№ 2466
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100507664 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 6892 от 16.04.2024 г. по гр.д. № 60640/2022 г. Софийски
районен съд, 165 състав отхвърлил като неоснователни предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. А. М., ЕГН
**********, осъдителни искове за следните суми: сума от общо 149.34 лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия за обект в гр.
София, ж.к. *********1, с абонатен № *********, за отчетен период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сума от 24.96 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г.,
сума от 9.93 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., и сума от 2.24 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2019 г. до 19.10.2022 г. Решението е постановено при участието на
„Нелбо“ АД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и
1
необоснованост. Районният съд неправилно приел, че по делото не е доказано
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата. От приетия
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
04.07.1991 г. се установило, че топлоснабденият имот е придобит от
ответницата и М.М.в, като при липса на посочени квоти следвало да се
приеме, че ответницата е собственик на 1/2 идеална част от имота.
Производството в частта му отношение наследниците на М.М.в било
прекратено и продължило само по отношение на ответницата М. в лично
качество и за 1/2 от дълга. Необоснован бил изводът на съда за наличие на
солидарност, доколкото бракът се прекратявал със смъртта на единия съпруг,
при което и съпружеската имуществена общност се прекратявала и
отговорността на преживелия съпруг била разделна. Безспорно, с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС се разширил кръгът на лицата, за които законът допускал да имат
качеството „клиент на топлинна енергия“, но първостепенният съд
неправилно приел, че в случая е приложима тази хипотеза. Ангажирането на
отговорността на трето лице подлежало на доказване по общия ред, като при
липса на депозирано заявление-декларация за откриване на партида при
топлопреносното дружество не можело да се презумира наличието на
договорни отношения само с един от съсобствениците. Освен това
ответницата не била изпълнила задължението си по ОУ да заяви пред
топлопреносното предприятие промяната в обстоятелствата относно
собствеността на имота, и по-конкретно кое лице е титуляр на партидата.
Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Л. А. М. не е депозирала отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „НЕЛБО“ АД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
С исковата молба, уточнена с молба от 24.02.2023 г. след частично
2
прекратяване на производството, съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 149.34 лв. -
главница, представляваща 1/2 от цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди в периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, ж.к. *********1, с абонатен № *********;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 24.96 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. - 19.10.2022 г.;
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 9.93 лв. -
главница, представляваща 1/2 от дължимата цена за услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2.24 лв., представляваща
лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2019 г. - 19.10.2022 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на
молбата-уточнение – 24.02.2023 г., до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. А. М. не е депозирала писмен
отговор и в хода на делото не е взела становище по исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно
по следните съображения:
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
3
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
В случая по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. От приетия и
неоспорен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ
от 04.07.1991 г. се установява, че Л. А. М. и М.Г.М. са придобили
собствеността върху процесния топлоснабден имот. По делото няма
доказателства, от които да следва, че закупилите имота лица са били съпрузи в
4
процесния период, а развитите от районния съд съображения в тази връзка са
основани на предположения. Дори купувачите да са били съпрузи, бракът е
бил прекратен със смъртта на М.М.в (чл. 44, т. 1 СК). Отделно от това, от
уредбата на солидарността в чл. 121 и сл. ЗЗД следва, че кредиторът може да
търси изпълнение от всеки от солидарните длъжници - както на целия дълг,
така и на части от него. Поради това ирелевантно за отговорността на
ответницата е и кога точно е починал М.М.в и дали това е станало преди или
по време на процесния период м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г.
След като по делото е доказано, че ответницата е собственик на (поне)
1/2 ид. част от топлоснабдения имот, същата дължи цената на доставената в
имота топлинна енергия съобразно дела й в съсобствеността. Само от факта,
че партидата за имота е била открита на името на М.М.в не може да се
направи извод, че същият е бил трето лице, сключило договор директно с
топлопреносното предприятие по смисъла на разясненията, дадени с
горецитираното тълкувателно решение.
Относимите към процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, са
публикувани и са влезли в сила на 12.08.2016 г., с изтичане на 30 дни от
публикацията (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове
по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо
водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за
отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема
на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
5
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект.
В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК се установява, че общият топломер в АС на процесната сграда-етажна
собственост е преминавал през изискваните от ЗИ метрологични проверки със
заключение „съответства”. Радиаторите в процесния имот са демонтирани и
не се ползва топла вода. За двата процесни отоплителни сезона са начислявани
само суми за ТЕ за отопление – от две щранг лири в мокро помещение и в
баня, и суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация - въз основа на пълния
отопляем обем на имота по проект от 103 куб. м. Дължимата след
изравняванията сума за доставена в имота топлинна енергия в периода м.
05.2019 г. – м. 04.2021 г. е в размер на 298.69 лв., или за 1/2 - 149.34 лв.
С оглед така установеното, предявеният иск за главница за топлинна
енергия е основателен и доказан в предявения му размер от 149.34 лв.
Основателен е и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 2 от действащите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от ОУ,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2,
т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Тълкуването на
тези клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД налага извод, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
6
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за съответния отоплителен сезон отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. Дотогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД клиентът изпада в
забава, считано от 15 септември на съответната година, а отправяне на покана
не е необходимо.
Следователно искът е доказан по основание, като по реда на чл. 162 ГПК
съдът приема, че размерът му възлиза на претендираната от ищеца сума от
24.96 лв.
Искът за главница за дялово разпределение е недоказан и като такъв –
неоснователен. Клаузите на чл. 22 и чл. 36 от ОУ предвиждат, че клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Ищецът е представил договор от
03.06.2020 г., сключен с третото лице помагач, в сила от 01.05.2020 г., но без
Приложение № 2 – Ценоразпис, в който са уговорени цените за извършените
услуги. Поради това искът за главница за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне, съответно на отхвърляне подлежи и акцесорния му иск за лихви
за забава.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
исковете за главница за топлинна енергия и за лихви за забава върху тази
главница са отхвърлени и вместо това въззивният съд постанови друго, с което
тези искове се уважат. В останалата част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното
производство в размер на 514.10 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
По разноските за въззивното производство: При този изход и изричната
претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззивника.
Доказано направените такива са в размер на 100 лв. – държавна такса. По реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ въззивният съд, съобразявайки обжалваемия
7
интерес, вида на спора и извършените от юрисконсулт на въззивника
процесуални действия, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв. Или, съразмерно с уважената част, въззиваемата дължи разноски в
размер на 168.25 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6892 от 16.04.2024 г., постановено по гр.д. №
60640/2022 г. на Софийски районен съд, 165 състав в частта, с която са
отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Л. А. М., ЕГН **********, осъдителни искове за сумата от
149.34 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия за
обект в гр. София, ж.к. „*********, с абонатен № *********, за отчетен
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и за сумата от 24.96 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2020 г. до 19.10.2022 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *********1, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 149.34 лв. - главница,
представляваща 1/2 от цената на доставена топлинна енергия за битови нужди
в периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в топлоснабден имот на адрес: гр.
София, ж.к. *********1, с абонатен № *********, заедно със законната лихва
върху главницата от 24.02.2023 г. до окончателното плащане, както и да
заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 24.96 лв., представляваща
лихва за забава в плащането на главницата от 149.34 лв. за периода 15.09.2020
г. - 19.10.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6892 от 16.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 60640/2022 г. на Софийски районен съд, 165 състав в останалата
част.
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *********1, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
8
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 514.10 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, и сумата 168.25 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„НЕЛБО“ АД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца-
въззивник „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9