Р Е Ш Е Н И Е
318/13.7.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
Цв.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1198 по описа за 2018г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 18 - 001064/19.01.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда”, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413
ал.2 от КТ на “П.- С.И.Е.” ООД с ЕИК *********, гр. Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.11 ал.1 от
Наредба №7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. В жалбата си
жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно. Счита, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Не им бил връчен АУАН, който да е съставен в
тяхно присъствие, поради което не била предоставена възможност за възражения и
ангажиране на доказателства. Сочат също така, че твърдяното нарушение е
малозначително. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв.С.О.от
ШАК, който поддържа жалбата. Счита, че е налице несъответствие между посоченото
нарушение и фактическите констатации.
За
административно-наказващият орган, издал НП, се явява П.С.- юрисконсулт.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна
и недоказана, и да потвърди НП като излага доводите си затова. Счита, че
извършването на нарушението е доказано по безспорен начин, както и, че не са налице съществени
процесуални нарушения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 27.09.2017г. около 11.15 часа контролни
органи на Дирекция “ИТ” – Русе извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект, стопанисван от жалбоподателя - шивашки цех, находящ се в гр. Шумен, бул.“Велики
Преслав” № 45б. Било установено, че във вътрешно
помещение /склад готова продукция – вътрешен пазар/, разположено в шивашкия цех,
присъствало лицето М.Р.Н., ЕГН **********, която извършвала проверка на стокови разписки.
В хода на проверката Н.попълнила
саморъчно декларация предоставена й от контролните органи , в която посочила,
че работи в дружеството, считано от 27.09.2017г., на длъжност счетоводител, с
работно време от 09.00 часа до 12.00 часа, без сключен трудов или граждански
договор като й се заплаща 8 лева на ден.
Контролните органи приели, че дружеството в
качеството му на работодател с допускането на М.Р.Н.в шивашкия
цех е извършило нарушение на чл.11 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване,
изразяващо се в неприемане на необходимите мерки за ограничаване достъпа на
външни лица на територията на обекта, поради
което на 04.10.2017г. св.С.Л. съставила срещу дружеството
АУАН № 18-001064. Актът е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, в отсъствие
на представител на дружеството. На 27.09.2017г.
дружеството е било уведомено, негов представител да се яви на 04.10.2017г.
за съставяне на акт, но такъв не се явил. Актът е връчен по пощата на
09.10.2017г. В законоустановения срок не са депозирани възражения.
Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание
чл.413 ал.2 от КТ на “П.- С.И.Е.” ООД с ЕИК *********, гр. Шумен е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.11 ал.1
от Наредба №7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване .
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели,
както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна
страна следното:При извършената проверка настоящата инстанция не
намери в административнонаказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни
правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Спазена е процедурата по съставяне на АУАН.
По делото
не се оспорва, че на 27.09.2017г. била извършената проверка в обект на
дружеството - шивашки цех, находящ се в гр. Шумен, бул.“Велики Преслав” №45б от
контролни органи на Дирекция “ИТ” – Русе, по време на която в обекта било
установено присъствието на М.Р.Н., ЕГН **********, която не е в трудовоправни
отношения с дружеството. Не се твърди от страна на дружеството за наличие и на
сключен граждански договор с лицето. Тези
обстоятелства се установяват и от показанията на св. С.Л. и от приложената декларация попълнена саморъчно
от М.Н.на 27.09.2017г. в 11.20 часа.
Дружеството е санкционирано на
основание чл. 413 ал.2
от КТ за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1 от Наредба
№7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. В чл. 413, ал. 2 от КТ са предвидени санкции за
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наредба № 7 регламентира минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд и се прилага във всички предприятия и
места, където се осъществява трудова дейност. Прилагането на регламентираните в
нея изисквания се осигурява от работодателя, съгласно чл. 2. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 територията на предприятието се
огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни
лица. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят се явява
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ на територията на обекта, който е бил предмет на проверка,
поради което за него е налице задължението по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7. От
редакцията на тази норма е видно, че има императивен характер, тъй като задължава работодателя да вземе мерки
и в същото време законодателят е оставил на работодателя да прецени какви конкретно
мерки да вземе, но във всеки случай те следва да бъдат насочени към
ограничаване достъпа на външни лица до територията на предприятието. В нормативната
уредба липсва легално определение на понятието "външно лице", поради
което следва да се извлече по тълкувателен път. Според настоящият съдебен
състав това е лице, което няма отношение към производствения процес и на което
не са възложени други функции свързани с работата в предприятието.
За да е налице
съставомерно от обективна страна деяние, представляващо нарушение по чл. 413 ал.2 от КТ,
във вр. с чл. 11 ал.1 от Наредба №7, водещо до ангажиране административнонаказателната
отговорност на работодателя, следва да бъде установено и доказано, че не е
изпълнил задължението си да огради
територията на предприятието и/ или че не е предприел други мерки за
ограничаване достъпа на външни лица.
Съгласно отразеното в
обстоятелствената част на акта и на НП, от фактическа страна вмененото на
дружеството обвинение - неизпълнение на задължението му по чл. 11, ал.1 от Наредба №7
изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки за ограничаване достъпа на
външни лица на територията на предприятието, се основава на това, че на
27.09.2017г. “П.- С.И.Е.” ООД в качеството си
на работодател е допуснал лицето М.Н.в
обекта на контрол /в склад готова продукция – вътрешен пазар/, където се
извършвала производствена дейност. В НП
също така е посочено, че съгласно саморъчно попълнената декларация, по време на проверката работничката е извършвала проверки на
стокови разписки.
Настоящият съдебен състав намира, че така описаното деяние не съставлява
неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 11, ал.1 от Наредба №7,
доколкото посоченото правило не съдържа забрана за достъп на външни лица на
територията на предприятието, а поставя изискване работодателят да ограничи
достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответните правила, регламентиращи
реда и условията за това. В случая изложената в съставения АУАН и в
наказателното постановление фактическа обстановка по никакъв начин не
обосновава поведение, съставомерно от обективна страна като административно
нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ, във вр. с чл.11 ал.1 от Наредба №7. Обстоятелството, че
работодателят е допуснал лицето М.Н.в обекта, с която според декларираното от Н.,
не е налице сключен трудов или граждански договора, не е равнозначно на
неизпълнение на задължението му по чл. 11, ал.1 от Наредба №7. От показанията
на св. С.Л. – актосъставител и участник в проверката в обекта, се установява,
че на обекта има портиер, от което свидетелката прави извод, че Н.е била
допусната в обекта със знанието на работодателя, но тъй като не е в някакви правоотношения
с дружеството, е приела, че е нарушен
чл.11 ал.1 от Наредба№7. Доколкото самото лице, което е извършило проверката и
е съставило АУАН посочва, че на обекта е имало портиер следва, че от страна на
работодателя са били взети мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Присъствието
на лица "без правно основание" на територията на обекта само по себе
си, не обосновава незаконосъобразно бездействие от страна на работодателя за
вземане на адекватни мерки срещу достъп
на външни лица.
От друга страна от
съдържанието на приобщената по делото Декларация, попълнена и подписана от М.Н., се
установява, че от 27.09.2017г. Н.полагат труд в дружеството, като счетоводител, с работно време от
09.00 часа до 12.00 часа, макар и без сключен трудов или граждански договор
като й се заплаща 8 лева на ден, от което следва, че лицето не пребивава в
обекта без основание или неправомерно, а е
допуснато в шивашкия цех в тази връзка и това е станало със знанието и
съгласието на работодателя.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства не се доказва по безспорен начин извършеното
административно нарушение на чл.11 ал.1 от Наредба №7, обуславящо възможността
за ангажиране на
административно-наказателна отговорност на дружеството по чл.413 ал.2 от КТ, поради което наказателното постановление, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 -
001064/19.01.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда”, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413
ал.2 от КТ на “П.- С.И.Е.” ООД с ЕИК *********, гр. Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.11 ал.1 от
Наредба №7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: