Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
гр. София, 02.12.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 граждански състав, в публично заседание нa тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8530 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Ю.Б.“ АД против И.А. Д.. В хода на процеса И.А. Д. е починал, конституирана са С.И.К. и Н.И.И., които поради отказ от наследство са заличени и като наследник на И.А. Д. е конституирана Р.И.М. – негова майка.
С исковата молба са предявени искове за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца суми по договор за кредит за рефинансиране и покупка на недвижим имот № НL 8292 от 27.04.2006 г. ведно с допълнителни споразумения към него от 27.10.2009 г., 02.08.2010 г., 29.03.2012 г., 27.12.2012 г. и 27.12.2013 г., както следва: 30 179.26 евро — главница, начислена за периода от 10.10.2014 г. – 02.10.2017 г. /включително и предсрочно изискуем остатък от главницата/, ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението — 04.10.2017 г. до окончателното изплащане; 7 092.02 евро — възнаградителна лихва за периода 10.10.2014 г. – 29.08.2017 г.; 793.39 евро — наказателна лихва за просрочие от 10.10.2014 г. до 02.10.2017 г. и 695 евро — банкови такси от 08.11.2014 г. – 02.10.2017 г., за които суми с разпореждане по ч. гр. д. № 70875/2017 г. по описа на СРС е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК на ищеца. Претендират се разноски за исково и за заповедно производство.
В исковата молба са изложени съображения, че сумите са дължими, не са
заплатени по договора за кредит. Твърди се настъпила предсрочна изискуемост,
както и, че вземанията по първоначалния договор за кредит са прехвърлени на „Б.Р.с.“
АД, който в последствие ги е прехвърлил на „Ю.Б.“ АД с договори за цесия.
Твърди се, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с връчване на
нотариална покана, както и, че същият е уведомен и за прехвърлянето на
вземанията. Моли се за уважаване на претенциите. Сочи се банкова сметка *** ***.
С постъпил отговор на исковата молба претенциите са оспорени. Твърди се нищожност на договора, оспорва се длъжникът да е уведомен за предсрочна изискуемост и за договорите за цесия. Твърди се наличието на нищожни клаузи в договорите. Изложени са подробни съображения относно несъответствие на датата на сключване на договора, липсата на настъпила предсрочна изискуемост, липсата на представителна власт на лицата подписали договора от името на банката, както и лицата, издали извлечение от счетоводни книги. Моли се за отхвърляне на претенциите.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал.2 ТЗ;
Отказът от наследство рефлектира директно върху материално правна и процесуално
правната легитимация на ответниците. С вписване на валидно направения отказ от
наследство, настъпват правни последици, изразяващи се в заличаване на
наследственото правоприемство, тъй като отказа от наследство произвежда
действие от откриване на наследството. С оглед отказа на наследството
ответниците загубват това си качество и се считат за трети лица спрямо правата
и задълженията, възникващи във връзка с наследството, поради което с протоколно
определение са заличени като страни в производството ответниците
С.И.К., ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН **********,
поради направените откази от наследството на И.А.И., ЕГН **********, вписани в особената за това
книга на Софийски районен съд и е прекратено производството по отношение на
тях. Видно от представеното съдебно удостоверение на л. 551 Н.И. е направила
отказ от наследството с молба с вх. №
от 14.08.2024 г., т. е. след
навършване на пълнолетие.
С протоколно определение от 26.10.2023 г. е конституирана по делото като наследник от втори ред на починалия И. Д. — Р.И.М. /негова майка/ — л. 433.
С протоколно определение от 31.10.2024 г. съдът не е приел инцидентен установителен иск на И.А. Д. за съвместно разглеждане в настоящото производство, съдържащ се в молба с вх. № 129921 от 10.10.2018 г.
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Поради което всички наведени възражения на ответника, извън тези за неравноправни клаузи, след срока за отговор на исковата молба са преклудирани.
Докладът по делото е изготвен в открито съдебно заседание на 31.10.2024 г.
Видно от представеното по делото заявление с вх. № 3077333 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 70875/2017 г. по описа на СРС, 45 с-в и разпореждане от 20.10.2017 г. по ч. гр. д. № 70875/2017 г. по описа на СРС, за вземанията предмет на настоящото производство е образувано ч. гр. д. пред 45 състав на СРС. С разпореждането от 20.10.2017 г. е отхвърлено заявлението с вх. № 3077333 от 04.10.2017 г. на СРС, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 70875/2017 г. на СРС, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК срещу И.А.И., за следните суми: 30 179.26 евро – главница по договор за кредит за рефинансиране и покупка на недвижим имот № HL8292/27.04.2006 г. и допълнителни споразумения към него от 27.10.2009 г., 02.08.2010 г., 29.03.2012 г., 27.12.2012 г. и от 27.12.2013 г, сумата в размер на 7 092.02 евро, договорна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 29.08.2017 г., сумата в размер на 793.39 евро, наказателна лихва за просрочие за периода от 10.10.2014 г. до 29.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2017 г. до окончателното плащане, както и банкови такси в размер на 695 евро. Разпореждането на СРС е потвърдено с определение от 06.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2097/2018 г. на СГС. СРС е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземанията на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобщението до ищеца е изпратено на 30.05.2018 г. и е връчено на 07.06.2018 г. /виж л. 141 от делото/, като исковата молба е с вх. № 88644 от 26.06.2018 г., поради което и съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок.
В общата хипотеза искът за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК е резултат от подадено в срок възражение от длъжника. Типичният случай на иска по чл. 422 ГПК е установителният иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК при издадена заповед за изпълнение — когато възражението е подадено в срок, както и, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Налице са и две специфични хипотези на осъдителни претенции за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК — осъдителен иск за вземането, претендирано с подаденото заявление, когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение /чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК/ и осъдителен иск за вземането, претендирано с подаденото заявление, когато съдът е обезсилил изцяло или частично заповедта за изпълнение при неподадено становище от заявителя при подадено възражение по чл. 414а ГПК /чл. 414а, ал. 6 ГПК/. Относно осъдителните претенции е необходимо разпореждането за отхвърляне на заявлението, респ. за обезсилване на издадена заповед за изпълнение да влезе в сила, доколкото тези актове подлежат на обжалване. В случая указанията са дадени след стабилизиране на разпореждането, с което заявлението е отхвърлено и осъдителната претенция е предявена в законоустановения срок.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението с вх. № 3077333 от
04.10.2017 г. на СРС, не формира СПН и доводите на ответника в обратната насока
не се споделят от съда. С аналогично на силата на пресъдено нещо действие се
ползва само влязлото в сила разпореждане за издаване на заповед за изпълнение,
когато заявлението се отхвърля, то това разпореждане не се ползва с подобно
правно действие, поради което няма пречки заявителят да подаде, след влизане в
сила на разпореждането за отхвърляне, идентично заявление за издаване на
заповед за изпълнение или искова молба за същите вземания. Още повече, че в
случая е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е.
ищецът се е възползвал от законоустановената възможност да предяви осъдителен
иск. Исковото производство по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното
производство и съгласно изричното разпореждане на законодателя в чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Неоснователно
е и възражението на ответника относно легитимацията на ищеца. В случая, на
първо място, не се касае за установителен иск по чл. 422 ГПК след издадена
заповед за изпълнение. Налице е типична осъдителна претенция, при която
исковият съд, ако намери претенциите за основателни, следва да постанови
диспозитив, с който да осъди ответника да заплати на кредитора-ищец сумите, за
които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д.,
доколкото по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение. Освен
това съображенията по т. 4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС касаят възможността да се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от цесионер, придобил
вземане от цедент преди подаване на заявлението, притежаващ особено качество
/банка, държавно учреждение, община/. Ако вземането по банков кредит е
прехвърлено на небанкова финансова институция, след прехвърлянето цесионерът не
може да се ползва от облекчения ред по чл. 417, т. 2 ГПК. Няма пречки обаче да
бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист на банка, която след сключването на договора за кредит е
прехвърлила вземането по договора за кредит на трето лице, като впоследствие е
извършено обратно прехвърляне на вземане в полза на банката — определение №
638 от 12.12.2017 г. по ч. т. д. № 2219/2017 г., I т. о. на ВКС.
Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Установява се по делото, че между „Българска
пощенска банка“ АД и И.А.И. е сключен договор за банков кредит за рефинансиране
и покупка на недвижим имот № HL 8292 /27.04.2006 г., с който е предоставена на И.А.И. сумата в размер на 27 760 евро, от които 5 260 евро за рефинансиране на кредит
от „ОББ“ АД и 22 500 евро за
покупка на недвижим имот. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, през първата години се заплаща фиксирана
лихва в размер на 1 %. За всяка
следваща година кредитополучателят дължи лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в евро, валиден
за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,9 пункта. Към
датата на подписване на договора БЛП е
в размер на 6 % /чл. 4, ал. 2/,
при който лихвеният процент по кредита към датата на подписване на договора е 7,9 %. При просрочие и при
предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница и наказателна
надбавка от 10 пункта /чл. 4, ал. 3/. Уговорените такси за
управление на кредита са в размер на 50
% върху кредита за рефинансиране и 0,75 % върху кредита за покупка, дължими еднократно при усвояването. Срокът за ползване и погасяване на
кредита е 300 месеца /чл.
6, ал. 1/, като месечната вноска за първата
година е определена в размер на 104,62
евро, а през следващите - 207,67
евро /чл. 7, ал. 1/.
От Допълнително споразумение от 27.10.2009 г. към договора за кредит се
установява, че страните са констатирали, че задълженията по договора са
в размер общо на 26 739,40 евро, от
които: просрочена главница — 85,93
евро, просрочена лихва — 532,34
евро, просрочени такси — 23,01
евро, редовна главница — 25
920,81 евро и редовна лихва - 177,31
евро. Страните са се споразумели всички просрочени суми да бъдат
преоформени чрез натрупване към редовната главница. Кредитополучателят се
задължава при подписване на настоящото споразумение да внесе сумата от 121 евро, която се използва за
погасяване на просрочените задължения. След приспадане на внесената сума,
останалите просрочени задължения са преоформени чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена главница. Кредитополучателят ползва 6-месечен период на облекчено
погасяване. През периода на облекчено погасяване кредитът се погасява на равни
месечни погасителни вноски, като конкретният размер на същите се определя в
двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от
договора, анексите и допълнителните споразумения към същия. За периода на
облекчено погасяване фиксираната
годишна лихва е в размер на 5,49
%. Считано от датата, следваща изтичането на периода на облекчено
погасяване, непогасеният остатък от общия дълг ще се олихвява с годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,96
пункта. За периода 02.11.2009 г. - 02.05.2010 г. месечните вноски
са в размер на 121,00 евро, с
които се погасява лихва, а от 02.06.2010 г. месечната анюитетна вноска е в
размер на 255,12 евро.
С Допълнително споразумение от 02.08.2010 г. страните са
констатирали, че задълженията по договора са в размер на: просрочена главница —
61,26 евро, просрочена лихва — 604,83 евро, просрочени такси — 35,79 евро и редовна главница — 26 470,71 евро. Кредитополучателят при
подписване на споразумението внесъл сумата от 130 евро, която кредиторът
е използвал за погасяване на просрочените задължения. След приспадане на
внесената сума, останалите просрочени задължения се преоформили чрез натрупване
към редовната усвоена и непогасена главница. Кредитополучателят ползва 6-месечен
период на облекчено погасяване. През периода на облекчено погасяване върху
дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5,77 %, като през периода на облекчено погасяване
кредитополучателят погасява дълга па равни месечни погасителни вноски в размер
на 130 евро. След
изтичане на периода на облекчено погасяване, върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена лихва. След изтичане на периода на облекчено
погасяваме върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер
равен на сбора на действащия към БЛП за
жилищни кредити в съответната валута плюс надбавка в размер на 2,28 пункта, като дългът се погасява
на равни месечни вноски.
От Допълнително споразумение от 29.03.2012 г. се установява, че страните
са констатирали, че задълженията по договора са в размер на: просрочена главница
— 472,28 евро, просрочена лихва —
1 207,03 евро, просрочени такси —
62,87 евро, и редовна главница — 26 702,25 евро. Кредитополучателят
се задължил при подписване на споразумението да внесе сумата от 250 евро, която кредиторът използвал
за погасяване на просрочените задължения. Останалите просрочени задължения се
преоформили чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена главница. Кредитополучателят
ползва 6-месечен период на
облекчено погасяване. През периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 5,94%,
като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга
на равни месечни погасителни вноски в размер на 138 евро. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху
дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва, като се
начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
Базов лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка в
размер на 2,66 пункта.
С Допълнително споразумение от 27.12.2012 г. страните са
констатирали, че задълженията по договора са в размер на: просрочена главница —
79,03 евро, просрочена лихва - 899,76 евро, просрочени такси — 50,01 евро и редовна главница — 27 984,20 евро. Кредитополучателят се
задължил да внесе сумата от 150 евро, която кредиторът използвал за
погасяване на просрочените задължения. След приспадане на внесената сума,
останалите просрочени задължения се преоформили чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена главница. Кредитополучателят ползвал 6-месечен период на
облекчено погасяване. През периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява
годишна лихва в размер на Базов лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,96
пункта, като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят
погасява дълга па равин месечни погасителни вноски в размер на 150 евро. След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху дълга се натрупвала начислената, но непогасена през
този период лихва, като се начислявала годишна лихва е в размер равен на сбора
на действащия към същата дата Базов лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 3,04
пункта.
От Допълнително споразумение от 27.12.2013 г. се установява, че страните
са констатирали, че задълженията по договора са в размер на: просрочена
главница — 174,00 евро, просрочена лихва — 1 090,54 евро, просрочени такси — 45,80 евро и редовна главница — 28 752,75 евро. Страните са се споразумели всички
просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. Всички
плащания във връзка с кредита се преоформили служебно чрез натрупване към
редовната усвоена непогасена част от главницата. Кредитополучателят ползва 12-месечен период на облекчено
погасяване, считано от следва падеж. През този период се начислява лихва в
размер на референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в
съответната валута плюс надбавка в
размер на 1,19 пункта. През
периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни погасителни вноски в размер на 160
евро. След изтичане на периода на облекчено погасяване, се начислява
годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата референтен
лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 6,04 пункта.
С договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 31.05.2006 г. „Българска
пощенска Банка“ АД е прехвърлила на „Б.Р.с.“ АД всички свои вземания по договор
за кредит № HL 8292 /27.04.2006 г. /л. 110/.
С договор
за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 05.03.2014 г. „Б.Р.с.“ АД е
прехвърлила на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания произтичащи от договор за кредит
№ HL 8292 /27.04.2006 г. /л. 116/.
По делото
е приложена нотариална покана, изпратена до И.А.И., с която поради просрочие в
плащанията, се обявява кредитът за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Приложена
е и нотариална покана и приложено към нея уведомление от „Б.Р.с.“ АД, с което се
уведомява И.А.И. за двата договора за цесия от „Българска пощенска банка“ АД
/със сегашно наименование „Ю.Б.“ АД към „Б.Р.с.“ АД и след това от „Б.Р.с.“ АД
обратно към „Ю.Б.“ АД /л. 119-121/.
Приета е
по делото ССчЕ на в. л. В.П., с която е посочено, че задълженията на ответника
към датата на изготвяне на експертизата — 03.04.2019 г. са в размер на
43 200.94 евро и 8 141.67 лв. Периодът, в който ответникът не е
обслужвал кредитът е посочен от 10.10.2014 г. до 02.10.2017 г., а именно 36
вноски за главница и 36 вноски за лихва. Последното плащане е от 12.06.2015 г.
Приета е служебно
назначена от съда ССчЕ, изготвена от вещо лице Л.Б.. От тази ССчЕ се
установява, че кредитът е усвоен на два транша — ма 02.05.2006 г . — 5 260 евро и на 05.05.2006 г. — 22 500
евро. През процесния период към първоначално усвоената сума в размер на
27 760 евро са капитализирани задължения съгласно допълнителните
споразумения, а именно: 5 051.19 евро, от които капитализирани лихви,
такси и застраховки в размер на 4 477.79 евро и главници — 573.40 евро.
Към 02.10.2017 г., счетоводно са начислени като дължими суми в общ размер на
38 639.06 евро, а именно 30 179.26 евро — главница, 7 092.02
евро — възнаградителна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 29.08.2017 г.,
793.38 евро — наказателна лихва за просрочие за периода от 10.10.2014 г. до
02.10.2017 г., 96.12 евро — банкови такси, 83.95 евро — застраховки и 394.33
лв. — начислена и непогасена такса за подновяване на ипотека. Общият размер на
погасената главница е 2 631.93 евро /2 058.53 евро чрез плащане и 573.40
евро чрез капитализация/. Общият размер на погасените задължения за
възнаградителна лихва в 17 254.84 евро /12 873.46 евро чрез плащане и
4 381.38 евро чрез капитализация/. Общият размер на погасените задължения
за наказателни лихви е 48.23 евро /22.67 евро чрез плащане и 25.56 евро чрез
капитализация/. Общият размер на погасените задължения за такси е 806.54 евро
/735.69 евро чрез плащане и 70.85 евро чрез капитализация/. Общият размер на
погасените задължения за имуществени застраховки е 560.08 евро. Кредитът е
обслужван от банковата сметка на И.А.И. с IBAN ***. Последната вноска за погасяване на задължения е
внесена на 12.06.2015 г. в размер на 153.02 евро, с което е погасен остатъкът
от дължимата вноска с падеж 10.09.2014 г., такса при просрочие 91-120 дни — 11.25
евро и част от възнаградителната лихва с падеж 10.10.2014 г. в размер на 91.66
евро. След тази дата е преустановено погасяването на задълженията по кредита.
Възнаградителната
лихва е определена съгласно уговорените в договора лихвени проценти и в
допълнителните споразумения —
фиксиран размер за първата година, на база ЛБП за жилищни кредити в евро и
Прайм за жилищни кредити в лева плюс уговорената надбавка. Наказателната лихва
е начислена върху просрочената главница с лихвен процент, равен на сбора от
лихвения процент за възнаградителната лихва плюс 10 процентни пункта. Размерът
на възнаградителната лихва за процесния период, съобразно уговорения в договора
ГЛП, без съобразяване на извършените промени от банката на лихвения процент при
увеличаване на възнаградителната лихва е 19 489.69 евро. Въз основа на
представените към договора допълнителни споразумения от банката са
капитализирани суми за лихви и такси в размер на 4477.79 евро, от които лихви —
4 381.38 евро, наказателни лихви — 25.56 евро и такси — 70.85 евро.
Вещото лице е преизчислило дължимите
суми при съобразяване плащанията по договора и като вземе предвид най-висок
размер на възнаградителната лихва, така, както е уговорена към първоначалния
момент на сключване на договора и съответно вземе предвид евентуално
увеличаване и капитализиране към главницата на уговорени лихви и такси по
договора за кредит. Непогасените задължение към 02.10.2017 г. в резултат на
извършените изчисления са общи в размер на 32 578.92 евро, които включват:
25 147.74 евро — главница, 6 606.92 евро — възнаградителна лихва за
периода 10.01.2014 г. – 29.08.2017 г., 740.31 евро — наказателна лихва за
просрочие от 11.01.2014 г. – 02.10.2017 г. и 83.95 евро — застраховки за
периода от 03.06.2015 г. до 18.05.2017 г. Вещото лице е констатирало, че при
преизчисляване задълженията няма задължения за непогасени лихви и такси, които
биха могли да се капитализират.
От правна страна съдът намира следното:
Договорът е сключен преди
въвеждането в нормативната система на специалните закони за потребителското
кредитиране /ЗПК от 2006 г. и ЗКНИП от 2016 г./ и съответно отношенията на
клиента с банката се уреждат от диспозитивни общи правила за банково
кредитиране по чл. 430 ТЗ и императивните особени изисквания към отношенията на
банките с клиенти /чл. 39 и 40 ЗБ (отм.)/. Договорът съответства на тези
правила. Страните са спазили писмена форма, посочили са целите на финансирането
като текущи нужди на потребителя и крайния срок за ползване на главницата.
Лихвата е уговорена ясно с посочване на два размера на лихвения процент,
приложими за конкретни периоди, разходите за такси и застраховки са оповестени.
Промяната на тези размери е посочена като право на кредитора и това е
достатъчно за да се приеме, че уговорка е постигната. Страните са фиксирали
точен размер на равната месечна вноска и са конкретизирали общия брой на тези
вноски и начина по който се определя падежа им според деня на откриване на
кредитната сметка, като по този начин е постигнато съгласие относно
същественото съдържание на сделката, указано в чл. 430 ТЗ, поради което и не се
споделят доводите на ответника за нищожност на договора за кредит поради
неизвестност на размера и падежите на насрещното задължение. Тъй като към
процесния договор не се сочат приложими общи условия, не се е налагало
предварително оповестяване на такива.
Относно датата на договора за кредит,
то поставената в договора дата на сключването му, не се обхваща от изявленията
на страните. Когато датата на документа не е част от съдържанието, тя е без
значение за пораждане на правата и задълженията. Обикновено датата в частните
документи е един случаен елемент. Важно е съдържанието /в тесен смисъл/, тоест
изявленията в документа — решение № 50115
от 18.03.2024 г. по гр. д. № 1493/2022 г. на IV
г. о. на ВКС. В случая датата не е част от съдържанието на документа,
поради което липсата на такава /или наличието на дата, която се разминава с един
ден/ в екземпляра от договора за кредитополучателя, не се отразява на
действителността на договора. Още повече, че от кредитираната ССчЕ се
установява, че сумата е усвоена на 02.05.2006 г. и 05.05.2006 г., няколко дни
след посочената дата на сключване на договора.
Не се споделят и останалите доводи
за нищожност на договора за кредит. Спазени са законовите изисквания, посочен е
както предмет, така и срок и размер на кредита. Няма значение кои лица са
подписали договора за кредит от името на банката. Ищецът не оспорва
облигационното отношение и потвърждава същото с превеждането на сумата по
договора и последващите действия. Съгласно задължителните разяснения в т. 2 от ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42 ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, какъвто ответникът
не е — решение № 50072 от 30.08.2023 г.
по т. д. № 1184/2021 г. на I т. о. на
ВКС.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе
ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно
изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /виж
решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. №
5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият състав на предсрочната
изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите
обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването
на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника за това след
като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Уведомяването за предсрочната
изискуемост може да се осъществи и чрез нотариална покана, което съставлява
допустим способ за съобщаването на предсрочната изискуемост. Според чл. 2, ал.
1 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените
в законите нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл. 569 ГПК, като разпоредбата на т. 3 изрично урежда компетентността на нотариуса за
връчване на нотариални покани. Ето защо, ако кредиторът избере този ред на
връчване на съобщението за настъпване на предсрочната изискуемост, то следва стриктно
да се спази от нотариуса процедурата по ГПК. Съгласно чл. 50 ЗННД при
връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37–чл.
58 ГПК.
Съгласно решение № 217 от 12.05.2015 г по т. д. № 62/2014 г., I т. о. на ВКС
разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима в нотариалните производства, при
връчване на нотариални покани. Удостоверяването на нотариуса за връчването на
съобщението съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК, не е достатъчно, за да се приеме за
редовна процедурата — определение № 108
от 16.02.2012 г. по ч. т. д. № 70/2012 г., II т. о. на ВКС, като съдът
прави самостоятелна преценка дали са спазени правилата за връчване на
нотариалната покана и дали е настъпила предсрочната изискуемост на вземането.
Разпоредбата на чл. 47 ГПК /във
варианта, в който е бил текстът към 04.10.2017 г./ съдържа последователни
правила, които нотариусът следва стриктно да спази, преди да приложи чл. 47,
ал. 6 ГПК, като поредността е следната: ако адресатът не се яви да получи
книжата в двуседмичен срок от залепване на уведомлението – чл. 47, ал. 3 ГПК,
нотариусът следва да укаже на молителя или сам да извърши проверка с оглед
предоставеното му съобразно чл. 19 ал. 2 ЗННД правомощие за достъп до
националната база данни „Население“ за адресната регистрация на адресата, която
трябва да съдържа данни за регистрираните адреси по реда на чл. 90 ал. 1 ЗГР.
В случая обаче тази последователност
не може да се провери, доколкото по делото е представена единствено нотариална
покана с удостоверяване на нотариуса, че същата е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. По делото не е представена разписката за извършеното/извършените
посещения, от която да се установи кога служителят на нотариуса е посетил
адреса, дали е удостоверено, че адресатът не е намерен, респ. залепено ли е
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. Пуснат ли е екземпляр
в пощенската кутия, посочено ли е, че книжата се намират в нотариалната
кантора, където могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепването. Неустановяването
на тези обстоятелства води съда до извода, че не се доказва по делото предсрочната
изискуемост да е настъпила преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Когато изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника — кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в хода на производството представлява
правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и в производството по
чл. 422 ГПК — решение № 50067 от
30.09.2024 г. по т. д. № 2717/2021 г. на II т. о. на ВКС, решение № 50004 от
06.06.2024 г. по т. д. № 1772/2022 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50292 от 20.03.2023 г. по гр. д. №
73/2022 г., IV г. о. на ВКС, решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. №
2640/2021 г., III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. №
2482/2018 г. II т. о. на ВКС, решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019
г., II т. о. на ВКС, решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г., II
т. о. на ВКС, решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г., II т. о.
на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г., II т. о. на ВКС.
В случая към исковата молба е приложено уведомление за предсрочна изискуемост,
което се съдържа в нотариална покана на л. 117 от делото. Налице е забава в
плащането, която се установява от ССчЕ. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника — 20.08.2018 г. е настъпила
предсрочната изискуемост. Упражненото по този начин потестативно право в хода
на производството представлява нов факт от значение за съществуване на
претендираното вземане, който следва да
бъде взет предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Липсва забрана банките да прехвърлят
своите вземания на трети лица. Договорът за цесия е договор, по силата на който
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. В представените по
делото договори за цесия страните по договора са уговорили възмездно
прехвърляне на цесионерите на вземания, произтичащи от предоставени кредити,
изброени и индивидуализирани в отделни приложения към договорите, срещу покупна
цена. В приложенията към договора се съдържа конкретна информация за вземанията
по всеки отделен договор за кредит, като са представени извлечения от
приложенията към всеки един от двата договора, в които е включен и процесният
договор за кредит — л. 110 и л. 116 от делото. Така, прехвърлените вземания са
не само определяеми, но и конкретно определени с оглед приложенията към
договора. Няма пречки за прехвърляне на вземания по договор за кредит и преди настъпване
на изискуемостта на всичко вноски — виж решение
№ 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на I т. о. Длъжникът няма
интерес и не разполага с възможност да оспорва действителност на договор за
цесия между стария и новия му кредитор, поради липсата на съществено съдържание
от договора.
Доколкото длъжникът не е страна по
транслативната сделка между цедента и цесионера, то, за да породи последната
правно си действие спрямо него, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
законодателят е предвидил извършването на допълнително действие — съобщаване на
цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор
/цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от
цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в
насрещната страна по заемното правоотношение. Като доказателство по делото са
представени нотариална покана и приложено
към нея уведомление от „Б.Р.с.“ АД, с което се уведомява И.А.И., за двата
договора за цесия от „Българска пощенска банка“ АД /със сегашно наименование „Ю.Б.“
АД към „Б.Р.с.“ АД и след това от „Б.Р.с.“ АД обратно към „Ю.Б.“ АД /л.
119-121/. Ответникът следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна в
кредитора на вземанията по процесния договор за потребителски кредит с
получаване на уведомлението заедно с препис от исковата молба, представляващо
новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в хода на
настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването, поради което получаването на същото като приложение
към исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за
изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване /в
този смисъл — решение № 123 от 24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. №
2639/2014 г., II т. о., ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г., I т. о. на ВКС/. Препис от исковата молба и приложенията към нея е
надлежно връчен на ответника на 20.08.2018 г. — л. 146, от която дата същият се
счита за уведомен за договорите за цесия.
За пълнота следва да се
посочи и, че дори по настоящото производство да се установява, че длъжникът не
е уведомен за цесиите, то първоначалният кредитор по договора е „Българска пощенска банка“ АД /с
правоприемник-ищеца „Ю.Б.“ АД/. При липса на уведомяване, цесиите не могат
да проявят действие спрямо длъжника и материалноправно легитимиран да
претендира вземанията е първоначалният кредитор „Ю.Б.“ АД. Следва да се посочи и също, че в хода на процеса на
04.02.2020 г. е настъпило правоприемство, като „И А.Б.Л.Б.“
ЕАД /в което дружество по-рано се е
вляло „Б.Р.с.“ АД/ се е вляло в „Ю.Б.“ АД. Към момента „Ю.Б.“ АД е
правоприемник както на „Българска пощенска банка“ АД, така и на „Б.Р.с.“ АД.
Процесният договор за кредит е сключен на 27.04.2006 г. За процесния договор за банков кредит № 267/06.04.2006 г., не се прилага ЗЗП, обнародван в ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г., който е влязъл в сила на 10.06.2006 г., след подписването и постигането на съгласие по параметрите на процесния договор за банков кредит. Липсва в преходните и заключителни разпоредби на закона изрична норма, която да придава обратно действие по отношение заварените правоотношения. Не е приложима по спора и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно чл. 288 ДФЕС, директивите обвързват само държавите-членки, и то само относно предвидената в тях цел. Съдът на ЕС приема последователно и непротиворечиво в своята практика, че директивите не могат да произведат действие, освен ако не са възприети в националното право на държавите-членове. Директива 93/13/ЕИО е въведена в националното право именно с ЗЗП, поради което няма как да се прилага за настоящия случай.
Приложимият по делото материален закон е Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия /ЗЗППТ/, обн. в ДВ бр. 30 от 02 април 1999 г., в сила от 03.07.1999 г. отменен с преходните и заключителни разпоредби § 14 на ЗЗП на 10.06.2006 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ /отм./ неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Според чл. 35, ал. 2, т. 9 ЗЗППТ /отм./ пък, неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание, в т. 10 на същата разпоредба е предвидено, че неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца да променя едностранно, без основание характеристиките на стоките или услугите. Чл. 36, ал. 1 ЗЗППТ /отм./ предвижда, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, а чл. 37, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Процесният договор за банков кредит попада в предметния обхват на ЗЗППТ /отм./. Ищецът е потребител по смисъла на § 1, т. 1 ДР от ЗЗППТ /отм./, „Българска пощенска банка“ АД е търговец по смисъла на § 1, т. 2 ДР от ЗЗППТ /отм./.
Съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, а и в случая в отговора на исковата молба са изложени твърдения за наличие на неравноправни клаузи. Тъй като индивидуално договаряне не беше установено, клаузите относно запазените за кредитора права да изменя първоначално оповестени условия подлежат на преценка за неравноправност.
При преценката за неравноправност на клауза касаеща годишния лихвен процент следва да се преценят няколко критерия — информираност на потребителя, ясни и разбираеми критерии за евентуалните промени на годишния лихвен процент. За да не е налице неравноправност посочените критерии следва да са налице към момента на сключването на договора.
В чл. 4 от договора за кредит е предвидено, че за всяка следваща година след първата година до крайния срок за издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро плюс договорна надбавка в размер на 1.9 %. Действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
В случая не е пояснено
изобщо какви са основанията за промяната и по какъв начин, разбираем за
потребителя, ще се формират новите размери. Това напълно бланкетно договаряне
осуетява възможността на кредитополучателя да прецени бъдещата финансова тежест
по задължението си за връщане на кредита и позволява на кредитора да увеличава
възнаграждението си изцяло по своя преценка и то дори при обективно обратни
пазарни тенденции. Типична за кредитния продукт за дългосрочно кредитиране е
възможността да се съобрази прогнозируема динамика на лихвените равнища, поради
което и принципното уговаряне на плаващ лихвен процент позволява и на двете
страни да минимизират рисковете от дългосрочното обвързване, като прилагат
стойности, следващи измененията на пазара. В случая обаче на клиента е
предложен фиксиран размер и изобщо не е договаряно как пазарните колебания ще
повлияят на този съществен за интереса на потребителя елемент от сделката. Това
несъмнено означава, че средният потребител дори и със специални знания не би
могъл да достигне сам до извод за приложимия лихвен процент. Както и да е
използвано правото на банката, доколкото липсва предварително пояснение как
точно динамиката на показателите ще влияе на новия БЛП и каква е относителната
тежест на всеки от отделните индикатори, сами по себе си тези уговорки са
опорочени. Не може да се приеме за добросъвестно такова договаряне, без
съответна гаранция и за потребителя за начина, по който той ще може да се
освободи от негативни за него последици. В обобщение на изложеното се налага
изводът, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от процесния договор за
банков кредит са едновременно неясни и създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което са неравноправни
по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 9 и т.
10 ЗЗППТ /отм./, което обуславя тяхната нищожност — чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ /отм./.
Липсват твърдения, както и доказателства за индивидуалния характер на клаузите,
поради което съдът намира, че същата не се явяват индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 37, ал. 2 ЗЗППТ /отм./. Относно неравноправния характер на
идентични разпоредби на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.
3 в други договори за кредит на ищеца от 2006 г. — виж напр. определение № 1296 от 12.12.2023 г. по т.
д. № 744/2023 г., I т. о. на ВКС
С допълнително споразумение от 27.10.2009 г., допълнително споразумение 02.08.2010 г., допълнително споразумение от 29.03.2012 г., допълнително споразумение от 27.12.2012 г. липсва промяна на начина на изчисляване на възнаградителната лихва, като единствено се предоговарят благоприятни условия за определен срок и се променя договорната лихвена надбавка, която се увеличава до размер от 3.04 пункта. С допълнителното споразумение от 27.12.2012 г. за пръв път се посочва и, че БЛП се определя от УС на банката, като отразява пазарните бенчмаркови лихвени мерители, рискова премия, директните нелихвени разходи на банката по привличане на финансов ресурс, оценка нивото на риска на най-кредитоспособните клиенти и временните пазарни сътресения в лихвените нива до 0.50 %.
В посочените споразумения липсва промяна на начина на изчисляване на
възнаградителната лихва спрямо начина, посочен в чл. 3, ал. 5 от договора,
поради което важи всичко преждеизложено /като дори да се приеме, че за
допълнителните споразумения е приложим ЗЗП, то клаузите относно изчисляване на
възнаградителната лихва отново са неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т.
10 и т. 12 ЗЗП/. Недействителността на
допълнителните споразумения произтича и на друго основание — размерът на
задължението в допълнителните споразумения е определен при прилагане на
действащи в договора неравноправни клаузи, което на самостоятелно основание
обуславя недействителността на тези допълнителни споразумения. Допълнителното
споразумение би било индивидуално договорено и би довело до преодоляване
последиците от нищожността, когато то преурежда съдържанието на спорните и
установими като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП клаузи на основния
договор. Когато липсва подобно предоговаряне, а напротив изрично се запазва
действието на останалите разпоредби на основния договор, незасегнати от
предмета на допълнителното споразумение, за правния спор няма значение
качеството на уговорките в допълнителното споразумение като индивидуално или
неиндивидуално уговорени. Предоговарянето на условията на кредита относно
размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с
неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на
неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер
— решение № 87/06.11.2019 г. по т. д. №
848/2017 г. на I т. о. на ВКС и решение № 65/06.07.2018
г. по т. д. № 1556/2017 г. на І т.о. на ВКС.
С допълнителното споразумение от 27.12.2013 г. е предвидено, че след периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва равна на сбора между действащия референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката и договорна надбавка в размер на 6.04 %. Референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката се определя съобразно приложена по делото методология — л. 95-96 от делото. В компонентите на ПРАЙМ се включват тегло на депозити на домакинство, тегло на капитала, лихвен процент по депозити на домакинства, минимални задължителни резерви, разход за фонд за гарантиране на влогове, безрисков лихвен процент, рискови тегла, корекция за промяна в цената на новопривлечен ресурс, МСА компонента. С това споразумение е променен изцяло начинът на определяне на договорния лихвен процент, като е въведена нова компонента, приложим относно разпоредбите на това споразумение вече е ЗЗП, който е в сила към момента на сключването му. Разпоредбата на чл. 5 от споразумението е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 12 ЗЗП.
От Методологията се установява, че много от компонентите, които определят ПРАЙМ са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги и са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Същевременно, Методологията не съдържа ясни правила относно конкретния начин, по който промяната на всеки един от компонентите ще се отрази на промяната на ПРАЙМ и, въпреки заложената формула, изрично предвижда, че банката, чрез Комитета по управление на активите и пасивите, ще определя стойността на ПРАЙМ. Липсата на ясни правила и условия за начина на формиране на размера на ПРАЙМ, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо. Когато не е указано как и поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи базовия лихвен процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава възнаградителната лихва, разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗЗП не може да бъде приложена.
Вярно е, че към споразуменията е приложени методология за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ, но за изложената в нея формула за определяне на ПРАЙМ и компонентите на ПРАЙМ, по никакъв начин не може да се каже, че са ясни и достатъчно разбираеми, за обикновения среден потребител, като пазарни индекси и индикатори, както и че е ясна тежестта на всеки един от тях, за да се счете, че доставчикът на конкретната финансова услуга, не е недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП – относно неравноправността на клаузите за определяне на лихвения процент съобразно референтния лихвен процент ПРАЙМ на ищеца виж решение № 150/20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г. на II т. о. на ВКС.
Констатираната нищожност на клаузите, предоставящи право на банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, тъй като са неравноправни, не обуславят нищожност на целия договор за кредит. Нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя и съответно - договорът продължава да действа за страните по останалите условия, доколкото може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
На следващо място, постигнатите с допълнителните споразумения уговорки за прибавянето на просрочени лихви /според ССчЕ възнаградителни лихви — 4 381.38 евро и наказателни лихви — 25.56 евро/ към размера на главницата /капитализация на лихви/ представлява анатоцизъм, който е допустим само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Към настоящия момент такава възможност не е предвидена в наредба на БНБ, поради което на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД уговорките за капитализирането на изтекли лихви са нищожни - виж решение № 60091 от 27.09.2021 по т. д. 1345/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 122 от 18.05.2022 г. по гр. д. 3201/2021 на IV г. о. на ВКС, решение № 101 от 19.08.2019 г. по т. д. 439/2017 на II т. о. на ВКС, решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на II т. о. на ВКС, решение № 60058 от 04.11.2021 г. по т. д. № 2702/2019 г. на I т. о. на ВКС и др. Извършеното преоформяне на задълженията чрез прибавянето на изтекли лихви към главницата по отпуснатия кредит с допълнителните споразумения не обвързва страните по договора. Тези клаузи от допълнителните споразумения са нищожни като противоречащи на закона. Ето защо, клаузите в допълнителните споразумения към договор за банков кредит, отпуснат на физическо лице, за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, води до анатоцизъм.
Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД — решение № 600091 от 27.09.2021 г. по т. д. № 1345/219 г. на II т. о. на ВКС.
Относно наказателната лихва за просрочие:
Приложение в случая не намира ЗПК, а и относно неравноправността на клауза от договор за кредит, когато клаузата определя плащането на наказателна лихва върху просрочена главница, в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта по договор за кредит на Юробанк България от 2007 г. е налице произнасяне с решение № 109 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 3307/2021 г. на III г. о., с което се приеме, че идентична клауза не е неравноправна. Клаузата, която определя размера на наказателната лихва, не се влияе от нищожността на клаузата, която дава възможност на банката едностранно да променя базисния лихвен процент, доколкото възнаградителната лихва и БЛП са определени към момента на сключване на договора, и остават непроменени до прекратяването му. Критерий за нищожност на неустойката е съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Размерът на процесното обезщетение не е прекомерно висок, макар и да надхвърля размер на гарантирано в закона за всеки кредитор нормирано обезщетение като законна лихва от поне 10 % по арг. от чл. 86 ЗЗД. За да изпълни функциите си не само на обезщетение, но и на стимул за доброволно и в срок изпълнение, неустойката несъмнено следва да поставя длъжника в по-тежко положение в сравнение с общия случай без уговорена неустоечна клауза. Затова и неустойка от сборен размер от надбавка и фиксиран по първия договор лихвен процент, която не надхвърля общо 18 % годишно, е съпоставим с оправдана санкция за неизпълнение, която да действа и обезпечително превантивно без да се превръща в източник на неоправдано обогатяване за кредитора. Още повече, че това обезщетение следва да покрие и загубите от възнаградителна лихва, която не е предварително калкулирана в анюитетите и съответно не е начислена върху главница, която е била приспадната съобразно очакване, че е покрита в предходен анюитет. Затова и начисление на неустойката върху неиздължената главница, която потребителят продължава да ползва, не е несъвместимо с изискванията за добросъвестност и не представлява нито неравноправна клауза, нито уговорка накърняваща общоприет принцип на справедливост. Така уговорената клауза не противоречи на добрите нрави.
Относно застрахователните премии:
Обосновано е и погасяването на застрахователните премии по имуществената застраховка, уговорени в съответствие със стойността на обезпечението. Макар банката да е посочена като ползваща се от застрахователната сума, застрахован е именно имуществения интерес на собственика – длъжник. Нуждата от имотно обезпечение е определяща за самия вид дългосрочно кредитиране и не може да не е била съобразена с индивидуалния интерес на клиентите, насочили се именно към този продукт. Затова и уговарянето на задължението им не само да учредят, но и да застраховат обезпечението, което да съхрани привилегията при настъпване на предвидим риск следва да се възприема като част от основното съдържание, които е одобрено индивидуално от договарящите се клиенти и така остава извън приложното поле на контрола за неравноправност. Няма пречки кредиторът да замести собственика при подновяване на текущото покритие и изплащането на премиите, тъй като такова право принципно е гарантирано в закона /чл. 133 ЗЗД/, доколкото бездействието на длъжника, застрашава възможност за принудително удовлетворяване на кредитора. В договора е уговорено задължение за направеното и поддържането на застраховка в полза на банката /чл. 10, т. 5/ и за поемане на разноските по застраховането /чл. 10, т. 3/. Липсват конкретни възражения срещу дължимостта на това плащане от страна на ответника, поради което и съдът намира, че вземането е установено по основание и размер в производството.
Относно таксата за разходи за уведомяване за предсрочно изискуемост в размер на 682.80 лв.:
Подобно вземане не се установява по производството. На първо място, не са ангажирани доказателства за направата на такъв разход от страна на банката. Не става ясно и как е формирано вземането и защо е в толкова висок размер, т. е. колко покани са връчвани, какви са разходите по всяка отделна покана. Липсата на представени разходни документи и установяване връзката им с изпратени до кредитополучателя нотариални покани по процесния договор обуславя неоснователност на претенция за подобна такса.
На следващо място, претенцията е неоснователна и предвид обстоятелството, че същата се претендира като такса по договора. В договора и допълнителните споразумения обаче не е уговорена подобна такса. Такса за разходи за обявяване на предсрочна изискуемост не следва от договора, няма пречки кредиторът да претендира имуществени загуби поради договорно неизпълнение, но това е отделна претенция, за която липсват фактически твърдения в исковата молба. Съдът съобразно диспозитивното начало е обвързан от волята на ищеца, а и в случая е налице претенция по чл. 422 ГПК, за която макар и осъдителна, следва да е налице идентитет между вземанията в заповедно и исково производство, за да се ползва кредиторът от преимуществата на този ред спрямо нови осъдителни претенции по общия исков ред.
Важно е да се определи в коя част клаузите са неравноправни. Когато изменението е основано на нищожна клауза в договора за кредит, споразумението за промяна на лихвения процента в допълнителните споразумения, намерило отражение и в погасителния план към договора, е нищожно и не обвързва кредитополучателя — в този смисъл изрично решение № 60091 от 27.09.2021 г. по т.д. 1345/2019 г. на II т.о. на ВКС и определение № 60560 от 11.11.2021 г. по т. д. № 2048/2021 г., II т. о. на ВКС. Макар и въз основа на неравноправни клаузи, намалението на лихвения процент под уговорения размер по първоначалния договор от м.04.2006 г. следва да се вземе предвид от съда, доколкото съобразно диспозитивното начало за посочените периоди Банката не е начислявала суми при по-висок от посочения лихвен процент, поради което и в случая не би следвало с оглед поведението на самия кредитор, съдът да взима предвид по-високи суми, още по-малко и в ущърб на потребителя.
Предвид всичко изложено до настоящия момент и служебно поставените въпроси към повторната ССчЕ, то по задача № 9 от ССчЕ е налице преизчисление на вещото лице при съобразяване размер на възнаградителни лихва съобразно уговорения в договора годишен лихвен процент и в размери по-ниски от първоначално определените /но без съобразяване на извършените увеличения на възнаградителната лихва/, както и като съобрази, че капитализирането на лихви към главницата е нищожно.
Вещото лице при съобразяване на плащанията е посочило, че непогасените задължение в резултат на извършените изчисления са общи в размер на 32 578.92 евро, които включват: 25 147.74 евро — главница, 6 606.92 евро — възнаградителна лихва за периода 10.01.2014 г. – 29.08.2017 г., 740.31 евро — наказателна лихва за просрочие от 11.01.2014 г. – 02.10.2017 г. и 83.95 евро — застраховки за периода от 03.06.2015 г. до 18.05.2017 г. Вещото лице е констатирало, че при преизчисляване задълженията няма задължения за непогасени лихви и такси, които биха могли да се капитализират.
Съобразно диспозитивното начало обаче ищецът е претендирал не изцяло неплатените суми по договора.
Претендира се начислена главницата за периода от 10.10.2014 г. – 02.10.2017 г., включително и предсрочно изискуем остатък от вземането. Незаплатената главница в периода от 10.10.2014 г. до 02.10.2017 г., включително и незаплатеният предсрочно изискуем остатък са в размер на общо 24 923.95 евро /виж Таблица 1 от ССчЕ, от която се установява, че дължимата просрочена главница до 09.10.2014 г. е 223.79 евро/. Съдът следва да съобрази настъпилата в хода на процеса предсрочна изискуемост и да присъди и остатъка от незаплатена главница, който е начислен като дължим в процесния период. Съобразно таблица № 1 към ССчЕ, падежиралите незаплатено вземания за главница в периода от 10.10.2014 г. до 02.10.2017 г. са в общ размер на 1 486.34 евро. При спазване едномесечния срок за предявяване на иска, то по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще настъпят както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. Следователно като законна последица върху сумата от 1 486.34 евро ще се присъди законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението — 04.10.2017 г. Върху предсрочно изискуемата главница 23 437.61 евро /24923.95-1486.34/ се дължи законна лихва от датата следваща датата на настъпване на предсрочната изискуемост, а именно от 21.08.2018 г.
Относно възнаградителната вещото лице е посочило, че дължимата възнаградителна лихва за периода 10.01.2014 г. – 29.08.2017 г. е 6 606.92 евро, но съобразно диспозитивното начало следва да се присъди възнаградителна лихва от 10.10.2014 г. Начислената възнаградителна лихва от 10.01.2014 г. до 09.09.2014 г. съобразно таблица № 1 към ССчЕ /стр. 4/ е 1 066.89 евро или дължимата за процесния период е 5 540.03 евро, до който размер искът следва да се уважи.
Относно наказателната лихва вещото лице е посочило, че наказателна лихва за просрочие от 11.01.2014 г. – 02.10.2017 г.. е 740.31 евро, но съобразно диспозитивното начало следва да се присъди наказателна лихва за просрочие от 10.10.2014 г. Начислената наказателна лихва за просрочие лихва от 11.01.2014 г. до 09.09.2014 г. съобразно таблица № 1 към ССчЕ /стр. 4/ е 11.49 евро. Доколкото по делото не се установи да е настъпила предсрочна изискуемост преди 20.08.2018 г., то съдът не кредитира заключението в частта, с която е начислена наказателна лихва върху главница в размер на 25 147.74 евро за периода 29.08.2017 г. – 02.10.2017 г. За този периода следва да се начисли наказателна лихва в размер на претендирания лихвен процент върху само върху падежиралата незаплатена главница, като на основание чл. 162 ГПК и след използване на електронен калкулатор съдът определи дължимата лихва за просрочие върху падежиралата и незаплатена главница за периода 29.08.2017 г. – 02.10.2017 г. в размер на 27.98 евро, който размер следва да се присъди вместо размерът посочен в таблицата към заключението от 237.51 евро, начислен върху предсрочно изискуема главница. Или дължимата наказателна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 02.10.2017 г. е 519.29 евро /740.31 евро+27.98 евро – 237.51 евро – 11.49 евро/.
Основателна е претенцията и за 83.95 евро — застраховки за периода от 03.06.2015 г. до 18.05.2017 г., която попада в периода, посочен в исковата молба.
По делото не са ангажирани доказателства за плащане на дължимите суми от ответника, поради което и не се установява погасяване на същите.
Исковете за разликата — за главницата до пълния размер 30 179.26 евро, за възнаградителната лихва до пълния размер 7 092.02 евро, за лихва за просрочие до пълния размер от 793.39 евро и за банкови такси до пълния размер от 695 евро, като неоснователни следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни.
Доказва се направата на разноски само от ищеца по производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноските. Доплатеният депозит след приключване на съдебното дирене в размер на 130 лв. не следва да се разпределя по съразмерност. Доказателства за направата на разноски могат да се представят в последното съдебно заседание, но не и след това в срока за ангажиране на писмени бележки. При изключване на сумата от 130 лв. ищецът претендира 3 795.68 лв. за производството пред СГС и 3 516.68 лв. за производството пред СРС /или общо 7 312.36 лв./.
На ищеца по съразмерност общо за исковото и за заповедното производство
се следва за разноски сума в размер на 5 855.70
лв., която ще се възложи в тежест на ответника
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.И.М., ЕГН **********, с адрес *** /конституирана по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на производството ответник И.А.И., ЕГН **********/ да заплати на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
във вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал.2 ТЗ, на
“Ю.Б.” АД, ***, следните суми по договор за кредит за рефинансиране и покупка
на недвижим имот № НL 8292 от м.04.2006 г. и допълнителни споразумения към него:
допълнително споразумение от 27.10.2009 г., допълнително споразумение от 02.08.2010
г., допълнително споразумение от 29.03.2012 г., допълнително споразумение от 27.12.2012
г. и допълнително споразумение от 27.12.2013 г., а именно: 24 923.95 евро — главница, начислена за периода от 10.10.2014 г. –
02.10.2017 г. /включително и предсрочно изискуем остатък от главницата/, ведно
със законната лихва върху сумата от 1 486.34 евро от датата на подаване
на заявлението — 04.10.2017 г. до окончателното изплащане и върху сумата от 23
437.61 евро от 21.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 5 540.03 евро — възнаградителна лихва
за периода 10.10.2014 г. – 29.08.2017 г., 519.29
евро — наказателна лихва за просрочие за периода от 10.10.2014 г. –
02.10.2017 г. и 83.95 евро — такси
за застраховки за периода от 03.06.2015 г. до 18.05.2017 г., за които суми с
разпореждане по ч. гр. д. № 70875/2017
г. по описа на СРС е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК с вх. № от
04.10.2017 г. на “Ю.Б.” АД, като ОТХВЪРЛЯ
исковете, както следва: за главницата за разликата над присъдения размер от 24
923.95 евро до пълния предявен размер от 30 179.26 евро, за възнаградителна
лихва за разликата над присъдения размер 5 540.03 евро до пълния предявен
размер от 7 092.02 евро, за наказателна лихва за просрочие за разликата над
присъдения размер от 519.29 евро до пълния предявен размер от 793.39 евро,
както и за таксите за разликата над присъдения размер от 83.95 евро до пълния
претендиран размер за банкови такси и за периода 19.05.2017
г. – 02.10.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
Р.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ю.Б.” АД, ***,
представлявано от Д.Ш.и М.В., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5
855.70 лв. – разноски по съразмерност в настоящото производство и в
производството по ч. гр. д. № 70875/2017 г. по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: