Определение по дело №2708/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№                    /09.09.2021 год., гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

           

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2708/2020г по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118 ал.1 вр.чл.117 ал.1 т.2 б.“ж“ от КСО вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от А.В.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв. Я.К. ***, против Решение № Ц2153-03-78/23.11.2020г. на директора на ТП-Варна на НОИ-София, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № Д-03-000-00-*********/07.10.2020г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Варна на НОИ, с което на осн.чл.40 ал.4 от КСО считано от 07.10.2020г. е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателката по болничен серия Е №20201335195/17.08.2020г.

 Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон. Намира решението за постановено в противоречие с административнопроизводствените правила, конкретно - извън едномесечния срок по чл.117 ал.3 от КСО. Счита същото за постановено и в противоречие със материалния закон предвид липсата на предпоставките на чл.40 ал.4 т.2 от КСО за спиране изплащането на обезщетението. Намира същото и за немотивирано поради непосочването конкретно на кое от трите основания по чл.40 ал.4 от КСО се спира изплащането на обезщетението. Същевременно твърди, че сочените в решението факти не кореспондират с която и да е от хипотезите, предвидени в Кодекса. Поддържа, че предположението за извършено нарушение от страна на осигурителя не погасява, не изключва и не отлага правото на осигуреното лице да получи обезщетение. Излага, че в случая жалбоподателката е подала всички необходими документи, справки и декларации в НАП, вкл. такива, носещи информация за начислени осигуровки, както и декларации образец №1 и трудов договор. Счита, че образуването на производство в НОИ за проверка на осигурителя „Д комплект сървисес“ ЕООД и предходния осигурител „Политур 2016“ ЕООД относно спазване на осигурителното законодателство по повод права и задължения на друго лице не може да обуслови спиране на производството. Счита, че акта е постановен при нарушаване на принципите за законност и истинност в процеса, както и в противоречие с целта на закона. С тези съображения претендира отмяна на оспореното решение, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателката чрез пълномощника си адв. Я.К. поддържа жалбата и настоява за уважаването й.

 Ответникът директора на ТП на НОИ – Варна оспорва жалбата чрез процесуалния си представител ю.к.Е. Л., която счита същата за неоснователна по съображенията, изложени в оспореното решение, което като съобразено с доказателствата по делото е законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Оспорва претендирания размер на адвокатското възнаграждение, като прекомерен и моли за редуцирането му на осн.чл.78 ал.5 от ГПК.

С молба с.д.№8088/01.05.2021г гл.ю.к.Л. е поискала производството по настоящото дело да бъде прекратено предвид факта, че с представеното като доказателство разпореждане №М-03-000-00-01417941/15.04.2021г спряното административно производство е възобновено, а в последствие е приключено с произнасяне по същество с разпореждане за отказ №О-03-000-00-01462111/15.04.2021г. С молба с.д.№8798/14.06.2021г жалбоподателката чрез адв.К. е изразила становище за недопустимост на искането като депозирано след приключване на съдебното дирене, алтернативно – и за неоснователност на същото. В тази насока излага, че отмяната на обжалваното разпореждане не санира пороците му, а и не следва да се възприема като оттегляне на оспорения ИАА, понеже то е извършено месец след срока за постановяване на решение по делото в проведено съдебно производство. В допълнение сочи, че след надлежното връчване на разпореждането за възобновяване на производството и на постановения отказ, по жалбата й срещу него същият е бил отменен от директора на ТП-Варна на НОИ и преписката е върната за ново произнасяне. В евентуалност и при прекратяване на производството моли на осн.чл.143 ал.2 от АПК да й бъдат присъдени сторените в производството разноски и адвокатско възнаграждение.

При тези констатации съдът в настоящия си състав приема, че жалбата на А.В. срещу Решение № Ц2153-03-78/23.11.2020г. на директора на ТП-Варна на НОИ-София, с което потвърдено Разпореждане № Д-03-000-00-*********/07.10.2020г. за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, която е била преценена като процесуално допустима при депозирането й пред съда през м.декември 2020г, понастоящем е недопустима поради липса на правен интерес от обжалването в хипотезата на чл.159 т.4 от АПК.

С жалбата се претендира отмяна на решението за потвърждаване, съответно -  и на разпореждането за спиране на производството по изплащане на обезщетение от 07.10.2020г. Конкретно тази цел на жалбоподателката обаче вече е постигната с разпореждане № М-03-000-00-01417941/15.04.2021г на ръководител по изплащане на обезщетенията (л.96 по делото). По-нататък производството по изплащане на обезщетението е продължило и приключило с разпореждане за отказ №О-03-000-00-01462111/15.04.2021г (л.97-98 по делото) на същия ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, на свой ред обжалвано от жалб.В. и отменено от горестоящия административен орган, който е върнал преписката за ново произнасяне. Нещо повече – от справката в деловодната система на АС – Варна се установява, че към настоящия момент е висящо производството по адм.д.№1980/2021г на Административен съд – Варна, ХХV с-в, образувано по жалба от А.В. против Решение №2153-03-95/16.08.2021г на директор на ТП-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане №Д-03-999-00-**********/25.06.2021г на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на осн.чл.40 ал.4 от КСО повторно е спряно производството по изплащане на парично обезщетение по болничен лист серия Е №20201335195/17.08.2020г.

От изложените факти следва извод, че целта на жалбоподателката в съдебното производство – възобновяване на административното производството по изплащане на парично обезщетение в нейна полза, спряно с разпореждането от 07.10.2020г, вече е постигната, и за нея е отпаднал правния интерес от обжалването му в настоящото производство. Приключването му със съдебен акт по същество е недопустимо – при оставяне в сила на решението за потвърждаване на разпореждането от м.октомври 2020г би се достигнало до противоречие с действителното правно положение, настъпило в резултат на предприетото от административния орган възобновяване на производството, а отмяната му би била безпредметна при наличието на идентично произнасяне от административния орган. Освен това произнасянето на съда с благоприятен за жалбоподателката акт в настоящото производство не би резултирало в никакви различни последици от вече възникналите за нея, нито в евентуално реализиране на права, несъществуващи понастоящем, които да мотивират такова произнасяне. Не на последно място – към настоящият момент производството по обезщетение е спряно отново, но с различен акт, надлежно обжалван от В. по адм.д.№1980/2021г на АС – Варна, което обезмисля каквато и да било съдебна санкция по предходния ИАА със същия предмет. От гореизложеното следва еднозначен извод за липса на правен интерес у А.В. за продължаване на настоящото съдебно производство в хипотезата на чл.159 т.4 от АПК.

Възражението й за недопустимост на искането на административния орган за прекратяване на производството е неоснователно. Вярно е, че същото е направено след приключване на съдебното дирене по делото – това действие обаче е предприето незабавно след настъпване на релевантния юридически факт: възобновяване на спряното производство по изплащане на обезщетението на В., и той задължително следва да бъде съобразен от съда; чл.156 от АПК предвижда изрично, че оттегляне на оспорения акт е възможно във всяко положение на делото. Неоснователно е и възражението, че в случая не е предприето оттегляне на оспорения ИАА. Вярно е, че с оглед характера на обжалваното разпореждане за спиране на производството, и последвалото го такова за възобновяване на същото, те и двете представляват процесуални действия по движението на административното производство, но макар с разпореждането от 15.04.2021г това от 07.10.2020г да не е изрично отменено, то правния ефект и последиците от това действие безспорно са идентични с оттегляне на оспорения ИАА от издателя му.

Именно поради изложеното при прекратяване на производството и в хипотезата на чл.143 ал.2 от АПК в този случай в полза на жалбоподателката се дължат разноски от административния орган в доказания им размер от 350лв. адвокатско възнаграждение (л.6 – гръб по делото). Това е абсолютният размер по приложимия чл.8 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерността му е неоснователно.

Предвид изложеното на осн.чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК протоколното определение за приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, след което производството о делото следва да бъде прекратено на осн.чл.159 т.4 от АПК. Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ протоколно опроделение от 16.02.2021г за приключване на съдебното дирене и даване ход на по същество по адм.д. №2708/2020г, и

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното дирене.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№2708/2020г. по описа на Административен съд-гр.Варна, ХХVІ с-в, образувано по жалба от А.В.В., ЕГН **********,***, против Решение № Ц2153-03-78/23.11.2020г. на директора на ТП-Варна на НОИ-София, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № Д-03-000-00-*********/07.10.2020г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Варна на НОИ, с което на осн.чл.40 ал.4 от КСО считано от 07.10.2020г. е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателката по болничен серия Е №20201335195/17.08.2020г.

ОСЪЖДА ТП – Варна на НОИ да заплати на А.В.В., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

На страните да се връчат преписи от определението.

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: