№ 475
гр. Русе, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500644 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 821 от 27.05.2025г. постановено по гр.д.
№ 6705/2024г. е
- задължил Ф. Г. Г., ЕГН:********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на детето К. Ф. Г., ЕГН: **********;
- оставил е без уважение молбата на П. А. К. в качеството й на родител
на детето К. Ф. Г. за налагане спрямо Ф. Г. Г. на мерки за защита от домашно
насилие по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН;
- задължил Ф. Г. Г. да посети специализирана програма за преодоляване
на агресията и справяне с гнева в някоя от изрично изброени специализирани
институции или на свои разноски при психолог;
- Предупредил е Ф. Г. Г., за последиците от неизпълнение на заповедта.
Недоволен от това решение, Ф. Г. Г. го обжалва в частта, с която срещу
него са постановени мерки по ЗЗДН, като иска същото да бъде отменено и да
бъде отхвърлена молбата на ищцата по ЗЗДН.
П. А. К. оспорва жалбата подадена от Ф. Г. Г..
На свой ред П. А. К. също депозира въззивна жалба срещу
постановеното по делото решение, в частта, с която е оставена без уважение
молбата й депозирана в качеството й на родител на детето К. Ф. Г. за налагане
1
спрямо Ф. Г. Г. на мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.4 от
ЗЗДН. Счита, че изводите на първата инстанция за „нисък интензитен“ на
упражненото домашно насилие са незаконосъобразни.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок от страна в
производството срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. За
да се произнесе по нейната основателност съдът намира за установено
следното:
П. А. К. е подала молба до РРС за защита от домашно насилие на детето
й К. Ф. Г. срещу бащата на детето Ф. Г. Г.. Твърди, че с ответника са родители
на детето като родителските права се упражнявали от майката. Детето
живеело с нея, а с ответникът осъществявало режим на контакти съобразно
съдебно решение. През последните един – два месеца преди подаването на
молбата, считано от м. септември 2024 г. настъпила промяна в поведението на
детето К., която била свързана с контактите с бащата. Преди същите то
ставало раздразнително и избухливо, плачело когато трябвало да тръгне и
изпитвало нежелание да осъществява контакти. При разговор с детето майката
получила информация, че спрямо него е извършвано домашно насилие,
изразило се в скарвания и осъществено домашно насилие от ответника спрямо
приятелката му в присъствие на детето, както и директно спрямо детето – под
формата на психологическо насилие, обиди и прекалено строги наказания
спрямо детето от страна на бащата, както и физическо насилие – детето било
удряно по главата и бодено по пръстите на ръцете. Потърсила съдействие на
психолог, като от психологическата оценка опасенията и се потвърдили. С
оглед на това преустановила контактите на детето с бащата и такива били
осъществени едва в края на м. декември въз основа на определената мярка за
закрила. Моли да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие в
полза на детето К. спрямо ответника Ф. Г. като е поискала да се наложат
мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.4 и т.6 от ЗЗДН.
РРС приема, че от събраните гласни и писмени доказателства не може
да се установи извършването на домашно насилие от бащата спрямо детето по
време на осъществяване на контактите с него, нито естеството на евентуално
извършените такива действия. Поради това са назначени психологическа и
психиатрична експертизи.
РРС приема също така, че по време на престоя на детето при бащата
същото е преживяло действия, които покриват легалното определение за
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН в хипотезата на вербално
насилие спрямо св. Х., на което детето е станало свидетел, както и на такива
по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, най-вероятно под формата на възпрепятстване на играта
на детето, повишаване на тон и/или физически контакт, които е възприет от
детето като груб и неестествен. По отношение на твърденията за бой на друго
лице/св. Х./, последван от бой на детето, вкл. и чрез удар с юмрук по челото,
за набиване на трънчета в пръстите и за наказване чрез заключване в тъмна
стая, районният съд е приел, че става въпрос за фантазни моменти, които се
2
наслагват към личното преживяване на детето именно при контактите с
бащата. По тези съображения са постановени мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и т.6
от ЗЗДН, които според първата инстанция са предназначени за преодоляване
на негативните последици от актове на домашно насилие, а не за наказания за
осъществяването им.
Наложените мерки са базирани изцяло на изводи на вещите лица,
направени в резултат на проведени с детето разговори. В заключението на
вещото лице психолог се сочи:
„Не може да се прецени каква част от спомените на К. са плод на
фантазия или манипулация или са обективна реалност“- т.19, л.162
При разговора с психолога, във връзка с предходни твърдения за
упражнено насилие детето заявява: „Да, но това не беше вярно, дойде ми от
мозъка“, а по повод твърдения, че татко й я удрял детето казва: „Пак
измислица на мозъка ми“. Детето категорично заявява, че не се страхува от
баща си. Детето обяснява твърдението си, че не желае да ходи при баща си
защото „мама ще ми липсва“. Казва, че й е забавно да играе с баща си но не
желае да ходи у тях „защото мама ще ми липсва много“. След това частично
променя твърденията си. Използвайки проективна методика, при която детето
рисува семейството си, вещото лице стига до извода, че във
вътрешнопсихическия си свят детето се идентифицира със своя баща по
отношение на който детето има вътрешен конфликт.
Вещото лице също така констатира, че емоционалната връзка между
детето и бащата е в процес на изграждане, към момента на изследването е
крехка и противоречива. Не се откриват симптоми на страх на детето към
нито един от двамата родители. Няма данни за наличие на травма, свързана с
отношенията на детето с единия или с другия родител. Неоспоримо
травматично събитие за детето са конфликтните отношения между двамата
родители. Детето не желае да ходи в дома на баща си, но с оглед на възрастта
на детето не е коректно разглеждането на този въпрос. Децата в тази възраст
са силно манипулируеми, което се дължи на недоразвито Его и незрялост на
когнициите и на личността, които са в процес на развитие.
Вещото лице сочи също така, че не може да се даде еднозначен отговор
на въпроса има ли индикации да са били манипулирани спомените на детето.
Тъй като К. няма изградена стабилна емоционална връзка с бащата ,
пребиваването при него за нея е откъсване от любимата позната и сигурна
семейна среда, а липсата на адекватно общуване между двамата родители
възпрепятства възможността на детето да изгради позитивно очакване и
благоразположение към времето определено за прекарване с бащата- т.13,
л.161 гръб.
Посочено е също така (т.14), че детето е травмирано от липсата на
адекватна комуникация между родителите и от пълноценно прекарано време с
бащата.
Изготвено е и заключение от вещо лице- психиатър, което също сочи, че
3
при детето К. не се откриват страхови изживявания, тревожно депресивна
симптоматика и разстройства от аутистичниия спектър. И при двамата
родители вещото лице не открива личностни разстройства.
Както пред първата инстанция, така и пред въззивната са представени
писмени документи относно извършено извънсъдебно психологическо
консултиране на детето. Въпросите свързани с психологическите
преживявания на детето са детайлно анализирани в двете назначени
експертизи, които са изготвени в хода на производството при участието на
всички заинтересовани страни и са приети като доказателства по реда на ГПК
със съответната отговорност на специалистите, които са ги изготвили.
Документите за психологическо консултиране са извънсъдебни, изготвени са
без участието на една от страните и макар и да са допустими доказателства по
ЗЗДН, съдът възприема надлежно изготвените и приети заключения на вещи
лица, като не обсъжда фактите посочени в психологическото консултиране
(които дори и да се приемат за достоверни няма да променят крайния резултат
по делото).
При така събраните доказателства съдът намира, че не е доказано
извършването на домашно насилие спрямо детето К.. Всички доказателства за
извършването му се базират на изготвените заключения от вещите лица, които
от своя страна се базират на казаното от детето. Детето обаче неколкократно
променя твърденията си, като включително признава, че е казало неистини,
които обяснява с изразите- „това ми дойде от мозъка“ и „пак измислица на
моя мозък“.
От друга страна несъмнено се установява, че детето не се страхува от
бащата и че не е преживяло травма в отношенията си с някой от родителите.
Според заключението на вещото лице в отношенията си с бащата К.
