№ 1927
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110138448 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14.01.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и пета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело № 38848 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод молба на процесуалния представител на
заявителя за допълване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК с присъждане на законната лихва, която следва да бъде
присъдена от издаване на извлечението от счетоводни книги – 28.05.2024 г. и в частта
относно присъждане на платената държавна такса.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е било образувано по заявление за издаване на заповед по
1
чл. 417 от ГПК от „.............“ ЕАД против Д. Б. Ц..
С разпореждане от 15.11.2024 г. по гр.д. № 38848/2024 г. съдът е уважил ицляло
искането, като се е произнесъл и по направените от заявителя разноски в заповедното
производство.
По отношение на искането по чл. 248 от ГПК за изменение на издадената заповед в
частта за държавната такса, съдът намира следното:
Макар в молбата на процесуалния представител на заявителя да е формулирано
искане за допълване на издадената заповед и присъждане на платената държавна такса, за
съда се налага търкуване на така формулираното искане и същото е такова по смисала на чл.
248 от ГПК, свързано с изменение на размера на присъдените разноски.
В конкретния случай съдът е присъдил на ищеца разноски в размер на 1 236,68 лв. от
общо направените разноски в размер на 1 298,93 лв., от които: сумата от 1 248,93 лв. –
платена държавн такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като
присъденият размер на разноските е съразмерен на уважената част от иска и който присъден
размер се отнася към общия размер от разноските от 1 298,93 лв., така както общият размер
на сумите, за които е издадена заповедта се отнася към общия претендиран от заявителя
размер на сумите, посочени в заявлението. Ето защо искането като неоснователно следва да
бъде оставено без уважение.
Само за пълнота на изследването следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК определя начина на изчисляване на разноските, а именно: съразмерно с уважената
част. Съдът не дължи тълкуване във връзка с обясняване на начина на изчисляване, което е
част от общозадължителната подготовка по математика в средното училище, а още по-малко
е обидно да се проверяват уменията на съдията във връзка с изчисляване на част от цялото.
И не на последно място съдът не дължи процентно изчисляване на всеки вид извършени от
страните разноски в рамките на присъдената сума.
По отношение на искането по чл. 250 от ГПК за допълване на издадената заповед в
частта за присъдената законна лихва, съдът намира следното:
С издадената заповед съдът е присъдил претендираната законна лихва върху
главницата, счцитано от 24.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Действително
извлечението от сметка е издадено от „.............“ ЕАД на 28.05.2024 г. и документите са
изпратени по електронен път на 29.05.2024 г., но са получени в съда на 24.06.2024 г. От
значение за присъждане на законната лихва е моментът на постъпване на документите в съда
– 24.06.2024 г., което е в съответствие и приетата в облигационното право теория за момента
на узнаването, доколкото подаването на заявление има значението и на покана, от който
момент се присъжда законната лихва. В случай че заявителят е имал намерение да му бъде
присъдена законна лихва от деня на издаване на извлечението от счетоводни книги на
банката, то представителят му е следвало в същия ден да депозира документите в съда на
регистратура в рамките на работното време. Ето защо искането се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
2
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 и чл. 250 от ГПК, Софийският
районен съд, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “.............” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”.............., представлявано от изпълнителните
директори Д.М.Д. и Славейко Любомиров Славейков, за допълване на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 36030 от
15.11.2024 г. по гр.д. № 38848/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, в частта относно
присъдените разноски за държавна такса, както и за присъждане на законната лихва от
издаване на извлечението от счетоводни книги – 28.05.2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3