Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна,
…………………02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, III тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора Стоян З
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД
№ 258/2023г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Т.Т. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. А., срещу Решение № 1428/
02.11.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 20223110202874/2022
г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/
№22-0819-001749/12.05.2022г. на Началника на група към Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Варна, с което на касатора е наложено административно наказание по
пункт 1/ глоба в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от
Закона за движението по пътищата /ЗДП/ за извършено нарушение на чл. 137а, ал.2
от ЗДвП и пункт 2/ глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.
1 от ЗДП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Решението на Районен съд
– Варна се оспорва като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в оспорения съдебен акт
мотивите на съда са изложени лаконично без да са обсъдени всички възражения на
оспорващия Т., като се сочи като равнозначно на липса на мотиви в него.
Изложените в жалбата оплаквания в по-голямата си част са идентични с тези,
изложени и във въззивната жалба, сочи, че в НП липсват задължителни реквизити;
не може да се разбере за извършване на какво конкретно деяние/деяния е
ангажирана отговорността на санкционираното лице, което е довело до
ограничаване правото му на защита; обвинението не е безспорно доказано поради
липсата на доказателства, подкрепящи обвинителната теза на АНО; приложените от
АНО санкционни разпоредби на ЗДвП не кореспондират с тези, за нарушаване на
които е ангажирана отговорността на Т.; не е обсъдена вината на санкционираното
лице. Сочи се, че съдът без обосновани аргументи е приел, че извършените
нарушения не представляват маловажен случай. В заключение са настоява решението
на ВРС, ведно с оспореното НП, да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. За съдебно заседание
касаторът не се явява, не се представлява. В депозирана молба вх. № 2717/2023
г. процесуалния представител на Т. поддържа жалбата, прави искане решението на
ВРС да бъде отменено, ведно с потвърденото с него НП и да се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответникът по касация –
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна не се явява за
с.з. В депозирани писмени бележки поддържа, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Правилна е преценката
на ВРС, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други такива нарушения, поради което не е приложил разпоредбата на
чл. 28 б.“а“ от ЗАНН. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на депозираната
жалба.
Административен съд -
Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от
обжалване на въззивното решение.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството пред РС -
Варна е образувано по повод постъпила жалба от П.Т. срещу НП
№22-0819-001749/12.05.2022г. на Началника на група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което същият е санкциониран по пункт 1/ наложена е глоба в размер на 50 лева
на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ за
извършено нарушение на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП и пункт 2/наложена е глоба в размер
на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т. 1 от ЗДП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Съдът е приел от
фактическа страна, че при извършена на 09.04.2022г. проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Варна в гр. Варна, ул. „Тролейна“, до заведение „Тримата
мускетари“ в посока бул. „Хр. Смирненски“, е установено, че Т. управлява лек автомобил с peг. № ******, без да е поставил
обезопасителен колан по време на движение и не носи контролен талон към СУМПС.
Описаните факти са квалифицирани като две отделни административни нарушения –
на чл. 137а, ал.2 и на на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Срещу лицето е съставен АУАН, въз основа на
който на 12.05.2022 г. е издадено процесното НП.
След като се запознал с
доказателствата, представени от страните, в това число и
административнонаказателната преписка,
съдът приел от
правна страна, че оспореното НП е издадено от компетентен орган с оглед представената от АНО заповед №
1-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Производството
пред АНО е проведено и е приключило в установените в закона срокове, а в хода
му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
акта като незаконосъобразен. Установил е също, че с деянията си Т. обективно е
осъществил съставите и на двете административни нарушения, за извършване на
които е привлечен към
административнонаказателна отговорност. Мотивиран от изложеното,
въззивният съд постановил решението си, с което потвърдил оспореното НП.
Касационният състав възприема изцяло установените от
районния съд факти и направените въз основа на тях правни изводи и на основание
чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях.
При постановяване на решението районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка е изследвал
дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване
на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства
на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при
издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е
направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност
оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон, какъвто е АУАН серия GA
№ 623268/09.04.2022 г., послужил за издаване на потвърденото от ВРС
наказателно постановление, имат доказателствена сила до доказване на
противното. Тоест, доказателствената тежест да опровергае констатациите,
съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, лежи изцяло
върху нарушителя. Касаторът Т. не се е справил с така разпределената по силата
на самия закон доказателствена тежест, поради което съдържащите се в жалбата
доводи за незаконосъобразност на оспореното НП са останали голословни и
неподкрепени с доказателства. До съда не е отправяно искане за събиране на нови
такива.
Не се споделят доводите за незаконосъобразност на НП
поради липса на задължителни реквизити в съдържанието му. Налице са всички
реквизити, съгласно чл. 57, ал.1 от ЗАНН, в това число и мястото на проверката,
съответно, мястото, на което е извършено нарушението – гр. Варна, ул.
„Тролейна“, до заведение „Тримата мускетари“ в посока бул. „Хр. Смирненски“. От
страна на нарушителя, нито пред въззивната инстанция, нито пред настоящата касационна
е оспорено обстоятелството, че на посочената в НП дата и час Т. се е намирал
посоченото място. Точното локализиране на мястото на извършване на нарушението
е релевантно обстоятелство при преценка относно компетентността на
административнонаказващия орган. В конкретния случай посочването на улица
„Тролейна“ като място на извършване на нарушението е достатъчно да се обоснове
извод за компетентност на АНО – Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Варна, както правилно е посочил в решението си въззивният съд.
Неоснователни са доводите за допуснати съществени
нарушения в хода на АНП, доколкото в АУАН, според изложеното в касационната
жалба, бланкетно е записано, че нарушителят няма възражения, което противоречи
на истината. Видно от приложения към АНП акт за установяване на административно
нарушение GA № 623268/09.04.2022 г. нарушителят саморъчно се е подписал, с
което е удостоверил, че е уведомен за възможността да направи възражения в
момента на съставяне на акта както и да даде допълнителни обяснения и възражения в 7-дневен срок. Такива не са постъпили.
Нарушенията извършени от Т. са типични и не се отличават
по никакъв начин от всички останали подобни нарушения, поради което настоящия
съдебен състав споделя доводите на ВРС, че същите не попадат в обхвата на чл.
28 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе, не се установяват твърдяните
в жалбата нарушения на районния съд, представляващи касационни основания,
поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед крайния изход на спора и направеното от
пълномощника на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова му се дължи
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3
от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 150 лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО в с. з от една страна, а от друга че процесуалния представител
на ответника не участвал лично в съдебното производство, а е представил само
писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв. като посочената
сума следва да бъде заплатена от Т. ***.
Предвид горното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд – Варна, ІІІ тричленен състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1428/02.11.2022 г. на Районен съд – Варна,
постановено по н.а.х.д. №20223110202874/2022 г
ОСЪЖДА П.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: