имоти, находящи се в землището на село Бистрица, Община Панчарево,
местност „Ракитки“, а именно: Ливада с площ от 9,538
дка, четвърта категория, имот № 038083; и Ливада от 2,276 дка, имот № 038081,
като една от границите (съседите) на посочените имоти е имот № 038080 – Ливада
на наследниците на Й.П.Н.. Към решението са приложени заверени скици на имоти
038083 и 038081. В решението е посочено, че същото се издава в изпълнение на
чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя Решение № 1226.1 от 09.09.1998 г.
От приложените към решението скици се установява, че същите са издадени въз основа
на посоченото Решение № 1497/25.03.2005 г., както и че имот № 038083 и имот №
038081 са образувани от имот с № 038079. От приложените по делото скици,
издадени от СГКК, се установява, че имот № 038083 съгласно КККР е с идентификатор
04234.7000.83, а имот № 038081 съгласно КККР е с идентификатор 04234.7000.94.
По делото е приложено Решение № 2335/25.03.2005 г. на
ОСЗГ Панчарево се установява, че е
възстановено правото на собственост на наследниците на К.В.Н. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на 4 броя имоти, сред които и процесните
имоти, находящи се в землището на село Бистрица, Община Панчарево, местност „Ракитки“, а именно: Ливада от 9,538 дка, четвърта
категория, имот № 038084; и Ливада от 2,276 дка, четвърта категория, имот №
038082. В решението е посочено, че същото
се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя Решение
№ 904.1 от 24.01.1993 г., Решение № 904.3 от 23.06.1998 г. и Решение № 904.4 от
08.07.1999 г. От приложените към решението скици се установява, че същите са
издадени въз основа на посоченото Решение № 2335/25.03.2005 г., както и че имот
№ 038084 и имот № 038082 са образувани от имот с № 038079. От приложените по
делото скици, издадени от СГКК, се установява, че имот № 038084 съгласно КККР е
с идентификатор 04234.7000.84, а имот № 038081 съгласно КККР е с идентификатор
04234.7000.82.
С Протокол № 1497-2335/02.02.2006 г. на ОСЗГ Панчарево
на основание чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ Решение № 1497/25.03.2005 г. и Решение №
2335/25.03.2005 г. по т. 3.
С Решение от 11.01.2007 г. по ГД № 12209 по описа за
2006 г. на СРС е обявена нищожността на Протоколно
решение № 1497-2335/02.02.2006 г.
По делото е представен Отказ с изх. №
94-63446-22-10-3702/25.02.2014 г., с който е отказано изменение на КККР по
Заявление с вх. № 94-63446/08.11.2012 г. на ищеца С.Н.. В посочения акт на СГКК
е отразено, че непълнотите и грешките касаят имоти с идентификатори 04234.7000.82,
04234.7000.83, 04234.7000.84, 04234.7000.94 и 04234.7000.95, като същите се
дължат на неизпълнение на задълженията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР от
собствениците при създаването на КККР. От същия се установява още и че
ответниците са отказали да подпишат съставения акт за непълноти и грешки.
По делото е представено Удостоверение изх. №
ВС-30-2466/01.12.2014 г. от ОСЗ „Панчарево“, от което се установява, че
процесният имот – ливада от 27 дка е възстановен на наследниците на Й.П.Н. по
преписка по ЗСПЗЗ с вх. № 150/09.01.1992 г. за землището на с. Бистрица с решение
на ПК – Панчарево № 10150.1/06.08.1997 г., за което в административната
преписка няма данни да е отменяно, изменяно или допълвано и същото е влязло в
законна сила.
От писмо с изх. № 20-9230-14.02.2018 г. се установява,
че от одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри до момента издаване
на писмото изменения за поземлени имоти с идентификатори 04234.7000.82,
04234.7000.83, 04234.7000.84, 04234.7000.94 и 04234.7000.95 не са извършвани.
Кадастралните данни за поземлените имоти в кадастралната карта са отразени въз
основа на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР чрез обединяване на данните от Картата на
възстановената собственост (КВС), одобрена по реда на ЗСПЗЗ.
От удостоверение за наследници изх. №
КБР19-68/18.03.2019 г., издадено от Сто-лична община, район „Панчарево“, се
установява, че Й.К.Н. е починал на 03.03.2019 г., Акт за смърт № 0188/03.03.2019
г., съставен в Столична община, район „Лозенец“, като е оставил за наследници
по закон В.Д.Н. – съпруга, Т.Й.Н. – дъщеря и К.Й.Н..
Съгласно писмо с изх. № ПД-12.2027.1/25.02.2019 г. от
ОСЗ Източна в архива на последната се съхранява административна преписка №
150/09.01.1992 г. на наследници на Й.П.Н. и по цитираната преписка е налична
следната информация от статичен регистър „FRZPK“. С Решение № 647.1/29.04.1994 г. и Решение №
10150.1/06.08.1997 г. на ПК Панчарево е възстановено правото на собственост на
наследниците на Й.П.Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
процесната ливада от 27 дка, имот № 038050, като партидата на този имот е
открита на 16.02.1999 г. Партидата на имот № 038088 е открита на 28.03.2006 г.,
имотът е с площ от 20,647 дка, като е посочено Решение № 10150.1/06.08.1997 г. Партидата
на имот № 038080 е открита на 27.03.2005 г., имотът е с площ от 20,647 дка,
като е посочено Решение № 150/25.03.2005 г. Партидата
на имот № 038095 е открита на 25.03.2005 г., имотът е с площ от 18,371 дка,
като е посочено Решение № 10150.1/06.08.1997 г. Имот № 038050 е включен чрез
обединяване в имот № 038054. Имот № 038088 е получен от обединяване на имот №
038081 и имот № 038080. Имот № 038080 е получен от разделяне на имот № 038079.
Имот № 038095 е получен от разделяне на имот № 038088.
От удостоверение за наследници изх. № КБР18-226/24.08.2018
г., издадено от Сто-лична община, район „Панчарево“, се установява, че Д.В.Н. е
починал на 02.01.1978 г., Акт за смърт № 1/03.01.1978 г., съставен в село
Бистрица, като е оставил за наследници по закон В.Д. Н. (заместен от неговите
наследници по закон – Й.К.Н. – съпруга, Ю.В.Н. – дъщеря, Н.В. Д. – син), Л.Д.Д.– дъщеря, Ц.Д.В.– дъщеря (заместена от нейните наследници
по закон – М.С.П.– дъщеря и А.С.С.– син), Й.Д. Н. –
син (заместен от неговите наследници по закон – Г.В.Н. – съпруга, Е.Й.Ш. – дъщеря
и А.Й.Н. – син), М.Д. Н. – син (заместен от неговите наследници по закон – С.М.Н.
– син и Е.М.Н. – син), Т.Д. Н. – син (заместен от неговите наследници по закон С.Т.Д.
– дъщеря и Д.Т.Н. – син).
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което въззивният съд цени като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, ясно, пълно, логически
обосновано, вещото лице е изпълнило пълно и точно поставени задачи, се
установява, че Решение № 647.1./29.04.1994 г. на ПК Община Панчарево е предварително
решение за признаване право на собственост, а не за признаване право на собственост.
Решение № 10150.1/06.08.1997 г. на ПК Община Панчарево допълва и изменя т. 4 от
Решение № 647.1./29.04.1994 г. и удостоверява правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари граници върху нива, имот № 50 от масив № 38
по първоначално изработена карта на землището, с площ от 27 дка, при граници и
съседи: № 269, водни течения; № 274, неопределен; № 413, пасище мера; № 64,
ливада насл. на Д.В.Н., № 52, ливада насл. на К.В.Н.; № 55, пасище, мера, стопанисвано от общината;
№ 56, ливада насл. на П.К.А.. Вещото лице уточнява,
че решението от 1997 г. е валидно за изработената карта, обявена в ДВ, бр. №
141/01.12.1998 г., а скица № Ф02395/10.11.2002 г. не е тази, приложена към Решение
№ 10150.1/06.08.1997 г. Имот с пл. № 038050 е нанесен в Картата на землището,
емисия 1997 г. с площ от 26,999 дка преди одобрение на КВС. През 2002 г. е
стартирала преработка в обхвата на имот № 038050 във връзка с неправилно
идентифициран на действителната граница на имота, с границите на съседни имоти.
Скиците, приложени на л. 167 и л. 192 от делото – извадка от картата на землището
и на л. 194 представляват технически анкети, предхождащи промяна в границите,
площите и номерата на имотите, вкл. имот № 038050. Преработката и нанасяне на
имот № 038050 е станало със знанието и съгласието на С.Й.Н., като наследник на Й.П.Н..
С.Й.Н. е подписал съгласие с оразмеряването на 09.02.2005 г., когато преработката
на картата е била вече факт. Последната се изразява в промяна границите и
площта на процесния имот № 038050 с площ от 26,999 дка, м. „Ракитки“,
с имот № 038080 с площ от 18371,00 кв. м. Имотът е нанесен под № 038080 с площ
от 18,371 дка в Картата на имоти в съществуващи възстановими стари реални
граници (СВСРГ), която е част от КВС и за същия е издадена официална скица №
Ф06874/27.03.2005 г. на основание Решение № 150/25.03.2005 г. По молба на С.Й.Н.
от 23.06.2005 г. до Началника на ОСЗГ имотът е заснет, трасиран и координиран.
След промяна на картата на имотите със СВСРГ на наследниците на Й.П.Н. с друго
Решение № 150/25.08.2005 г. е възстановен и друг имот в землището на с.
Бистрица. Вещото лице сочи, че независимо, че преписката по Заявление с вх. №
150/09.01.1992 г. на наследниците на Й.П.Н. е непълна, техническа информация за
историята по възстановяване на имот с № 038050 е извлечена от съотносими документи, приложени по делото, записите в
информационната система на ОСЗ-Източна, КАИС на АГКК и СО-ГИС София. Приемо-предаването на КВС на СГКК е извършено чрез
материали и данни в цифров вид на 25.11.2008 г. и на 06.02.2009 г. и на хартиен
носител и Регистър на имоти на 04.01.2012 г. КККР е одобрена със Заповед №
РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК. Кадастралните
данни за процесните имоти с идентификатори 04234.7000.95, 04234.7000.94, 04234.7000.82,
04234.7000.83, 04234.7000.84 в кадастралната карта са нанесени на основание чл.
41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, чрез обединяване на данните от КВС, одобрена по реда
на ЗСПЗЗ. В КРНИ за процесния имот 04234.7000.95 погрешно е нанесен документът
за собственост, като вместо Решение № 150/25.03.2005 г. е записано Решение №
10150.1/06.08.1997 г., която се дължи на неизпълнение на задълженията по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР от собствениците на имота при създаване на КК.
Конкретно по поставените въпроси вещото лице дава
следните отговори. Процесният имот с № 038050 не е нанесен в землището на село
Бистрица. Нанесен е имот с идентификатор 04234.7000.95 с площ от 18369 кв. м.,
който е идентичен (по местонахождение, площ и съседи) с имот № 038080 с площ от
18371 кв. м. от одобрената и влязла в сила КВС, съгласно Решение №
150/25.03.2005 г. Кадастралните данни за процесните имоти с идентификатори
04234.7000.95, 04234.7000.94, 04234.7000.82, 04234.7000.83, 04234.7000.84 в
кадастралната карта са нанесени на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, чрез
обединяване на данните от КВС, одобрена по реда на ЗСПЗЗ. Имот № 038080 е
нанесен в работната карта на имоти в СВСРГ, като част от КВС със знанието,
желанието и съгласието на С.Й.Н.. За имот № 038080 е издадена официална скица №
Ф06874/27.03.2005 г. на основание Решение № 150/25.03.2005 г. В информационната
система на ОСЗ-Източна имот № 038080 е регистриран на 27.03.2005 г. с документ
за собственост Решение № 150/25.03.2005 г. С.Й.Н. с молба от 23.06.2005 г. до
Началника на ОСЗГ е поискал заснемане, трасиране и координиране на имот с №
038080. Решение № 647.1./29.04.1994 г. на
ПК Община Панчарево е предварително решение за признаване право на собственост
върху имот, който се възстановява и е под № 6 от заявлението и установен с
молба-декларация за членове на ТКЗС от 1958 г. Посочените граници са от предварителна
работна основа на бъдещата карта, затова не е посочен планоснимачен
номер на имота. Имотът не е бил нанесен в стар кадастрален план, поради което
неговите граници се доуточняват и променят в зависимост от анкетите в
присъствието на всички собственици на имоти в местността. Имот пл. № 038050 е нанесен
в работната карта на СВСРГ за землището на с. Бистрица, емисия 1997 г. с площ
от 26,999 дка преди КВС да бъде одобрена. В информационната система на
ОСЗ-Източна имот с № 038050 е регистриран на 16.02.1999 г. със запис на Решение
№ 10150.1/06.08.1997 г. В неодобрения кадастрален план на с. Бистрица, м. „Ракитки“, в к. л. Г-14-2-Б е нанесен като имот пл. № 215
през 1998 г. Границите, площта и конфигурацията на имота впоследствие са
уточнени и променени в одобрената КВС. В КККР на с. Бистрица, район
„Панчарево“, Столична община, одобрен със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК процесният имот е отразен коректно и
точно по одобрената КВС, като са спазени процедурите по ЗКИР и ЗСПЗЗ. Действащ
кадастър в землището на с. Бистрица е КККР на с. Бистрица, район „Панчарево“,
Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, в които КККР въз основа на чл. 41,
ал. 1, т. 1 от ЗКИР са обединени данните за процесния имот от КВС, одобрена по
ЗСПЗЗ. В КККР на с. Бистрица, одобрение с посочената заповед поземлени имоти
(ПИ) с идентификатори 04234.7000.82, 04234.7000.83, 04234.7000.84,
04234.7000.94 и 04234.7000.95 са нанесени като идентични на имотите от
одобрената и влязла в сила КВС. Единствено за ПИ с идентификатор 04234.7000.95 в
КРНИ има запис за документ за собственост Решение № 10150.1/06.08.1997 г. на ПК
Община Панчарево, който документ не е в съответствие с правото на собственост
по Решение № 150/25.03.2005 г., издадено в съответствие с одобрената КВС. В Акт
№ 883/10.05.2013 г. за непълноти и грешки в ПИ 04234.7000.82, 04234.7000.83,
04234.7000.84, 04234.7000.94 и 04234.7000.95 по КК на с. Бистрица е отразен
факта, че в КК ПИ 04234.7000.95 не е отразен съгласно описания в приложените
Заявление с вх. № 94-63446/08.11.2012 г. документи – Решение №
10150.1/06.08.1997 г. Документът за собственост на ПИ 04234.7000.95 не е
Решение № 10150.1/06.08.1997 г., а Решение № 150/25.03.2005 г. Имотът по КК е
идентичен по местоположение, конфигурация, площ и съседи, съгласно Решение №
150/25.03.2005 г. и съгласно одобрената и влязла в сила КВС. В КККР ПИ 04234.7000.82,
04234.7000.83, 04234.7000.84, 04234.7000.94 и 04234.7000.95 са идентични с
имотите от одобрената и влязла в сила КВС и документите за собственост. Според
заключението на вещото лице, липсват технически данни за непълноти и грешки в
КККР по отношение на процесните имоти. Отказът за изменение на КККР се дължи на
неподписване на съставения акт за непълноти и грешки от засегнатите от
изменението заинтересовани лица. Правоспособното лице по ЗКИР, изготвило
проекта за изменение на КККР, се е доверило на заявителите на услугата, относно
представения и регистриран в КККР документ за собственост, който не е в
съответствие с решението, установяващо правото на собственост върху имота по
одобрената КВС. От АГКК не са изследвали кадастралния статут на имота относно
неговата идентификация и индивидуализация в съответствие с регистрираното в
КРНИ решение. Границите и площта на имот № 50 от масив № 38 са нанесени в
неодобрената КВС, емисия 1997 г., съгласно цитираното Решение на ПК от
06.08.1997 г. В информационната система на ОСЗ-Източна имотът е регистриран на
16.02.1999 г., преди одобряване на КВС. В
неодобрения кадастрален план на с. Бистрица, м. „Ракитки“,
в к. л. Г-14-2-Б е нанесен като имот пл. № 215 през 1998 г. В заключението е посочено
още и че Решението на ПК от 29.04.1994 г. не установява точното местоположение
на процесния имот № 038050 и неговите граници. С това решение е признато
правото на собственост върху имот, който ще се възстанови във възстановими
стари граници в процеса на изработване на КВС. Към 1958 г. липсват данни за
границите и местоположението на имота и към този момент няма кадастрално
заснемане. Границите на процесния имот – ПИ с идентификатор 04234.7000.95 са
определени с одобряването на КВС.
Вещото лице е базирало констатациите си на документите
по делото, копия от скици, извадките от КВС като анкети, информационните
системи на ОСЗ-Източна и СО-ГИС София и констатации при оглед на място,
изпълнило е пълно и точно поставените задачи и е визуализирало заключението си
чрез графично изобразяване на промените, които са настъпили в процесния имот в
хронологичен ред.
От показанията на разпитания пред първата инстанция
свидетел Ц.Г.Д.се установява, че ищците са възлагали на същия да коси трева в
процесния имот в периода от разпадането на ТКЗС до 2000 г., виждал е ищците да
прочистват имота от камъни, дървета, но не всяка година. В имота има малка жилищна
сграда със стопанска постройка, в която има наемател. Последният гледал животни
там. Свидетелят Д.заявява, че имотът не е ограден, ищецът С.Н. му показал
правата граница, според свидетеля - източната, от едната страна границата е река,
а от другата, където са постройките, границата е път, както и че не познава собствениците
на съседните имоти. Свидетелят Д.е уточнил правата граница на процесния имот,
като е използвал за ориентири, намиращите се на мястото дървесни видове. Свидетелят
е заявил, че е косил и съседните имоти около 1984 г. Сочи, че в цялата местност
„Ракитки“ често се снимат филми.
При разпита на свидетеля К. Б.К.същият е заявил пред
СРС, че с ищците е сключил договор за наем на земеделска земя, като имотът се
намира в м. „Ракитки“ и е с № 95. Ползват го от 2000
г., косят го и събират сеното за отглежданите за тях животни. Свидетелят
заявява, че имотът не е ограден с ограда, знае докъде се простира и го оградили
с електро пастир. Свидетелят е научил за границите на имота от ищеца С.Н.. През
2018 г. Т.Н. е казала на свидетеля, че е навлязъл в неин имот, като е уточнил,
че става въпрос за долната граница на имота. Свидетелят К.заявява, че до 2018
г. не е виждал друг човек в имота и никой не е предявявал претенции, от баща си
знаел, че имотът е собственост на Й.– бащата на ищеца С.Н.. При предявяване на
скица, приложена на л. 196 от делото свидетелят е заявил докъде е ползвал
имота, като впоследствие (след получено от Т.Н. писмо) премахнал тора, който
бил сложил преди това, тъй като се намирал на неин терен. Свидетелят сочи, че в
района често се снимат филми. При
предявяване на скицата, приложена на л. 196 от делото, свидетелят К.е заявил,
че язовирът е имот с № 572, ответниците косят имоти 83 и 84 в долната им част,
след мястото, където е бил поставен електронният пастир. Свидетелят е заявил
още, че познава А.Н. и го е видял на място при трасиране на един от имотите,
съседен на този, който свидетелят ползвал. А.Н. отдавал неговите имоти под наем
за заснемане на кино продукции, като свидетелят е искал да сключи договори и с
останалите собственици, за да обработва и тяхната земя, по-конкретно сочи имоти
№ 30, 57, 107 от скицата на л. 196 от делото пред СРС.
От показанията на свидетеля Н. Г.се установява, че познава
ищците, заедно със С.Н. са ходили на място във връзка с възстановяване на
имотите след закриване на ТКЗС. Сочи, че и двете страни поделото имат имоти в м.
„Ракитики“. Свидетелят Г.заявява, че е запознат много
добре с процесния имот, тъй като е помагал на С.Н. за неговата поддръжка. Квадратурата
на имота му била известна от вече починали лица, но не е виждал документи в
тази връзка. Свидетелят заявява, че след възстановяване на процесния имот от
ТКЗС първоначално са косени от свидетелят К.Д., който е бивш работник на ТКЗС,
след това имотът бил косен от 4-5 косачки, ищецът С.Н. е наемал косач, а поляна
срещу „Поятата“ се е косяла ръчно от свидетеля Г.и
ищеца Н.. Последният балирал сеното и го продавал до около 2000 г. След това имотът
се косял от Б.К.– баща на св. Ковачки, тяхното семейство е използвало сеното. Според
свидетеля Г., имотът се ползвал от сегашните наематели от 2012-2013 г. По
времето когато е помагал за обработката на имота на ищеца С.Н., свидетелят
заявява, че никой не е идвал да заявява претенции. От ищеца С.Н. свидетелят е
разбрал, че през 2018 г. ответниците са заявили претенции към имота. Свидетелят
сочи за граници на имота – от север – река, от запад – улица, от изток – слог,
а от южната страна имало засадени сливи, като преди е имало нисък стар зид и по
думи на ищеца по права линия в посока м. „Ракитки“ от
лявата страна на зида е неговия имот, а отдясно на ответниците. Ищцата И.Н. не
е косила имота, но все пак е ходила на място, дала съгласие С.Н. да управлява
имота. От наследодателя на ищците е чувал, че имотът е с площ от 27 дка, там
имало пояти (овчарници) и в двата имота. Внасянето на
имотите в ТКЗС е станало 1957-1958 г. Й.Н. е придобил имота от дядо С. и от
дядо П.– неговите баща и дядо. При предявяване на скицата на л. 83 свидетелят
заявява, че имотът на ищците е № 95, а имоти с №№ 83, 84 и 94 са на ответниците.
При предявяване на скицата на л. 22 от делото свидетелят е заявил, че южната граница
на имота, според него, е правилно отразена, тъй като съответствала на разположението
на засадените сливи, като за този имот, знаел, че е собственост на наследниците
на Й.Н..
От разпита на свидетеля П.Г.се установява следното.
При предявяване на скицата на л. 196 от делото пред СРС същата е заявила, че
нейният имот е под № 5 и 6, триъгълният имот без номер е техният (на
ответниците), № 83 е на Д.Н., № 75 и 84 е на К.Н., имот № 95 е на Й.Н.. При
предявяване на скицата на л. 83 свидетелят Г.заявява, че имоти с №№ 82, 84 и 57
са на К.Н., № 94 е на Д.Н. и че ги разграничава по площта. Свидетелят заявява,
че ограда между имотите никога не е имало, това са земеделски имоти, там зидове
няма. Имало е сгради, т. нар. „Николчови пояти“ (овчарници),
които, според нея, са се срутили 80-те години. Сега в имот № 95 има къщичка
около 30-40 кв. м. В имота към момента се отглеждали крави. В ходила поне два
пъти месечно, като не е виждала електронен пастир, когато е била на мястото. К.и
Д. придобили техния имот от баща им. Не е чувала да има проблем с границите до
преди 2 месеца, не е забелязала промяна в границите на имотите на наследниците
на К.. Собствениците ходили на 2-3 седмици да си наглеждат имотите. Преди в
имотите са били засявани с жито и ечемик, № 95 е бил ливада, а понастоящем грижите
се изразявали в това да се намери човек, който да ги окоси. Заявява, че не е
виждала ищеца С. да коси имотите на наследниците на К.. Свидетелят К. К.коси и
имотите на последните и тези на свидетелката. И.Д.също е косил имотите на наследниците
на К.. Споменава и лицето С.Т., който е ходил да почиства имотите. Свидетелят Г.заявява,
че често е виждала наследниците на К.да посещават имотите, не е виждала промяна
в границите на имотите, последните били такива каквито ги знае. Виждала е да се
снимат кино продукции в имотите на наследниците на К.и в част от имотите на наследниците
на Д., при което оставали отпадъци, респ. наследниците на К.и Д. са почиствали
имотите и са изисквали от провеждащите снимките да си почистят. В имот № 82 има
орех, в имот № 84 има три големи тополи и счита, че няма промяна в границите,
защото никой не е навлизал в чуждия имот, знаели си границите, слоговете и дори
си съдействали. При предявяване на скицата на л. 22 от делото пред СРС свидетелят
заявява, че имотът на С. (ищецът) е № 038050.
От показанията на свидетеля К.А.се установява, че
същата познава наследниците на К., при предявяване на скицата по л. 196
заявява, че техния (на свидетелката и на нейните съсобственици) имот е под № 10
по скицата, а тези на наследниците на К.са триъгълен без №, № 83 и 84, на място
няма разделителни граници и огради, но има много добри ориентири – орехи, тополи,
които знае от нейните баби и прабаба, които са я водили на мястото. Тополи има
в № 84. Според нея, имотните граници не са променяни. Нямало сгради, освен една
паянтова къщичка, свидетелят К. отглеждал крави там. Наследниците полагали
грижи за опазване на имотите от снимачните екипи, които снимали кино продукции
на място, както и за косене на имотите през лятото – ежегодно. Не е виждала С.
(ищеца) да коси, но неговият имот бил по-нагоре – над ореха. Свидетелката
заявява, че са наемали К. да коси техния имот, но не е виждала той да коси
имотите на наследниците на К.. Последните и наследниците на Д. поддържали
имотите си. Орехът е в имотът на Й.. Между имота на С. и този на наследниците
на К.и Д. няма граница на място, няма ограда, която да ги разделя.
От показанията на свидетеля И.Д.се установява, че
същият познава наследниците на К.Н. и процесния имот, като е ходил нееднократно
да го коси в периода 1993-1995 г. и в периода 2000-2003 г., след 2003 г. само
на част от мястото. Имотът граничи с имота на ищеца С.Н.. Синът на К.и съпруг
на сестрата на свидетеля му е възлагал да коси имота. За границите на имота
знае от К.Н.. Сочи, че в средата на част от имота имало орех, на юг от страната
на язовира се намирала поятата, а друга част от имота
била заградена от тополи, имало и кладенец. По скицата на л. 196 от делото пред
СРС свидетелят Д.сочи, че според него, имоти с №№ 83 и 84 и имотът с триъгълна
форма са на ответниците, а № 95 е на ищеца С.. Минавал с кучето два пъти
месечно, всяка седмица ходил там за гъби (челядинки). В имота има наемател,
който гледа крави, има селскостопанска техника и торище. Имотите на
наследниците на К.не са застроени към момента, преди е имало сгради, а в имота
на С.Н. има къщичка, по думи на свидетеля, около 15-20 кв. м. и обори. Заявява,
че е близък с С. (ищеца), но не са говорили да има претенции към имотите на
съседите си. Видял е 2-3 седмици преди заседанието, че има заграждения за
кравите, но не му е направило впечатление някой да е навлязъл в чужд имот.
Преди е имало торище, което впоследствие е премахнато. Не е виждал С.Н. да е
извършвал някаква дейност в имотите на наследниците на К., не е виждал Т.Д.в
тези имоти, знае, че в имотите на наследниците на К.и Д. са снимани филми. Не е
виждал К.Г.и Ц.Д.в имотите на наследниците на К.и Д.. След 2011 г. почти никой
не коси имотите на наследниците на К.и Д.. Относно торището заявява, че се е
намирало в имота на дядо К.и е било направено от наемателя на С. (ищеца). Преди
това наемателят не е ползвал частта, където се е намирало торището. По скицата
на л. 22 от делото пред СРС свидетелят заявява, че поятата
би трябвало да е била в имот № 038056, сочи, че южната граница на имота не е
правилно поставена, има чупка, която е навътре в имот № 038050, както и за
границата вдясно, като по скицата не може да прецени коя част се ползва от
наемателя на С..
По делото е приложена Скица № Ф02296/13.11.2002 г. за
имот № 038052 по КВС на землището на с. Бистрица, ведно със съгласие за оразмеряване
от 09.02.2005 г., подписано от ищеца С.Н..
От заключението на назначената по делото съдебна почеркова експертиза, което въззивният съд цени като
обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения се установява
следното. Вещото лице допуска, че подписите положени един след друг от името на
С. К.Н. за „Продавач“ в процесния договор от 10.05.1945 г. са положени от С. К.Н.,
предвид уточнението, дадено от вещото лице в съдебното заседание, проведено на
27.11.2019 г. Подписът за Й.П.Н. като „Купувач“ не е положен от Й.П.Н..
Подписът, положен от името на З.Ф.К.- Ф.под общински съдия, вероятно не е положен
от него, като в съдебното заседание, проведено на 27.11.2019 г., вещото лице
уточнява, че непосредтсвеният обект на изследване се
отличава по конфигурация и транскрипция в сравнение с представените сравнителни
материали. Ръкописният текст „Съгласен съм с оразмеряването С.Й. Н.с дата
09.05.2005 г., положен на гърба на Скица № Ф02296/13.11.2002 г. за имот №
038052 е изпълнен от С.Й. Николчев.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на
исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:
Предмет на спора за собственост е терен с площ от 2276,31
кв. м., заснет като част от имот с идентификатор 04234.7000.94, терен с площ от
3018,82 кв. м., заснет като част от имот с идентификатор 04234.7000.83, терен с
площ от 1402,80 кв. м., заснет като част от имот с идентификатор 04234.7000.82
и терен с площ от 1930,01 кв. м., заснет като част от имот с идентификатор
04234.7000.84 и обстоятелството дали тази спорна част, според принадлежността ѝ
към имуществото на една от двете страни като право на собственост, правилно е
заснета в КК.
Така очертаният предмет на спора дава основание за правна
квалификация на заявения иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (предишна редакция чл.
53, ал. 2 от ЗКИР), вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се разрешава спор за
собственост на имот, който или не е нанесен в действащия кадастрален план
(кадастрална карта), или поради грешка в кадастралния план или кадастрална
карта този имот е отразен като част от имота на ответника, а не като част от
имота на ищеца.
Съгласно задължителните разяснения по ТР № 8/2014 г.,
прието на 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС с исковете за собственост се защитава
правото на собственост или други вещни права върху определени вещи. Предмет на
вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са
разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот (част от
земната повърхност), границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани
от човека съобразно правото на собственост. Съобразно
характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 54, ал. 2
от ЗКИР (първоначална редакция по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР) е допустим при
наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за
вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта
на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането
му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй
като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника,
като евентуално съществуващият спор за собственост не е обусловен от евентуален
отказ на службата по кадастъра. Спорът за
материално право, като спор за собствеността на реална част от един недвижим
имот, заснета към съседен имот или цял имот, който не е заснет като самостоятелен,
а е инкорпориран в съседен имот, има правната квалификация на иск по чл. 53,
ал. 2, изр. 2 от ЗКИР (първоначална редакция), идентичен с иска по чл. 54, ал.
2 ЗКИР (ДВ, бр. 49 от 2014 г.), и цели
да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта при безспорно установена
принадлежност на вещното право. Искът по чл. 54 , ал. 2 ЗКИР, имплицитно
включва и положителен установителен иска за собственост (в този смисъл Решение
№ 11 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 1950/2019 г. на ВКС, 2 ГО). С оглед
разясненията по ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. №
8/2014 г. на ВКС, ОСГК се налага извода, че спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице
при съществуването на конкуриращи вещни права върху една и съща част от земната
повърхност. В тази връзка необходимо и достатъчно е наличието на заявени в
съответствие с изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК конкретни твърдения за
наличието на конкуренция на вещни права с позоваване на факт, пораждащ правото
на ищеца и индивидуализиране неговия пространствен обхват, както и искане,
наред с установяване правото на собственост на ищеца, да се установи
съществуването на непълнота или грешка в кадастралната карта (така Решение № 25
от 31.10.2018 г. по гр. д. № 5014 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
гр. отделение). Ирелевантно е дали преди завеждането на този иск е инициирана
процедура за отстраняването на грешката по административен ред (в този смисъл
т. 3 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.
д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 692 от 23.03.2011 г. по гр. д. №
1933/2009 г. на ВКС; Решение № 294 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 871/2010 г. на
ВКС; Решение № 113 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 933/2008 г. на ВКС).
Ето защо в случая е налице правен интерес от търсената
с посочения иск защита. Същият се извежда от обстоятелствената част на исковата
молба и въведените твърдения, обосноваващи наличието на спор относно
материалното право на собственост върху описаните реални части от имоти с
идентификатори 04234.7000.82, 04234.7000.83, 04234.7000.84, 04234.7000.94,
които реални части се претендира от ищците, че са част от техния имот с
идентификатор 04234.7000.95. Ищците твърдят,
че към момента на заснемане на кадастралния план, съответно на одобряване на
кадастралните карта и регистър, са били собственици на засегнатия от
претендираната грешка недвижим имот, сочат основанията за придобиването и обема
на претендираното право на собственост. Посоченият иск има за предмет установяване
на твърдяната грешка в кадастралната основа и съществуването на спорното материално
право на собственост върху сочените реални части от имотите на ответниците в
полза на ищците.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, са допустими. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. За да бъде разграничен един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. Следователно, липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост. Имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. В хипотезата на реституция по административен ред, каквато е тази по ЗСПЗЗ, юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция на този имот. В ЗСПЗЗ не се предвижда като материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване, да бъде предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към настоящия момент кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен устройствен план.
При земеделската реституция спорни са онези хипотези, когато възстановяването на земеделските земи се извършва чрез възстановяване на земеделските земи в стари (реални) граници на земите. При реституция по ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността и индивидуализацията на конкретния обект на правото на собственост се реализира по администартивен път по силата на индивидуален административен акт – Решение на ПК/ОбСЗ.
В случая ищците се
позовават като титул, легитимиращ ги за собственици на вещното право, чиято защита
търсят по делото, земеделска реституция по ЗСПЗЗ и наследяване, като поддържат
при условията на евентуалност като придобивно основание давностно владение,
считано от 1945 година. По делото се
установи, че техният общ наследодател Й.П.Н. е придобил имот – ливада от 27
дка, въз основа на договор за продажба от 10.05.1945 г., макар същият да не е бил
сключен в нотариална форма. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за
уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори (ЗУПКНИЧД),
за да породи вещно-прехвърлително действие този
договор следва да е сключен в периода след 6 декември 1941 г. до края на 1946
г., да е вписан по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките (ЗПИ),
при влизането на ЗУПКНИЧД в сила купувачът да се е намирал във владение на
имота въз основа на договора и да е поискал вписването в 6-месечен срок от влизане
в сила на ЗУПКНИЧД. Обстоятелството, че купувачът по частен писмен договор се
намира в имота към датата на влизане в сила на валидизационния
закон следва да бъде потвърдено от самия него, с писмена декларация, аналогично
на тази по чл. 26, ал. 1 от Закона срещу спекулата с недвижими имоти, а самото
вписване, може да се извършено, ако е налице писменото и лично потвърждение на
факта на владение на имота от страна на купувача. Записката за надлежно извършеното
вписване на договора от 1945 г. по реда и на основание чл. 1 от ЗПИ (отм.) от
Нотариуса при Софийски областен съд е официален свидетелстващ документ и като
такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо процесният
договор за продажба от 10.05.1945 г. е породил вещно-транслативен
ефект. Предпоставките по чл. 1 от ЗУПКНИЧД са налице.
По делото се установи и че наследници на Й.П.Н. са
именно ищците по делото – И.Й.Н. и С.Й.Н., както и че по заявление на ищеца С.Н.
е стартирала процедура по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост върху процесния имот. На основание чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ това
заявление ползва и ищцата И.Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ (в редакцията ѝ съгласно доп. ДВ, бр. 98 от 1997 г.) в хипотезата
на възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници, какъвто е и настоящият случай,
ищците реституенти следва да се легитимират като
собственици на процесния имот въз основа на влязло в сила решение на ПК Панчарево
и издадена и приложена към него скица. Влязлото в сила решение, придружено със
скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и
има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В този
смисъл решенията на поземлените комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 27,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални
граници с план за земеразделяне имат конститутивно
действие. Решенията по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, с които се променя лицето, в
полза на което е възстановена земя по ЗСПЗЗ, също имат конститутивно
действие (така Решение № 584 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2008 г.,
I г. о., ГК).
По делото се установи, че Решение № 647.1./29.04.1994
г. на ПК Община Панчарево има характер на предварително такова за признаване
право на собственост върху процесния имот. Установи се и че Решение №
10150.1/06.08.1997 г. на ПК Община Панчарево, с което е допълнено и изменено в
т. 4 Решението от 1994 г., удостоверява правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари граници върху имот № 038050, но по първоначално изработена
карта на землището, т. е. възстановителната процедура не е приключила с това решение,
тъй като към него не е издадена и приложена скица съгласно изискванията на
ЗСПЗЗ, а приложената от ищците скица № Ф02395/10.11.2002 г. не се отнася за
това решение. Имот с пл. № 038050 е нанесен в КВС преди одобряването ѝ. Тъй
като имот – ливада от 27 дка, не е бил нанесен в стар кадастрален план, е било
необходимо провеждането на технически анкети в присъствието на всички
собственици на засегнатите от възстановителната процедура имоти за определяне
границите на последните. В тази връзка край на възстановителната процедура по
ЗСПЗЗ слага Решение № 150/25.03.2005 г. на ОСЗГ Панчарево, ведно с издадената
въз основа на него официална скица № Ф06874/27.03.2005 г., като възстановеният
на ищците имот е нанесен под № 038080 с площ от 18,371 дка.
Посоченото изменение е станало вследствие на
преработка на още неодобрената КВС, стартирала през 2002 г. и получена в
резултат на проведени технически анкети със знанието и съгласието на ищеца С.Н..
Установи се, че последният е подписал съгласие с оразмеряването на 09.02.2005
г., когато преработката на КВС вече е била факт. До произнасянето на ОСЗ (ПК) с окончателен акт никое лице не може да се
легитимира като собственик на определен имот, тъй като предварително не може да
се знае дали правото ще бъде възстановено, в какви граници и площ.
На следващо място, вещото лице изрично и категорично
посочва, че в КККР на с. Бистрица, район „Панчарево“, Столична община, одобрен
със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор
на АГКК възстановеният на ищците имот е отразен коректно и точно съгласно
одобрената КВС, като са спазени процедурите по ЗКИР и ЗСПЗЗ, както и че липсват
данни за непълноти или грешки, респ. не се налага отстраняването на такива от
съда по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Както
бе посочено, в настоящия случай спорът е именно за грешка в кадастралната
карта, тъй като ищците твърдят, че неправилно спорният терен (реални части) е
нанесен като част от имотите на ответниците, вместо като част от имота на ищците.
В такава хипотеза, независимо дали е предявен чрез иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
или друг иск за собственост, съдът следва да установи границите на
собствеността на всяка от страните по спора, като отчита и осъществените във
времето факти, които водят до промяна на тези граници. В случая въззивният съд
приема за меродавни (правилни) границите, включително и спорната разделителна
граница между имотите на страните, тези, отразени в Скица № Ф06874/27.03.2005
г. към Решение № 150/25.03.2005 г. на ОСЗГ Панчарево, както е посочено и в
заключението на назначената по делото СТЕ. Именно местоположението на границите
е решаващо, а не площта на имота на ищците. Площта не е решаващ индивидуализиращ
белег при спор за собственост, основната характеристика на един недвижим имот е
в зависимост от неговите граници и меродавна е именно площта, включена в тези
граници, а не посоченото в един или друг документ пространство. Площта е
функция от границите на имота (в този смисъл практиката на ВКС напр. в Решение
№ 26 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 1903/2021 г. на ВКС, I ГО; Решение № 35 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 1902 /
2019 г. на Върховен касационен съд, II ГО; Решение
№ 1169 от 13.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5251/2007 г., V ГО; Решение № 912 от
15.01.1997 г. на ВКС по гр. д. № 661/96 г., 5-членен с-в; Решение № 1171 от
22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I ГО; Решение № 389 от
10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., I ГО; Решение № 262 от 30.11.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г., I ГО и др.).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗКИР поземленият имот е основна единица на кадастъра, а според ал. 2 от същата разпоредба поземленият имот следва да бъде отразен в кадастъра съобразно границите на правото на собственост. В тази връзка по делото не се установи твърдяното от ищците местонахождение на границата между техния имот и тези на ответниците. Ищците се легитимират като носители на правото на собственост единствено на имот с идентификатор 04234.7000.95, с граници и заключена между тях площ от 18 369 кв. м., съответстващ на имот с № 038080 по окончателното решение на ОСЗГ Панчарево от 25.03.2005 г., приложената към него скица от 27.03.2005 г. и нанесен в одобрената КВС. Т. е. установено е, че пространственият обхват на правото на собственост на ищците е идентичен с този, отразен в КККР.
По отношение изрично релевираното своевременно пред
първата инстанция придобивно основание, а именно, че ищците са придобили
процесните реални части на основание давностно владение, въззивният съд намира
следното. Основателността на това възражение е обусловено от кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание
в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Тези предпоставки следва да се установят от
ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Владението, като елемент на придобивната давност
изисква едновременно реализиране на два елемента – фактическа власт върху имота (corpus) и намерение за своене (animus), което следва да е изявено, съгласно нормата на чл.
79 ЗС. Намерението за своене е субективно състояние, което за да има правно
значение следва да е изявено публично.
Като елемент на придобивната давност владението трябва
да бъде явно, спокойно, непрекъснато, несъмнено, т. е. владелецът да
манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява
фактическата власт за себе си. Намерението за владение на ищците трябва да бъде
обективирано, тяхното субективно отношение (намерението им за владение на процесните
реални части) трябва да е изразено по такъв начин, че тяхната воля да достигне
до знанието на ответниците, тъй като собствеността не се губи при неизползването
на имота.
Давност може да тече само в полза на лице, което не се
легитимира като собственик на друго придобивно основание. Ищците се позовават
на възможността да присъединят към собственото си владение това на техния праводател – Й.П.Н., съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на § 4 от ПП на ЗС, според
която относно придобивната давност, започнала да тече при действието на
отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако
за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от
предвидения в настоящия закон. По делото обаче не се установи Й.П.Н. да е
владял процесните реални части в периода от 10.05.1945 г. до извършване на
колективизацията през 1958 г. На следващо място, по отношение на внесени в ТКЗС
земеделски имоти придобивна давност преди 1990 г. не е текла. С внасянето на
земите в ТКЗС кооператорите запазват правото си на собственост върху тях, но не
в реални граници, а в границите на кооперативните блокове, поради което и не
могат да се разпореждат с имотите, нито те да бъдат придобивани по давност (в
този смисъл Решение № 250 от 26.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 725/2003 г., I г.
о.; Решение № 100 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3426/2008 г., IV г. о.,
ГК). Не може да се придобие по давност и имот,
за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността
(така Решение № 584 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2008 г., I г. о.,
ГК). Т. е. в полза на ищците не е текла давност до издаването на Решение №
150/25.03.2005 г. на ОСЗГ Панчарево и издадената въз основа на него официална
скица № Ф06874/27.03.2005 г., към който момент в случая следва да се приеме, че
реституционната процедура е завършила касателно процесния имот. Едва след този
момент за тях е било възможно да придобият процесните реални части на оригинерно придобивно основание. В случая обаче от
показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели
не може да се установи по безспорен начин наличието на елементите от
фактическия състав на давностното владение. Това е
така, тъй като неизяснено е останало точно в какви граници е осъществено последното
(владението), респ. дали действително в неговия обхват попадат и процесните
реални части. Не е установено и дали и как намерението за своене на процесните
реални части от страна на ищците е манифестирано спрямо ответниците. На място,
на самия терен по делото се установи, че границата между имотите на страните не
е материализирана – липсват заграждения или други обозначения на границата
между имота на ищците и тези на ответниците. На следващо място, касателно тази
граница (между имота на ищците и този на ответниците), която е спорна по
делото, свидетелите си служат с ориентири – различни дървесни видове, чието
точно местоположение също е неясно, не е изяснено и дали тези ориентири въобще
съществуват и към момента, предвид възможността за относително лесното им премахване.
Ето защо исковата претенция следва да бъде отхвърлена, обжалваното решение е
правилно, респ. изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Доколкото крайните изводи на първата и на въззивната
инстанция относно релевантните за разрешаването на спора въпроси съвпадат, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК право на разноски във въззивното производство имат въззиваемите
ответници. Процесуалният представител на въззивниците изрично е заявил, че не
прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемите разноски. Въззиваемите Е.Й.Ш., А.Й.Н., Ю.В.Н., Н.В.
Д., С.М.Н., Д.Т.Н., С.Т.Д. и Е.М.Н. претендират и доказват сторени във
въззивното производство разноски в размер на 800,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да им бъдат присъдени в пълен размер. Въззиваемите В.Д.Н., Т.Й.Н., К.Й.Н., К.К.Н.,
В.Й.С. претендират и доказват сторени във въззивното производство разноски в
размер на 1000,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да
им бъдат присъдени в пълен размер.
Решението подлежи на касационно обжалване на основани
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като искът, с който е сезирана първата
инстанция, е за собственост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50979 от 25.02.2020 г., постановено по ГД №
72844 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК осъжда И.Й.Н., ЕГН **********
и С.Й.Н., ЕГН ********** да заплатят на Е.Й.Ш., ЕГН **********, А.Й.Н., ЕГН **********,
Ю.В.Н., ЕГН **********, Н.В. Д., ЕГН **********, С.М.Н., ЕГН **********, Д.Т.Н.,
ЕГН **********, С.Т.Д., ЕГН ********** и Е.М.Н., ЕГН **********, сумата от 800,00
лв. (осемстотин лева), представляваща заплатено от страната адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК осъжда И.Й.Н., ЕГН **********
и С.Й.Н., ЕГН ********** да заплатят на В.Д.Н., ЕГН **********, Т.Й.Н., ЕГН **********,
К.Й.Н., ЕГН **********, К.К.Н., ЕГН **********, В.Й.С.,
ЕГН ********** сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща заплатено от
страната адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен
срок от получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.