Р Е Ш Е Н И
Е
№ 23 26.01.2023 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен
съд,
шести състав, на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета год. в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ Р.
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Р. адм. дело №734 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК),
във връзка с чл.26, ал.10 от Закона за пътищата (ЗП) и чл.17б от Наредбата за
специално ползване на пътищата (НСПП).
Образувано е
по жалба на „КЕН“АД, представлявано от Изпълнителния директор Й.Р., подадена
чрез адв. М. И., срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване
на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено въз основа на
разрешение за специално ползване на пътищата №53-00-13091/29.08.2012 год.,
изградено на АМ „Тракия“ при км.340+450 - дясно /проектен/, км.339+357 дясно
/експлоатационен/ обективиран в решение по т.1.2. по протокол №31889/22 от 30.08.2022
год. на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на обжалвания отказ като издаден в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Сочи се, че не е вярно твърдението на административния орган, посочено
като основание за отказа, че изграденото рекламно съоръжение не отговаря на
чл.15, ал.1, т.5 от НСПП, а именно: че няма 300.00 м. до съседно рекламно
съоръжение. Твърди, че това е било установено и в протокола за предварителен
оглед, по предходното подадено заявление за издаването на разрешение, като този
протокол е от дата 29.08.2012 год.. Прави искане за отмяна на отказа за
преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация
на рекламно съоръжение, като незаконосъобразен и връщане на преписката за
преиздаване на разрешението. Претендира присъждане на направените по делото
разноски по представен списък. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен
се представлява от адв. И., който поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена.
Ответникът –
УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, се представлява се от
юриск. Т., която оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Стара Загора, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба от 19.07.2012
год. от „КЕН“АД е поискано издаването на разрешение за специално ползване на
пътищата чрез изграждане на 1 бр. рекламно информационен елемент – билборд, на
АМ „Тракия“, километър 340+450. С разрешение за специално ползване на пътищата
чрез изграждане на рекламни съоръжения (РС) №53-00/3091 от 29.08.2012 год. е
разрешено на дружеството да изгради 1 бр. РС в обхвата на АМ Тракия километър 340+450
(дясно) при условия посочени в разрешението (лист 14 от адм. дело №9427/2022
год. на Административен съд София град) със срок от 10 години. С искане, вх.
№53-00959/09.08.2022 год. до директора на Областно управление – Бургас, дружеството
е поискало, във връзка с изтичането на срока на издаденото разрешение за
специално ползване на пътищата, преиздаване на издадените на името на
дружеството два броя разрешения за СПП разположени съответно на км.339+357
дясно и на км.344+607 ляво (лист 12 адм. дело №9427/2022 год. на
Административен съд София град). С констативен протокол №23/12.08.2022 год.
/лист 13 от адм. дело №9427/2022 год. на Административен съд София град/,
съставен от служители при Областно пътно управление – Бургас, одобрен от
директора на Областно пътно управление – Бургас, е установено, че РС на път АМ
„Тракия“, км.340+450 дясно /проектен/, км.339+357 дясно /експлоатационен/ с
площ на съоръжението 32 кв. м., контролен регистрационен номер АПИ-КЕН-АМ-340.45-1,
собственост на дружеството, отстои в целия си габарит на 3.20 от ръба на
пътната настилка, а фундамента на рекламното съоръжение не надвишава нивото на
терена. Съседните рекламни съоръжения са съответно на км. 338+707 /експлоатационен/
и км. 339+626 /експлоатационен/. Рекламното съоръжение не ограничава видимостта
на сигнализацията с пътни знаци. На разстояние 1500.00 м. /за автомагистрали/ и
500.00 м./за останалите пътища/ преди и след рекламното съоръжения няма пътни
възли и кръстовища. Спазени са изискванията на Закона за пътищата и чл.15,
ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 6 от Наредбата за специалното ползване на пътищата, но не
са спазени изискванията на чл.15, ал.1, т.5 от същата Наредба.
На проведено
заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано
в протокол №31889/2022 год. от 30.08.2022 год. /лист 16 от адм. дело №9427/2022
год. на Административен съд София град/, в т.1.2. е взето решение за одобряване
на проект на писмо за отказ до „КЕН“АД за преиздаване на разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение,
изградено на АМ „Тракия“ при км. 340+450 дясно /проектен/ и км.339+357 дясно
/експлоатационен/. Във връзка с взетото на 30.08.2022 год. решение на УС на Агенция
пътна инфраструктура е писмо от управителя на УС на АПИ, изх. № 53-00-10272/07.09.2022
год. В писмото се сочи, че не може да бъде преиздадено разрешението за
специално ползване на пътищата за рекламното съоръжение, разположено на
км.339+357 /експлоатационен/ на Автомагистрала „Тракия“, тъй като не отговаря
на чл. 15, ал. 1, т. 5 от НСПП (няма 300
м. до съседно рекламно съоръжение).
За
изясняване на делото от фактическа страна е прието заключение по
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Г.И.Р.. Съгласно
заключението, разстоянието между процесното рекламното съоръжение и предходното
такова на автомагистралата е 301.65 м., а до следващото такова рекламно
съоръжение 641.75 м.
При така
установената фактическа обстановка, съдът като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК представените по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на
проверка е отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата
чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т.1.2 по
протокол №31889/22 от 30.08.2022 год. на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“,
с площ на РС – 32 кв.м. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, с който е отказано да бъде преиздадено
разрешение за специално ползване, чрез експлоатация на рекламно съоръжение от
административен орган, в кръга на правомощията му, като с акта се засягат права
и законни интереси на жалбоподателя. Няма данни на коя дата това съобщение е
получено, но поради липсата на възражение от страна на ответника и при липса на
доказателства за реалното му връчване, съдът намира, че жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок за оспорване, от активно, процесуално легитимирано
лице – адресат на отказа за преиздаване на разрешение за СПП чрез експлоатация
на РС.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На основание
чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка на законосъобразността
на обжалвания ИАА на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният в
настоящото производство изричен отказ - решение по т.1.2. по протокол №31889/22
от 30.08.2022 год. на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, е издаден от
компетентен административен орган – УС на АПИ. Доколкото издаването на
разрешения за СПП, съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП във вр. с чл.5, ал.2, т.1 от
Наредбата за специално ползване на пътищата във вр. с чл.6, ал.2 от същата
наредба е в правомощията на УС на АПИ или упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице, то преиздаването му, след като в закона не е предвидено друго,
също е в правомощията на УС на агенцията или упълномощено от него длъжностно
лице от агенцията. Същото е предвидено и в чл.17б, вр. чл.5 от НСПП, приложима
на основание чл.18, ал.5 от ЗП. Предвид изложеното процесният отказ се явява
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
реквизитите посочени в чл.59, ал.2 от АПК. В него са посочени фактически и
правни основания за издаването му. Фактическото основание е липсата на
разстояние от 300 м от съседно PC, предхождащо експлоатираното такова от
жалбоподателя. Настоящият състав намира счита, че при издаване на акта не са
спазени административнопроизводствените правила като не са изяснени относими
факти и същият е издаден при несъответствие с разпоредбите на материалния
закон. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл.15, ал.1,
т.5 от НСПП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 от НСПП „не по-рано от 3 месеца и не по-късно от
7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно
съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска
преиздаване на разрешението“. За целта собственикът на рекламното съоръжение
подава искане пред компетентния орган по чл. 5 или по електронен път по реда на
чл. 5а, а ал. 2 сочи, че: „Разрешението за експлоатация се преиздава за нов
10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на
всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението“.
По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП изграждането и експлоатацията на рекламните
съоръжения са дейности, представляващи специално ползване на пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗП, специалното ползване на пътищата (СПП) се
осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща
пътя и се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския
съвет - ал.5. С НСПП - чл.13 - 17 е въведен разрешителен режим за изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения. Съгласно приложимата правна регламентация
– чл.13 – чл.17 от Наредбата, разрешителният режим е организиран посредством
издаването на две разрешения - първото за изграждане на рекламното съоръжения,
второто - за неговата експлоатация. Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП
разрешенията се издават при спазване на изискванията на Закона за движение по
пътищата, Закона за пътищата, подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане и нормите за проектиране на пътища.
В чл.15 от
НСПП са определени изискванията, при които е допустимо изграждането на рекламни
съоръжения. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно
съоръжение е дейност, която е регламентирана законово под разрешителен режим,
осъществявана при нормативно определени условия, за която законодателят,
изхождайки от интересите на обществото и спецификата на дейността, е предвидил
определени технически изисквания, на които трябва да отговаря съоръжението, за
да бъде издадено разрешение за неговото ползване. Лицето, получило разрешение
по чл.18, ал.1 от ЗП е задължено при експлоатацията на рекламното съоръжение да
изпълнява регламентирани условия с предимно технически характер за осигуряване
на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения,
както и да заплаща дължимите такси. С приемането на чл. 17б (обн. в ДВ, бр. 90
от 2016 год., в сила от 15.11.2016 год.) е предвиден вече и срок за подаване на
заявление за преиздаване на разрешението, а именно, както бе споменато по-горе,
не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на
разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, собственикът на рекламното
съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. За целта
собственикът на рекламното съоръжение подава искане пред компетентния орган по
чл.5 от НСПП. Разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен
период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички
дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. Преиздаването
на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение се извършва по същия
ред, по който се извършва издаването на първоначалното разрешение, като за
преиздаването му трябва да са налице всички условия, необходими и при
първоначалното издаване.
