№ 3188
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, Столична община, район
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю. чрез юрисконсулт Ц. П. против
разпореждане № 12855/01.11.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр.
д.6946/2022г. С това разпореждане, Районен съд– Бургас отхвърля заявлението на
дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу С. Г. Г., ЕГН: ********** от с. З., община Созопол, ул. „................. за следните суми:
112,80 лева - договорна лихва за периода от 08.03.2021г. до 27.12.2021г. и 46,82 лева –
мораторна лихва за периода от 09.03.32021г. до 25.10.2022г.
Жалбоподателят оспорва извода на заповедния съд, че вземането за договорна лихва
накърнява добрите нрави и излага подробни съображения за това. Дружеството оспорва и
извода за недействителност на договора поради противоречие с вр. чл.10а и чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иска от въззивния съд да отмени
процесното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за изпълнение в частта, в
която е отказано.
Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен
съд намира следното:
ФАКТИ:
На 28.10.2022г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление да се
издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Г. Г., ЕГН: **********
от с. З., община Созопол, ул. „................. за следните суми:
112,80 лева - договорна лихва за периода от 08.03.2021г. до 27.12.2021г. и
46,82 лева – мораторна лихва за периода от 09.03.32021г. до 25.10.2022г.
Към заявлението е приложен договор за паричен заем Standard 14 №
5678970/22.02.2021г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и С. Г., в който параметрите на
кредита са както следва: размер на кредита: 600 лева, размер на погасителната вноска: 47,40
лева, в която са включени част от дължимата главница, лихва и такса за експерсно
разглеждане на документите; брой вноски: 22; ГПР: 49,38%; фиксиран годишен лихвен
1
процент: 40.32%; такса за експресно разглеждане на документи: 330 лева; обща сума за
плащане: 1 262,80 лева; В чл.4, ал.2 от договора е уговорено, че ако кредитополучателят не
представи обезпечение в 3-дневен срок от сключването му, дължи неустойка в размер на
220,0 лева, която се начислява разсрочено и се заплаща, ведно с вноската по кредита.
Заявителят твърди, че на 03.02.2022г. вземането на „Вива Кредит“ ООД му е прехвърлено с
договор за цесия.
На 01.11.2022г. Районен съд – Бургас издава заповед по чл.410 от ГПК №
3401/01.11.2022г., с която осъжда длъжника С. Г. Г. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата от 600 лева, представляваща главница по договора за паричен заем,
ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022г. до окончателното изплащане, сумата от
19,75 лева – държавна такса, определена съразмерно на уважената част от заявлението и
сумата от 39,49 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 12855/01.11.2022г. Районен съд – Бургас отхвърля заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумата от 112,80 лева - договорна лихва за
периода от 08.03.2021г. до 27.12.2021г. и 46,82 лева. За да постанови това разпореждане,
съдът приема, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22, вр. чл.10а
и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като „допълнителната услуга“ за експресно разглеждане на
документите по чл.1, ал.3 от договора и неустойката за непредставено обезпечение по чл.4,
ал.2 от договора са уговорени с цел да се заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК за
петкратния размер на ГПР. В действителност, тези уговорки представляват част от
възнаграждението по кредита. Неустойката се дължи изначално за целия срок на договора и
не е свързана с евентуално неизпълнение на същия. Допълнителната услуга противоречи на
добрите нрави, защото надвишава трикратния размер на законната лихва. Неустойката също
противоречи на добрите нрави, защото непредставянето на обезпечение не е приравнено на
неизпълнение на договора. Това е в противоречие с обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция на неустойката. Въз основа на тези изводи, съдът заключава, че на
основание чл.23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната
жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). ГПР по кредита се
изчислява по формула, съгласно приложение № 1 като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. В ал.4 от цитираната правна норма е въведена
забрана за петкратно превишение на ГПР над законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Нарушаването на тази забрана е скрепено със
санкция, която е разписана в чл.19, ал.5 от ЗПК – нищожност на клаузите в договор, които
надвишават определения минимум. Понятието „общ разход по кредита“ е дефинирано в §1,
т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни,
такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги,
свързани с договора за кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
2
използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.
В конкретния случай, в чл.2, ал.1, т.8 от договор № 5678970/22.02.2021г. е посочен
ГПР в размер на 49,38%. Едновременно с това, в чл.4 от договора, кредитополучателят е
декларирал, че ако не предостави обезпечение в банкова гаранция или чрез поръчител, ще
заплати на кредитора неустойка в размер на 220 лева с начин на разсрочено плащане: на
равни части към всяка от погасителните вноски. В чл.1, ал.3 от договора,
кредитополучателят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 330 лева. Уговорени по този начин,
вноските по кредита се равняват на 57,40 лева всяка с включена неустойка. Общият размер
на кредитното задължение възлиза на 1 262,80 лева.
Осигуряването на обезпечение по договора от кредитодателя срещу възнаграждение,
платимо от кредитополучателя и таксата за експресно разглеждане на документи,
представляват друг вид разход по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, който трябва да бъде
отнесен към ГПР. В конкретния случай, посоченият в договора ГПР е 49,38 %, а
възнаграждението за осигуряване на поръчител (неустойка) е в размер на 220 лева и се
равнява на 36,66% от стойността на кредита (600 лева х 36,66% = 220 лева). Таксата за бързо
разглеждане на документи е в размер на 330 лева и се равнява на 55% от стойността на
кредита. При това положение е очевидно, че действителният ГПР по кредита надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Като е достигнал до този
извод и е обобщил, че включената в погасителния план неустойка и таксата за бързо
разглеждане на документите представляват скрита възнаградителна лихва, районният съд е
постановил правилно разпореждане. С уговорените по посочения начин неустойка и такса,
кредиторът в действителност увеличава възнаграждението по кредита, което е забранено от
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Правилен е и изводът на районния съд, че договорът не
съответства на императивните изисквания на чл.10а и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и се явява
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. След като договорът е недействителен на
посоченото основание, приложение следва да намери разпоредбата на 23 от ЗПК, според
която в този случай кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита без лихвите и другите разходи. Законната лихва е дължима на основание чл.86 от
ЗЗД и правилно е присъдена, считано от датата на подаване на заявлението, от която дата
длъжникът следва да се счита поканен.
Възражението на частния жалбоподател, основано на чл.26, ал.4 от ЗЗД, е
неоснователно. Действително, според правилото на цитираната правна норма, нищожността
на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, когато тези части са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните части. В конкретния случай обаче,
недействителността на договора следва от нормата на чл.22 от ЗПК, която въвежда
недействителност на целия договор, ако не е изпълнено някое от изискванията за неговото
съдържание, между които са и тези по чл.10а и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Възражението на частния жалбоподател, че определените в договора лихви -
договорна и за забава не накърняват добрите нрави, е основателно, но не променя извода за
правилно постановено разпореждане на основанията, изложени по-горе.
По изложените съображения, частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това
потвърждаване на първоинстанционното разпореждане.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12855/01.11.2022г., постановено от Районен съд –
3
Бургас по ч. гр. д.6946/2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4