Р Е Ш Е Н И E
№ 370 14.10.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година
закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
528 по описа за 2018 година.
Производството
е образувано по молба на „Райфайзенбанк (България)“ АД с правно основание
чл.625 от ТЗ, за обявяване неплатежоспособността на „Рувитекс индъстри“ ЕАД със
седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ No 166, ет. 1 и откриване на производство по
несъстоятелност.
Молителят твърди, че е кредитор на „Рувитекс
индъстри“ АД в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя по
договор за банков револвиращ кредит от 11.12.2007 год., допълнен и изменен с
последващи анекси – „МКМ БГ груп“ ЕООД. Твърди се, че поради неизпълнение на
задълженията по договора от кредитополучателя и други задължени лица, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем и незабавно платим. Сочи се, че към
24.09.2018 год. задълженията по договора са в общ размер от
1 620 775,19 лв. Кредиторът заявява, че се е снабдил със заповеди за
незабавно изпълнение и изпълнителни листи, въз основа на които са образувани
изпълнителни дела при ЧСИ В.Маринов с район на действие ОС Русе и ЧСИ Ир.Христова с район на
действие ОС Ямбол.
Сочи се, че по втори договор за банков
револвиращ кредит от 01.02.2006 год., изменен и допълнен с последващи анекси,
банката е предоставила на „МКМ БГ груп“ ЕООД банков кредит в размер на
1 000 000 евро. Твърди се, че по
този договор „Рувитекс индъстри“ АД се е задължило солидарно с
кредитополучателя. Според твърденията на кредитора, задълженията по този
договор също са обявени за предсрочно изискуеми и възлизат на
1 415 821,32 лв. Кредиторът
заявява, че се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листи, въз основа на които са образувани изпълнителни дела при ЧСИ Ир.Христова
с район на действие ОС Ямбол, ЧСИ М.Цачева с район на действие ОС София и ЧСИ
Т.Маджарова с район на действие ОС Бургас.
Кредиторът твърди, че невъзможността на
длъжника да обслужва задълженията си по описаните договори за кредит е трайно
състояние. Позовава се на презумпцията по чл.608 ал.4 от ТЗ, тъй като по
изпълнителните дела, образувани по влязъл в сила акт, издаден в полза на
кредитора-банка, в законовия 6-месечен срок от връчване на поканата за
доброволно изпълнение вземането е изцяло неудовлетворено.
Длъжникът е подал отговор, с който се
оспорва легитимацията на ищеца като кредитор по търговска сделка. Сочи се, че
паричните задължения в полза на молителя произтичат от договор за кредит с
трето лице, а солидарната отговорност не е търговска сделка по смисъла на чл.1
от ТЗ. Твърди се, че „Рувитекс индъстри“ АД не е поемало задължения по
договорите и анексите, на които се позовава ищеца, дружеството не е взимало
надлежно решение на колективния си орган за поемане на твърдяната от молителя
отговорност по процесните сделки. Твърди се, че не е налице уговорка между
банката и „Рувитекс индъстри“ АД, която да бъде основание за реализиране на
отговорността на дружеството да заплати солидарно търсимата сума по договорите
за кредит. Сочи се, че „Рувитекс индъстри“ АД не е сключвало договори с банката
като солидарен длъжник.
В случай, че съдът възприеме тезата на
кредитора за солидарно задължаване по договорите за кредит, ответникът
противопоставя възражение за погасяване на задължението по поръчителството на
основание чл.147 от ЗЗД.
Твърди се, че „Рувитекс индъстри“ АД не е в
трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност.
В съдебно заседание молбата се оспорва, като
се поддържа само твърдението, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за
образуваните изпълнителни дела. Оспорват се представените покани за доброволно
изпълнение и се твърди, че в нито един случай връчването не е станало по
предвидения в закона ред, а именно в канцеларията на търговеца на посочения в
търговския регистър адрес.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От служебна справка, извършена от съда в
Търговския регистър, воден от АВ, се установява, че ответникът е бил
регистриран като търговец с вписване 20110427170101. Вписаният предмет на дейност
е преработка на ПВХ, развойна дейност и търговия с получените продукти, както и
всяка друга дейност, незабранена от закона, а основната икономическа дейност от
КИД е производство на други изделия от пластмаси. Капиталът е разделен на 130
броя поименни акции, всяка с номинал 1000 лв.
Последният обявен ГФО на дружеството-длъжник
е от 2015 год., обявен с вписване 20160714115349. Дружеството е подавало
заявления обр.Г2 20170626141648 с цел обявяване на ГФО за 2016 год., 20180629165936
с цел обявяване на ГФО за 2016 год., 20190621131245 за обявяване на ГФО от 2016
год., 20190621131245 за обявяване на ГФО за 2016 год., 20190621145913 за обявяване на ГФО за 2017 год., 20190628164356-2 за
обявяване на ГФО за 2018 год. и 20190715160857-2 за
обявяване на ГФО за 2018 год. По заявленията са били постановени откази от длъжностни лица при АВ с
мотиви, че актът не отговаря на изискванията на закона от външна страна, тъй
като не е заверен от одитор и не е представен одиторски доклад, или че общото
събрание на акционерите, приело отчета, не е свикано и проведено редово.
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се легитимира
като кредитор с два отделни договора за револвиращ банков кредит, сключени на
11.12.2007 год. и 01.02.2006 год. с „МКМ-БГ груп“ ООД като кредитополучател, по
които ответникът „Рувитекс индъстри“ АД
се е задължил като солидарен длъжник, съответно с анекс №10/16.04.2015
год. по първия договор и с анекс №13/15.11.2015 год. по втория. Според чл.13 от
анекс №10/16.04.2015 год., съдлъжникът „Рувитекс индъстри“ АД неотменимо и безусловно се задължава да
изплати всички задължения на кредитополучателя към банката по договора и
анексите, включващи главница, лихва, наказателна лихва, комисионни и разноски
(чл.13.1), както и да отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на
чл.121 и
сл. от ЗЗД пред банката при изпълнението на всички задължения по
договора и анексите, до окончателното им погасяване (чл.13.2). Същите
задължения са поети от ответника като солидарен длъжник и в чл.14 от анекс
№13/15.11.2015 год. И по двата договора банката се е снабдила със заповеди за изпълнение
на парично задължение и изпълнителни листи за части от главницата, дължима от
всички задължени лица по договорите, вкл. от „Рувитекс индъстри“ АД, като се е позовала на предсрочна изискуемост
на цялото кредитно задължение. Представени са удостоверения, издадени от БРС на
л.264 – 268 от делото, от които е видно, че по издадените заповеди не са били
подадени възражения.
Според съда представените с молбата по
чл.625 от ТЗ доказателства обосновават легитимацията на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД като кредитор по търговска сделка. Банковия кредит е абсолютна
търговска сделка, при това сключените в случая са между търговци по повод
осъществяваната от тях стопанска дейност. Видно е от предмета на двата
договора, че банката предоставя на кредитополучателя револвиращ кредит, който
ще бъде използван за оборотни средства – за закупуване на стоки и финансиране
на всички текущи разходи, свързани с търговската дейност на кредитополучателя.
Солидарното задължаване на „Рувитекс
индъстри“ АД при условията на чл.121 и
сл. от ЗЗД го поставя в същото положение като кредитополучателя, следователно
придава качеството на кредитор по търговска сделка на банката и по отношение на
него.
По твърдяното от кредитора състояние на
неплатежоспособност на ответника по молбата:
Съгласно разпоредбата на чл.
608, ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
т.е. при наличието на всяка една от трите предвидени в цитираната норма хипотези
длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Кредиторът се е позовал на презумпцията по
чл.608 ал.4 от ТЗ с аргументи, че по изпълнителните производства, образувани
въз основа на влязъл в сила акт, в законовия 6-месечен срок от получаване на
поканата за доброволно изпълнение вземането е изцяло неудовлетворено.
Ответникът не оспорва образуването на
изпълнителните дела въз основа на стабилизирани заповеди за изпълнение на
парично задължение. Видно е от коментираните по-горе удостоверения, че
възражения против заповедите не са били подадени от длъжниците. Не се твърди
също така, че по изпълнителните производства кредиторът-взискател е получил
удовлетворение, дори и частично. Оспорва се единствено редовността на връчването
на поканите за доброволно изпълнение – всички оформени при отказ за получаване
на представляващия М.М.(л.177, 179, 181, 182).
Според съда подобно оспорване в настоящото
производство е недопустимо, още повече, че не се твърди да са били подадени
възражения или пред съдебния изпълнител да е бил повдигнат въпроса за
редовността на връчването и е последвало принудително действие по опис на
имущество на 24.04.2018 год. по изп.дело №20188030400336 на ЧСИ Маджарова, на
което представляващия дружеството е присъствал, макар и в лично качество на
длъжник (описано е лично имущество). От
23.04.2018 год., когато представляващият ответника несъмнено е узнал за
принудителното изпълнение, до приключване на съдебното дирене, е изминал много
по-голям период от визирания в чл.608 ал.4 от ТЗ, поради което законовата
презумпция следва да се приложи. Фактът, въз основа на който се предполага, че
търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл.608 ал.1 от ТЗ, а именно неудовлетворяване на вземането в продължение на 6 м. от връчване
на поканата за доброволно изпълнение в изпълнително производство, образувано
въз основа на влязъл в сила акт (изпълнителен титул) на кредитора, е доказан,
поради което доказателствената тежест се размества и длъжникът е този, който
следва да обори предположението за неплатежоспособност.
Неплатежоспособността е обективно
финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на
задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни
активи. Външен израз на това състояние е спирането на плащанията към определена
дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на
определен кредитор, а поради обективна и трайна невъзможност за погасяване на
задълженията.
Източници на информация за състоянието на
предприятието и имуществото му са годишни финансови отчети, одитни доклади и
годишни доклади; счетоводните записвания в предприятието и първичната му
счетоводна документация; данъчни декларации, представени в НАП;
инвентаризационни описи и сравнителни ведомости. Тъй като длъжникът не е успял
да обяви ГФО за последните две години, те са представени от ТСБ Югоизток като
заверени копия. Отделно кредиторът е представил и се позовава на одиторските
доклади, които също не са обявени и поради това за тях правилото на чл.23 ал.6
от ЗТРРЮНЦ е неприложимо.
Структурата на активите и пасивите по
балансите за 2017 и 2018 год. е проследена в основното заключение на в.л.В..
Заключението е било изготвено преди окончателното съставяне на баланса за 2018
год., както е уточнено от вещото лице в съдебното заседание на 16.04.2019 год.,
ето защо при анализа на финансово-икономическото състояние на длъжника следва
да се вземат предвид стойностите по ГФО, предоставен като заверено копие от
ТСБ. Видно е от заключението и от приложените баланси, че дружеството отчита
материални запаси и вземания на обща стойност 5 5998 хил.лв. към 31.12.2017
год. и материални запаси, вземания и парични средства на обща стойност
6 843 хил.лв към 31.12.2018 год. Отчита дълготрайни активи на стойност
9 239 хил.лв. към 31.12.2017 год. и 8 723 хил.лв. към 31.12.2018 год.
Краткосрочните задължения в края на 2917 год. са 4 547 хил.лв., а в края
на 2018 год. – 2 173 хил.лв. Видно е от структурата на краткосрочните
задължения към финансови предприятия, че длъжникът има задължения по четири
банкови кредита, сключени през периода 2012 – 2014 год. Остатъкът към
31.12.2018 год. е проследен в колона 5 на таблицата долу на стр.204 от делото,
а задълженията по тях с падеж до една година са на обща стойност 738 хил.лв.
Дългосрочните задължения в края на 2017 и 2018 год. са показани в таблицата
долу на стр.205, като това са задължения към финансови предприятия, към
асоциирани и смесени предприятия и други задължения, на обща стойност към
31.12.2017 год. 4 156 хил.лв. и към 31.12.2018 год. 5 905 хил.лв. От
уточнението на вещото лице в съдебно заседание на 16.04.2019 год. се
установява, че в счетоводството на длъжника задълженията по договорите за
кредит, сключени с „МКМ – БГ груп“ ООД не са осчетоводени, тъй като за
съдлъжника задължение за осчетоводяване не се поражда. В отговора на задача 16
от допълнителното заключение вещото лице е пояснила, че „Рувитекс индъстри“
АД е следвало да заведе задълженията по двата
договора задбалансово като условен пасив по реда на МСС №37. Условните пасиви
се оповестяват във финансовите отчети с кратко описание на техния финансов
ефект и вероятността да бъдат възстановени суми от трети лица. В доклада за
дейността на дружеството от 2016 и 2018 год. в т.3.20 „Условни задължения“ е
оповестено, че търговецът е съдлъжник по два договора за револвиращ кредит в
размер на 800 000 евро и 1 000 000 евро и двата с падеж до 2022
год. В търговските книги не са извършени записвания и след получаване на
изпълнителните листи, а според вещото лице такова осчетоводяване е било
необходимо (допълнително заключение и обяснения в с.з. на 16.04.2019 год.),
като се отчете възникнало задължение към банката на стойността на
изпълнителните листи и съответно вземане от съдлъжниците по изпълнителните
листи. От основното заключение е видно, че в перото други задължения, които по
баланс са 2 551 хил.лв., са включени задължения към „ООО Р лаб“ на стойност
2 083 872,23 лв. на основание договори за цесия, с които „ООО Р лаб“
е изкупило задължения на длъжника към „МКМ трейд“ ЕООД, „ТК Рувитекс индъстри“
ЕООД и „МКМ-БГ груп“ ЕООД.
Въз основа стойностите на краткотрайните
активи и краткосрочните задължения в
окончателните ГФО и междинния финансов отчет към 30.04.2019 год.
(изискан и приложен по делото), вещото лице е изчислило в шеста задача от
допълнителното заключение стойностите на отделните показатели за финансовото
състояние на длъжника. Коефициентите на обща ликвидност са с положителни
стойности над единица и към трите изследвани периода (31.12.2017, 31.12.2018 и
30.04.2019), на бърза ликвидност са с положителни стойности над единица към
31.12.2018 год. и 30.04.2019 год. и със стойност под 1 към 31.12.2017 год., а
показателите на незабавна и абсолютна ликвидност са със стойности около 0 и в
трите изследвани периода поради липсата или незначителността на паричните
средства на длъжника. Коефициентите на финансова автономност са малко над
препоръчителните стойности и към трите изследвани периода (0.556, 0.713 и
0.725), показателите на коефициентите на задлъжнялост са над препоръчителните
стойности, т.е. привлечения капитал значително надвишава собствения, а
коефициентите на финансова устойчивост са под препоръчителните стойности и за
трите наблюдавани периода – 0.317, 0.371 и
0.376, при препоръчителна стойност > 0.65, при която се смята,
че предприятието може нормално и навреме да изплаща възникналите задължения –
таблица на чл.457 от делото. Видно е от таблиците на стр.460 от делото, че при
така изчислените коефициенти според стойностите в оповестените финансови
отчети, предприятието принадлежи към група 6
(практическа несъстоятелност) по показателя абсолютна ликвидност за
всички периоди, към група 4 (предприятия
в висок риск от банкрут) по показателя обща ликвидност към 31.12.2017
год., към предприятия от група 5
(предприятие с ярко изразени признаци на банкрут) по показателя бърза
ликвидност към 31.12.2017 год., в група 2 (определен риск по отношение на задлъжнялостта)
по показателя финансова автономност към 31.12.2017 год. и в група 1
(предприятие с добра финансова устойчивост) по всички останали показатели към
31.12.2018 год. и 30.04.2019 год. Обстоятелството, че според коефициентите на
база стойностите по финансовите отчети, предприятието на длъжника попада във
взаимно изключващи се групи, поставя според съда под съмнение достоверността на
счетоводното отчитане. Самият кредитор е оспорил значителна част от
счетоводните записвания в балансите, с аргументи, че краткосрочни задължения са
осчетоводени като дългосрочни без основание, както и че не следва да се признае
съществуването на определени краткотрайни активи – материални запаси и
вземания, благодарение на които показателите на обща и бърза ликвидност имат
положителни стойности много над препоръчителните.
С решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. №
4254/2013 г. І т.о. ВКС се приема, че от икономическите показатели, водещи в
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с обективната
невъзможност на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност,
които се формират като съотношение между краткотрайните активи/всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието, както и, че по правило коефициентът на обща ликвидност е основен
показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на
всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. В
същото решение се сочи, че притежаваните от предприятието краткотрайни
активи не означават непременно, че
предприятието може да генерира посредством тях входящи парични наличности,
защото тези активи може да не са реално ликвидни, поради липса на търсене на
пазара на материалните запаси или краткосрочни инвестиции, или поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. С решение
№32/17.06.2013 год. по т.д.№685/2012 год. на ІІ т.о. ВКС, се приема, че простото съотношение на актива и пасива,
залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е
недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. При въведен
довод от кредитора или обективно установимо от
доказателствата наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания, в
съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ силно служебно начало в
производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи
комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно
преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за
установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата корекция е
приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни
записвания по баланса - актив / пасив или несъответствие с реално съществуващи
вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на
краткосрочни / дългосрочни.
Възприетото от съдебната практика налага
всички съображения на кредитора по документалната необоснованост на
счетоводните записвания в балансите да бъдат разгледани поотделно, след което
да се извърши ново преизчислени на коефициентите на обща и бърза ликвидност от
съда.
Кредиторът твърди, че дружеството не
разполага с материални запаси на толкова висока стойност, както и че значителна
част от краткосрочните вземания е следвало да бъдат отчетени като дългосрочни,
тъй като в статия „други вземания“ в баланса за 2017 год. са отразени 2160
хил.лв., които са отразени още отпреди 2017 год., присъстват и в баланса към
31.12.2018 год. и към 30.04.2019 год. и след като не са събрани и се отчитат
като такива е следвало да бъдат възприети от вещото лице като дългосрочни.
От съпоставката на балансите за 2017 и 2018
год. се установява, че дружеството отчита материални запаси (суровини и
материали, продукция и стоки) на значителна стойност, като това може да се каже
и за 2016 год. (графа „предходна година“ в баланса към 31.12.2017 год.)
Представя се от ответника инвентаризационен опис към 31.12.2018 год. и се
поддържа, че всички осчетоводени материални запаси са налични. Същевременно в
одиторските доклади са изразени резерви относно наличността на материалните
запаси към 31.12.2016, 31.12.2017 и 31.12.2018 год., тъй като одиторите не са
присъствали на инвентаризациите, които са предхождали тяхното назначаване, и те
не са се убедили в разумна степен на
сигурност за тяхната наличност чрез прилагането на алтернативни одиторски
процедури.
Финансовите
отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото
състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните
потоци и собствения капитал – чл.24 ал.1 от ЗСч. Целта на финансовия одит е да повиши степента
на доверие на потребителите на финансовия отчет чрез изразяването на одиторско
мнение за това дали този отчет е изготвен във всички съществени аспекти в
съответствие с приложимата рамка за финансово отчитане – чл.2 от ЗНФО, а според
чл.5 от ЗНФО (отм.) - изразяване на независимо одиторско мнение относно
достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите
отчети на финансовото състояние на предприятието; отчетения финансов резултат
от дейността на предприятието; паричните потоци на предприятието и промените в
тях; собствения капитал на предприятието и промените в него, т.е. целта на
одита е да могат третите лица да осъществят преценка доколко финансовия отчет
представя вярно и честно финансовото състояние на търговеца.
Изразеното квалифицирано мнение според съда
е основание отчетените материални запаси да бъдат изключени от краткотрайните
активи на предприятието. Негативните последици от изразените одиторски резерви
следва да бъдат поети именно от длъжника, тъй като дружеството не е изпълнило
законовото си задължение за назначаване на одитори по чл.248 от ТЗ и по чл.251 ал.3 от ТЗ и тази непрозрачност не
може да бъде тълкувана във вреда на кредиторите. Неизпълнението на законовите
задължения във връзка с годишното приключване поставят под съмнение дали
отчетите представят вярно имущественото и финансово състояние на длъжника, тъй
като одиторите са били поставени в невъзможност да се убедят в съществуването
на материалните запаси.
Поради изразените квалифицирани мнения от
краткотрайните активи следва да бъдат изключени и вземанията, за които
одиторите са изразили резерви – 600 хил.лв. към 31.12.2017 год. и 697 хил.лв.
към 31.12.2018 год. Одиторите са изразили мнение, че не са в състояние да
получат писмени потвърждения за представените във финансовия отчет вземания на
горните стойности.
Доводът на кредитора, че определени
краткосрочни вземания следва да бъдат отчитани като дългосрочни, тъй като в
следващи отчетни периоди не са били събрани, не може да бъде споделен понеже не
намира опора в закона.
Кредиторът е представил удостоверение от
НАП, от което е видно, че е образувано изп.дело №3511/15 год. срещу длъжника за
събиране на публични задължения, като общия размер на главницата е
1 612 993,18 лв. Наложени са обезпечителни мерки – запори на сметки в
четири търговски банки и запори на движими вещи. По обяснения на вещото лице в
с.з. на 03.09.2019 год. запорите върху банковите сметки са били наложени през
м.април и ноември 2018 год. Длъжникът твърди, че в размера на главницата са
включени и оспорени задължения по РА, което се потвърди от събраните
доказателства. Видно е от представените от длъжника съдебни удостоверения, че в
Административен съд Бургас са висящи три дела, по които длъжникът обжалва
задължения по РА в общ размер на 659 176,48 лв. В отговора на задача 17 от
допълнителното заключение е посочено, че тези задължения не са осчетоводени. В
счетоводните отчети към 30.04.2019 год. са отразени публични задължения към
централния бюджет в размер на 895 132,31 лв. Според отговора на задача 19,
задълженията по обжалваните РА, посочени в издадените съдебни удостоверения, са
отразени в удостоверение №020371901038028/22.04.2019 год. За да отговори на
поставения въпрос вещото лице е поискала извлечение от Електронния регистър на
НАП с подробна информация за публичните задължения по видове. Предвид извода в
отговора на задача 19, при изчисляване на коефициентите на ликвидност
оспорените публични вземания не трябва да бъдат добавени като краткосрочни
задължения. Не следва да се добавят към краткосрочните задължения и тези по
изпълнителните листи, по които „Рувитекс индъстри“ АД е солидарен длъжник. Както се коментира
по-горе, при осчетоводяването им като краткосрочни задължения едновременно с
това следва и да се осчетоводят вземания към трети лица в същия размер, което
напрактика води до същия резултат, както преди осчетоводяването. Видно е от
предмета на договорите за револвиращ кредит, че получените заемни средства са
били използвани изцяло от кредитополучателя в неговата стопанска дейност,
поради което ответникът не е получил нищо и вътрешните отношения между солидарните
длъжници налагат цялата тежест да бъде поета от кредитополучателя, при което
регресното вземане на ответника ще бъде в размера на дълга по изпълнителните
листи.
От дългосрочните задължения следва да бъдат
извадени тези към „ООО Р.лаб“ – дружество със седалище и адрес на управление в
Москва, и да бъдат добавени към краткосрочните такива. Основание за
осчетоводяване на вземанията като дългосрочни са три договори за цесия,
сключени на 31.10.2017 год., с които „МКМ
трейд“ ЕООД, „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД и „МКМ-БГ груп“ ЕООД са прехвърлили свои вземания към
длъжника на „ООО Р.лаб“ и са уговорили падежи на прехвърлените вземания на
01.11.2010 год. Кредиторът е оспорил договорите за цесия като симулативни и
създадени за нуждите на производството, за да подобрят коефициентите на
ликвидност, а освен това е заявил, че страните по тях не могат да внасят
промени в падежа на задължението. Последният аргумент се споделя изцяло от
съда. С договора за цесия новият кредитор придобива само вземанията, които
цедентът е имал към длъжника, но не встъпва в същото правоотношение като нов
кредитор на мястото на стария, доколкото това може да бъде осъществено
единствено чрез активна субективна новация, за чието сключване е необходимо и
съгласието на длъжника. Смисълът на цесията е вземането да бъде отделено от
правоотношението, а новият кредитор да придобие единствено притезанието, т.е.
правото да иска нему да се изпълни по същия начин, по който длъжникът се е
задължил към стария си кредитор. Поради това доктрината приема, че придобивайки
вземането, новият кредитор не придобива и останалите права на стария кредитор,
напр.правото да се развали договора, от който произтича прехвърленото вземане. Съдът
счита, че придобивайки вземането, новият кредитор не може да влияе върху договорно-правната
връзка, сключена между цедента и длъжника, вкл.не може да променя уговорките
между тях като договори със стария кредитор нов падеж на задължението. Видно е
от приложените към договорите за цесия фактури, че всички прехвърлени вземания
са били краткосрочни – вземания от клиенти с падежи през 2017 год. По
изложените аргументи тези вземания (задължения за „Рувитекс индъстри“ АД)
запазват характера си след прехвърлянето и трябва да бъдат отчетени като
краткосрочни, а не дългосрочни задължения. В таблицата на стр.458 от делото
краткосрочните задължения са преизчислени от вещото лице, като към тях са
включени вземанията, прехвърлени с договорите за цесия. Така краткосрочните
задължения стават 6631 хил.лв. към 31.12.2017 год. и 4 257 хил.лв. съм
31.12.2018 год.
На база на всички изложени аргументи, съдът
преизчисли коефициентите на обща ликвидност към 31.12.2017 и 31.12.2018 год.,
както и коефициента на бърза ликвидност към 31.12.2018 год. (К на бърза
ликвидност към 31.12.2017 год. е под единица без да се вземат предвид
корекциите). Краткотрайните активи по баланса за 2017 год. се намаляват с
материалните запаси и вземанията, за които има одиторски резерви (5998 хил.лв.
– 2 822 хил.лв. – 600 хил.лв. = 4253 хил.лв.) и полученото число се
разделя на краткосрочните задължения по баланс, към които са добавени и
вземанията по цесиите – 2 576/6 631 = К обща ликвидност = 0.39.
Краткотрайните активи по баланса за 2018
год. се намаляват с материалните запаси
и вземанията, за които има одиторски резерви (6 847 хил.лв. – 1 994
хил.лв. – 697 хил.лв. = 4 156 хил.лв.) и полученото число се разделя на краткосрочните задължения по
баланс, към които са добавени и вземанията по цесиите – 4 156/4 257 = К на
обща ликвидност 0.98. За да бъде изчислен коефициента на бърза ликвидност към
31.12.2018 год. вземанията по баланс + паричните средства (4 837 хил.лв. +
4 хил.лв) се намаляват с вземанията, за
които има изразено одиторско мнение (697 хил.лв.) и получената сума от 4144
хил.лв. се разделя на краткосрочните задължения по баланс, към които са
добавени и вземанията по цесиите 4144/4257 = К на бърза ликвидност = 0.97. Или,
след като се извърши корекционно преизчисление, се установява, че за
изследваните периоди всички коефициенти на ликвидност са били с незадоволителни
стойности под единица, а тези на незабавна и абсолютна – около и 0.
От приложения №1 и 2 към допълнителното
заключение са видни задълженията на ответника към 31.12.2017 и 31.12.2018 год. и датите на
последните плащания. Установява се, че длъжникът е погасявал задълженията си
само към някои от кредиторите си, като задълженията към фиска са заплатени
частично. Погашения към банките са извършени на 30.04.2017 и 31.05.2017 год.,
като са заплатени общо 19 836,33 лв. при дължими по баланс краткосрочни
задължения към финансови предприятия в размер на 748 хил.лв. От приложение №2
се установява, че през 2018 год. длъжникът е извършил плащания само към
единадесет от кредиторите си. Не са
осчетоводени плащания към държавния бюджет и към банките. Общата стойност на
погасените задължения е 80 293,46 лв. при задължения по баланс 8 102 920,23
лв. От приложение №3 се вижда, че към 30.04.2019 год. са извършени само 5
плащания за 2019 година – към доставчици, към Пощенска банка за персонал. Длъжникът
не е изпълнил указанията на съда и не е представил доказателства за последните
десет плащания към кредитори преди подаване на молбата, поради което въз основа
на приложения №1 и 2 следва да се приеме, че плащанията са избирателни и в
незначителен обем.
В таблицата на стр.464 са посочени
постъпленията на предприятието към 31.12.2017 – 655 хил.лв. и 31.12.2018 год. -
721 хил.лв. единствено от заеми. В отговора на задача 12 от допълнителното
заключение и в съдебно заседание вещото лице е пояснила, че поради запориране
на банковите сметки погасяването на задълженията на търговеца са извършвани
чрез прихващане, чрез плащане от трети дружества, чиито задължения са
прихващани с платените суми или част от плащанията са били оформени като
парични заеми от съответното дружество, което е заплатило задълженията на „Рувитекс
индъстри“ АД. Обстоятелството, че изобщо няма постъпления от контрагенти през
2017 и 2018 година показва, че търговецът е осчетоводявал продажби и умишлено е
отнасял цената като вземане, за да не постъпи по запорираните банкови сметки.
Това е очевидно за продажбите от 28.12.2018 год. и 31.12.2018 год., които,
видно от извлеченията на дневника за продажбите за м.декември 2018 год. (л.343)
са сключени с „МКМ БГ“ ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД – първото дружество е
от групата предприятия на длъжника (справката към отчетите) и
е негов акционер, а второто е било със седалище и адрес на управление,
идентични с тези на длъжника, преди последните промени, вписани по партидата на
„Рувитекс индъстри“ АД. От справка в ТР се установява, че едноличен собственик
на капитала на „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД с ЕИК ********* е „Нефтхимторг“ ЕООД, ЕИК
*********, а негов едноличен собственик е "Р - ЛАБ" ООО – дружеството
– приобретател по договорите за цесия, чрез които краткосрочните задължения са
придобили благоприятен размер. Особените отношения между длъжника и
контрагентите, с които е сключил договори за продажба на 28.12. и 31.12.2018
год., поставят под съмнение действителността на стопанските операции или поне
събираемостта на вземанията в размер на 2 313 180 лв. Именно
продажбите в края на 2018 год. са довели до нарастването на приходите почти два
пъти в сравнение с 2017 год. и реализиране на печалба от 1 030
хил.лв.
Влошените показатели на коефициентите на
ликвидност, финансова устойчивост и задлъжнялост, както и избирателните и
незначителни като размер и обем плащания към контрагенти, финансови
предприятия, персонал и държавния бюджет, показват трайно влошено
финансово-икономическо състояние на ответника. Ответникът отчита значителни
като размер вземания и материални запаси, за събираемостта и ликвидността на
които съществува съмнение, няма постъпления от стопанската си дейност и
съответно на това не е в състояние да погасява текущите си задължения. Макар и
да реализира счетоводно печалба, предприятието не е в състояние да обслужва
задълженията си, като вместо него това правят негови контрагенти. Действително
показателите на ликвидност имат леко завишение през 2018 год., но въпреки това
те остават под препоръчителните стойности за жизнеспособно предприятие. В
съчетание с останалите установени факти и предвид необореното предположение по
чл.608 ал.4 от ТЗ, предприятието на длъжника е в състояние на
неплатежоспособност. Нейната дата е 31.12.2018 год., от който момент несъмнено се
установява трайно влошаване на коефициентите на ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост и спиране
на плащанията към кредитори в хипотезата на чл.608 ал.3 изр.второ от ТЗ.
Кредиторът, който е инициирал
производството, не е предплатил определените от съда разноски. Въпреки това
следва да бъде постановено решение със съдържание по чл.630 ал.1 от ТЗ, тъй
като по данни в баланса към 31.12.2018 год. дружеството разполага са парични
средства в размер на 4000 лв., които биха обезпечили първоначалната издръжка на
производството за около 3 месеца. В този период се очаква някои от вземанията
да бъдат събрани от синдика, което ще осигури допълнителни средства за издръжка
на несъстоятелността.
Следва да се допуснат обезпечителни мерки и да
се определи дата за първо събрание на кредиторите.
В полза на кредитора следва да се присъдят
сторените разноски по представен списък в общ размер на 2210 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
630 ал. 1, във вр. с чл.608 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Рувитекс
индъстри“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ No 166, ет. 1, като
определя за нейна начална дата 31.12.2018 год.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност по отношение на „Рувитекс индъстри“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ No 166, ет. 1, представлявано от Михаил Михов.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Рувитекс
индъстри“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ No 166, ет. 1 Мая Петрова
Великова.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния
синдик в размер на 800 лв. месечно, считано от датата на решението.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане
на възбрана върху недвижимите имоти и запор върху движимото имущество и
всичките вземания на длъжника „Рувитекс индъстри“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Цар Калоян“ No 166, ет. 1.
ОПРЕДЕЛЯ дата за провеждане на първо събрание на
кредиторите на „Рувитекс индъстри“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Цар
Калоян“ No 166, ет. 1 на 19.11.2019 год. от 13.00 часа в сградата на Окръжен
съд Бургас, зала №6, при следния дневен ред:
1. Изслушване на доклада на временния синдик
по чл.668 от ТЗ;
2. Избор на постоянен синдик, предложение до
съда за назначаването му и определяне на възнаграждение;
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „Рувитекс индъстри“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ No 166, ет. 1 да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ АД с ЕИК ********* сумата от 2 210 (две хиляди двеста и десет) лева
разноски по делото.
Настоящото решение да се впише в Търговския
регистър, воден от Агенция по вписванията, по партидата на дружеството.
За изпълнение на горното, заверен препис от
решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписвания.
Решението може да бъде обжалвано пред
Бургаски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в Търговския
регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: