№ 222
гр. Русе, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно
дело № 20254520200419 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес ***,
против Наказателно постановление № 25-1085-000282/17.02.2025 г. на
началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на
жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на
основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2
КЗ.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, издадено при съществени несъответствия с целта на ЗДвП
и подписаната спогодба от Р България „Зелена карта“. Твърди, че при
извършената му проверка представил лична застраховка за управление на
МПС със сертификат за моторна застраховка, валидна от 02.12.2024 г. до
16.11.2025 г. В нея се съдържала информация, че застраховката била пълно
автокаско, валидна и в България. По застраховката били застраховани и трети
страни за причинените им щети и адвокатски разходи. В Секция 10 от
застраховката било посочено, че същата имала валидност от 90 дни в чужбина,
а жалбоподателят пристигнал в България на 23.12.2024 г. Моли наказателното
1
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Административнонаказващият орган – началникът на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 04.03.2025 г.,
при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя лично на 25.02.2025 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 25-1085-000282/17.02.2025 г. на
началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е издадено против
М. Г. М., за това, че на 11.01.2025 г., в 13,20 ч, в община Русе, на път I-5 Русе –
Велико Търново, в района на 40-тия км, в посока на движение към гр. Русе,
управлявал лек автомобил „Хонда“ с великобританска регистрация SW63AAJ,
собственост на Н. М.а, като към момента на проверката нямал сключена
задължителна валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 11.01.2025 г., около 13,20 ч, полицейските служители на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе Д. С. В. и И. А. И. се придвижвали със
служебен автомобил по път I-5 – Русе – Велико Търново, като се движили в
посока гр. Русе. В района на с. Волово те възприели лек автомобил „Хонда“,
който бил с великобританска регистрация и в движение извършили проверка
дали същият имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Те установили, че такава този автомобил
нямал, при което предприели действия по неговото спиране и извършване на
проверка на водача. Те установили автомобилът да се управлява от жалб. М. Г.
М., а автомобилът да е собственост на Н. М.а. Първият им заявил, че имал
сключена лична застраховка като водач, като им показал през телефона си
2
документ на английски език, но въпреки това служителите счели, че
автомобилът нямал сключена застраховка и съставили АУАН против жалб. М.
за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като управлявал МПС, влизащо в Р
България от трета държава, без да има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за Р България.
Тази фактическа обстановка като цяло не е оспорвана от жалбоподателя.
Оспорени са само фактическите констатации на полицейските служители, но
по отношение какво превозно средство е било управлявано, кой го е
управлявал и дали се изисква да е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за него – тези въпроси не са спорни, поради което съдът и
кредитира показанията на свидетелите изцяло. Жалбоподателят единствено
оспорва, че е имал сключена такава застраховка, за което е представил
документ на чужд език, приложен към жалбата. Съдът му е указал, че на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 134 и чл. 21, ал. 1 НПК е следвало до първото
съдебно заседание да представи превод на този документ, доколкото
процесуалният език, на който се води производството, е българският, и в
наказателния процес, към който субсидиарно препраща ЗАНН, при
представяне на документ на чужд език той следва да бъде придружен от
превод на български език. Жалбоподателят не е изпълнил указанията, поради
което този документ, който е представен с жалбата, следва да се изключи от
доказателствената съвкупност и да не бъде ценен. Въпреки това, за пълнота на
изложението и доколкото съдията-докладчик разполага с познания по
английски език, следва да бъде отбелязано следното: жалбоподателят се е
опитал да направи собствено тълкуване на клаузите на договора, но не е отчел
обстоятелството, че съгласно Раздел 10 – „Използване на застрахованото
превозно средство в Европа“, за да може да активира тази услуга на
застрахователя, е трябвало да предприеме следните стъпки: да се свържи със
застрахователя 10 дни преди отпътуването за държава членка на ЕС, да
посочи точните дати на отпътуване и завръщане, точните държави, през които
ще извърши преминаване и изобщо да представи пълна информация за
пътуването. Не са налице никакви доказателства жалбоподателят да е спазил
тези условия, за да му бъде предоставена застраховка на територията на
Европейския съюз, следователно той не е разполагал с валидна застраховка и
за Р България.
3
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице протИ.речие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. за лице, което не е собственик на МПС, но
управлява същото без за него да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същевременно
жалбоподателят е нарушил текста на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото
управлява МПС, регистрирано в трета държава, на територията на Р България,
без за него да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
От обективна страна не е спорно, че жалб. М. е управлявал МПС с рег. №
SW63AAJ, собственост на Н. М.а, регистрирано във Великобритания, т.е. той
е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП, защото е
управлявала моторно превозно средство. Управлението на ППС се изразява с
боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение,
привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри
и т.н., което е безспорно установено по отношение на управлявания от
жалбоподателя М. лек автомобил „Хонда“ с великобританска регистрация
чрез показанията на полицейските служители. На следващо място, жалб. М. е
управлявал МПС, регистрирано в трета държава, за което няма сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за територията на Р България.
Жалбоподателят е заявил, че е влязъл на територията на Р България на
23.12.2024 г. Нарушението е установено на 11.01.2025 г., а представената
застрахователна полица за валидна застраховка на територията на Р България
е от 14.01.2025 г., т.е. жалбоподателят е управлявал МПС в нарушение на
4
разпоредбите на КЗ близо 3 седмици. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ
посочва субектите, които имат законово задължение да я сключат. Това на
първо място са собственикът на МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и
на следващо място – всяко лице, което управлява МПС от трета държава при
влизане на територията на Р България, когато няма валидна за територията на
страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ). "Трета държава" по дефиницията
на § 1, т. 7 от ДР на КЗ е държава, която не е държава членка по смисъла на т.
6, а именно държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна
по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Считано от
31.01.2020 г. Великобритания не е член на ЕС, а от 31.12.2021 г. е изтекъл и
единадесетмесечният преходен период, в който европейското законодателство
е продължило да действа на територията на Великобритания. Тоест към датата
на констатиране на нарушението Великобритания се явява трета държава по
смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ. От субективна страна нарушението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, защото жалбоподателят е
съзнавал, че няма валидна застраховка гражданска отговорност. Бил е
запознат с клаузите на сключената от него застраховка и е бил наясно със
съответните условия, за да бъде същата валидна и за територията на
държавите членки на Европейския съюз, но не е предприел съответните
действия, за да получи застрахователно покритие и на територията на ЕС.
Санкционната норма на чл. чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда фиксиран размер
на наказанието „глоба“, върху което съдът не може да влияе по никакъв начин.
Налице е формално нарушение, като съставът му не предвижда настъпване на
общественоопасни последици. Същото не носи белези на нарушение с по-
ниска от обичайната степен на обществена опасност, за да бъде приложен чл.
28 ЗАНН, предвид обявяването за протИ.конституционен текстът на чл. 189з
ЗДвП с РКС № 4 от 2025 г. - ДВ, бр. 38 от 2025 г., още повече че се касае за
нарушение, извършено при форма на вината пряк умисъл, а от друга страна
жалбоподателят е управлявал процесното МПС близо 3 седмици без да има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
При тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
5
С оглед изхода на делото административнонаказващият орган има право
на разноски, но той не е представил доказателствата за направата на такива,
както и не е поискал присъждането им, поради което и съдът не дължи
произнасяне по въпроса за разноските с решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1085-
000282/17.02.2025 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР –
Русе, с което на М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес ***, му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т.
1 КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6