РЕШЕНИЕ
№. 2232
гр. Пловдив, 19.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIX състав
в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1754 по описа на съда за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ЕТ „Йон-Фарма-Н.Г.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адвокат Н.Ш.,
срещу Решение № 573 от 11.05.2021 г.,
постановено по а.н.д № 1959 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив, XXVI
- ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 528804-F552486/30.07.2020
г., издадено от началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – Пловдив при
Централно управление на Националната агенция по приходите, с което на оспорващия
на осн. чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 31, ал. 4 от
Наредба № Н-18/13.12.2016 г. е наложена административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лв.
3. Ответникът по касационната жалба – Централно
управление на Националната агенция по приходите, чрез процесуалния си
представител - юрисконсулт А., поддържа становище за неоснователност на жалбата
и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане
на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата
страна.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 528804-F552486/30.07.2020 г., издадено от
началник на отдел ,,Оперативни
дейности‘‘ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по
приходите. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F552486
от 10.06.2020 г., съставен от Е.К.- на длъжност инспектор по приходите при ЦУ
на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 21.05.2020 г. била
извършена проверка на обект – аптека ,,Тримонциум‘‘, находящ се в гр. Пловдив,
ул. ,,Д. Цончев‘‘ № 1, стопанисван от ЕТ „Йон-Фарма - Н.Г.“, документирана с
ПИП сер. АА № 0382331/21.05.2020 г. Във връзка с тази проверка била извършена
проверка на документи, представени от управителя - Н.Г., документирана с ПИП сер. АА № 0380216/28.05.2020 г., при
която се контрирало, че търговецът като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ е нарушила разпоредбите на чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ, като е издал сторно фискален бон от работещото в горепосочения
търговски обект – фискално устройство модел “Tremol ZM-KL-V2” рег. номер 4334456, ИН на ФУ ZK031887 и ИН на ФП 50137276 след
законоустановения срок.
От представените документи на 28.05.2020 г. се установило, че на 27.05.2020
г. чрез горецитираното фискално устройство бил издаден сторно ФБ № 045836 от
27.05.2020 г. на стойност 6,96 лева, поради ,,операторска грешка‘‘ и с него
сторниран ФБ № 037555/28.12.2019 г. на същата стойност, който е следвало да се
сторнира до 07.01.2020 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ сторно операция при операторска грешка след приключена сметка на клиента,
се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Съгласно чл. 31, ал.
4 Наредба Н-18 на МФ сторно операцията при операторска грешка се извършва до
7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
Нарушението не довело до неотразяване на приходи. Нарушението било извършено
на 08.01.2020 г. и било открито и документирано на 28.05.2020 г.
Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС
наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.
Видно от съдържанието на административната преписка ФБ № 037555/28.12.2019
г. на стойност 6,96 лева, преди да бъде сторниран с ФБ № 045836 от 27.05.2020
г., е бил сторниран чрез ръчна касова бележка № 120/28.12.2019г. с
основание „грешно маркиран бон по НЗОК“.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан
актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна,
така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване
размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
9. Между
страните не се формира спор по фактическата обстановка. Спорът е правен и се
концентрира относно тълкуването и прилагането на материална закон и
процесуалните норми.
Касационната
инстанция споделя изводите на районния съд, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да дават
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Установява се
наличие на компетентност за актосъставителя и наказващият орган. Спазени са
изискванията относно съдържанието и реквизити на АУАН и НП, без да са допуснати
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя. В
този аспект възраженията на оспорващия се явяват неоснователни.
Не
могат да бъдат споделени обаче решаващите изводи на въззивната инстанция, че не
са налице предпоставките нарушението да бъде квалифицирани като маловажен
случай. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК,
ВКС - всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.
За
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН.
Съгласно чл. 93, т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Основателни
са възраженията на оспорващия, че при извършване на горната преценка районният
съд е игнорирал съществено смекчаващо обстоятелство от поведението на
нарушителя, а именно сторнирането на ФБ № 037555/28.12.2019 г. на стойност 6,96
лева чрез ръчна касова бележка № 120/28.12.2019г., т.е. преди изтичане на
законоустановения срок - 07.01.2020г. Макар тази операция да е нередовна,
предвид законовите изисквания и техническата възможност сторнирането да се
извърши чрез въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство,
последната разкрива поведение на търговеца, което не е насочено в интензивен
разрез с установения ред на държавно управление. Напротив разкрива се воля
фискалните операции взети в обекта да бъдат отчетени пред фиска в
законоустановения срок. Без съмнение
един такъв развой на събитията разкрива по-ниска степен на обществена опасност
на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Тази специфика на случая съвкупно с другите смекчаващи
обстоятелства - първо нарушение и липса на настъпили вреди, накленият тежестта
в полза на маловажността на извършеното административно нарушение.
Като
не е съобразил спецификите на процесния случай районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва
да бъде отменен ведно с издаденото наказателно постановление.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски, които се
доказват в размер на 400 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар.
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144
от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.1 от
Наредбата вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. Претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски за адвокатска защита не превишава значително
минимално установения размер. При това положение възражението на ответника се
явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По правилото на чл. 143, ал. 1 във
вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд
Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 573 от 11.05.2021 г., постановено по а.н.д № 1959 по описа за
2021 г. на Районен съд - Пловдив, XXVI - ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 528804-F552486/30.07.2020 г., издадено от
началник на отдел ,,Оперативни дейности‘‘ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция по приходите, с което на ЕТ
„Йон-Фарма-Н.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
на осн. чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 31, ал. 4 от
Наредба № Н-18/13.12.2016г. е наложена административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на ЕТ
„Йон-Фарма-Н.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.