Във връзка с
подаденото искане за преиздаване на разрешението за експлоатация на РС е
извършена на място проверка от служители на ответника, от териториалното му
подразделение – Областно пътно управление - Бургас, на която било установено,
че няма отстояние от 300.00 м. до съседно РС, което е противоречие с чл.15, ал.1, т.5 от НСПП.
Спорният по
делото въпрос в случая е налице ли е необходимото отстояние между рекламните
съоръжения. От приетата и неоспорена от страните експертиза се установява, че процесните
рекламни съоръжения са разположени отдясно на пътното платно, което в процесния
участък е хоризонтална крива /десен завой по посоката на движение/ и във
вертикална крива, като рекламното съоръжение на „КЕН“АД е най-ниско като кота.
Измерването е било извършено по маркировката между активната лента за движение
и аварийната лента, но поради обстоятелството, че рекламните съоръжения са
извън пътното платно са използвани петите на перпендикулярите, спуснат от оста
на рекламното съоръжение към линията на измерване, като измерванията са
направени в двете посоки. Доколкото нито в Закона за пътищата, нито в Наредбата
за специалното ползване на пътищата са предвидени специални изисквания относно
начина и способите за измерване на разстоянията между отделните рекламни
съоръжения, то съдът намира, използваният метод от страна на вещото лице дава
достоверна информация относно реалното разстояние между отделните рекламни
съоръжения. Всъщност нито в протокола, съставен от служители на Областно пътно
управление Бургас, нито в съставеният доклад от Директора на същото пътно
управление, е посочено, какво е установеното разстояние между рекламното
съоръжение на жалбоподателят и това на „Аудоор медия сървиз“ЕООД – единствено и
само е посочено, че е по-малко от 300.00 метра. В представената справка от
ответника за съседни рекламни съоръжения се съдържат данни за такива отстояния
съгласно проектния километър на автомагистралата и експлоатационния такъв. При
направената проста аритметична справка се установява, че ако се има в предвид
разположението на рекламните съоръжения според проектния километър на
автомагистрала Тракия, то разстоянието между двете рекламни съоръжения е 370
м., а като се има в предвид експлоатационния километър – 269 м. Защо и по каква
причина е игнорирано разстоянието според проектния км, не е ясно. Липсват също
така мотиви и защо се кредитира разстоянието според експлоатационния километър.
Следва да се
има в предвид и другите обстоятелства по делото, а именно, че двете рекламни
съоръжения са били съществували и съответно са имали издадени разрешения за
експлоатация още към месец август 2012 год., когато е издадено разрешението за
експлоатация на процесното рекламно съоръжение. Тогава също е била извършвана
проверка от длъжностни лице на ответника и въз основа на техните констатации
/констативен протокол на ОПУ Бургас за изградено рекламно съоръжение
№34/08.08.2012 год./ е издадено и предходното разрешение за експлоатация от
29.08.2012 год. Доколкото не е налице изменение на това нормативно установено
разстояние от 300.00 м. от приемането на Наредбата до днес и не е установено
демонтирането на рекламното съоръжение и нов негов монтаж, е необяснимо
установените различие в измерването през 2012 год. и това през 2022 год.
Въз основа
на заключението от изготвената експертиза, се установява, че процесното
рекламно съоръжение отговаря на изискванията на чл.15, ал.1, т.5 от наредбата
за специалното ползване на пътищата и не са налице основания за отказване на
исканото издаване на разрешение за експлоатация на процесното рекламно
съоръжение.
По делото са
направени искания за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя по представен списък. Предвид изхода на спора,
така направеното искане за присъждане на разноски е основателно и следва да се
уважи, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, а именно: заплатена държавна такса в
размер на 50.00 /петдесет/ лв.; 500.00 /петстотин/ лв. платено адвокатско
възнаграждение и 530.00 /петстотин и тридесет/ заплатено възнаграждение за вещо
лице или общо 1 080.00 /хиляда и осемдесет/ лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на „КЕН“АД, представлявано от
Изпълнителния директор Й.Р. отказ за преиздаване на разрешение за специално
ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено въз основа на разрешение за
специално ползване на пътищата №53-00-13091/29.08.2012 год., изградено на АМ
„Тракия“ при км 340+450 - дясно /проектен/, км. 339+357 дясно /експлоатационен/
обективиран в решение по т. 1.2. по протокол №31889/22 от 30.08.2022 год. на УС
на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, като
незаконосъобразен.
ВРЪЩА делото като преписка на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ за ново произнасяне по заявление вх. №53-00959/09.08.2022
год. до директора на Областно управление – Бургас, подадено от „КЕН“АД, при
съобразяване с мотивите на настоящето решение;
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати „КЕН“АД,
ЕИК123112333, представлявано от Изпълнителния директор Й.Р. и със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, кв.“Голеш“, направените по делото
разноски в размер на 1080.00 /хиляда и осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване чрез Административен съд София-град пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: