РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500881 по описа за 2022 година
Образувано по въззивна жалба,(неправилно наименована частна),на Б.
Д. Б.,ЕГН-********** от гр.П. и насрещна въззивна жалба от В. С. В.,ЕГН-
********** против решение № 173/01.12.21г.,постановено по гр.д.№
729/21г.по описа на РС-Асеновград,с което е осъден Б. Д. Б. да заплати на В.
С. В.,ЕГН-********** сумата от 7250лв.,получена на отпаднало основание,
(представляваща дадена сума за прехвърляне собствеността на
л.а.“*************),ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-08.04.21г.до окончателното изплащане,както и сумата от
1130лв.-разноски по делото.
Жалбоподателят Б. Д. Б.,ЕГН-********** счита решението за
„очевидно неправилно и явно необосновано“ по съображения,изложени в
жалбата.Иска от ПдОС да го отмени изцяло и постанови друго,с което да бъде
прехвърлена собствеността върху автомобила на ищеца.
Въззиваемата по тази жалба страна- В. С. В.,ЕГН-**********,чрез
пълномощника си адв.Л.К. изразява становище за неоснователност на
1
въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
От същата страна е подадена насрещна въззивна жалба,с която се
атакува решението в частта относно приетото от районния съд основание за
връщане на сумата,като счита,че сумата следва да се върне поради липса на
основание,а не на отпаднало основание,както е приел съда.Иска се изменение
на решението в тази му част относно основанието.Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбите,намира за установено
следното:
Същите са подадени в срок от легитимирани да обжалват решението
страни,поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Пред АРС е предявен от В. С. В. против Б. Д. Б. иск с правно основание
чл.55,ал.1,предл.трето,евентуално съединен с иск с правно основание
чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД,евентуално съединен с иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД.
Твърденията на ищеца в исковата молба са за сключен на
21.09.20г.предварителен договор между него и ответника за закупуване на
процесния автомобил **************след обява за продажбата му в
интернет за сумата от 4000лв.Същия ден ищецът заплатил на ответника
1000лв.,което било отбелязано в съставения писмен документ,за разноски по
прехвърлянето на автомобила.Впоследствие ответникът убедил В. да му
заплати още 1750лв. за автотенекеджийски услуги по автомобила,които да
бъдат извършени от негов познат автотенекиджия в гр.С.,при когото бил
откаран автомобила.Сумата била платена на 28.09.20г.с разписка от същата
дата.След настойчиви обаждания от ответника за авансово заплащане на
уговорената продажна цена,на 16.10.20г.В. му заплатил 2000лв.,записано в
нотариално заверена разписка ,че тази сума е част от продажната цена.На
02.11.20г.заплатил на ответника още 2000лв.-остатък от продажната цена по
предварителния договор,за което отново била издадена нотариално заверена
разписка.След това ответникът поискал от ищеца още 500лв. и тъй като В.
нямал достатъчно пари в себе си,помолил свой приятел-К. П. да му услужи с
тази сума.Предал същата на ответника на 11.11.20г.срещу разписка,в която
2
било записано,че Б. няма да има по-нататъшни претенции към продажната
цена на автомобила.Въпреки това последният продължавал да претендира за
заплащане на още суми,звънял му по телефона,заявявал,че ще му прехвърли
автомобила чак след като плати и тези суми.Това принудило ищеца да подаде
жалба в РП-Пловдив,ТП-Асеновград,по която било образувано ДП.Твърди се
още,че ищецът на три пъти изпращал покани на ответника или да му
прехвърли автомобила или да му върне получените за автомобила суми,като
за два от случаите имало съставени констативни протоколи за неявяването
му.Ответникът отказвал да прехвърли собствеността на автомобила при
уговорените условия и претендирал за заплащането на нови допълнителни
суми.Според ищеца нямало постигнато съгласие за продажната цена на
автомобила,нито имало подписан валиден предварителен договор с
договорената цена.Счита,че съставеният на 21.09.20г.предварителен договор е
нищожен поради липса на основен елемент от него-съгласие досежно цената
или че така съставеният документ не е предварителен договор по см.на
чл.19,ал.3 от ЗЗД.
Ответникът от своя страна твърди,че колата била обявена за продажба
за сумата от 4500лв.,като с разписката от 11.11.20г.ищецът доброволно му
заплатил остатъка от 500лв.Оспорва твърдението в исковата молба,че
продажната цена на атомобила е била 4000лв.Признава,че В. му заплатил на
два пъти по 2000лв.на 16.10.20г.и на 02.11.20г.,но в разписките не пишело,че
продажната цена на автомобила е 4000лв.
По делото е безспорно,а и се установява от представените разписки и
т.нар.предварителен договор от 21.09.20г.,както и от показанията на св.П.,че
ищецът В. е заплатил на ответника следните суми във връзка с процесния
автомобил: 1000лв.при подписването на предварителния договор на
21.09.20г.;1750лв.на 28.09.20г.;2000лв.на 16.10.20г.;2000лв.на 02.11.20г.и
500лв. на 11.11.20г.
Установява се също,че В. е подал жалба против Б. в РП
Асеновград,приложена по делото.По делото са приети и представени от
ищеца писма до ответника по „телепоща“,с които го кани да му прехвърли
собствеността върху автомобила или да му върне дадената сума от
7250лв.Съставени са два констативни протокола от нотариуси Е.Н. и Р.Й.,от
които е видно,че ответникът не се е явил на посочените в писмата дати.От
3
представено копие от обява в интернет е видно,че л.а.************ е бил
обявен за продажба в интернет на цена от 4500лв.По делото е разпитан като
свидетел К. П.-приятел и колега на ищеца.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и при
наведените в исковата молба обстоятелства и петитум първостепенният съд е
квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.Посочил
е предпоставките за успешното провеждане на иска по чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД.Съдът е приел за безспорно,че между страните са съществували
договорни отношения,като се доказва твърдението на ищеца,че е предоставил
на ответника сумата от 7250лв.срещу задължението на последния да му
прехвърли собствеността върху автомобила.Приел е,че ответникът не е
доказал да е изпълнил всички или част от своите задължения,произтичащи от
договора,като договорът е бил развален,доколкото Б. не се явил след
отправените му покани пред нотариус на 29.12.20г.,12.01.21г.и на
25.01.21г,поради което ответникът дължал връщане на сумата,тъй като
получил нещо на отпаднало основание-развален договор.Б. не доказал
наличието на основание за получаване от ищеца на сумата от 7250лв.,срещу
която следвало да прехвърли собствеността върху автомобила и след като
вече липсвало правоотношение между страните или някакъв правопораждащ
юридически факт,от който да е възникнало задължението на ищеца,то същият
бил длъжен да я върне като получена на отпаднало основание,а именно-
разваления договор.
Настоящата инстанция намира изводите на районния съд за правилни
,като ги споделя изцяло и на осн.чл.272 препраща към тях.
Следва да се отбележи във връзка с насрещната въззивна жалба,че
настоящата инстанция намира за правилна правната квалификация на иска по
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД,който е за връщане на получена сума при отпаднало
основание за плащането й.Не се споделят доводите на ищеца,че се касае за
нищожен предварителен договор.
Сключеният на 21.09.20г.писмен договор е предварителен по см.на
чл.19 от ЗЗД и съдържа основните елементи на същия.Съгл.чл.19,ал.2 от ЗЗД
предварителният договор следва да съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор.Когато предварителният договор е за
продажба,съществените условия са относно вещта и цената.В случая вещта-
4
л.а. “************* е достатъчно индивидуализирана в договора.Цената от
друга страна може да е определена като абсолютна сума или като част от
такава сума,но може също да е определяема.След тълкуване на волята на
страните се установява,че те са постигнали устна договорка за цената на
автомобила в размер на 4000лв.Останалите платени от ищеца суми от
1750лв.и 500лв.също са във връзка с продажбата на автомобила и касаят
автотенекиджийски услуги,които ищецът се е съгласил да
заплати.Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия
договор,но и с оглед обстоятелствата,изявленията и поведението на страните
при сключването на договора,както и според обкръжаващите сключването му
факти,когато от самия текст не може да се открие точната воля.От разписката
от 16.10.20г.се установява,че ответникът е приел сумата от 2000лв.от ищеца
„като част от продажната цена на автомобила“,а от разписката от 02.11.20г.е
видно,че Б. е получил още 2000лв,за които изрично е записано,че
представляват „остатъка от продажната цена по предварителния договор за
покупко-продажба на процесния лек автомобил,като първата вноска от
2000лв.е получил на 16.10.20г.“Следователно страните са постигнали
съгласие автомобилът да бъде закупен за 4000лв,които са били заплатени от
ищеца.Въпреки това ответникът не му е прехвърлил собствеността върху
автомобила в предвидената форма,което е негово задължение и правилно
районният съд е приел,че В. като изправна страна е развалил договора след
като е поканил ответника с три покани да му прехвърли собствеността върху
автомобила или да му върне платените суми в размер на 7250лв.и ответникът
не се е явил на посочената дата и място да го направи.Т.е.не е налице
хипотезата на чл.55,ал.1,предл.първо,тъй като не става въпрос за
първоначална липса на основание за плащането на сумата поради нищожност
на предварителния договор,а за плащането й на отпаднало основание-
предварителен договор,който е бил валиден,но е развален от ищеца.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира атакуваното
решение за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се
потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора разноски не се дължат на страните.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/01.12.21г.,постановено по гр.д.№
729/21г.по описа на РС-Асеновград.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6