демонстрира приповдигнатост и еуфория, преувеличена емоционална
експресия. Тази проява е наречена от експерта „съблазняващо поведение“ и се
обяснява или със страх на детето „баща му да не му се скара“ или е опит да
предизвика повече внимание и одобрение от бащата.
Детето е травмирано от липсата на адекватна комуникация между
родителите и от липсата на пълноценно прекарано време с бащата и именно
това е в основата на промяната в поведението му преди и след срещите с
бащата и на нежеланието му да посещава дома на бащата. На тази възраст
детето се изправя пред невъзможната задача да отговори на противоречивите
очаквания на двамата родители и това закономерно води до емоционални
проблеми. Това обаче не означава, че бащата трябва да бъде отстранен от
живота на детето, защото в този случай проблемите в емоционалната сфера на
детето ще станат по-големи (т.24 от заключението на психолога).
Изложеното води на извод, че в случая не са налице предпоставки за
прилагане на мерки по ЗЗДН, тъй като детето не се нуждае от защита от
неговия баща.
Спецификата на производствата по ЗЗДН често не позволява фактите да
4
бъдат установени по несъмнен начин, поради по-ограничените възможности
за доказване на фактите осъществили се в семейна среда, без свидетели и без
съставени нарочни документи, които да ги удостоверят. В случая следва да се
преценят изключително интересите на детето при постановяване на
решението при оскъдния наличен доказателствен материал. От едната страна
стои риска детето да продължи контактува с бащата, който съществува малка
вероятност да проявява някакви форми на насилие с ниска интензивност,
които по никакъв начин не са повлияли психиката на детето (не го плашат, не
са му причинили травма). Т.е. ако не се вземе мярка по ЗЗДН за детето
съществува риск да бъде изложено на една недоказана опасност, която не се
доказва да нанася вреди на детето. От друга страна, ако бъдат наложени
исканите от П. А. К. мерки, това ще доведе до трайно откъсването на детето
от баща и невъзможност да се установи пълноценна връзка между двамата.
Последното със сигурност би причинило значима вреда за психическото
развитие на детето и за развитието му като личност.
При съпоставка на възможните последици в двете различни хипотези
(малко вероятно причиняване на вреди на детето с нисък (или никакъв)
интензитет при неналагане на мерки по ЗЗДН и напълно сигурно причиняване
на значими вреди върху психиката на детето при налагане на мерки по ЗЗДН)
решението става очевидно- мерки по ЗЗДН не следва да бъдат налагани. Не
само, че не трябва да се забранява на бащата да контактува с детето (чл.5, ал.1,
т.4 от ЗЗДН), но не следва да се налагат и мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.6 от
ЗЗДН, които първата инстанция е наложила. Мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
(задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие) не създава за ответника някакво ново задължение- той и без такава
мярка е длъжен да не извършва актове на домашно насилие. Постановяването
на такава мярка обаче би го поставила в положение да бъде постоянно под
заплахата от наказателна репресия, ако повиши тон пред детето, ако му
постави забрани или има друго поведение, с което детето не е съгласно. Такова
положение обаче би се отразило крайно негативно на възможността за бащата
да възпитава детето, тъй като не всички желания на децата могат и следва да
се изпълняват.
По отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН ( задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми за
преодоляване на агресията и справяне с гнева ) Окръжният съд намира, че по
делото не са събрани каквито и да е доказателства, че Ф. Г. Г. проявява гняв и
агресия, които да налагат такава мярка.
По така изложените съображения жалбата на Ф. Г. Г. следва да се уважи
като се отмени първоинстанционното решение, в частта с която срещу Г. са
постановени мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.6 от ЗЗДН. Жалбата на П. А. К. срещу
отказът на РРС да приложи срещу Ф. Г. Г. мерки по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Разноски:
5
П. А. К. излага доводи, че не следва да дължи разноски, предвид
разпоредбата на чл. 11, ал.3 от ЗЗДН (При отказ за издаване на заповед или
при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се
заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не
са навършили 18-годишна възраст)
Наистина законът предвижда освобождаване от разноски по искове по
ЗЗДН, дори когато молбата е отхвърлена. Съдебната практика обаче прави
трайно разграничение между институционалното освобождаване от такси и
разноски и отговорността за разноски към другата страна, когато искът е
отхвърлен.
