Мотиви към Решение № 1321 от 13.08.2020 г., постановено по АНД № 4170 по описа за 2020 г., ПРС, XXVI н.с.
Районна прокуратура – гр. Пловдив е внесла Постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обв. Х.Л.Ч. с ЕГН: ********** за извършено
от него престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В проведеното съдебно заседание
Представителят на държавното обвинение поддържа депозираното постановление,
като намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна. Счита, че
са налице положителните предпоставки, установени в чл. 78а, ал. 1 НК, поради
което предлага Съдът да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му
наложи глоба ориентирана към средния предвиден в закона размер.
Защитникът адв. М. се присъедини към
представителя на държавното обвинение, като изрази несъгласие единствено с
размера на предложената глоба, поради което поиска същата да бъде в минимален
размер.
Обвиняемият Ч. се присъедини към казаното от своя защитник, като по време
последната си дума заяви, че желае минимално наказание.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, от фактическа страна
намери за установено следното:
Обвиняемият Х.Л.Ч. е роден на ***г***, ***, български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Търговско дружество ,,Х.Ч. Дизайн‘‘ ЕООД с ЕИК: *** било вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието
на 11.09.2015 г. Дружеството било със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, район Централен, ул. ,,Апостол Узунов‘‘ № 3. Основната му дейност на
била свързана с производство и търговия с облекла, както и всяка друга дейност,
незабранена от закона. *** *** на капитала и *** на дружеството бил обвиняемият
Х.Ч..
Търговското дружество се обслужвало от *** С. И., за което било издадено и
нарочно пълномощно, като всеки месец същият подавал до ТД на НАП Пловдив и по
електронен път необходимите декларации във връзка с данъчните и осигурителните
задължения на същото. Обвиняемият декларирал пред органите по приходите
електронен адрес за кореспонденция ,,*****’’, на който адрес да получава уведомления и съобщения. Х.Ч. развивал основно
търговия с облекла – официални и сватбени, като за целта ползвал наето
помещение гр. Асеновград, където произвеждал облеклата и ги продавал на
консигнация в различни магазини. Поради специфичния характер на произвежданите
от него стоки, още от самото си създаване дружеството изпитвало сериозни
затруднения да изплаща дължимото си към фиска. С оглед неплащането на
публичноправните си задължения срещу него било образувано и изпълнително дело №
*********/2016 г., като плащанията към ТД на НАП били преустановени на
13.03.2017 г., когато била постъпила сумата в размер от 550,70 лева в резултат
на принудително изпълнение. Дългът на дружеството се образувал изцяло въз
основа на подадени справки декларации по ЗДДС. Обвиняемият не изпълнил
задължението си да подаде молба пред Окръжен съд гр. Пловдив за откриване на
производство по несъстоятелност в тридесет дневен срок, считано от 14.03.2017
г., като този предвиден в закона срок изтекъл на 14.04.2017 г.
Предприети били действия от страна на свидетеля Г. В. – *** към ТД на НАП
гр. Пловдив по събиране на задълженията към този момент, като били изпратени и
запорни съобщения. В хода на предприетите действия по събиране на вземанията
свидетелката установила, че дружеството не разполага с налични парични средства
и дълготрайни материални активи, като Х.Ч. бил уведомяван за натрупаните
задължения, както от свидетеля С. И., така и чрез декларирания от него
електронен адрес.
Знаейки за натрупаните задължения към фиска, обвиняемият подал на
09.09.2019 г. заявление до ТД на НАП Пловдив с което заявил, че не може да
погаси наведнъж задълженията си и поискал да разсрочи сумата, като погасява по
1000 лв. на месец. Въпреки изразеното съгласие, Х.Ч. внесъл веднъж сумата от
1000 лв. на 23.10.2019 г. и два пъти по 500 лв. съответно на 18.02.2020 г. и на
19.02.2020 г. Общият размер на задълженията на дружеството към 18.12.2019 г.
достигнал 82 014,31 лв., от които 69 691,34 лв. главница и
12 322,97 лв. лихва. Видно от приложеното по делото писмо от Окръжен съд
гр. Пловдив се установява, че към 09.01.2020 г. няма подадена молба за
откриване на производство по несъстоятелност на процесното търговско дружество.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза за определяне на финансовото състояние на
дружеството на база публикуваните счетоводни баланси и отчети за приходите и
разходите. Видно от заключението на същата се установява, че през 2017 г.
коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0,316 при норматив от 1 до
1,5, тоест дружеството не е в добро финансово състояние и не може да поема
текущите си краткосрочни плащания с краткосрочните си активи. Дружеството не
разполагало с необходимите средства за погасяване на всички установени по
размер изискуеми задължения, като по този начин същите са много повече от
активите на дружеството и не могат да бъдат покрити без да се увредят
интересите на кредиторите, тоест през 2017 г. ,,Х.Ч. Дизайн‘‘ ЕООД е било
изпаднало в неплатежоспособност.
Неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Същото се отнася
и за публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, какъвто е всъщност и настоящият случай. Неплатежоспособността
се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащания е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори.
Така възприетата от Съда фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, а именно: обясненията на
обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, справка за съдимост,
характеристична справка, копия от документи от ТД на НАП, справка от Окръжен
съд гр. Пловдив, както и от заключението на изготвената счетоводна експертиза.
От обясненията на Ч. и показанията на свидетелите С. И. и Г. В. се
установява начинът на извършването на деянието.
Съдебният състав намира, че следва да се кредитират изцяло горепосочените
гласни доказателства, тъй като същите си кореспондират изцяло с останалите
събрани по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От справката за съдимост се установява, че обвиняемият е неосъждан
/реабилитиран е/.
От характеристичната справка се установява, че обвиняемият е с добри
характеристични данни.
От копията от документи от ТД на НАП се установява, че срещу
представляваното от обвиняемия дружество е било образувано публично дело за
задължения към Държавата, както и се установява какви парични средства той е
погасявал по него.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото счетоводна
експертиза. Видно от същото се установява, че през 2017 г. коефициентът на обща
ликвидност на дружеството е 0,316 при норматив от 1 до 1,5, тоест дружеството
не е в добро финансово състояние и не може да поема текущите си краткосрочни
плащания с краткосрочните си активи. Дружеството не разполагало с необходимите
средства за погасяване на всички установени по размер изискуеми задължения,
като по този начин същите са много повече от активите на дружеството и не могат
да бъдат покрити без да се увредят интересите на кредиторите, тоест през 2017
г. ,,Х.Ч. Дизайн‘‘ ЕООД е било изпаднало в неплатежоспособност.
При така установената
по несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът счете, че с деянието си
обвиняемият Х.Ч. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по престъпление
по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 13.04.2017 г. в гр. Пловдив, в
качеството си на *** и **** търговско дружество „Х.Ч. *** с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Апостол Узунов“ № 3, в
30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 14.03.2017 г. до 12.04.2017
г. включително, по публични парични задължения към Национална Агенция за
приходите /НАП/, произтичащи Справки декларации по ЗДДС за периода месец януари
2016 г. – месец март 2017 г., Декларации образец 6 за периода месец ноември
2015 г. – месец март 2017 г. и Декларации за данък върху доходите на
физическите лица за периода април месец 2016 г. – месец октомври 2016 г., за
които е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. на ТД на НАП -
Пловдив, не е поискал от съда - Окръжен съд гр. Пловдив да открие производство
по несъстоятелност.
От обективна страна обвиняемият Х.Ч. е *** и *** на дружество „Х.Ч. *** с
ЕИК *********, като е било налице едно изискуемо и ликвидно парично задължение,
по което плащането е спряло. Това е така, защото задължението на обвиняемия по изпълнително
дело № *********/2016 г. на ТД на НАП - Пловдив, е публично-правно задължение
към НАП, в общ размер на 82 014,31 лева, формирано от отделни задължения.
Това общо задължение е било известно на обвиняемия и то е изискуемо и
безспорно. То е такова, защото е свързано с търговската му дейност, и е било
породено от ежемесечно подаваните от него като търговец в НАП - справки декларации
по ЗДДС, декларации образец 1 „Данни за осигуреното лице" и декларации
образец 6 по чл. 42 ЗДДФЛ, по ЗКПО и пр. За установяване на ликвидността и
изискуемостта му не следвало да се издава ревизионен акт по реда на ДОПК / аргумент
от TP 1 /2009 г. на ОСНК на ВКС по т.д. 1/2009 г./. Това е така, защото
данъчно-осигурителното задължение принципно възниква по силата на закона и
става изискуемо с настъпването на определения от закона падеж, докато
ревизионния акт има само декларативно действие, защото с него се признава вече
съществуващо право на Държавата да получи едно данъчно вземане или правото на
данъчния субект да прихване или възстанови суми. В този смисъл данъчните
задължения са определени по основание, субект и размер от съответните данъчни
закони, те са винаги определяеми/ ликвидни/ и с настъпването на датата на
падежа им стават и изискуеми.
Съгласно чл.608 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, а в случая обвиняемият е направил последното
плащане на 14.03.2017г. След това е спрял да обслужва цялото задължение по изпълнителното
дело поради обективна невъзможност да заплаща дълговете си, т.е. е бездействал.
Обвиняемият е бездействал и в 30 дневен срок от спиране на плащанията не е
уведомил за това съда. Тъй като последното извършено плащане е на 14.03.2017
г., то спиране на плащанията е налице. От тази дата напред в 30 дневен срок е
следвало обвиняемият да обяви своята неплатежоспособност, който срок е изтекъл
на 13.04.2017г., когато и престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал. 1 НК е било
довършено. Приложената справка, издадена от търговското отделение на ОС -
Пловдив удостоверява, че не е имало образувано търговско дело за откриване на
производство по несъстоятелност във визираните срокове.
От субективна страна - престъплението е било
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият
не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а
НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално
– правните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл.227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба”
по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е
извършено умишлено и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода до три
години'' или ,,глоба'' до пет хиляди, като не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание
“глоба” Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието на обвиняемия, чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, като не се отчетоха каквито и да били отегчаващи
вината обстоятелства.
Предвид и гореизложеното на
обвиняемия Р. Р. следва да се определи наказание глоба в размер от 1 000
лева, като Съдът намира, че именно това наказание съответства в най-пълна
степен на целите на наказанието установени в чл. 36 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият Ч. беше
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски по делото
в размер от 219,60 лева.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Е. К.