№ 429
гр. Кнежа, 27.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20251430100506 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Тр.,
бул. „***“ № ***, представлявано от управителите П. В. и Хр. М., чрез
пълномощника юрк. Д. П., срещу Д. Х. Г., с адрес: гр. И., ул. „***“ № *, с
която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ
размер на 441.17 лв., от които: главница в размер на 206.57 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10.39 лв. за периода от
07.11.2019 год. до 09.04.2020 год.; законна лихва за забава в размер на 74.29 лв.
за периода 09.04.2020 год. – 29.01.2025 год.; 92.88 лв., представляващи
неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани
от „Ситикеш“ ООД; 57.04 лв. – дължима неустойка, съгл. чл. 6.2 от Договора
за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Представени са писмени доказателства, документ за внесена д.т. в размер на
50 лв. и пълномощно на юрк. Д. Н. П..
С разпореждане рег.№ 420/ 18.08.2025 год. съдът е оставил исковата
молба без движение поради констатирани нередовности и на ищеца е даден
едноседмичен срок за отстраняването им с конкретни указания.
С молби с вх.№№ 2664/ 22.08.2025 год. и 2682/ 26.08.2025 год. ищецът е
представил вносна бележка за довнесена по сметката на съда държавна такса в
размер на 225.00 лв. и препис от исковата молба и приложенията към нея за
връчване на ответника.
С оглед разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ГПК, съдът извърши повторна
проверка за редовност на исковата молба – наличие на съществените
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 127, ал.1 и чл. 128 от ГПК. Същата
съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
1
Втората проверка е относно допустимостта на иска /чл. 130 от ГПК/ –
видно от приложените писмени доказателства се установява, че е налице
правен интерес от водене на иска за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК на ответника по делото
следва да се изпрати препис от исковата молбата, ведно с приложенията с
указание, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, както и
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на
отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва
правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Съдът като прецени, че исковата молба е допустима и съдържа всички
изискуеми от закона реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.1 от
ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Д. Х. Г., с адрес: гр. И., ул. „***“ № *, препис от
настоящото разпореждане, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
ДАВАМ едномесечен срок от получаване на разпореждането за подаване
на писмен отговор.
УКАЗВАМ, че съгласно чл. 131, ал.2 от ГПК писменият отговор на
ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
В ОТГОВОРА на исковата молба ответникът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага, като към
ОТГОВОРА на исковата молба следва да се представят и:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2. препис от отговора и приложенията към него, според броя на ищците.
Съдът указва на ответника, че има възможност да ползва правна
помощ, ако има необходимост и право на това. Молбата за правна помощ се
подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо, като правна
помощ се предоставя и на физически лица на основанията, посочени в Закона
за правната помощ /ЗПрП/ и в други закони, а системата за правна помощ
обхваща случаите, при които по силата на ЗПрП задължително се предвижда
2
адвокатска защита или представителство. Системата за правна помощ
обхваща и случаите, когато страната по гражданско или административно
дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и
интересите на правосъдието изискват това. По граждански и административни
дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на
представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени,
че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид: 1. доходите на
лицето или семейството; 2. имуществено състояние, удостоверено с
декларация; 3. семейно положение; 4. здравословно състояние; 5. трудова
заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства.
Съдът указва на ответника, че когато в установения срок не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи
доказателства, не оспори истинността на представен документ, не представи
писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал.1 от ГПК
/според който в срока за отговор на исковата молба ответникът може да
предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има
връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него/, по чл.
212 от ГПК /според който с отговора на исковата молба ответникът, може да
поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло
или отчасти изхода на делото/ и по чл. 219, ал.1 от ГПК /според който с
отговора на исковата молба ответникът, може да привлече трето лице, когато
това лице има право да встъпи да помага/, по чл. 119, ал.3 от ГПК /според
който възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от
ответника най късно в срока за отговор на исковата молба/, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
Съдът указва на ответника, че ако не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска.
Съдът указва на ответника, че когато страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат връчени.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
3