В идентична хипотеза, по дела на работници и служители, които са
освободени от разноски ВКС приема:
„Работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени
от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на
съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно.
Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на
насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото,
разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един
адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или
юрисконсулт“- Решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г.,
IV г. о., ГК.
Същото разрешение следва да се приложи и при освобождаването от
разноски по ЗЗДН, когато молбата е за защита на ненавършило пълнолетие
дете- молителят не дължи разноски на собствено основание- за държавни
такси или във връзка с искани доказателства. Молителят обаче на общо
основание дължи на другата страна направените от нея разноски, тъй като
отговорността за разноски е деликтна по своя характер (в същия смисъл е
цитираното решение на ВКС.) Обратното би означавало ответник срещу който
е предявен неоснователен иск по ЗЗДН да бъде „наказан“ и принуден да
понесе разноски, за които не може да бъде държан отговорен. По тази
причина разпоредбата на чл. 11, ал.3 от ЗЗДН следва да бъде тълкувана по-
тясно, точно както се тълкува и разпоредбата на чл. 359 от КТ, като се приеме,
че страната се освобождава от институционални разноски (като форма на
грижа на държавата към определени групи лица), но не се освобождава от
отговорността за разноски на насрещната страна, която има деликтен
характер, нито от отговорност за разноски към адвоката на насрещната страна,
предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Пред първата инстанция Ф. Г. Г. претендира разноски по представен
списък (л.200, л.202 гръб)- депозит в.л.- 404,75 лева и доплащане в.л.- 358,55
лева или общо 763,30 лева, които следва да му се присъдят. С
първоинстанционното решение и с последващото решение за отстраняване на
6
ОФГ № 1238/06.08.2025г. на Ф. Г. Г. е присъдена сумата 384,60 лева, като с
настоящото решение следва да се присъдят още 378,70 лева до пълния
предявен със списъка размер от 763,30 лева.
Пред въззивната инстанция не е представен списък с разноски, с
жалбата се претендират разноски по чл. 38 от ЗАдв. Приложен е (л.62)
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
възнаграждението се договоря при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
Окръжният съд определя възнаграждение в размер на 600 лева, което следва
да се заплати от П. А. К. на адв. Л. П., за процесуалното представителство на
Ф. Г. Г. пред тази инстанция. Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 821 от 27.05.2025г. постановено по гр.д.№
6705/2024г. на Районен съд- Русе в частта, с която е задължен Ф. Г. Г.,
ЕГН:********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на детето К. Ф. Г., ЕГН: **********; в частта, с която е задължен
Ф. Г. Г., ЕГН:********** да посети специализирана програма за преодоляване
на агресията и справяне с гнева; в частта, с която Ф. Г. Г., ЕГН:********** е
осъден да заплати на адв. Н. В. от АК Русе сумата в размер на 600 лв. – адв.
възнаграждение и да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна
такса в размер на 50 лева; както и в частта с която на Ф. Г. Г. са дадени
указания и е отправено предупреждение, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на П. А. К., ЕГН ********** за издаване на
заповед за защита на К. Ф. Г. против Ф. Г. Г. чрез налагане на мерки по чл.5,
ал.1, т.1 и т.6 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 821 от 27.05.2025г. постановено по гр.д.№
6705/2024г. на Районен съд- Русе в частта, с която е отхвърлена молбата на П.
А. К. в качеството й на родител на детето К. Ф. Г. за налагане спрямо Ф. Г. Г.,
ЕГН:********** на мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.4 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. А. К., ЕГН ********** да заплати на Ф. Г. Г.,
ЕГН:********** разноски пред първата инстанция в размер на още 378,70
лева.
ОСЪЖДА П. А. К., ЕГН ********** да заплати на адвокат Л. П.,
БУЛСТАТ/ЕИК *********, с адрес гр. Русе, ул. Княжеска № 23-Б, партер
сумата 600 лева- възнаграждение за процесуално представителство на Ф. Г. Г..
ОБЕЗСИЛВА издадената срещу Ф. Г. Г., ЕГН:********** заповед за
защита .
Съгласно чл. 17, ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8