№ 10923
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110109868 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против Г. Е. Д..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва допустимостта на производството, поради наличие на други две висящи
дела, инициирани от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с идентични
предмет и страни. От служебно извършената справка съдът установи, че субективен и
обективен идентитет в посочените от ответника дела не е налице, доколкото в
последните се претендират суми за главница по процесния договор за съвсем различни
периоди от периода по настоящото дело. С оглед на това, настоящото производство не
следва да бъде прекратявано като недопустимо.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде допусната съдебна счетоводна експертиза с въпроси,
обективирани в исковата молба, вкл. съдът намира, че следва служебно да постави и
следните въпроси към вещото лице: „Отразеният ГПР по договора за потребителски
кредит включва ли като компонент застрахователната премия и такса ангажимент?;
Какъв би бил размерът на ГПР по договора за потребителски кредит, ако към ГПР по
договора за потребителски кредит са включени като компоненти застрахователната
премия и таксата ангажимент? Застрахователната премия и таксата ангажимент
включена ли е била в главницата и върху нейният размер начислявана ли е
възнаградителна лихва?“
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 24486/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
1
74 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебна счетоводна експертиза със задачи, подробно
формулирани в исковата молба и настоящото определение, при депозит в размер на
600 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: ****, тел. **********, специалност:
Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внасяне на
депозит, като в призовката до него да бъде посочено, че заключението следва да бъде
представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за
страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.05.2025 г. от 10:15 часа, за когато
да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД против Г. Е. Д., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 6 789,90 лева, представляваща главница за периода
01.08.2020 г. – 01.04.2022 г. по Договор за потребителски кредит № EMLN17760088 от
30.03.2020 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ -
клон България, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1
от 05.02.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.08.2019 г., ведно със законната лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 3 652,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2020 г.
до 07.09.2021 г., сумата от 1 835,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 02.09.2020 г. до 10.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
16.06.2022 г. по ч. гр. д. № 24486/2022 г. на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
бил сключен Договор за потребителски кредит № EMLN – 17760088 на 30.03.2020 г.,
по силата на който на ответника, в качеството му на кредитополучател, бил отпуснат
кредит в общ размер на 52 000 лева. Съгласно клаузите на сключения договор
кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок до 01.04.2030 г. на 120 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 686,36 лева, при първа
погасителна вноска на 01.05.2020 г. Ответникът не изпълнил задължението си за
плащане на претендираните в настоящото производство вноски за периода 01.08.2020
г. – 01.04.2022 г., чийто падеж се твърди да е настъпил, поради което дължимо било и
обезщетение за забава върху забавените погасителни вноски. Излага, че на 05.02.2021
г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което са изкупени дължимите
вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно
писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно
изпълнение не постъпило. По така изложените съображения предявява разглежданите
искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че процесният договор като
потребителски следва да се урежда по правилата на ЗПК. Оспорва, че същият е в
нарушение на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, които клаузи регламентирали задължителни
2
реквизити на договорите за потребителски кредит. Оспорва, че процесният договор
бил в нарушение и на клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, регламентираща задължение
за ищеца да посочи методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Счита,
че договорът не съдържа погасителен план съгласно изискванията на закона, както и че
в същия е посочен по-малък размер на ГПР от реално приложимия. Излага, че
процесният договор е в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24
ЗПК като липсвало уредено право на кредитополучателят да се откаже от договора,
както и информация за размера на лихвения процент на ден. Поради изложеното
намира, че на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен и евентуално би се дължала единствено чистата стойност на кредита, а
именно - главницата. Оспорва начисления лихвен процент в договора и в
приложението към него, като уточнява, че същият е неправомерно завишен и в
протИ.речие с добрите нрави, тъй като многократно надвишавал размера на законната
лихва. Оспорва, че липсва еквивалентност на насрещните престации, с оглед на което
и на това основание договорът е нищожен. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните суми.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК
ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните
материални предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото
облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за
потребителски кредит; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил
сумата по отпуснатият договор за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените
суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на
падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките,
уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил претендираните суми.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са били налице обстоятелства изключващи спирането или прекъсването на давностния
срок.
По искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – в случая при условията
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата, получена
от ответника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът УКАЗВА на страните, че следи
служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните
вземания поради протИ.речие на същите с императивни норми на закона, поради
заобикаляне на закона, поради протИ.речие с добрите нрави, както и за наличието на
неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
3
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4