О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1904
09.10.2019 г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1406 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, пл. „Баба
Ганка“ № 4, ап. 10, чрез адвокат Г.К. – с пълномощно от първата инстанция (л. 3),
против Решение № 1438 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 8095/2018 г. на Районен съд
– Бургас в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Е.С.И., против Г.Х. Алиосман за
делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.263.1.5 по КККР
на гр. Бургас, одобрена със Заповед №РД.18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой на нива на
обекта – 1, с административен адрес в гр. Бургас, ул. “Св. Св. Кирил и Методий“
№ 52, ет. 2, апартамент „Г“, със застроена площ от 70,32 кв. м., състоящ се от
дневна, спалня, кухня-бокс, баня-тоалетна и антре, с изложение север-юг, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.608.263, при граници на самостоятелния обект: на същия
етаж: самостоятелни обекти с идентификатори 07079.608.263.1.4,
07079.608.263.1.6, под обекта – 07079.608.263.1.6, над обекта –
07079.608.263.1.8, заедно с прилежащото му избено помещение №5, с площ от 4,76
кв. м., при граници: изток-коридор, запад-изба №4, север – стълбище, юг-изба
№6, заедно с 6,919 % ид. ч., равняващи се на 7,5 ид. ч. от общите части на
сградата и същия процент ид. ч. от правото на строеж върху терена.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че в обжалваната
част решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди
се, че с доклада по делото съдът е приел, че с отговора на исковата молба ответницата
е направила възражение, че процесният недвижим имот е придобит по време на
трайната и установена фактическа раздяла между съпрузите, поради което и ищецът
няма принос в придобиването му, като въз основа на това възражение е
разпределена доказателствената тежест между страните. Излагат се съображения,
че при това положение съдът е следвало да постанови своя съдебен акт въз основа
на събраните по делото доказателства, касаещи
спорния по делото факт: дали
процесният имот е придобит по време на трайната фактическата раздяла между
страните, но вместо това и в нарушение на процесуалните правила съдът е
отхвърлил иска за делба на основание, което не е предявено в отговора на
исковата молба (и като такова е преклудирано), не е залегнало в доклада на съда
и съдържащите се в него указания за разпределение на доказателствената тежест,
а именно, че при липсата на фактическа раздяла между страните, по време на
брачното им съжителство, ищецът нямал нито пряко, нито косвено съдействие за придобиване
на недвижимия имот, тъй като не е имал принос в изпълнение на престацията по
него, въпреки че е имал качеството на солидарен длъжник, и по никакъв начин не
е допринесъл за издръжката на семейството си, а същата е била поета изцяло от
ответницата. Въззивникът излага оплаквания, че по този начин е било накърнено
правото му на защита, тъй като с обжалваното решение съдът го е поставил пред
свършен факт за обстоятелства, които не са били предмет на възражения в
отговора на исковата молба и в доклада на съда и за тях не са били ангажирани
доказателства от негова страна. Изразява несъгласие с определянето му като „солидарен длъжник“ по алеаторния
договор, тъй като същият не е сключван и подписван от него. Счита, че обжалваното
решение противоречи на постановките,
залегнали в Тълкувателно решение
№ 35 от 14. 06. 1971 г. на ОСГК на ВС. Намира, че съдът неправилно се е позовал
на цитираните от него Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012г. на ОСГК на ВКС по
т. д. № 6/2011г., Решение № 366 от 22.10. 2012г. на ВКС по гр. д. № 64/2012 г.
на I г. о., Решение № 13 от
16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о. Изразява несъгласие с възприетото от съда становище, че оборването на
презумпцията за съвместен принос може да стане с възражение. Излагат се
оплаквания, че съдът не е обсъдил представената по делото данъчна декларация по
чл. 14 ЗМДТ, която обективира изрично признание на ответницата за възникналата
съпружеска имуществена общност върху процесния недвижим имот. Въззивникът моли
съда да отмени решението е обжалваната му част и да постанови друго, с което да
допусне делба на процесния недвижим имот. Претендира за присъждане на
разноските, направени пред въззивната инстанция.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г.Х. Алиосман чрез адвокат А.А. – с
пълномощно по делото от първата инстанция (л. 19). Въззиваемата счита
въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за обосновано и
законосъобразно, постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, при
спазване на процесуалните правила. Твърди се, че във въззивната жалба се навеждат
се доводи за нарушаване на процесуалните правила без да се сочи кои процесуални
правила са нарушени. Излагат се доводи, че в изпълнение на разпределената
доказателствена тежест било проведено пълно и главно доказване относно това, че
процесният недвижим имот е изключителна лична собственост на ответницата, тъй
като е придобит в период на продължителна фактическа раздяла между съпрузите, която изключва приноса на ищеца. Намира,
че съдът правилно е възприел събраните гласни доказателства и е направил
обосновани изводи, че липсват всякакви икономически контакти между ищеца и ответницата,
останала сама да отглежда и издържа децата си и болния Енгибаров. Счита установената
от закона презумпция за съвместен принос за успешно оборена, поради което и
правилно съдът е приел придобитият срещу задължение за издръжка и гледане имот за
изключителна лична собственост на ответницата и съответно правилно искът за
допускането му до делба е бил отхвърлен. В допълнение се излагат съображения,
че свидетелят Селями И. Мехмедов (баща на ищеца) не е следвало да бъде
кредитиран, като е следвало съдът да приеме представения заверен препис от
протокол на с. з. по гр. д. № 626/2018 г. на Районен съд – Айтос, в което са
проведени разпити на свидетели, установяващи, че двамата съделители са били във
фактическа раздяла в периода от 2010 г. – 2014 г., като въззиваемата счита, че
съдът е следвало да обсъди и прецени тези доказателства през призмата на чл.
172 ГПК, макар и същите да са събрани в друго производство. Излагат се
съображения, че въззиваемата добросъвестно и спазвайки закона е подала данъчна декларация
по чл. 14 ЗМДТ след настъпването на смъртта на прехвърлителя Енгибаров, тъй
като именно това събитие е определило момента на придобиването на печалбата по
алеаторния договор. Въззиваемата моли съда да остави въззивната жалба без
уважение. Претендира за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4
и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По отношение на
наведените с въззивната жалба доводи, касаещи извършени от първоинстанционния
съд процесуални нарушения, настоящият състав намира следното:
Неоснователно е възражението на въззивника, че с
обжалваното решение съдът се е произнесъл по обстоятелства, които не са били въведени
като предмет на делото от ответницата. С отговора на исковата молба (л. 22) са
наведени възражения, че ищецът не е изпълнявал задължението за издръжка и
гледане на болния Енгибаров и че не е станал съсобственик на прехвърленото
вещно право поради липса на съвместен принос в придобиването му. При така
наведените фактически твърдения следва да се приеме, че е налице надлежно
въведено от ответницата възражение за липса на принос от страна на ищеца при
придобиване на процесния недвижим имот по време на брака. Съдът дължи
изследване на това обстоятелство, тъй като законът допуска оборване на
презумпцията за съвместен принос както с отрицателен установителен иск по чл. 21,
ал. 4 СК, така и с възражение, изхождащо от съпруга-приобретател (така Решение
№ 36 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 63/2016 г. на Апелативен съд – Бургас). В
този смисъл е постановена и практика на ВКС (Решение № 366 от 22.10.2012 г. по
гр. д. № 64 /2012 г. I г. о.
на ВКС, Решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о. на ВКС), според която по възражение на единия
приобретател-съпруг може да се установява липса на принос за другия, който не е
титуляр по сделката, поради това, че не е полагал грижи и издръжка. Твърденията
на ответницата за липса на съвместен принос от страна на ищеца при
придобиването на процесния имот са надлежно въведени в предмета на делото чрез
формулирано в отговора на исковата молба възражение, което служи като средство
за защита срещу предявения иск за делба и по което не се формира сила на
пресъдено нещо. Ето защо съдът намира, че не е налице твърдяното от въззивника нарушение
на диспозитивното начало чрез отхвърляне на иска за делба на основание, което не
е предявено в отговора на исковата молба.
Основателно е възражението на въззивника, че в нарушение
на процесуалните правила съдът не е отразил в доклада пълно и точно наведените
с отговора на исковата молба обстоятелства, че ищецът не е изпълнявал
задължението за издръжка и гледане на болния Енгибаров и поради липса на
съвместен принос в придобиването на вещното право не е станал съсобственик. Според
Решение № 366 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 64 /2012 г. I г. о.
на ВКС при направено възражение от единия от приобретателите-съпрузи за липса
на принос на другия при изпълнение на престацията по договор за издръжка и
гледане, съдът следва да изследва това обстоятелство, защото законът допуска
оборване на установената презумпция за наличието му и разглежда като форми на
такъв и действия, които едновременно съставляват изпълнение на договора и
осигуряват на нужди на семейството. В доклада по делото, обективиран в
Определение от 05.03.2019 г. (л. 40), съдът е отразил, че ответницата предявява
правопогасително възражение, че имотът е придобит по време на трайната и
установена фактическа раздяла между съпрузите, поради което и ищецът няма
принос в придобиването му, и въз основа на това на ответницата е било указано,
че е в нейна тежест да ангажира доказателства за това, че делбеният имот е
придобит по време на трайната и установена фактическа раздяла между съпрузите. Докладът
по делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с
обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор и е
насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.
Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на
делото е императивна, поради което извършването на непълен или неточен доклад следва
да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно
задължителните постановки, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, в случай, че въззивната
жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд
дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания. Ето защо на страните следва да се укаже,
че в тежест на въззиваемата Алиосман е да обори законовата презумпция за
съвместен принос, като докаже, че въззивникът И. не е престирал грижи и
издръжка на прехвърлителя Енгибаров. На въззивника И. следва да се укаже, че
има възможност да проведе насрещно доказване, като ангажира доказателства за
това, че е престирал грижи и издръжка на прехвърлителя Енгибаров.
Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на Е.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, пл. „Баба Ганка“ № 4, ап. 10, чрез адвокат Г.К. – с пълномощно
от първата инстанция, против Решение № 1438 от 07.06.2019 г. по гр. д. №
8095/2018 г. на Районен съд – Бургас съобразно мотивната част на настоящото
определение.
УКАЗВА на въззиваемата Алиосман, че е нейна
доказателствената тежест да обори законовата презумпция за съвместен принос,
като ангажира доказателства, че въззивникът И. не е престирал грижи и издръжка
на прехвърлителя Енгибаров.
УКАЗВА на
въззивника И. възможността да проведе насрещно доказване, като ангажира
доказателства за това, че е престирал грижи и издръжка на прехвърлителя
Енгибаров.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.