Решение по дело №916/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  16.ІV.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявени са обективно съединени искове, първият от които за сумата от 2000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозво-лено увреждане, с правно основание чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и дого-ворите и иск за лихви с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

 

Ищеца А.С.Ц. със съд.адрес *** е  изложил твърденията си в исковата молба, че на 04.VІ.2017г. бил на гости на тъща си в гр. Симеоновград.  Били на двора, когато между А. М. А. (сестра на жената на ищеца) и К. А. възникнал скандал, който прераснал в бой между двете жени.

Твърди се, че докато ищеца излезне на двора за да ги разтърве , там  пристиг-нали ответниците и други техни роднини, като носели в себе си : бухалки, брадви и тояги. Ответника Д. бил син на К.А..

Твърди се , че съпругата на ищеца М., се впуснала да помага на сестра си – А. М., но веднага била нападната от ответниците. Ищецът се опитал да и помогна, но И.Д. се нахвърлил върху него и му нанесъл няколко удара. Ищецът отстъпил, но в този момент ответника И.А. му нанесъл удар в главата с носената от него брадва. Падайки на земята Ц. получил няколко ритника от И.Д. в областта на кръста и главата.  

Ищецът твърди, че е загубил съзнание и се осъзнал, когато вече на место би-ли пристигнали полицейски служители. Виждайки състоянието му, те извикали ли-нейка и той бил откаран в гр. Харманли в МБАЛ, където бил приет за лечение с диагноза „Мозъчно сътресение без вътречерепна травма”.  Разкъсно - контузната рана в областта на дясното ухо на ищеца, получена от удара били обработена и зашита.  Ищецът имал силно главоболие и световъртеж , което състояние продължило дълъг пе-риод от време – около два месеца. Все още чувствал болки и гадене.

Ищецът счита, че със своите действия ответниците И.Д. и И. Ата-насов, му причинили леки телесни увреждания от които продължавал да търпи болки и страдания.

Твърди се, че ищецът системно постъпвал за лечение по повод на оплаква-нията ми от пристъпен световъртеж, нестабилна походка, намален слух и шум в двете уши, фебрилитет, болки в дясното ухо, обхващащо половината глава, гадене, повръща-не.

Моли съда да постанови решение с което осъди И.А.Д. *** и И.А. ***, да му заплатят сумата от 2000лв., представляваща обезщете-ние за претърпените от него неимуществени вреди от непозволено увреждане, изра-зяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреж-дането-04.VІ.2017г. до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на разноски .

 

В срока по чл.131 от ГПК ответниците И.А.Д. и И.А.А. не са депозирали отговор на исковата молба. Не са представили доказателства и не са направили доказателствени искания.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От приобщеното по делото НОХД № 56 по описа на РС Харманли за 2018г. и показанията на разпитания по делото свидетел – И. К. М. ( ангажиран от ищцовата страна , без родство със страните ) се установява , че на 04.VІ.2017г. в гр. Си-меоновград около 16.00ч. между К. А. М.и А. М. А. възникнал скандал във връзка със стара вражда. В последствие свадата прераснала в сбиване между двете жени. На мястото започнали да се събират роднини на двете жени, сред които ответниците И.Д. и И.А. (първия син на К.М., а втория неин зет), както и ищеца А.Ц. (живущ на семейни начала със сестрата на А. А.). Събралите се роднини се включили в спора между жените, в следствие на което настанало масова сбиване между тях.

По време на сбиването отв.И.Д. с бухалка нанесъл удар по ищеца по главата - в областта на дясното ухо. От удара ищеца паднал на земята и останал там не-подвижен. В това време към него се приближил и отв. А., който също нанесъл удар по него , въпреки опитите на св. Митев да го предпази.

 Междувременно за сбиването били уведомени служителите на ПУ Симео-новград, които пристигнали на място и след тяхната намеса сбиването било преуста-новено. Пострадалите от сбиването били откарани с линейка и полицейски автомобил   до ЦСМП гр. Харманли за оказване на медицинска помощ.    

Така събраните гласни и писмени доказателства, ангажирани от ищеца- неос-порени от ответниците , съдът възприема като достоверно отразяващи действителната фактическа обстановка по делото, тъй като същите са непротиворечиви, логични и съ-ответстващи на останалите доказателства по делото, поради което и съдът ги кредитира с доверие.

От приетото и неоспорено от ответниците заключение по назначената съдеб-но-медицинска експертиза се установява, че при сбиването на ищеца Ц. е по-лучил контузия на главата – разкъсно контузна рана на главата, оток на главата, охлуз-ване на лицето, както и леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнание-то , което е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Вещото лице е установило че срока за възстановяване  на раната на главата е до 20 дни и до 3 месеца за последиците от мозъчното сътресение , изразяващи се в пристъпи на главоболие и гадене .

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите,  всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2 на същата разпоредба вината се предполага до доказване на противното.

За да се уважи искът по чл. 45 от ЗЗД, следва от страна на ищеца на основа-ние чл. 154 ал.1 от ГПК, да се докажат елементите от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие на делик-вента, настъпване на вреда за увредения вследствие на това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата. Предвид презумпцията за вина по чл. 45 ал.2 от ГПК в тежест на ответника по иска е да я опровергае.

При така посочените елементи от фактическия състав на деликта съдът нами-ра за доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на гражданската от-говорност на ответниците по реда на чл. 45 от ЗЗД.

От събраните в хода на настоящото производство доказателства : гласни пис-мени по безспорен начин се установява ,че на 04.VІ.2017г. в гр. Симеоновград ответни-ците И.А.Д. и И.А.А. са причинили на ищеца А. Ц.  разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, из-разяващо се в  разкъсно контузна рана на главата, оток на главата, охлузване на лицето, както и леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието.

Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и при-чинната връзка между деянието и тези вреди – съдът също намира за доказани по дело-то. Безспорно се установи, че след побоя, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Това се установи от неоспорените показания на св.  И. М. , кредитирани от съда с доверие, съгласно които в дълъг период от време след нанесения побой е изпитвал силно главоболие. Това несъмнено съставлява и е свързано с претърпени от ищеца болки и страдания, определено е довело до диском-форт в ежедневието му, изпитване на морални страдания от случващото се с него, пси-хически шок и физически болки. Така описаните последици от побоя съдът намира за представляващи претърпени от страна на ищеца неимуществени вреди – болки и стра-дания.

Така причинените на ищеца неимуществени вреди са резултат от поведение-то (действията) на ответниците, съставляващо непозволено увреждане по смисъла на  чл. 45 от ЗЗД, т. е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото съ-щите са настъпили единствено вследствие на побоя, което се доказа и от заключението по съдебно-медицинската експертиза, което съдът прие като обективно изготвено и което не бе оспорено от страните по делото.

С оглед на изложеното относно доказаността на всички елементи на факти-ческия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД искът за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди се явява доказан по основание.

Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва да се отбележи,че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетение-то за тях се определя по вътрешно убеждение от съда и по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4 от 1964 г. на Пленума на ВС, понятието „справедли-вост“ по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие. То е свързано с прецен-ката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Постановената непро-тиворечива съдебна практика дава отговор на въпроса относно съдържанието на поня-тието „справедливост“ като критерий за определяне на паричния еквивалент на морал-ните вреди, който включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.

В конкретния случай, с оглед характера и тежестта на уврежданията на ище-ца - контузия на главата: разкъсно контузна рана на главата, оток на главата, охлузване на лицето, както и леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания, настоящият състав счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 1 000лв.

Ответниците следва съгласно чл. 45 от ЗЗД да бъдат осъдени да заплатят на ищеца тази сума, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. В останалата си част до пълния предявен размер от 2 000 лв. следва да се отхвър-ли като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказаха претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична стойност, която съгласно установената съдеб-на практика, се присъжда за случаи на лека телесна повреда.

Искът за присъждане на законната лихва, намиращ правно основание в чл. 86 от ЗЗД също е основателен и доказан. При непозволено увреждане деецът изпада в за-бава от датата на увреждането без да е необходима покана. Ето защо следва да се ува-жи, като се присъди законната лихва върху сумата от 1 500лв., считано от деня на ув-реждането- 04.VІ.2017г. до окончателното и изплащане.

 

 

С оглед изхода на делото, в тежест на ответниците, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в общ размер от 600лв. включващи: 200лв. депозит за възнаграждение за вещо лице и 400лв. адво-катско възнаграждение.

В тежест на ответниците следва да се присъди и държавната такса за насто-ящото производство на основание чл.78 ал.6 от ГПК, възлизаща на сумата от 60.00лв., както и сумата от 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнител лист.

 

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

 

ОСЪЖДА И.А.Д. ЕГН ********** *** и И.А.А. ***, на основание чл.45 от Закон за задълженията и договорите, да заплатят на А.С.Ц. със съд.адрес ***  сумата от 1500лв., представля-ваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причине-ни от непозволено увреждане на 04.VІ.2017г., изразяващо се в нанесена лека телесна повреда, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разлика-та над 1500лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв., отхвърля като НЕОСНОВАТЕ-ЛЕН.

 

ОСЪЖДА И.А.Д. ЕГН ********** *** и И.А.А. ***, да заплатят на А.С.Ц. със съд.адрес ***  сумата от 600лв. разноски по делото.

 

ОСЪЖДА И.А.Д. ЕГН ********** *** и И.А.А. *** , на основание чл. 78 ал.6, да заплатят по сметка на РС-Харманли държавна такса в размер на 60.00лв. и су-мата от 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнител лист.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

                                                                                Районен съдия: ........................