Решение по дело №92/2015 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 4                                           11.01.2016г.                               гр.Несебър

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                        ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осемнадесети ноември                         две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

                                          Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 92 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на „В.И К.” ЕАД- Б. рег. по ф.д. №7184/1991г. на Окръжен съд- Бургас, със седалище и адрес на управление ***, представляван от *****************-изпълнителен директор против Н.Ц.К. с ЕГН-********** с посочен в исковата молба адрес в гр.Несебър, КК“Слънчев бряг-запад“, кв.Камелия № 47, ет.3, ап.А14 и посочен от ответника адрес за призоваване гр.София 1000 бел.Васил Левски № 20, ет.2 за адв.Н.Ц..

Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че ответника като клиент на ищеца, с абонатен № 991625 за водоснабден обект – апартамент № 14, идентификатор № 51500.506.443.2.14 с адрес КК“Слънчев бряг-запад“, кв.Камелия № 47, ет.3 дължи на ищеца сумата от 619,37лв.,  представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за посочения обект по издадени фактури за периода от 21.03.2012г. до 25.07.2014г. с отчетен период по  фактури от 14.09.2011г. до 04.09.2013г., която не е била заплатена в изискуемия срок,   ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 17.09.2014г.  до окончателното изплащане на сумата, като се претендират и съдебни разноски. Представят се доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД.

В месечния срок  е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се оспорва така предявения иск по своето основание и размер, като се твърди, че данните отразени в оспорените счетоводни документи относно посочените в тях количества и суми са неверни, оспорват се всички начисления на показания на водомера, възоснова на които са определени дължимите суми. Твърди се че длъжностно лице на ищцовото дружество, което да е замервало водомера никога не е посещавало имота. Моли се ищеца да представи доказателства кога имота на ответника е бил посещаван от отчетник измервателни уреди. На следващо место се сочи, че през м.май 2013г. при ЧСИ Росица Стоянова е било образувано изпълнително дело с взискател ищеца и длъжник ответника, по което сумите са изцяло погасени и за които суми ответникът твърди че се припокриват напълно с претендираните в настоящата искова молба. Също сочи доказателства.

Несебърски районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира, за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, между страните, че ответникът е абонат на “В.и к.” ЕАД, *** с водоснабден обект – апартамент № 14 с идентификатор № 51500.506.443.2.14 с адрес КК“Слънчев бряг-запад“, кв.Камелия № 47, ет.3. Сочи се с исковата молба, че задължението представлява стойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 21.03.2012г. до 25.07.2014г. с отчетен период по  фактури от 14.09.2011г. до 04.09.2013г., която не е била заплатена в изискуемия срок на обща стойност 619,37лв..

    За горното задължение от страна на ищеца е подадено заявление и е образувано ч.гр.д. № 802/2014г. по описа на РС-Несебър, по което е издадена заповед за изпълнение, по която е подадено възражение от страна на длъжника. Предвид горното в срока по чл.415, вр.чл.422 от ГПК се предявява  настоящата претенция.

От фактическа страна въз основа на представените писмени доказателства/нот.акт на л.9 по дело, заявление за откриване на партида от ответника на л.12 и т.н./ и приетата по делото СЧЕ се установява, че действително за целия исков период титуляр и абонат на партидата на водомер с посочения по-горе абонатен номер и водоснабден обект, за които са  фактурирани суми е ответника. Според вещото лице, извършило справка в счетоводството на ищеца, задълженията по приложените фактури, са отчитани на ответника. При проверка на счетоводните документи вещото лице е дало заключение, че за периода 21.03.2012г. до 25.07.2014г. размера на задълженията по посочените фактури е 619,37лв..         За процесния период ответника е собственик на недвижимия имот, където е потребявана вода, като е приложено и копия от партидата/справки за показанията на водомера/, по която се води отчета за ползвани ВиК-услуги.

Ответникът оспорва претенцията с мотив, че е погасена за което се позовава на изпълнително производство пред ЧСИ Р.Стоянова. Съдът изиска данни от посочения ЧСИ, но видно от изпълнителен титул/вж.л.77 по дело/, изпълнителния лист е издаден за предхождащ настоящата претенция период , а именно от 20.10.2009г. до 21.02.2012г.. По делото бяха поискани от ответника и допуснати от съда гласни доказателства, но такива не бяха представени от искащия ги.  От ответника бе направено и уважено искане за изискване на информация от енергопреносното дружество дали в обекта е използвана ел.енергия, с оглед твърденията, че апартамента не е бил обитаван, но ответникът не изпълни указанията на съда и не предостави до приключване на съдебното дирене, въпреки отлагането на делото за да бъде осигурена тази възможност на ответника своя клиенски № в ЕВН, за да може да бъде изискана съответната информация.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи. Предявеният иск за съществуване на вземана – главница и лихва е основателен.§1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните мрежи очертава лицата, имащи качеството на потребители на В и К услуги, като тази разпоредба е преповторена и в Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от “В.и к.” ЕАД-Бургас, в качеството на оператор. В случая ответника е физическо лице - собственик на имота, за който са предоставени В и К услугите, което обстоятелство не е оспорено от същия. По силата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги, Общите условия уреждат отношенията между потребители и В и К оператори. Приложените към делото Общи условия са били утвърдени и публикувани по реда на чл. 8 от наредбата и съответно те уреждат отношенията между тях. Същите са, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т. 5 от ЗКРВУ, с решение №ОУ -018/09.06.2006 год., публикувани са във вестник “Народно дело” и във вестник “Телеграф” в броевете им от 26.06.2006 год., не са оспорени от ответника и същият не е предложил нови, различни за него и дружеството условия за предоставяне на ВиК услугите. В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. В тази връзка ищцовото дружество следва да установи факта, че ответникът е потребител по смисъла см. чл.3 от Наредба № 4/2004г – собственици или лица, на които е учредено ВП върху имота. Правоотношенията между страните се уреждат както от цитираната Наредба № 4/14.09.2004 г.  на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, така и от Общите условия на „В и К” АЕД-Бургас за предоставяне на В и К услуги.

 При така установеното от фактическа страна, съдът счита за установено, че към процесния период ответницата е собственик на недвижимия имот в който е доставяна вода за битови нужди, както и че през процесния период ищецът е доставял вода и ВиК услуги  в същия имот, поради което претенцията се явява доказана по своето основание и размер.

Ищецът е претендирал деловодни разноски в исковото и заповедното производство и е представил списък на такива в размер на 820лв., включващи 300лв. разноски в исковото производство за юк.възнаграждение, 160лв., възнаграждение за вещо лице, 25лв.-дт. в исковата производство, по заповедното производство- 300лв., юрисконсултско възнаграждение и 25лв. – държавна такса.

    По изложените съображения, съдът

 

Р       Е       Ш       И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане в полза на  “В.И К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***************** към Н.Ц.К. с ЕГН-********** с посочен в исковата молба адрес в гр.Несебър, КК“Слънчев бряг-запад“, кв.Камелия № 47, ет.3, ап.А14 и посочен от ответника адрес за призоваване гр.София 1000 бел.Васил Левски № 20, ет.2 за адв.Н.Ц. за сумата от от 619,37лв./шестстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем ст./лева,  представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за посочения обект по издадени фактури за периода от 21.03.2012г. до 25.07.2014г. с отчетен период по  фактури от 14.09.2011г. до 04.09.2013г., която не е била заплатена в изискуемия срок,   ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 17.09.2014г.  до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 802/2014г. по описа на РС-Несебър.

ОСЪЖДА Н.Ц.К. с ЕГН-********** да заплати на “В.И К.” ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски в заповедното и исковото прОизвдство в общ размер от в размер на 820лв./осемстотин и двадесет лева/, включващи 300лв. разноски в исковото производство за юк.възнаграждение, 160лв., възнаграждение за вещо лице, 25лв.-дт. в исковата производство, по заповедното производство- 300лв., юрисконсултско възнаграждение и 25лв. – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд- Бургас.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: