М О Т И В И
към присъда № 6 от 11.01.2017 година
по н.о.х.дело № 3793 на Старозагорския районен съд
по описа за 2016 година:
Обвинението
против подсъдимия А.Й.К., ЕГН **********, е за това, че на 22.07.2015 год. в
местността „Баритна мина” в землището на гр.Стара Загора извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на П.П.П.
(71 г.),
като употребил за това сила – престъпление по чл.150, ал.1, предложение първо
от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде определено ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от
четири години, размерът на което на основание чл.58а от НК да бъде намален с
една трета.
Служебният защитникът
адв.С.С. не оспорва обвинението и пледира на подзащитния му да бъде определено
наказание „лишаване от свобода” към минималния предвиден в закона размер, който
да бъде намален с една трета.
Подсъдимият А.Й.К. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, изразява съжаление за
извършеното деяние и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.Й.К. е осъждан към датата на извършване на
настоящото му деяние, включително и на лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване.
Подсъдимият
бил регистриран на постоянен и настоящ адрес ***, но имотът на този адрес бил
съборен и по тази причина той обитавал изоставени постройки в местността
„Баритна мина” в землището на гр.Стара Загора.
Свидетелите
Петър Делчев П. и съпругата му П.П.П. ***, имали вилен имот в местността
„Баритна мина”, североизточно от гр.Стара Загора, и през летния сезон прекарвали
по-голяма част от времето си там.
На
21.07.2015 год. сутринта св.П.П. отишла при съпруга си във вилния им имот, където
останала да пренощува. В около 21.30 часа двамата се приготвили за сън, но тъй
като времето било топло, св.П. легнала на дивана, който се намирал на
верандата, а св.П. си легнал в една от стаите на вилната постройка. В около
02.30 часа подсъдимият отишъл до вилния имот на сем. П.и и влязъл в двора, като
се приближил до вилната постройка. Той видял, че св.П. спи сама на дивана, и това
провокирало у него желание за сексуално общуване с жената. От лекия шум, който
предизвикал подсъдимият при влизането си, св.П. се събудила и се изправила до
седнало положение на дивана. Била сънена и много се уплашила, когато видяла
фигура на мъж на разстояние 1-2
метра пред себе си. Тя искала да каже нещо, но останала
без глас. Успяла само да каже тихо „П., ти ли си?”. Подсъдимият се доближил до нея
и тогава тя го разпознала като мъжа, който и преди това идвал в имота им. Без
да говори подсъдимият започнал да я опипва. Св.П. била облечена с блузка с
деколте и долнище на анцуг. Подсъдимият си мушнал ръката под блузката й и
започнал да я опипва и стиска за лявата гърда. С другата ръка той стиснал св.П.
за врата и се опитал да я хапе по дясната ръка в горната част от вътре. Св.П.
не можела да окаже съпротива, тъй като подсъдимият я притиснал с тялото си към
дивана. След като излязла от първоначалния стрес, св.П. се развикала и извикала
името на съпруга си: „П., П.!”. Подсъдимият се уплашил, пуснал св.П. и избягал.
Св.П. станал бавно и излязъл на верандата. Заварил съпругата си уплашена, а устата
й била пресъхнала. Св.П. пила вода, но устата й изсъхвала. Тя разказала на
съпруга си, че мъж, който живеел в една от постройките зад къщата им и се казва
А., я нападнал и започнал да я опипва, като бръкнал по блузата й и я хванал за
лявата гърда, а после за врата и я стискал. Св.П. също познавал подсъдимия, тъй
като имал непосредствени контакти с него. Двамата съпрузи нямали мобилен
телефон и съседи, на които да се оплачат. Нямали и превоз, за да отидат до
града, и стояли будни до сутринта, когато отишли в 01 РУ на МВР гр.Стара Загора,
където съобщили за случая. Пред полицейските служители св.П. направила пълно
описание на нападателя - одсъдимия, като посочила, че той живеел в една от
постройките над тяхното място от пролетта на 2015 год. и често ходил у тях да
иска храна, а понякога я наблюдавал, когато работила в двора, и пред тях се
представял като А., но от други хора със съпруга си били разбрали, че се казва А..
На
30.07.2015 год. подсъдимият бил издирен от органите на полицията и отведен в 01
РУ на МВР гр.Стара Загора. Там той саморъчно написал писмени сведения, а в
разговор със св.Ш. – младши полицейски инспектор, признал за деянието си и
изразил съжаление за стореното.
От
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно-психологична
експертиза се установява, че:
св.П.П.П.
не страда от психично заболяване и е годна да дава достоверни показания, както
и да участва в наказателното производство;
извършеното
от подсъдимия деяние е възбудило основателен страх у св.П. от съвкупление без
нейно желание, чрез употреба на сила, по време на инцидента тя е преживяла
стрес за сигурността си и е налице екстремно заплашващо външно въздействие,
като са предизвикани чувства на срам, унижение, тревожност, обърканост и употребеност,
различни от реакциите на очаквани житейски затруднения.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство (протокол от 07.09.2015 год. за
разпит на св.П.П.П., протокол от 07.09.2015 год. за разпит на св.Петър Делчев П.,
протокол от 09.09.2015 год. за разпит на св.Ваньо П. Ш., протокол от 07.09.2015
год. за разпит на св.Диньо Колев Динев, протокол от 07.09.2015 год. за разпит
на св.Т.Н.К., съдебно-психологична експертиза от 29.10.2015 год.,
характеристична справка за подсъдимия от 09.09.2015 год. и удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на подсъдимия), както и от приетите в хода на
съдебното следствие като писмени доказателства справки за съдимост на
подсъдимия и за търпените от него наказания, като в тази насока следва изрично
да се отбележи, че събраните и изброени по-горе доказателства
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и не се налага
същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че на 22.07.2015 год. в местността „Баритна мина” в землището
на гр.Стара Загора подсъдимият А.Й.К. е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на св.П.П.П., като
употребил за това сила, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците от престъпния състав на чл.150, ал.1, предложение първо от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление,
съдът прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на престъплението и обстоятелствата, при
които то е било извършено, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт – както по отношение на обективните
признаци, така и по отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от две до осем;
изразеното
от подсъдимия критично отношение към извършеното, което съдът отчете като
смекчаващо отговорността му обстоятелство (направените самопризнания не биха
могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
обуславят провеждането на поцедурата по Глава двадесет и седма от НПК и в този
смисъл са взети предвид от законодателя при определяне на наказанието при
условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с
една трета);
високата
обществена опасност на подсъдимия с оглед на предходните му осъждания, както и
на деянието с оглед на обстоятелството, че то е било извършено по отношение на
жена в напреднала възраст, нощно време и чрез незаконно проникване в чужд имот,
които съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства;
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща
задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното
наказание „лишаване от свобода” с една трета;
В
случая, видно от гореизложеното, е налице превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, предвид което съдът определи
на подсъдимия А.Й.К.
наказание
„лишаване от свобода” за срок от пет години и девет месеца (69 месеца), като на
основание чл.58а намали размера му с една трета (23 месеца) и му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и десет месеца (46
месеца).
Имайки
предвид, че настоящото не е първото по ред осъждане на подсъдимия на лишаване
от свобода, съдът постанови той ефективно да изтърпи наложеното му с настоящата присъда наказание
в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг” режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.59,
ал.1, т.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на така наложеното наказание на
подсъдимия времето, през което същият е бил задържан по настоящото наказателно
производство, считано от 17.12.2015 год. до привеждане в изпълнение на
присъдата по н.о.х.дело № 400/2016 год. на РС-Стара Загора и от задържането му
по настоящото н.о.х.дело до привеждане в изпълнение на присъдата, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът приспадна при
изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимия и
времето, през което той е търпял наказанието „лишаване от свобода”, наложено му
по н.о.х.дело № 400/2016 год. на Старозагорския районен съд (за същото деяние,
но впоследствие осъдителният акт е бил отменена по реда на възобновяването и
делото - върнато за ново разглеждане).
Предвид
постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата,
както следва:
в полза на МВР по
бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора – сумата от 117,99 лева,
представляваща направени разноски по досъдебно производство № 1959-зм-759/2015
год. на Първо РУ на МВР гр.Стара Загора;
в полза и по сметка
на Националното бюро за правна помощ гр.София – сумата от 450 лева,
представляваща изплатено към момента възнаграждение на служебно назначения му
защитник въз основа на тяхно решение № СТ-2131-23983/2016 от 10.10.2016 год.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: