Решение по дело №5870/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19639
Дата: 28 ноември 2023 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20231110105870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19639
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20231110105870 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. П. Г., ЕГН
**********, с адрес ..., чрез пълномощника адв. С. С., със съдебен адрес ..., срещу ..., ЕИК
...., представлявано от Р.И.М.Т.- управител, със седалище и адрес на управление ....
Твърди се в исковата молба, че при справка за кредитни задължения от БНБ-
Централен кредитен регистър на ищеца било издадено удостоверение, в което било
посочено, че ищецът има три текущи кредита към ..., които били обслужвани, и един към ...,
отбелязан като кредит от 18.01.2016 г., просрочен с повече от 360 дни. Поддържа, че с ... не
е сключвал договор за кредит. Посочва, че ответникът е придобил процесното вземане чрез
договор за цесия от 18.01.2016 г., като била настъпила погасителна давност по отношение
същото. Твърди, че на 28.09.2022 г. изпратил по куриер с обратна разписка писмено
заявление до ответника за коригиране на данни в Централния кредитен регистър, съгласно
което ответникът следвало да изпрати информация за погасеното по давност задължение.
Ответникът не спазил срока за подаване на актуална информация към БНБ. Поддържа, че на
12.12.2022 г. получил писмен отговор от ..., в което ответникът посочило, че не била
преклудирана възможността да претендират плащане на вземането. Посочва, че за
процесното вземане .. е водело съдебно производство срещу ищеца, което било прекратено.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземането в размер на 12506 лв., представляваща вземане по Договор за
кредитна карта „American Express от 11.09.2009 г., сключен между ищеца и ... / със сегашно
наименование .../, прехвърлено на ... с договор за цесия на 18.01.2016 г., като погасено по
давност.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и
направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който признава иска
1
като допустим и основателен. Моли за уважаване на иска, но оспорва ищцовата претенция
за присъждане на разноски, като се позовава на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания и не изразява становище по
доказателствените искания на ищеца.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител. Представя становище с приложени писмени доказателства.
В откритото съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г., след направено искане от
страна на ищеца, на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене и
постановено разглеждането на делото при условията на признание на иска. Събирането на
доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника,
че не оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които
пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона
или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на ... –
София да получи от ищеца сумата от 12 506 лв. (дванадесет хиляди петстотин и шест лева),
представляваща вземане по Договор за кредитна карта „American Express от 11.09.2009 г.,
сключен между ищеца и ..., прехвърлено на ... с договор за цесия на 18.01.2016 г. Същото не
противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал
отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна
разпоредителна власт. Съгласно клаузата на т. 7 от пълномощното (л. 21и 22 от делото), адв.
П. В., упълномощен от законния представител на ответното дружество, може да признава
искове. Ответното дружество се легитимира и като титуляр на оспореното вземане въз
основа на договор за цесия от 18.1.2016 г., приложен по гражданско дело № 19316 по описа
за 2016 г. на Софийски районен съд. В този смисъл, пълномощникът на ..., е лицето, което
може да признае, че процесната сума не е дължима на ответника, като погасена по давност.
Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен процесуален
представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от И. Г., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 6 от ГПК и с оглед извода за основателност на
предявения отрицателен установителен иск, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 2 055,90 лв. (две хиляди и петдесет и пет лева и деветдесет
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Според съда, ответникът следва понесе отговорността за
разноски, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната
процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто
изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на
ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето
производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
2
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на
ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по
давност задължения, отказвайки да заличи погасеното по давност задължение, видно от
съдържанието на писмо с изх. № 02307 от 12.12.2022 г. Освен това, възражението за изтекла
в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право,
което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на
отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети
възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания.
Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между
страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът
не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение
№ 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от И. П. Г., ЕГН **********, с адрес ... против ..., ЕИК ....,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Р.И.М.Т., ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 12 506 лв.
(дванадесет хиляди петстотин и шест лева), представляваща вземане по Договор за кредитна
карта „American Express от 11.09.2009 г., сключен между ищеца и ... (със сегашно
наименование ...), прехвърлено на ... с договор за цесия на 18.01.2016 г., за която е издаден
изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по частно гражданско дело № 215 по описа за 2014 г. на
Софийски районен съд, 85-ти състав.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
управителя Р.И.М.Т. да заплати на И. П. Г., ЕГН **********, с адрес ... сумата от 2 055,90
лв. (две хиляди и петдесет и пет лева и деветдесет стотинки), представляваща направени от
ищеца разноски в първоинстанционното производство за заплащането на държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3