Р Е Ш
Е Н И Е № 139
28.02.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и девети януари през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №856 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Илинден, ул.„Кукуш” №1, представляван от А. В. Д. и М. М.,
заедно, със съдебен адрес ***, адв.В. П. Г., против В.Д.Д. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че между
страните имало валидно сключени договори от 23.07.2014г. и от 06.08.2014г., по
силата на които ищецът предоставял на ответника мобилни услуги. Твърди се, че
последният не изплатил част от използваните мобилни услуги по издадените
фактури, подробно описани в исковата молба, поради което договорите били прекратени
по негова вина. Ето защо, в настоящото производство се претендира неустойка за
предсрочното прекратяване на двата договора, сключени между страните. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1510,08лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на
ответника особен представител адв.А.П. депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че неустойките са неправомерно
начислени.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
На 23.07.2014г. между страните е сключен договор с
номер 1737941, а на06.08.2014г. договор с номер *********.
По делото са представени четири броя фактури, издадени на 17.12.2014г., в които
са начислени неустойки от страна на ищцовото дружество на ответника съответно
за сумите от 220,02лв.; 249,58лв.; 948,29лв.; 34,44лв. и 57,75лв., както и
съответните общи условия за взаимоотношенията между мобилния оператор и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Не съществува спор
между страните, а това се установява и от представените договори, сключени
между тях през 2014г., че са съществували валидни облигационни отношения.
Доколкото обаче в тежест на ищеца е да установи не само съществуването на
договорни отношения, но и съответно дължимостта на претендираната сума за
неустойка, респ. начина и датата на прекратяване на тези отношения, то следва
извода, че така предявения иск се явява неоснователен и недоказан. Изцяло в
тежест на ищеца е да установи наличието на валидно договорно отношение с
ответника и то по цитираните от самия него в исковата молба договори, в каквато
насока не се представиха доказателства. Несъмнено следва да се има предвид, че
ищецът претендира неизпълнени задължения от страна на ответника по договори №М4173715
от 23.07.2014г. и №М4186987 от 06.08.2014г., по които твърди, че се дължат
процесните неустойки. По делото, обаче липсват договори с тези номера и дати,
като видно от представените от самия ищец датите съвпадат, но номерата са
съвсем различни, поради което не могат да се правят еднозначни изводи за
наличие на договорите, цитирани в исковата молба. Още по-малко от така
представените по делото доказателства могат да се направят изводи за възникнали
за ответника задължения, съответно за тяхното неизпълнение. Следва да се има предвид също така, че от
представените фактури също не става ясно нито по кой точно договор са издадени,
нито как са формирани съответните суми за неустойки. Отделно от това въпреки
дадените указания в тази насока с доклада по делото ищецът не ангажира
доказателства, от които да се установи начина и датата на прекратяване на
сочените в исковата молба договори, за да се прецени дължимостта на
претендираната от ответника неустойка.
При тези данни по
делото и с оглед оспорването от ответната страна на претендираната неустойка,
съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и счита, че следва да
се отхвърли изцяло.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Илинден, ул.„Кукуш” №1, представляван от А. В. Д. и М. М., против В.Д.Д.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата
от 1510,08лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги №М4173715 от 23.07.2014г. и №М4186987
от 06.08.2014г.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.