№ 363
гр. Пазарджик, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500391 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
150/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20235210100764, В.ският районен
съд е осъдил Община В., ЕИК: **********, с адрес гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да
заплати на Г. С. Н., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Б.“ № 2 сумата от 10 000
лв. /десет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания от непозволено увреждане на здравето на 19.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2023 г. до
окончателното и изплащане на сумата.
Осъдил е Община В., ЕИК: **********, с адрес гр. В., ул. „Х.А.“ № 35,
да заплати на Г. С. Н., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Б.“ № 2 сумата от общо
2100 лв. /две хиляди и сто лева/ разноски по гр. д. 764/2023 г. по описа на
Районен съд-В..
Решението постановено при участието третото лице помагач на страната
на ответника- "Водоснабдяване, канализация и териториален
водоинженеринг“ ЕООД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „А. И.П.“ № 1А.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Община В. чрез нейния процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че е
възприел неправилно фактите по делото и съответно е направил неверни
1
крайни изводи за изхода на спора. Неправилно районният съд бил приел, че
към датата на инцидента е била налична канавка с ширина около 30 см.,
пресичаща цялото платно за движение, която не е била обезопасена. Съдът
достигнал до този извод, доверявайки се единствено на показанията на
разпитани по делото свидетели, без наличието на писмени доказателства за
това. Не било доказано също така, че ищецът е посетил болница вечерта на
19.02.2023 г., защото такова посещение не било отразено в регистрите на
лечебното заведение. За да приеме противното, районният съд отново се бил
доверил само на свидетелските показания на свидетели, близки на ищеца.
Жалбоподателят е изложил твърдения, че е „налице предпоставка за
ангажиране на отговорността на ответника, а именно причинено
травматично увреждане на здравето на ищеца, в резултата на
бездействието на лицата, на които Община В. е възложила дейността по
поддръжка и обезопасяване на ВиК съоръженията, разположени по
пътното платно на уличната мрежа, публична общинска собственост.“.
(цитатът е дословен, със запазен правопис).
Твърди се, че не е доказано настъпването на пътнотранспортното
произшествие, тъй като за него не е сигнализирано, то не е регистрирано, не е
изготвен протокол за ПТП и собственикът на пътя или лицето, което отговаря
за поддръжката му не са уведомени.
Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен с присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Г. С. Н. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени доводи в
подкрепа на изводите на районния съд. Искането е обжалваното решение да
бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Община В. ищецът Г. Н. е твърдял, че на
19.05.2023 г. около 22.30 часа, в тъмната част на денонощието се прибирал
към дома си с велосипед по улица „Е. Г.“, в посока към булевард „С.“ по
еднопосочната улица, откъм страната на ресторант „Д.“ и плажа. Пътят му бил
непознат, а у личното осветление не светело. Велосипедът имал предни и
задни светлини, а ищецът бил облечен и със зелена светлоотразителна
жилетка.
2
Изведнъж предната му гума пропаднала и той паднал на земята, като си
ударил главата и гръдния кош в бордюра и пътната настилка. Почувствал
силна болка в лявата част на гръдния кош и главата, която започнала да кърви
обилно. Трудно си поемал въздух. Опитал да се изправи, но не могъл. Чул, че
към него приближава автомобил и тракането на дизелов двигател. Колата
спряла до него. От нея излязъл племенникът му С.В. Н. и съпругата му, които
му помогнали да стане. И тримата видели, че решетката на отводнителната
шахта на пътя липсва и велосипедът му попаднал в дупката и затова ищецът е
паднал. Племенникът му го откарал вкъщи, а съпругата му Н.Ф. Н.а го
откарала във ФСМП Пазарджик, където го прегледали и обработили раните.
Посъветвали го да отиде на другия ден на рентген, за да се види дали има
счупени ребра. На следващия ден отишъл на преглед в МЦ "Здраве", където
му бил направен рентген. Рентгенологът д-р В.П. му казала, че има две
счупени ребра и го посъветвала да отиде по най-бързия начин в гръдна
хирургия в някоя голяма болница, защото забелязала малък кръвоизлив в
белия дроб. На същия ден - 20.05.2023 г.- съпругата на ищеца и брат му го
завели в София, в болница „С.“, където бил приет в отделение по гръдна
хирургия и му направили скенер. Понеже имал поставени десет
интеркоронарни стента на сърцето след прекаран остър двоен коронарен
инфаркт, на 23.05.2023 г., след като бил изписан от отделението по гръдна
хирургия, го приели в отделението по инвазивна кардиология, за да се провери
състоянието на стентовете. Направените изследвания не показали отклонения,
поради което ищецът бил изписан на 25.05.2023 г. за домашно лечение.
Ищецът е твърдял, че повече от един месец не можел да стане от леглото
и лежал вкъщи. През това време приемал постоянно различни
болкоуспокояващи. Още един месец не можел да ходи на работа поради
изпитваните болки. В момента още усещал болки в ребрата, продължавал да
пие болкоуспокояващи, но вече успявал са ходи на работа.
Твърдял е, че през продължилото лечение за повече от два месеца от
получената контузия се променил коренно начинът му на живот. Не можел да
излиза, да помага на съпругата си, която имала магазин в центъра на В..
Племенникът му С. Н., който живеел в този район и често минавал по тази
улица, му казал, че решетката на тази шахта е липсвала от няколко седмици, а
на следващия ден след инцидента, при който ищецът пострадал, била
запълнена с цимент.
Твърдял е, че заради бездействието на ответника Община В., чието
задължение било да поддържа общинската пътна мрежа и съоръженията по
нея, като съгласно чл. 46 от Наредба за управление на общинските пътища в
община В., полага системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя, осъществява мерки за защита на неговите съоръжения и
3
принадлежности и организира дейностите по поддържане на общинските
пътища, е претърпял неимуществени вреди. Липсващата метална решетка на
отводнителна шахта на улица „Е. Г.“ в гр. В., която Община В. била длъжна да
постави, станала причина предната гума на велосипеда на ищеца да попадне в
нея, от което е последвало падането, довело до получената травма.
Искането е Община В. да бъде осъден да заплати му заплати
обезщетение в размер на 10 000 лева за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претъпени болки и страдания, вследствие на
причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждани - 19.05.2023 г., до окончателното им изплащане
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община В. изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Оспорила е твърдението, че претърпените неимуществени вреди са
вследствие на описания инцидент, както и че падането се дължи на
незатворената шахта на улица „Е. Г.“ в еднопосочната улица от към страната
на ресторант "Д." и плажа.
Счита за недоказано настъпването на инцидента, тъй като същият не бил
регистриран - не били постъпвали сигнали в общината или ВиК дружеството
за настъпил инцидент от подобен характер. Мястото и времето на
увреждането не били установени своевременно с годни доказателства, тъй
като нямало изготвен протокол за ПТП, липсвали доказателства, че ищецът е
преминал точно през тази шахта на посочената дата, която е била точно в това
състояние. Не били сигнализирани органите на МВР.
Ответникът е твърдял, че улицата е била осветена, тъй като Община В.
имала сключен договор за поддържане, ремонт и профилактика на улично и
парково осветление в населените места на територията й.
Поддържал е, че е налице съпричиняване и е направил възражение в
тази насока. Твърдял е, че ищецът е допринесъл за увреждането, тъй като бил
нарушил чл. 80 ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на
пътното платно за движение. Не изпълнил и задължението си да уведоми
служба на МВР, да остане на мястото на произшествието, за да изчака
органите на МВР, да вземе мерки следите от ПТП да бъдат запазени и т. н. В
този смисъл, счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника.
Твърдял е още, че Община В. не може да отговаря за причинените вреди
и поради това че с договор № 173/ 25.04.2013г. и Анекс № 552/ 20.07.2023 г. е
възложила на „Водоснабдяване, канализация и териториален
4
водоинженеринг“ ЕООД стопанисването, поддържането и експлоатацията на
ВиК обектите, имотите, системите и съоръженията в Община В.. Задължение
на ВиК дружеството било да поддържа ВиК мрежите и съоръженията или
подземната инфраструктура от момента на сключване на договора.
Оспорил е твърдението на ищеца, че претърпените от него
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от настъпилото
ПТП.
По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач "Водоснабдяване, канализация и териториален
водоинженеринг“ ЕООД с ЕИК **********, не взема становище по иска.
Съдът приема за безспорно установени по делото следните факти:
На 19.03.2023г., около 22:30 часа, ищецът Г. С. Н. се прибирал към дома
си, управлявайки велосипед по улица „Е. Г.“ в посока бул. „С.“, откъм страната
на централния плаж и ресторант „Д.“. Движил се вдясно по платното по
посока на движението. Въпреки че било тъмно, уличното осветление не
работело и улицата била неосветена. По цялата ширина на платното за
движение от единия, до другия му край минавала отводнителна дъждовна
шахта, широка около 30 см. Решетката на шахтата липсвала и там се
образувала канавка с широчината на шахтата, която не била обезопасена.
Преминаването на автомобили през нея ставало с особено внимание и ниска
скорост. Ищецът не минавал често по тази улица и не знаел, че предпазната
решетка на шахтата липсва, че се е образувала канавка и че същата не е
необезопасена. Нямало и поставени знаци, указващи препятствия на пътя или
ремонтни дейности.
Движейки се по улицата с велосипеда, предната му гума пропада и Н.
пада на земята, в резултат на което си ударя главата и гръдния кош в бордюра.
Докато лежал на земята до него спира автомобила не неговия племенник
С.В. Н., който живеел в този район и по това се връщал със съпругата си от
дома на родителите й. Свидетелят е помогнал на ищеца да се изправи, видял е,
че главата му е окървавена, като и двамата видели, че на канавката няма
поставена обезопасителна решетка.
С. Н. е придружил Г. Н. до дома му, намиращ се на адреса, на който и
свидетелят живее. Посрещнала ги съпругата на Г. Н. Н.Ф. Н.а, която виждайки
окървавената глава на съпруга си, се притеснила много. Почистила раната на
главата с подръчни материали и настояла да отидат в центъра за спешна
медицинска помощ.
Тези факти безспорно се установяват от показанията на разпитаните по
5
делото свидетели С.В. Н. и Н.Ф. Н.а. Вярно е, че и двамата са близки на
ищеца, но съдът кредитира техните показания, защото от една страна са
последователни и непротиворечиви, а от друга страна по делото не са
представени никакви доказателства, опровергаващи показанията на тези двата
свидетели.
Тук е мястото да се посочи, че са неоснователни възраженията на
ответника, че настъпването на пътнотранспортното произшествие не било
доказано, защото за него не е сигнализирано, не е регистрирано, не е изготвен
протокол за ПТП и собственикът на пътя или лицето, отговарящо за
поддръжката му не са уведомени. Липсва законово задължение за участниците
в движението по пътищата да уведомяват контролните органи по ЗДвП за
настъпване на произшествие, ако няма други пострадали участници или
повреждане на чуждо имущество, както е в настоящия случай. Липсва и
законова норма, която да санкционира пострадал участник в пътен деликт в
случай, че не е съставен протокол за ПТП от надлежен орган, нито пък
съставянето на протокол за ПТП е въведено със закон като единствен начин за
доказване възникването на ПТП. Напротив, за доказването на този факт са
допустими всички предвидени в ГПК доказателства и доказателствени
средства, в това число и свидетелски показания, а от показанията на
разпитаните по делото пред районния съд свидетели несъмнено са установява
както възникването на описаното в исковата молба ПТП, така и причинените
вследствие на това травми на ищеца.
От показанията на съпругата на ищеца се установява още, че двамата са
отишли във ФСМП-В., позвънили на вратата, но никой не ги приел. Тогава
влезли през главния вход на МБАЛ В. и седнали в коридора. При тях дошла
жена, която свидетелката оприличила на медицинско лице. Обяснили й какво
се е случило, служителката в болницата преценила, че случаят не изисква
спешна медицинска намеса и ги посъветвала да отидат на следващия ден, за да
се направи рентгенова снимка, защото през нощта било проблемно идването
на рентгенолог.
Безспорно е установено по делото, че това посещение на Н. в МБАЛ-В.
не е регистрирано в дневника за посещения на лечебното заведение.
На 20.05.2023 г. сутринта свидетелката Н.а се обадила на д-р П., нейна
близка, която работела в МБАЛ „Здраве“ в гр. В., за да прегледа съпруга й.
Ищецът и съпругата му посетили медицинското заведение, където на Н. била
направена рентгенова снимка. Оказало се че има две счупени ребра.
На същия ден съпругата на ищеца и брат му го завели в УМБАЛ „С.“ АД
в гр. София, където Г. Н. бил приет в отделение по гръдна хирургия. От
направеното образно изследване-компютърна томография на торакс се
6
установила фрактура на 4-то, 5-то и 6-то ребро в лявата гръдна половина, без
плеврални изливи. Ищецът останал в отделението да 23.05.2023 г.. След като
бил изписан, бил приет в клиниката по „Кардиология“ на УМБАЛ „С.“ АД и
изписан на 25.05.2023 г.
Тези обстоятелства се установяват от представената по делото
медицинска документация – лист за извършване на образно изследване на Г.
Н. от 20.05.2023 г., подписан от д-р В. П. и от заключението на приетата пред
районния съд медицинска експертиза. Според експертното заключение при
настъпилия на 19.05.2023 г. инцидент ищецът е получил контузия на главата с
разкъсно-контузна рана на челото вляво, охлузвания по дясната буза и
контузия на гръдния кош със счупване на 4-ти, 5-ти и 6-ти леви ребра.
Контузията на гръдния кош са предизвикали трайно затруднение на
движението на снагата за около два месеца при нормално протичане на
оздравителния процес. Травматичните увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и отговарят да
са получени при падане от велосипед на пътното, чиято предна гума е
попаднала в отворена шахта на пътното платно към момента на инцидента и
удар в бордюра и пътната настилка. Заздравяването на травмата на гръдния
кош и счупените три ребра в лявата гръдна половина е изисквало пострадалия
да е в покой и да се въздържа от резки движения в продължение на месец.
Пълното му възстановяване и възможността да извършва активни движения е
станало след края на втория месец. Травмата не е налагала провеждане на
рехабилитация за възстановяване През това време е изпитвал болки и
страдания. Зарастването на раната на челото е наложило хирургична
интервенция със зашиване на раната, а охлузването на дясната буза не е
наложило специфично лечение. Оздравителният процес при тези травматични
увреждания траел около десет дни след получаването им.
Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно
изготвена.
Заключението на вещото лице относно претърпените от ищеца болки и
страдания се потвърждава и от показанията на свидетелката Н.а, от които се
установява, че от полученото травматично увреждане Н. е чувствал болка в
гърдите в продължение на повече от два месеца. Трудно се движел, не можел
да си вдигне ръката. Не можел да помага в магазина на съпругата си, чувствал
се безполезен. Възстановяването му протекло в рамките на нормалното, с
първоначално интензивни болки, постепенно намаляващи с времето.
Въз основа на така анализираните доказателства въззивният съд приема,
че показанията на свидетелката Н.а следва да се кредитират включително и в
онази част, в която установява посещението в болницата в гр.В. още през
7
нощта на 19.05.2023 г., което не е отразено в дневника за посещения на
болницата, но дори и да се приеме, че такова посещение не е извършено, това
не променя крайния извод за претърпени в следствие на пътния инцидент от
ищеца травми, в резултат на които е търпял болки повече от два месеца.
Що се отнася до възражението, че е „налице предпоставка за
ангажиране на отговорността на ответника, а именно причинено
травматично увреждане на здравето на ищеца, в резултата на
бездействието на лицата, на които Община В. е възложила дейността по
поддръжка и обезопасяване на ВиК съоръженията, разположени по
пътното платно на уличната мрежа, публична общинска собственост.“,
въззивният съд не разбира смисъла на подобно съждение, тъй като от него не
става ясно дали жалбоподателят признава, че следва да бъде ангажирана
неговата отговорност за претърпените от ищеца болки и страдания или
твърди, че следва да бъде ангажирана нечия друга отговорност предвид факта,
че в хода на процеса е твърдял, че е възложил задължението за поддръжка на
общинските ВиК съоръжения и инфраструктура на трето лице и е подал
жалба срещу осъдителното решение, постановено от районния съд. Поради
липсата на яснота този довод не следва да бъде обсъждан.
С въззивната жалба не е оспорен и размерът на присъденото от
районния съд обезщетение, поради което въззивният съд не следва да го
обсъжда.
В обобщение – като е достигнал до подобни изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
обжалваното решение и се присъединява към тях.
С оглед резултата от въззивното обжалване в полза на ответника по
жалбата следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в
размер на 1300 лв. съобразно списъка по чл.80 от ГПК, приложен към делото.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/12.04.2024 г., постановено по гр.д. №
20235210100764 по описа на В.ския районен съд.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК: **********, с адрес гр. В., ул. „Х.А.“ № 35,
да заплати на Г. С. Н., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Б.“ № 2 сумата от общо
1300 лв. /хиляда и триста лева/ разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
8
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9