Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.състав,
в публично заседание на 16 септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря
МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 1760 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49, чл.45 и и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът ЗАД
„Армеец“ АД, гр.София, твърди, че на 16.04.2016 г. в гр.Р, на ул.“С.М.“,
настъпило ПТП, при което л.а.“Ленд Ровър", с ДК № Р 9999 ВМ, собственост
на „Уникредит Лизинг“ ЕАД и управляван от П.С.З., попаднал в множество
необозначени дупки на пътното платно, в резултат на което на автомобила били
нанесени повреди, подробно описани в опис на щетите, приложен по делото. За
събитието бил съставен протокол за ПТП № 1579370/16.04.2016 г., в който били
описани механизма, причината за ПТП и нанесените щети по МПС. Собственикът на
лекия автомобил имал сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на
МПС” със ЗАД „Армеец” с полица № ********** и период на застрахователното
покритие към датата на събитието. Във връзка с подадено от водача З.
уведомление за щета, в дружеството била образувана преписка по щета №
28016030100415. На застрахования автомобил бил извършен оглед и повредите били
описани. На 27.06.2016 г. сумата от 704.86 лева, представляваща дължимото
застрахователно обезщетение, била платена на сервиза, отстранил щетите по
автомобила. С отстраняване на щетите, причинени в резултат на застрахователното
събитие, ЗАД „Армеец” изпълнил задълженията си по договора за имуществено
застраховане. На основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ищцовото дружество като
застраховател и след изплащане на обезщетение за причинените от деликта вреди,
встъпило в правата на увредения срещу причинителя на вредата - възложител на
лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения)
причинили имуществени вреди на собственика на “Ленд Ровър” с ДК № Р 9999 ВМ.
Към датата на настъпване на събитието застрахованият автомобил бил със срок на
експлоатация по-малко от 4 години и съгласно т.71 от Общите условия
застрахователното обезщетение можело, по искане на застрахования, да се
определи по представени оригинални фактури от оторизиран от производителя на
марката на автомобила сервиз. Ответникът не бил деликтоспособен, формирал и
изразявал правновалидна воля чрез органите си - физически лица и носел
обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на
вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им работа. По силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във
връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, собственик на общинските пътища била
съответната община, в чиито населени места се намират тези пътища. Съгласно чл.
31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществявали от общините, т. е. според ищеца собственикът на процесната улица
- Община Русе била длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване
безопасността на пътното платно. Ответникът бил поканен да възстанови на ищеца изплатената
като застрахователно обезщетение сума, но до момента регресната му претенция не
била възстановена. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което Община
Русе да бъде осъдена да му заплати сумата 704.86 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, както и 214.60 лева мораторна лихва за периода
23.04.2017 г. - 22.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума,
както и направените по делото разноски.
В депозирания отговор на исковата
молба Община Русе оспорва претенциите по основание и размер. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС,
който управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните и атмосферни
условия.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно
от приложения по делото Протокол за ПТП № 1579370/16.04.2016 г., на същата
дата, в 17 часа, в гр.Р, при движение по ул.”Ст.М.”, бл.41б, участник 1 /л.а.“Ланд
Рейндж Ровер“ с рег.№ Р 9999 ВМ, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД,
управляван от П.С.З./ попада в множество нарушавания на целостта на пътното
платно /дупки/. Описаните видими щети по МПС са: задна лява джанта и десни
джанти.
Съгласно
комбинирана застрахователна полица за застраховки каско и злополуки № **********/15.12.2015
г., увреденият автомобил имал сключена със ЗАД ”Армеец” застраховка “Пълно Каско”
на МПС с период на валидност 06.03.2016 г. - 05.03.2017 г.
По
образуваната щета № 28016030100415/28.04.2016 г. са представени следните
писмени доказателства – уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“, декларация на водач за застраховано МПС, експертиза по претенция № 28016030100415/28.04.2016
г., фактури №№ **********/10.06.2016 г. и **********/10.06.2016 г. за заплатени
суми от ЗАД „Армеец“ в полза на „Мото Пфое“ ЕООД на обща стойност 704.86 лв. и
преводно нареждане за същата сума от 27.06.2016 г.
С
регресна покана, получена от Община Русе на 29.07.2016 г., ЗАД “Армеец“ я кани
в седмодневен срок да му възстанови сумата 714.86 лв., включваща изплатено
обезщетение и направени ликвидационни разноски по регресна щета № 28016030100415.
Разпитан
в качеството на свидетел по делото, П.П. – управител в „Пацони Маркет“ излага
твърдения, че по време на инцидента той е карал увредения автомобил „Рейндж
Ровър“, а не управителя на дружеството – П.З.. Заявява също, че по въпросната
улица имало около 7-8 дупки отдясно и отляво на пътя и при опит да ги избегне
ожулил джантите по ръба на самите дупки. Свидетелят отишъл до КАТ и там бил
съставен протокол, като обяснил какво се е случило. След предявяване на
протокола за ПТП заявява, че не са ходили в КАТ, а само за оглед при
застрахователя, като подписът под името на П.З. всъщност е негов, както и
почеркът, с който е попълнено уведомлението-декларация за щета. Негов бил и
подписът за участник 1 в протокола за ПТП. Твърди, че по време на инцидента се
е движил с около 50 км./ч. Имало участък от около 100 м., който бил абсолютно
целия в дупки, които били видими, но не съобразил, че колата е по-голяма.
Свидетелят не си спомня какво е било времето.
Като свидетел по
делото е разпитан и В.Б. – полицейският служител, изготвил протокола за
процесното ПТП. Същият заявява пред съда, че е посетил местопроизшествието и водач
на автомобила бил П.З., като с него бил и служител на фирмата. П. обяснил, че
влязъл в поредица от дупки, които били налице и нямал възможност да ги
заобиколи.
От приетото
заключение по назначената автотехническа експертиза се установяват следните
обстоятелства: Понастоящем е извършен основен ремонт на пътното платно и
цялостно преасфалтиране на пътния участък, така че няма неравности и пукнатити
по настилката. При движение със скорост около 40-50 км/час водачът е навлязъл в
участък с шахматно разположени пътни дефекти, намиращи се в двете пътни ленти.
Автомобилът навлиза в дупките първо с предно дясно колело и след това със
задните две колела. Образуваните остри ръбове на дупките нараняват бордовете на
джантите. Средствата, необходими за ремонт на увредените джанти, експертът
определя на 570.45 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че водачът е
имал пълна техническа възможност да възприеме дупките и да спре, още повече, че
е познавал този пътен участък. Автомобилът е бил гаранционен и при определяне
стойността на уврежданията е съобразен механизмът на обработка на джантите,
определен от оторизирания сервиз, но определените часове труд са завишени.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Претенцията
на ЗАД "Армеец" АД произтича от разпоредбата начл. 410, ал. 1 КЗ,
която предвижда, че с изплащане на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
В
настоящия казус не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищцовото дружество. В
тази връзка е представена застрахователна полица, която към датата на инцидента
е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП.
Правото
на застрахования, което застрахователят упражнява,
е във връзка с обезщетение за имуществени вреди по чл. 49 ЗЗД. По своя характер, отговорността за чужди действия или бездействия е
безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително–гаранционна
функция. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл. 14 ЗМСМА, поради което е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск. Управлението на общинските пътища, включващо проектирането,
строителството и поддържането им, е възложено на кметовете на съответните
общини. В §
1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието
"поддържане на пътищата" - "дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение през цялата
година...". От изложеното следва, че отговорността на Община Русе за процесното произшествие е ангажирана
поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 29 и
сл. от ЗП.
Ангажираните писмени и гласни доказателства установяват, че увреждането на трите джанти на предната дясна и
двете задни гуми е настъпило
при преминаване по несигнализирано препятствие на пътното
платно – ул.“С.М.“, пред
бл.41 в гр. Русе. В тази
насока е и заключението на приетата по делото автотехническа експертиза.
Предпоставка за възникване на инцидента е непредприемането
от ответника на действия за поддържане на пътната настилка, а при наличие на препятствия на
пътя тяхното незабавно сигнализиране и отстраняване във
възможно най-кратък срок.
Основателно обаче се явява възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, който се установи, че е
свид.Павел Пенчев, чието поведение се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие и последиците от него. Съобразно разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП,
като водач на МПС Пенчев е следвало да съобрази скоростта на движение, наред с другите фактори и със състоянието на пътя, с оглед
възможността да спре пред всяко предвидимо препятствие. Същият, макар да познавал много
добре състоянието на пътния участък на посочената улица, в сухо и ясно време,
през деня, е управлявал автомобила със скорост 50 км/час, която, макар да е
допустимата горна граница за населено място, е прекомерно висока за състоянието
на пътя. Както заявява и експертът, водачът е имал техническа възможност да
възприеме пътната неравност и да спре пред нея или да намали скоростта си на
движение. Съобразно тези обстоятелства съдът приема, че съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на водача на увреденото ППС е 50 %.
Изложеното
води до извод, че претенцията на ищеца се явява основателна до размера 285.23 лв., т.е. половината от определената от
експерта стойност на средствата, необходими за ремонта на увредените три джанти
на автомобила, а над нея, до претендираните 704.86 лв. искът следва да се
остави без уважение. Съдът изцяло възприема заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза като обосновано, пълно и ясно, съобразено с технологията
на оторизирания сервиз, със състоянието на автомобила /скъпоструващ и
гаранционен/, но и с реалните часове труд, необходими за отстраняване на
повредите по джантите.
Сумата е дължима със законната лихва от образуване на делото, както и с
лихва за забава за претендирания период 23.04.2017 г. – 22.04.2020 г., която
съдът на основание чл.162 ГПК определи на 86.84 лв. Над нея, до претендираните
214.60 лв. акцесорната претенция следва да отхвърли.
На основание чл.78 ГПК,
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете и по компенсация, ответникът
следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 88.75 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Русе, пл.“Свобода“ 6, представлявана от кмета Пенчо
Милков, да заплати на ЗАД "Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Средец, ул.”Стефан Караджа” 2, представлявано от
изп.директори Вася Кокинова-Моллова и Миролюб Иванов, сумата 285.23 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 28016030100415, ведно със законната лихва от 15.05.2020
г. до окончателното й заплащане, обезщетение за забава в размер на 86.84 лв. за периода 23.04.2017 г. – 22.04.2020
г., както и 88.75 лв. разноски по
компенсация, като ОТХВЪРЛЯ горните искове за сумите над 285.23 лв. до претендираните 704.86 лв. главница и над 86.84
лв. до претендираните 214.60 лв. лихва за забава, като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: